Доклад булплан оод софия София-Пловдив, септември октомври 2015 г

1.7.1.1. Образование

В основни линии, образователната система в общината е с публичен характер. Преобладаващата част от образователните институции (детски заведения, общообразователни и професионални училища, университетите) се финансират с публични бюджетни средства – от общинския и републиканския бюджет. Частният сектор също е представен, но неговото участие в образователната система е символично. Частните детски заведения са само 4, училищата са общо 7 (1 общообразователно, 3 профилирани и 1 професионално), а колежите с частно финансиране – 2.

Системата за предучилищно обучение в община Пловдив включва два типа детски заведения – Обединени детски заведения (ОДЗ) и Целодневни детски градини (ЦДГ). През учебната 2014/2015 г. в общината са функционирали общо 8 ОДЗ и 59 детски градини, от които 58 ЦДГ и една частна полудневна детска градина. За деца с определен вид увреждания са разкрити и 1 специална детска градина (за деца с увреден слух).

Данните дават основание да бъдат направени следните констатации:

• 
  през последните 7 години е налице тенденция за нарастване на броя на обхванатите в системата за предучилищно обучение деца. Ръстът за периода 2008 -2014 г. е 129,1% (при база 100% - учебна 2008-2009 г.);
  
• 
  нарастването на броя на обхванатите в детските заведения деца е резултат от провежданата общинска политика за по-пълно обхващане на децата в системата на предучилищното обучение;
  
• 
  Независимо от увеличения брой на обхванатите деца, груповия нетен коефициент на записване на децата (83,9) показва, че около 1500-1600 деца на възраст от 3 до 6 години не са обхванати в системата на предучилищното обучение;
  
• 
  с разкриването на две нови детски заведения през последните две години 2013 и 2014 г. е увеличен и броят на местата в детските заведения;
  
• 
  осигуреността на места в детските заведения на 100 обхванати деца е нисък (84, 2 места на 100 деца през учебната 2014/2015 г.), което и причина за високата пълняемост на 1 група - средно по 26-27 деца;
  
• 
  След учебната 2009/2010 г. е извършено разширяване на материалната база на предучилищното обучение, вкл. и чрез разкриване на нови филиали към съществуващи ЦДГ макар и в пригодени сгради, както и на 2 нови ЦДГ.
  

По форма на финансиране през учебната 2014/2015 година общинските училища са 51, частните - 6, с държавно финансиране – 3 училища и 1 духовно училище.

За периода 208-2014 г. има незначително намаляване в броя на общообразователните училища на територията на общината, като от 64 техният брой е редуциран на 61. В същото време се наблюдава тенденция на незначително нарастване на броя на учениците – от 33003 (2008/2009 учебна година) на 33798 ученика (2014/2015 учебна година). В 18 общински училища е организирано предучилищното обучение на 5 и 6 годишни деца, които са в подготвителни групи. Техният брой през учебната 2014/2015 г. е 1052 деца. Тези 18 общообразователни училища са подбрани по териториален признак съобразно по-ограничените възможности на детските заведения да разкрият нужните подготвителни групи.

Основната част от учениците са в началната и основната образователна степен. През учебна 2014/2015 година броят на учениците в началната степен е 12946 ученика в основната – 9718 ученика. В средната (гимназиална) степен са обучавани общо 11134 ученика. Част от учениците в гимназиалната степен, освен от община Пловдив са от общини Марица и Родопи, в които няма действащи средни училища. Част от учениците в профилираните училища са и от други общини от област Пловдив. Една част от учениците от съседните общини пътуват ежедневно, а друга са настанени в общежития и в частни квартири, т.е. те са част от контингента от временно пребиваващото население в общината.

Град Пловдив е утвърден център на професионалното образование. То се извършва както в мрежа от държавно финансирани професионални училища – професионални гимназии (ПГ), така и в разкрити професионални паралелки към общински училища.

Мрежата от професионални училища в общината през учебната 2014/2015 г. включва общо 17 професионални училища (професионални гимназии и професионални колежи). От тях с държавно финансиране са 13 професионални гимназии и 4 са с частно финансиране (1 ПГ и 3 професионални колежа). Промените в броя на професионалните училища и техния капацитет за учебните 2008/2009 и 2014/2015 години са както следва:

• 
  учебна 2008/2009 г.:
  
  • 
    брой професионални училища – 18;
    
  • 
    брой ученици в професионалните училища – 8046;
    
• 
  учебна 2014/2015 г.:
  
  • 
    брой професионални училища – 17;
    
  • 
    брой ученици в професионалните училища – 7406.
    

Град Пловдив е един от 42 университетски центъра в страната. По брой на висшите училища и на студентите в тях, той се нарежда на второ място – след столицата.

През учебната 2014/2015 година в гр. Пловдив има общо 7 акредитирани университета и самостоятелни висши училища. В тях се обучават общо 33759 студенти. Отделно има и 2 колежа с прием след средно образование с 5239 студенти. С най-голям брой студенти са Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“, Аграрния университет и Университета по хранителни технологии.

Здравеопазване и здравна инфраструктура

• 
  Извънболнична лечебна помощ;
  
• 
  Болнична помощ.
  

• 
  Амбулатории за индивидуална практика за първична медицинска помощ – 185 броя;
  
• 
  Амбулатории за групова практика за първична медицинска помощ – 10 броя;
  
• 
  Амбулатории за индивидуална практика за първична помощ по дентална медицина – 121 броя;
  
• 
  Амбулатории за групова практика за първична помощ по дентална медицина – 50 броя;
  
• 
  Амбулатории за индивидуална практика за специализирана медицинска помощ – 340 бр.;
  
• 
  Амбулатории за групова практика за специализирана медицинска помощ – 12 броя;
  
• 
  Амбулатории за индивидуална практика за специализирана помощ по дентална медицина- 19 броя.
  

Функциониращата мрежа от практики за първична медицинска помощ и за дентална помощ е оразмерена за населението на община Пловдив. При специализираната медицинска помощ лекарите специалисти обслужват пациенти и от съседите общини.

Към 2014 г. болничната лечебна помощ в общината се извършва в 23 болнични лечебни заведения, които разполагат общо 4428 легла. В структурата на болничните заведения се включват: 12 МБАЛ с 3562 легла, 8 СБАЛ с 326 легла, 1 Комплексен онкологичен център с 240 легла, 1 Център за психично здраве с 290 легла и 1 Център за кожно-венерически заболявания.

За анализирания период е налице тенденция на разширяване на болничната мрежа в общината, което е основно за сметка на разкриване на нови болници от честния сектор. Така общият брой на болниците (заедно с трите центъра – бивши диспансери) нараства от 18 (2008 г.) на 23 (2014 г.), а броят на болничните легла – от 3632 – на 4428.

Средната осигуреност на 1000 д. от населението е 12,9 болнични легла – по-висока от средната за страната (6,8) и за Столицата (7,2). Независимо, че част от болничните легла са за обслужване на население извън гр. Пловдив, очевидно има пренасищане с болнична база.

Към здравната система е включена още Спешната и неотложна медицинска помощ, която разполага с добре оборудван и осигурен с екипи филиал. Същия обслужва и съседните общини Марица и Родопи.

Детските ясли също са в системата на здравеопазването . На територията на общината към 2014 г. функционират 24 детски ясли, които разполагат с 1909 места. Броят на обхванатите деца до 3 годишна възраст също е 1909. Очертава се потребност от нови места в този тип заведения.

Социални дейности

От социалните дейности,които са общинска отговорност в община Пловдив са развити: Домашен социален патронаж – капацитет 400 потребители; Социални трапезарии; Столове за диетично хранене; Клубове на пенсионера.

На територията на общината има и няколко специализирани институции, в които са настанени лица с определен вид увреждания и самотни възрастни хора. Такива са: 2 Дома за възрастни хора с увреждания (физически увреждания - капацитет 80 места и за умствена изостаналост – 48 места); 1 Дом за стари хора с капацитет 200 места; Два дома за деца лишени от родителски грижи – общ капацитет 134 места.

Някои от тези дейности формират комплекси за социални услуги – Комплекс „Олга Скобелева“, Комплекс „Св. Георги“, Селище „Младост“.

Културни дейности и инфраструктура на културата

Богатото културно-историческо наследство и настоящото културно развитие на гр. Пловдив са основния фактор за превръщането му в един от националните културни центрове. Тук е представена пълната гама на културни дейности – театрална, музейна, библиотечна, галерийна, комплексна читалищна и др.

Някои от компонентите на културната инфраструктура по-подробно са разгледани раздела „Културно наследство“.

Спорт и инфраструктура на спорта

В община Пловдив са регистрирани голям брой спортни клубове, развиващи почти всички основни видове спорт. За спортните дейности е изградена и значителна по мащаби спортна инфраструктура. Някои от спортните обекти са ориентирани към високото спортно майсторство, а друга част от тях са за целите на масовия спорт.

Покритата спортна база в община Пловдив включва над 95 спортни обекта – спортни зали, спортни салони, покрити плувни басейни, физкултурни салони в училищата и др. Някои от спортните зали влизат в състава на обособените спортни комплекси в гр. Пловдив. По-голям е броят на откритите спортни обекти – около 460. Това са стадиони, игрища, спортни площадки, открити плувни басейни и др.

Базата за високо спортно майсторство е локализирана в няколко спортни комплекса. По-представителните спортни ядра и комплекси в община Пловдив са: Спортен комплекс „Пловдив”; Спортен комплекс „Локомотив” в парк „Лаута”; Спортен комплекс „Хр. Ботев; Спортен комплекс „Академик” и др. Посочените спортни комплекси са основните ядра на формирани и на формиращи се специализирани спортни центрове, които са елементи на центровата система на КОО в община Пловдив.

Центрова система

В КПРО Пловдив се представя и системата от обслужващи центрове и се залага идеята за по-нататъшно развитие на центровата система, насочена към:

• 
  Трансформиране на сегашния моноцентричен модел на обслужващи комплексни центрове в полицентричен, съобразен с обслужващите функции на града;
  
• 
  Доразвиване на системата от специализирани центрове;
  
• 
  Подкрепа на действията за по-нататъшно укрепване на “линейно-ядрови пулсиращи” центрове в зоните с повишени активности – търговски, културни, социални и други пространства на територията на града.
  

От осмисляне и от проучвания се нуждае и идеята за появата на т.нар. „Буферни обслужващи центрове“, разположени по основните „вход-изходи“ на гр. Пловдив в периферните му части. Идеята е те да играят ролята на „филтър“ поемащ потока от външни посетители, които да намерят търсеното от тях обслужване и да не натоварват излишно централните части на гр. Пловдив. В основата на този тип буферни обслужващи центрове могат да бъдат търговски и културни обслужващи функции и свързани с тях допълващи функции – спорт, развлечения и др.

Друга възможност е проучвания за разкриване на части от територията на гр. Пловдив, в които могат да бъдат организирани пулсиращи зони на повишена активност. По съдържателната си същност те могат да бъдат представени като линеарно-точкови съсредоточия със специфични обслужващи функции. Локализацията им може да се определи с решения на съответни устройствени планове.

Локализационните аспекти във формирането на нови обслужващи центрове са свързани с появата на 4 районни комплексни обслужващи центрове в отделните административни района. Поради съществуващото насищане с обслужващи обекти и функции в периферните части на район Източен и Тракия се предлага изграждане на общ между районен комплексен център, оразмерен за населението на двата района.

Предлаганите специализирани обслужващи центрове са както следва: търговски обслужващи центрове – по основните вход-изходи на гр. Пловдив -Пазарджишко шосе Карловско шосе и в район Южен – в посока на Асеновград; образователни центрове – предлагания Студентски град в район Северен; здравни центрове – 2 локализирани на базата на хирургическия блок на УМБАЛ “Св. Георги” по Пещерско шосе и на МБАЛ “Пловдив” в район Северен; културни центрове – на базата на новите структуриращи, представителни обекти на културата – в район Тракия, район Южен и др.

Зони на влияние на обслужващите центрове. Обслужващите центрове от високите нива – общоградски и частично – районните, както и преобладаващата част от специализираните центрове са със зони на влияние, надхвърлящи териториалния обхват на община Пловдив. Те са функционално обвързани с обслужване на населението от съседните общини, а по линия на някои специализирани висококачествени услуги имат и регионални измерения.

В посочения контекст е важна връзката между опорните центрове, които са формирани на територията на общини Марица и Родопи. Тази връзка е по линия на по-високите обслужващи нива в сферата на образованието, специализираната извънболнична и болничната помощ, на културата и др.

В структурата на центровата система в обхвата на трите общини , освен посочените йерархично обвързани комплексни и специализирани обслужващи центрове своето място имат и вторичните обслужващи центрове в общини Марица и Родопи, които са формирани на основата на натрупване на обслужващи функции с първичен и по-масов характер. Извършени проучвания показват, че на територията на двете общини такива центрове са следните населени места:

• 
  Община Марица - селата Труд, Маноле и Царацово, като с потенциал за формиране като такъв център е и с. Радиново;
  
• 
  Община Родопи - селата Цалапица, Първенец, Брестовица, Крумово и Белащица.
  

За реализацията на тази функционална подсистема най-съществен стимулатор и ограничител е структурата на общинската собственост.

Аналитичният доклад по ФПС „Социална и бизнес инфраструктура“ от 2011 г., разработен от арх. Димитър Драгнев предлага изключително съществени предложения по отношение на Концепцията за тази функционална подсистема, както следва:

Традиционната пешеходна ос на Пловдив не е развита на север - нормално е това развитие да стигне до ЖП гара Север / Филипово/.

Река Марица и тепетата отново са останали извън обхвата на активния обществен достъп.

Основния комуникационен гръбнак на ЖК Тракия е останал извън полезрението на обслужващите центрове.

В крайна сметка липсва генерален концепт за разполагане и развитие в перспектива на обслужващите обществени центрове в единна функционално пространствена система на града.

Задоволеността от терени за социална инфраструктура навсякъде е много под нормите, високия индекс в Северен и Западен е заради наличието в тези райони на многоплощни обслужващи комплекси от високо йерархично надградско значение.

За проблемите изискващи устройствени решения в сферата на социалното обслужване, предварителното експертно определение на целите е от решаващо значение за формиране на единна йерархически обвързана градска система от комплексни обслужващи зони и центрове.

„Необходимо е насищане на съществуващите дисперсни структури около града с обекти на обществено обслужване /това са селата от крайградската зона на Пловдив, квартали и стопанства, ферми/, повишавайки йерархическия им клас на обслужване при засилените обратни /центробежни/ функционални връзки от ядрото към периферията за определени дейности. Линеарните разширения от обслужващи обекти по осите на по важните входно-изходни магистрали ще продължат, особено засилено в посока север-юг, като се отчита близостта до магистрала Тракия на север и Родопите на юг. Да се предвидят нови обслужващи обекти на незастроени извън селищни терени за изграждане на специализирани обслужващи комплекси – учебни центрове, специализирани болници, експо, аквапаркове, дисниленд, хиперкомплекси, научноизследователски и университетски центрове и т.н.“

Каталог: wp-content -> uploads -> 2016
2016 -> Цдг №3 „Пролет Списък на приетите деца
2016 -> Българска федерация по тенис на маса „В”-1” рг мъже – Югоизточна България мъже временно класиране
2016 -> Национален кръг на олимпиадата по физика 05. 04. 2016 г., гр. Ловеч Възрастова група клас
2016 -> Българска федерация по тенис на маса „А” рг мъже – Южна България мъже временно класиране
2016 -> Конкурс за изписване на великденски яйце по традиционната техника съвместно с одк велинград 27 април
2016 -> Министерство на образованието и науката регионален инспекторат по образованието – софия-град

Изтегляне 2.1 Mb.

Сподели с приятели: