ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ Основание за разработване

Място и роля на Пловдив на национално ниво

По отношение на факторите, влияещи върху националното пространство и пряко влияещи върху Пловдив е фактът, че няма друга страна в Югоизточна Европа, територията на която се пресича от 5 трансевропейски транспортни коридора. В Централна Европа местоположението на столиците Виена и Будапеща им осигурява предимства на централни транспортно-разпределителни възли и реализиране на значителна добавена стойност от транзитен трафик, в Югоизточна Европа, такива функции следва да изпълнява София. Само в тези столични градове на континента се свързват и пресичат по 3 трансевропейски транспортни коридора. У нас в подобна ситуация е и Пловдив.

До този момент тази стратегическа геополитическа позиция на Пловдив не се е отразила по никакъв начин върху глобалната му устройствена структура и една от целите на Концепцията е да предложи хипотеза за отразяване на тази позиция в пространствената структура на общината и особено на нейния агломерационен ареал.
Моделът за териториално-урбанистична структура на националното пространство е съчетание от три основни елемента:

• 
  йерархична система от градове – центрове, простиращи влиянието си върху различни по големина териториални ареали;
  
• 
  основни и второстепенни урбанизационни оси на развитие, организирани по транспортните направления на коридорите от трансевропейската транспортна мрежа и на други транспортни мрежи от европейско и национално значение;
  
• 
  териториалната структура на трите основни типа територии (природни неурбанизирани, периферни слабо урбанизирани и централни силно урбанизирани).
  

Йерархизираните населени места и връзките между тях образуват полицентрична урбанистична мрежа като основа на устойчивото развитие, която е ключовата стратегия за развитие на националното пространство. При това възникват агломерационни образувания. Агломерационните образувания в националната територия се формират при наличието на градско ядро с достатъчен икономически, социален и инфраструктурен потенциал. Агломерирането между населените места протича с различна скорост и интензитет при различните йерархични нива на градове-центрове и се осъществява в зоната на активно влияние.

Определянето и регламентирането на агломерационните ареали, когато обхващат група от общини, следва да даде възможност на общините, формиращи агломерационен ареал, да се сдружават за общи действия в сферата на социално-икономическото развитие, опазването на околната среда, транспортната политика, туристическата политика и, разбира се, в сферата на пространственото развитие. Това е проблем, който изисква законово уреждане и равнопоставено третиране на голямата община на града-център и съставните малки общини. Много важно е да се регламентира възможността Общият устройствен план на голям град да обхваща цялата територия на агломерационния ареал, а не да се ограничава само в територията на общината, какъвто е случаят с плановете на София, Пловдив, Варна, Бургас.


Национални агломерационни ареали (източник: НЦТР)
Агломерационните процеси са свързани на първо място с трудовите пътувания, но също така и с пътуванията свързани с обучение, обслужване и в определени случаи с диференциацията на средите за обитаване и отдих.

Тъй като физическите носители на агломерационните процеси са инфраструктурите, изохроните на транспортната достъпност (особено на тази, постигана с пътническия масов транспорт) до градовете – центрове на агломерационни ареали са най-синтезираната форма на зоната на агломерационните процеси.

Другата глобална структура на модела за териториално-урбанистична структура на националното пространство са осите на развитие.

Като главни оси на урбанистично развитие в националната територия се налагат две паралелни и три меридиални оси. Важната за Пловдив урбанистични ос е паралелната ос Драгоман – София – Пловдив – Свиленград - Истанбул, част от общоевропейски транспортен коридор № 4 (ТРАСЕКА), и отклонението Пловдив – Стара Загора – Бургас, като важна национална ос.

Отдалечеността на средната меридиална ос Русе – Велико Търново – Габрово - Стара Загора – Хасково – Кърджали - Маказа, част от общоевропейски транспортен коридор № 9, свързваща страната с Румъния и Гърция, прави Пловдив в значителна степен повече транзитен отколкото кръстовищен град и това следва да се преодолее с развитие на второстепенната меридиална ос Карлово – Пловдив – Смолян – Рудозем. Ключов за агломерационния ареал фактор е и че основната национална паралелна ос не минава през Пловдив, а е отклонена на север по трасето на трансевропейските коридори, основно обслужени от АМ „Тракия“, което предизвиква изтегляне на индустриалните оси на Пловдив на север от общинската граница.


Полюси и оси на развитие в националното пространство (източник: НЦТР)
При разработката на Концепцията в регионалния контекст е приложен модела на крайния полицентризъм, за да използва някои допълнителни връзки между населените места, а именно интензифициране на направлението към Пазарджик, отчитане на връзката с Хисаря и пряка връзка със Стамболийски.

Място и роля на Пловдив на регионално ниво

Общата характеристика на Южния централен район на глобалните параметри на ЮЦР е както следва::

• 
  Икономическото състояние на ЮЦР като цяло се запазва стабилно, като се има предвид въздействието на световната криза от 2008 г.
  
• 
  В сравнение с регионите от ЕС, създадения БВП на ЮЦР, поставя района на едно от последните места по достигнато равнище на икономически принос и общо развитие.
  
• 
  Водещо място в икономическото развитие на района заема област Пловдив, с относителен дял в БВП на района за 2009 г. над 50 %, а най-нисък областите Смолян и Кърджали – около 8 %.
  
• 
  По показателят БВП на човек от население в ЮЦР няма област със стойности над средното за страната.
  
• 
  Налице са значителни за района вътрешни несъответствия и дисбаланси по отношение на общия икономически потенциал и принос на отделните области.
  

• 
  балансираност и хармонично развитие на територията на региона, изглаждане на вътрешнорегионалните различия, укрепване връзката град-регион, преодоляване на периферността, териториална достъпност и свързаност, използване на възможностите на трансграничното, междурегионалното и транснационалното сътрудничество;
  
• 
  засилване ролята на градовете като генератори на икономически растеж, иновации и заетост, балансирано развитие на мрежата на градските центрове;
  
• 
  преструктуриране и диверсифициране на икономиката на селските райони - осигуряване достъп до услуги от общ икономически интерес; прилагане на интегриран подход за обновяване на населените места; инвестиране в малките и средните градове в селските райони; развитие на туризма на основа на природния и културен потенциал.
  

• 
  Междурегионални: Карлово - Казанлък; Хасково – Димитровград - Стара Загора;
  
• 
  Вътрешнорегионални – междуобластни: Садово – Пловдив – Пазарджик – Септември - Белово;
  

• 
  Междуобластни: Пловдив - Пазарджик;
  
• 
  Вътреобластни: Кърджали – Ардино - Момчилград; Рудозем – Мадан - Златоград; Сопот – Карлово.
  

Основните потенциали за териториално развитие на ЮЦР се разглеждат в няколко основни насоки:

• 
  Развитие на пътната, железопътната, комуникационната и инфраструктурните мрежи чрез предстоящи големи инфраструктурни проекти на национално ниво;
  
• 
  Рационално използване на недостатъчно реализирания потенциал на среди със съхранено биоразнообразие, с концентрация на културни ценности и минералните води на региона като ресурс за развитие на клъстер туризъм
  
• 
  Стимулиране на развитието на градските центрове от второ и трето и някои от 4-то ниво като основни генератори на растеж;
  
• 
  Подкрепа за развитие на градски центрове от четвърто ниво и стабилизирането им като опорна мрежа за развитието на периферните, гранични и планински райони, за снижаване на вътрешнорегионалните различия.
  

При преминаване към ниво 3 – област Пловдив – като най-развитата област в Южен централен район параметрите се конкретизират в няколко направления. Доминирането на Пловдив в ЮЦР се реализира в няколко посоки:

• 
  По отношение на демографията към 1.02.2011 г. в област Пловдив живеят 9,3% от населението на страната. По този показател тя се намира на второ място след област София (столица). Населението на областта е разпределено в 18 общини. Най-голяма по брой на населението е община Пловдив, на второ и трето място са община Асеновград и община Карлово. Всички останали общини са с население под 5% от населението на областта. Населението на областта живее в 18 града и 197 села. Близо половината от населението на областта (49,5%) живее в областния център.
  
• 
  Чрез пресичането на трите трансевропейски коридора Пловдив доминира и контролира главния урбанизационен триъгълник в региона Пловдив – Стара Загора и агломерацията Хасково – Димитровград;
  
• 
  В област Пловдив е повече от половината брутен вътрешен продукт на ЮЦР – следващата илюстрация № 12 показва диаграма на тези пропорции:
  

• 
  Преобладаващата част от всички преки чуждестранни инвестиции са реализирани на територията на община Пловдив, следвана от община „Марица“.
  
• 
  В област Пловдив разходите за НИРД отбелязват увеличаване през посочения период (през 2011 г. тези разходи възлизат на 18 581 хил. лв. в сравнение с 2008 г., когато те са 13 717 хил. лв.), като са нараснали с около 35%. Както се вижда и от дейността на Клъстера по информационни и комуникационни технологии в Пловдив през 2014 – 2015 г., в който членува и община Пловдив, инвестициите в ИТ сектора стават все по-приоритетни за Пловдив.
  
• 
  Ключов фактор за реализация на осите на развитие и като цяло за развитието на областта и особено на община Пловдив в агломерационния си ареал са индустриалните зони (индустриалните зони на самия Пловдив – зони „Север“, „Юг“, „Изток“, „Югоизток“, „Карловско шосе“, „Свободна зона – Пловдив“, индустриална зона „Марица“, индустриална зона „Куклен“, индустриална зона „Асеновград“, индустриална зона „Раковски“, промишлена зона „Караджалово - Първомай“, логистична зона „Съединение“) и глобалните обекти на инфраструктурите (летище и интермодален терминал).
  
• 
  По отношение на туризма през 2011 г. в област Пловдив е локализирана голяма част от средствата за подслон на ЮЦР – с относителен дял от 30,6% (на второ място след област Смолян). Културно-познавателен и религиозен туризъм се развиват на основата на уникалното културно-историческо наследство на област Пловдив. В областта има 133 обекта, включени в списъка с паметниците на културата от национално значение
  

Урбанистичният модел на област Пловдив с изохрони и резултативно очертание на агломерационния ареал е показан на следващата илюстрация.

Предложената в Регионалния план за развитие на ЮЦР вътрешно-регионална урбанизационна ос Садово – Пловдив – Пазарджик – Септември – Белово не е нищо повече от конкретизация на националната урбанизационна ос и подсилва модела „краен полицентризъм“ на регионално ниво. Нейната реализация ще подсили локалната връзка Пловдив – Стамболийски.

Урбанистичният модел на ниво 3 – област – се пренася и конкретизира на микрорегионално ниво.

Място и роля на Пловдив на микрорегионално ниво

Микрорегионалното ниво е пресечна зона между пространственото развитие на община Пловдив и групата общини, третирани в Районната устройствена схема, особено на общините Марица и Родопи. Това ниво обхваща и стратегиите на Общия устройствен план на Пловдив, доколкото в него има и сценарий, ангажиращ територии в тези общини в пространствения модел на Пловдив.

Микрорегионалното ниво се третира в един стратегически документ – Общинския план за развитие на община Пловдив 2014 – 2020 г. (ОПР) и един устройствен документ – Общия устройствен план на Пловдив, одобрен през 2007 г.

Към микрорегионалното ниво се отнасят и компоненти от Районната устройствена схема, която е междинна пространствена концепция между микрорегионалното ниво и ниво област. Преобладаващата част от територията на РУС представлява всъщност микрорегионалното ниво, като преимуществено значение се отдава на общините Марица и Родопи. Следва да се има предвид, че РУС е пилотна разработка и в това отношение Пловдив е единствената община, която разполага с урбанистичен модел от по-високо ниво.

Микрорегионален и агломерационен аспект има и Интегрираният план за градско възстановяване и развитие, особено по отношение на зоната за въздействие с потенциал за икономическо развитие. Агломерационният и синергичният ефекти са заложени в самата същност на интегрираното планиране.

ОПР по отношение на пространственото развитие на община Пловдив се основава на Общия устройствен план на Пловдив. В Общия устройствен план на Пловдив е определено „урбанистичното гравитационно поле”, което обхваща територията, в която функционира урбанистичната система Пловдив, т. е. границите, в които ежедневно се затваря жизнения цикъл: „труд, обитаване, отдих и обслужване”. Тези граници са определени при съблюдаване на следните критерии: 10-12 км/20-25 мин. транспортен изохрон; над 50 хил. трудови и културно-битови пътувания дневно; демографски стабилни населени места с население около и над 2 000 души и налични интензивни стопански връзки с висока степен на икономическа взаимозависимост. При прилагане на тези критерии, в „урбанистичното гравитационно поле” на Пловдив попадат 32 населени места от общините Марица, Родопи, Куклен и с. Катуница (Община Садово). Жителите им получават обслужване (образование, здравеопазване, култура, спорт, отдих, търговия) в града. В Пловдив са и значителна част от работните им места. Комуникационно-транспортните връзки на тези населени места с града са осигурени с авто и ж. п. транспорт. Транспортните ареали се превръщат в оси на урбанизация – около тях се формират нови икономически зони.

Предложената в КПРО агломерационна структура на микрорегионално ниво предлага малки различия по отношение на включените в агломерационния ареал населени места, като освен това се предлага и вътрешно зониране на ареала по спрямо функциите и степента на гравитация. Изключено е например от най-близката агломерационна зона Катуница, която се намира на локалната ос Садово – Катуница и е отчетено, че принадлежи на локалната полицентрична мрежа на община Садово, като все пак е включено в зоната с по-слаб агломерационен потенциал. Към агломерационния ареал са включени всички населени места южно от родопската яка, които са естествената зона за седмичен отдих на Пловдив, включително традиционни места за отдих като хижа Здравец, Студенец и Бяла черква.

Съществена за урбанистичната структура на община Пловдив е, че националната паралелна ос не минава през общината, а е реализирана физически с трансевропейските транспортни коридори, които минават северно от Пловдив извън територията на общината. От устройствена гледна точка тази национална ос не предизвиква никакви последствия в урбанистичната структура на града. Това отклонение на националната паралелна урбанистична ос на развитие предизвиква експанзия и линеаризиране на индустриалните комплекси в северната част на града и създава условия за общи за общините Пловдив и Марица икономически зони, което е отразено в Концепцията. Всъщност паралелната ос преминава през пръстен от населени места, в центъра на които е град Пловдив, и стабилизира този пръстен, който е устойчив и демографски, и икономически.

Плановете за реконструкция на ЖП възел Пловдив ще допринесат допълнително за промени в урбанистичните структури и транспортната свързаност между урбанистичните структури в самия град. Отчитайки и че релсовият транспорт се третира като сериозна възможност за диверсификация на пътническия транспорт в Пловдив в ОУП, железопътната инфраструктура не е пречка, а е съществен фактор за урбанистичния модел на община Пловдив.

Формирането на предложения агломерационен ареал на микрорегионално ниво е базирано на факторите за определянето му, разработени в РУС.



Предложение за граници и зониране на агломерационния ареал на Пловдив (горе) и легенда (долу) (разработка на изпълнителя; източници: НКПР и РУС)

На второстепенната ос на урбанистично развитие на микрорегионално ниво се намира международното летище край Крумово и бъдещият интермодален терминал (резервиран спрямо предложения към момента терминал край Златитрап). Летището е специализирано и в обслужването на чартърни туристически полети за българските високопланински ски курорти през зимния сезон. Ползва се и като резервно на Аерогара София. Така Пловдив се явява портал не само за културните маршрути в микрорегиона, но и портал за други видове туризъм. Обвързването на летището с планирания пътнически релсов транспорт допълнително ще укрепи физическата реализация на югоизточния участък на тази второстепенна ос на урбанистично развитие.

По отношение на полицентричния модел на микрорегионално ниво вътрешно-регионалната урбанизационна ос Садово – Пловдив – Пазарджик – Септември – Белово, предложена с РПР на ЮЦР извежда и Стамболийски като населено място, попадащо в микрорегионалната мрежа, без на този етап да попада в агломерационния ареал. Предложеният агломерационен ареал и неговото зониране разделя населените места около Пловдив на три степени, както следва:

• 
  В зоната с най-силни урбанистични връзки (20 населени места): Рогош, Скутаре, Труд, Желязно, Войводиново, Царацово, Бенковски, Радиново, Костиево, Оризари, Кадиево, Златитрап, Ягодово, Брестовица, Първенец, Марково, Брани поле, Белащица, Брестник и Крумово. В тази зона, формирана от най-устойчивите урбанизирани територии на общините Марица и Родопи, има експанзия на три от функционалните подсистеми на Пловдив – висококатегорийното обитаване, икономическите активности и отдиха. Независимо, че има и функции, които тези населени места ползват от Пловдив, преобладаващия урбанизационен процес е именно експанзията на функции от компактния град.
  
• 
  В зоната с преобладаваща гравитация към централното ядро (19 населени места): Граф Игнатиево, Динк, Ясно поле, Манолско Конаре, Маноле, Трилистник, Калековец, Крислово, Строево, Войсил, Цалапица, Устина, Перущица, Садово, Катуница, Караджово, Куклен, Кочево и Моминско. В тази зона се реализират двустранни функции като второ жилище, обслужване, образование и труд. Зоната се характеризира със сравнителен баланс на двустранните връзки с преобладаване на връзките към компактния град. Тази и предходната зона освен това са привлекателни дестинации за изнасяне на микропредприятия от компактния град към агломерационния ареал.
  
• 
  В зоната, определена преимуществено за отдих (13 населени места): Храбрино, Извор, Дедово, Бойково, Скобелево, Ситово, Лилково, Чурен, Цар Калоян, Гълъбово, Добралък, Яврово и Руен.
  

Степенуването на населените места по зоните в предложения агломерационен ареал в териториалния обхват на РУС е показано на следващата илюстрация:

Населени места в зоните на агломерационния ареал (разработка на изпълнителя; източници: НКПР и РУС)
Специализираните центрове заедно със зоните за взаимодействие около тях, посочени в горната илюстрация, в Концепцията се трансформират в границата на община Пловдив в периферни центрове „филтри“. С провеждане на политика за стимулиране изграждането на такива центрове, обичайна практика в европейските градове (а у нас например в Стара Загора) се постига в значителна степен съхранение на идентичността на средата и микросредата.

Бъдещото планиране следва да предложи съвместни междуобщински проекти в рамката на агломерационния ареал, както и синхронизиране на общите устройствени планове на общините Пловдив, Марица и Родопи като близка цел, а впоследствие и на общините Куклен (планът все още се процедира), Перущица и Стамболийски.

Каталог: wp-content -> uploads -> 2016
2016 -> Цдг №3 „Пролет Списък на приетите деца
2016 -> Българска федерация по тенис на маса „В”-1” рг мъже – Югоизточна България мъже временно класиране
2016 -> Национален кръг на олимпиадата по физика 05. 04. 2016 г., гр. Ловеч Възрастова група клас
2016 -> Българска федерация по тенис на маса „А” рг мъже – Южна България мъже временно класиране
2016 -> Конкурс за изписване на великденски яйце по традиционната техника съвместно с одк велинград 27 април
2016 -> Министерство на образованието и науката регионален инспекторат по образованието – софия-град

Изтегляне 2.1 Mb.

Сподели с приятели: