Доклад булплан оод софия София-Пловдив, септември октомври 2015 г

Обитаване и жилищен сектор

1.6.1. Състояние и ресурси

Според Общия устройствен план констатацията от направения баланс, сравнен с нормативите по Наредба №7 е, че крайните резултати – м²/обитател. - по баланса на територията – за жилищна зона “А” – 20-25 м²/об., за градове от категорията на Пловдив, се разминават повече от два пъти. Площта само на жилищната територия „бруто” - съгл. чл.14, ал.3 от Наредба№7 възлиза на 50-55% от нормативните (28-32м²/об). Основният извод, който може да се направи е, че нормативите в Наредба №7 не са съобразени с реалната ситуация за градове като Пловдив и следва да бъдат предмет на специални проучвания. (между впрочем използването на понятието „селищно стопанство“ е остаряло и не присъства никъде в нормативната база, същото се отнася и за понятието „жилищна зона“, приложимият термин е „жилищни територии“).

Планът ясно е класифицирал базовите типове жилищно застрояване в Пловдив, с което определя фундаменталните характеристики на идентичността на средата: традиционен град с три пояса и жилищни комплекси, като тези базови типове са продукт на естествения растеж на града.

Жилищните комплекси заемат половината от територията и побират половината от населението на Пловдив. Възникнали върху свободни терени – изградени с панелни сгради на принципа на “пластиката” (равнина, върху която се наслагва композиция от сгради с не овладени помежду им пространства) – те са пълна противоположност на композицията от пространства с човешки мащаб, градски характер и идентичност, както при традиционните жилищни квартали. Изградени «изведнъж», по един и същи замисъл, с едни и същи средства и методи, те не са нито по-икономични, нито по ефективни, както по отношение на строителните си характеристики, така и по отношение на териториалните показатели. Изградеността на тези комплекси, по отношение на жилищните терени, с малки изключения на “Тракия” е почти 100%, т.е. липсват възможности за добиване на нов жилищен фонд.

По отношение на етажността (която е част от комплекса на идентичност на жизнената среда) в града са ясно очертани няколко зони, които следват типологията на жилищната среда.

Специфичен проблем на обитаването са ромските етнически общности, разпределени в четири махали. По непотвърдени данни общата численост на тези общности е около 65000 души, а според Апликационната форма, с която Пловдив спечели номинацията за Европейска столица на културата през 2019 г. числеността на ромската общност е около 80000 души. Тези махали представляват затворени общности,които реализират специфичната си култура и функции в рамките на тези териториални единици. Погрешно проведените интеграционни програми в различни епохи – от разселване до строеж на чужди на тяхната етническа култура жилищни единици – с нищо не подобриха състоянието им. В последно време се оформя подходът, че нито разселване, нито строеж на жилища решават проблема, а провеждането на благоустройствени мероприятия и микронамеса с цел постигане на стандарт в рамките на общността и съответстваща на културната им идентичност. Именно такъв е подходът и в цитираната Апликационна форма за Пловдив 2019.

Оценявайки ресурсите за развитие на обитаването в Пловдив, ОУП преценява, че изграждането на фондовете на подсистема “обитаване” към 2005 г. става на принципа на свръх ефективното използване на последните останали 30% във “втория” пояс на традиционния град. Освен това се преценява, че предпочитанията за купуване на малки жилища (40 – 50 м2) влошават жилищния стандарт.

Оценявайки ресурсите на жилищната територия ОУП извежда заключението, че единственото възможно решение е завладяване на нови територии.

Същевременно ОУП предлага към 2015 – 2017 г. планът да се ревизира и актуализира, като се оценят новите реалности.

Според кадастралната карта на община Пловдив към 2015 г.

На следващата илюстрация е показана степента на реализация на подсистема обитаване, като върху ОУП са координирани жилищните терени по кадастрална карта:

Изчисленията на КИНТ и плътността на застрояване към 2015 г. условно показват големи резерви, които структурно са трудно постижими. Реконструкцията на втория пояс показва недостатъците на този тип резерви на КИНТ и плътност, при което се получава и парадокс – в частичните изменения на подробните устройствени планове КИНТ се завишава над този, определен по ОУП, а самата устройствена зона продължава да има резерви, защото не са реконструирани по-голямата част от ниските сгради в зоната. Инвестиционният натиск е насочен в момента точно към такъв тип реконструкция. В този смисъл може да се наложи устройствените зони да се заложат така, че режимът да не се отнася до всеки имот на зоната, като това се описва в правилата за приложение на плана (каквито не са одобрени заедно с плана).

Използвайки незавършената база данни към КК за единичните обекти в сгради (по наша преценка е завършена на около 80%) се получават също така значителни стойности за жилищната площ. Базата данни е филтрирана, като са оставени обекти, по-големи от 30 м2 за жилищата и ателиетата и 10 м2 за гаражите. От базата данни към момента могат да се извлекат следните агрегирани стойности (броят жилища не е достоверен по КК):

• 
  жилищна площ в сграден фонд 32.4 м2/жител);
  
• 
  2830 ателиета с площ по-голяма от 30 м2;
  
• 
  16390 гаража с площ по-голяма от 10 м2.
  

Регионален контекст

В регионалния контекст на подсистема обитаване съществени са следните постановки:

• 
  В агломерационния ареал на Пловдив има много собственици, които имат там второ жилище или вила, като за някои това е било първо жилище преди преместването им в Пловдив. Това стабилизира пръстена населени места около Пловдив в стабилна агломерационна урбанистична структура.
  
• 
  Тези жилищни зони са свързани със зони от подсистема труд по локалните урбанистични оси на развитие.
  
• 
  Преразгледано е предложението за компактни масирани жилищни зони в земеделските земи на община Пловдив. Тези територии са маркирани на прогнозата на РУС като „неусвоени територии в ОУП Пловдив с необходимост от изменение“.
  
• 
  Оценени са капацитетните възможности на урбанизираните територии в обхвата на РУС, което е показано на следващата илюстрация:
  

Възможности на територията в обхвата на РУС (източник: РУС)

Пространствено развитие и прогноза

Освен традиционния градски център жилищните зони са тези, които. определят идентичността на средата. Именно затова смесването и подмяната на типове устройствени зони в традиционната среда е нежелателно и в този смисъл подходът на ОУП е правилен и следва да се запази.

Структурните проблеми на жилищната зона са в две посоки:

• 
  различия в стандарта на средата;
  
• 
  прекъсвания на зоната от други урбанистични структури с чужди на жилищната среда функции.
  

Структурните разновидности в Пловдив са ясно обособени и с малки изключения в район Централен не се смесват. Тези разновидности обаче са с различен жизнен стандарт, като в различните зони има различни преимущества и недостатъци - от изолацията в жилищните комплекси до интегралната нискостандартна микросреда на етническите квартали.

Структурен проблем са прекъсванията от големи урбанистични структури с други функции (индустриални зони, панаир, болници) които прекъсват връзките на цели жилищни райони с единната градска среда без да имат осигурени локални центрове на обслужване. Такъв е случаят и с жк Тракия, който е тотално изолиран от града, а общественият му гръбнак не е реализиран освен със спорадични обекти. Инфраструктурите на транспорта, включително велоалеите, след пълното им изграждане ще допринесат частично за свързаността на градските структури в общоградска среда.

Пространственото развитие на жилищните територии трябва да бъде неразривно свързано с целия комплекс

Жилищните територии в условията на разпокъсана частна собственост са изключително инертни. Хипотезата на ОУП за устройство на масивни нови жилищни зони върху земеделските земи е опровергана от авторите на РУС (а те са и разработчици на ОУП). Под предлог за опазване на ценния земеделски фонд те се отказват от масивното разширение на жилищната територия с компактни зони, а всъщност и през 2009 г. (когато е разработена РУС) и към 2015 г. няма нито една масирана инвестиционна инициатива, която да овладее огромните резервирани по ОУП жилищни територии. Освен всичко друго още в ОУП разработчиците оценяват и негативното въздействие върху структурата на извънселищната територия на инфраструктурите.

Почти всички инвестиционни инициативи разчитат отново на вътрешните резерви на жилищните територии и на епизодични изяви дори в най-близката до компактния град територия Остромила – Беломорски.

Самият капиталов капацитет на инвестициите в Пловдив подсказват модела на пространствено развитие на жилищните територии: уплътняване на компактния град и дисперсна урбанизация в земеделските земи.

Заявките от РУС към Общия устройствен план на Пловдив са:

• 
  Редуциране на нецелесъобразни предложения за урбанистично разрастване, които не са съобразени с потенциала на територията.
  
• 
  Създаването на устойчиви системи за обитаване със съвременен стандарт да става при използване на наличните ресурси и опазване на плодородните земеделски земи.
  

При подготовката на задание за изменение на ОУП Пловдив аналитичният доклад на арх. Надя Георгиева препоръчва следното:

• 
  Преразглеждане потенциала на територията в компактното ядро, включително и преструктуриране на терени от други функционални подсистеми, при рационално използване на скъпата градска територия и инфраструктура .
  
• 
  Преосмисляне количеството на териториалните разширения на гр. Пловдив върху висококатегорийна земеделска земя, предвид това, че всички са за жилищно застрояване с висок стандарт на обитаване, с произтичащите за това обитаване обекти на социалната и техническа инфраструктура.
  
• 
  Да се анализира инвестиционната активност в новите терени-земеделски земи, предвидени за усвояване, с цел редуциране на нецелесъобразните разширения.
  
• 
  Да се изследват действащите подробни устройствени планове на всички градски части и резултатите да се отразят на картен материал с обобщени данни за баланс на територията и устройствени показатели за всяка от тях. На база на това изследване да се изготви категоризация, имаща отношение за по-нататъшното им действие.
  
• 
  Предприемане на процедурни действия за подробни устройствени планове или части от тях, които подлежат на отмяна или частично изменение.
  
• 
  Устройственото зониране в жилищната зона да бъде обвързано с правила и нормативи за прилагане на плана, одобрени заедно с изменението на ОУП.
  
• 
  Етапният план-програма да бъде обвързан с приоритети за развитие на града с ресурси за реализация.
  
• 
  Развитието на подсистема „Обитаване” да бъде неразделно от развитието на останалите функционални подсистеми.
  

Каталог: wp-content -> uploads -> 2016
2016 -> Цдг №3 „Пролет Списък на приетите деца
2016 -> Българска федерация по тенис на маса „В”-1” рг мъже – Югоизточна България мъже временно класиране
2016 -> Национален кръг на олимпиадата по физика 05. 04. 2016 г., гр. Ловеч Възрастова група клас
2016 -> Българска федерация по тенис на маса „А” рг мъже – Южна България мъже временно класиране
2016 -> Конкурс за изписване на великденски яйце по традиционната техника съвместно с одк велинград 27 април
2016 -> Министерство на образованието и науката регионален инспекторат по образованието – софия-град

Изтегляне 2.1 Mb.

Сподели с приятели: