Доклад до българското правителство за посещението в българия
Комитетът препоръчва българските власти във всички случаи, при които съществуват основания да се вярва, че задържано лице може да е било малтретирано
Изтегляне 0.63 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- КПИ следователно повтаря препоръката си, че информацията за правата трябва да се предоставя системно на всички задържани от полицията лица, първо устно в самото начало на
- фактическото им лишаване от свобода и, впоследствие, в писмена форма веднага щом бъдат заведени в полицейско заведение. Трябва да се предприемат мерки, за да се
- Комитетът повтаря препоръката си, че формулярът за правата трябва да бъде предоставен в подходящ набор от чужди езици.
- Комитетът би желал да бъде уведомен дали това е общо-разпространена практика. Ако случаят наистина е такъв, Комитетът препоръчва този пропуск
- в полицейско заведение за свързани с разследването цели (в това число за разпити), това трябва винаги надлежно да се вписва.
- . Трябва да се положи специална грижада се обясни внимателно информацията, за да се осигури разбирането й.
- КПИ призовава българските власти да осигурят пълно изпълнение на горепосочената Инструкция и незабавно
- Заведения под ръководството на Министерството на правосъдието 1. Предварителни бележки
- Комитетът препоръчва на изпълнението на тези планове да се даде най-голям приоритет 53 .
- КПИ призовава българските власти незабавно
- КПИ повтаря препоръката си, че българските власти трябва да установят ясно определени правила, в това число подходящи мерки за процесуална защита.
Комитетът препоръчва българските власти във всички случаи, при които съществуват основания да се вярва, че задържано лице може да е било малтретирано, да гарнтират, че се изисква и навременно се предоставя съдебно-медицинска експертиза. В тази връзка, на лица, които твърдят, че са били малтретирани от полицията, трябва да им се предоставя възможност да бъдат преглеждани от лекар по съдебна медицина по собствена тяхна инициатива, без предварителна оторизация от следовател, прокурор или съдия, и независимо от това дали са лишени от свобода или не. Ако е необходимо, трябва да се измени съответното законодателство. 33. Що се отнася до информацията за правата, подобно на ситуацията, наблюдавана през 2010 г.36, досиетата по отделните случаи, с които бе извършена консултация от делегацията в посетените полицейски заведения и следствени арести в общи линии съдържаха копия на формулярите („декларации за права”) във връзка с правата на задържаните лица за достъп до адвокат (в това число служебен), достъп до лекар и уведомление за задържане (и, в случай на чуждестранни граждани, свързване с консулския отдел). Тези формуляри бяха като правило подписвани от задържаните лица (в повечето случаи не по-късно от 1.5 часа след регистрираното време за извършването на задържането37). Като се вземе горепосоченото под внимание, в няколко случая делегацията изслуша твърдения от задържани лица, че не са били уведомени за правата си – положение, което може, вероятно най-малкото частично да се обясни от факта (nota bene, в противовес с валидните разпоредби), че копие от горепосочената „декларация за права” обикновено не се дава на въпросните лица (освен ако те изрично не са помолили). КПИ следователно повтаря препоръката си, че информацията за правата трябва да се предоставя системно на всички задържани от полицията лица, първо устно в самото начало на фактическотоим лишаване от свобода и, впоследствие, в писмена форма веднага щом бъдат заведени в полицейско заведение. Трябва да се предприемат мерки, за да сегарантира , че на задържаните лица винаги се дава копие от „декларацията за права” (и им се позволява да я задържат в килията си). Освен това, въпреки по-ранните препоръки на КПИ (и уверенията на българските органи, предоставени в отговора на доклада от посещението през 2010 г. и отново в началото на посещението през 2014 г.), формулярите предоставени в посетените полицейски заведения, все още бяха единствено на български език. Следователно, Комитетът повтаря препоръката си, че формулярът за правата трябва да бъде предоставен в подходящ набор от чужди езици. 34. Що се отнася до регистрите за задържане, тези, проверени от делегацията в посетените полицейски управления бяха (отново) често лошо водени, с многобройни грешки, корекции и пропуски (например, липсващ час на постъпване, прехвърляне или освобождаване). Освен това, имаше очевидни несъответствия между данните във връзка с едни и същи лица, въведени в различни регистри38. КПИ повтаря препоръката си, че българските власти трябва да предприемат ефективни мерки, за да осигурят правилното водене на свързаните със задържането регистри, точното вписване на часа на действителното задържане, приемането, настаняването в килия, освобождаване или прехвърляне, и отразяване на всички други аспекти на задържането (точното местоположение, където е настанено задържаното лице, посещения от адвокат, роднини, лекар или длъжностно лице от консулския отдел; извеждането от килията за разпити; всякакви инциденти свързани със задържаното лице и т.н.). 35. В полицейско управление Враца делегацията бе уведомена, че в регистрите за задържанията се съдържат единствено данни във връзка с лицата, които са физически настанени в една от килиите за задържане, като не се води отчет за лицата, доведени в заведението за разпит (но които не са настанени в килия). Комитетът би желал да бъде уведомен дали това е общо-разпространена практика. Ако случаят наистина е такъв, Комитетът препоръчва този пропускв регистрационната система незабавно да се отстрани; когато дадено лице e в полицейско заведение за свързани с разследването цели (в това число за разпити), това трябва винаги надлежно да се вписва. В допълнение към улесняването на контрола върху спазването на правните разпоредби във връзка с полицейско задържане, такива вписвания могат да защитят полицейски служители от отправянето на фалшиви обвинения срещу тях. 36. Делегацията получи твърдения от задържани непълнолетни лица39, според които те са били разпитвани и накарани да подписват документи (признания или други изявления) без присъствието на адвокат и/или друго доверено лице. В РПУ Бяла Слатина, делегацията разговаря с непълнолетен, на който е била „предложена” възможност за присъствие на адвокат по време на разпита му от полицията, но който се е „отказал” от това свое „право”; очевидно, това е представлявало нарушение на разпоредбите на НПК във връзка със задължителното участие на адвокат в наказателната процедура, при която от полицията се задържа и разпитва непълнолетно лице40. КПИ препоръчва българските власти да предприемат мерки за дагарантират , че задържаните непълнолетни лица няма да бъдат разпитвани, няма да правят изявления или да подписват документи свързани с нарушението, което се подозира, че са извършили без да се възползват от присъствието на адвокат, и, по принцип, на друг доверен възрастен, които да окажат съдействие на непълнолетното лице. Комитетът също така препоръчва да се разработи определен формуляр с информация, който да определя конкретното положение на задържаните непълнолетни лица и в това число справка за присъствието на адвокат / друг доверен възрастен, който да се дава на всички такива задържани лица. Трябва да се положи специална грижада се обясни внимателно информацията, за да се осигури разбирането й. 37. По отношение на независимия надзор на полицейските заведения, КПИ отбелязва, че проектът „Гражданско наблюдение в полицията”, описан в доклада за посещението през 2010 г.41, е прекъснат поради липса на финансиране. Понастоящем, единственият независим орган за външен надзор, упълномощен да извършва посещения в полицейските заведения42 е Националният превантивен механизъм (НПМ), който, както бе уведомена делегацията в началото на посещението й, е изправен пред сериозни проблеми свързани с финансите и човешките ресурси. В контекста на доказателствата, установени от делегацията по време на посещението й през 2014 г. (вижте параграфи 13 до 15), Комитетът счита това положение за неприемливо. Следователно, КПИ препоръчва стабилизирането на българския Национален превантивен механизъм, което да му позволи да извършва чести и необявени проверки на полицейските следствени арести в цялата страна за упражняване на надзор. Освен това, трябва да се обмисли повторното задействане на горепосочения проект. 4. Условия на задържане 38. Трябва да се припомни, че, по смисъла на Инструкция № Із-1711 от 15 септември 2009 г. („За оборудването на следствените арести от полицията и приложимите към тях правила”), полицейските килии трябва да са с площ най-малко 7 м2 и при обитаване на килиите от много лица трябва да има площ от най-малко 4 м2 на лице. Килиите трябва да са оборудвани със средства за почивка и на лицата, които нощуват в тях, трябва да се предоставят одеяла. Освен това се забранява да има метални парапети за задържани лица с белезници. За да се осигури изпълнението на горепосочените изисквания, през 2010 г. бе започната голяма програма, финансирана от ЕС, за модернизация и реконструкция на полицейските арести43 -, която все още е в ход по време на посещението през 2014 г. Според заместник-министъра на вътрешните работи, досега са ремонтирани приблизително една трета от всички полицейските арести е. Освен това, в многобройни заведения местата за задържане , които не отговарят на необходимия стандарт , са изведени от експлоатация, в някои случаи временно ( до тяхното обновяване и ремонт)44. 39. В действителност, делегацията видя в някои от посетените РПУ резултатите от горепосочената програма за модернизация и реконструкция (например в Белене, Бяла Слатина, Долни Дъбник, Павликени, II и VII РПУ в София и във Враца), където условията на задържане като цяло можеха да се считат за подходящи (с наскоро ремонтираните килии, които бяха достатъчно големи за предназначения им капацитет45, добре осветени и проветрени и подходящо оборудвани с легла, маси и столове, както и с прилични общи тоалетни и умивални). Като се вземе това под внимание, трябва да се спомене, че липсата на подходящи мерки за почистване на килиите и общите тоалетни вече беше довело до последствия в повечето от тези заведения; освен това, цялостното състояние на сградата в Павликени (която беше сериозно засегната от проблем, свързан с наличието на влага ) бе такова, че новоремонтираните килии вече бяха в лошо състояние. Положението в другите посетени полицейски заведения в Бургас и София беше по-лошо. По-конкретно, делегацията със загриженост установи, че неотдавна приключеният ремонт в V Районно полицейско управление в Бургас (единствения оперативен следствен арест в града, вижте по-долу), е извършено без да се обърне надлежното внимание на стандартите за настаняване, упоменати в параграф 38, особено по отношение на достъпа до естествена светлина (който бе неподходящ във всички килии поради факта, че целият следствен арест е разположен в сутерена). Достъпът до естествена светлина бе също така проблем в килиите в IV и V РПУ в София; килиите, разположени в последното заведение изобщо нямат приток на естествена светлина. Същото това РПУ имаше килии, които бяха твърде малки (с площ по-малка от 5 м2)46. Килии с площ едва 5 м2 бяха също така установени в I РПУ в София. КПИ препоръчва българските власти да вложат цялата си енергия в изпълнение на програмата за модернизация и реконструкция на полицейскитеарести и дагарантират, че всички килии, използвани от полицията, напълно отговарят на критериите, определени в Инструкция № Із-1711. По-конкретно, трябва да се предприемат мерки, за да се коригират недостатъците, забелязани от Комитета в горепосочените РПУ. 40. Във всички посетени полицейски заведения, които имаха оперативни килии, делегацията със загриженост забеляза, че на задържаните за през нощта лица не се предоставя дюшек и (освен в Белене, Бяла Слатина и Долни Дъбник) одеяло. Освен това, въпреки изискването, определено в чл. 43 от Инструкция № Із-1711 (че на лица задържани от полицията трябва да се предлагат три хранения на ден), нито едно от заведенията не разполагаше с надеждни и правилно бюджетирани договорености за предоставяне на храна. В този контекст си струва да се отбележи, че в писмото си от 29 април 2014 г., българските власти уведомиха КПИ, че най-късно до 30 април 2014 г. на всички полицейски заведения (където могат да се задържат лица през нощта) ще се предоставят дюшеци, възглавници и спално бельо. Комитетът приветства това решение и би желал да получи потвърждение, че това е било действително извършено. Освен това, КПИ препоръчва да се предприемат мерки, за да се осигури пълното изпълнение на чл. 43 от Инструкция № Із-1711, във връзка с предоставянето на храна на задържани от полицията лица. 41. Както вече бе споменато по-горе в параграф 8 , на края на посещението си делегацията се позова на чл. 8, алинея 5 от Конвенцията и направи непосредствено наблюдение по отношение на две килии: така наречената килия за „задържани лица с особено агресивно поведение” в IV РПУ в София (килия с решетки с площ около 5 м2 и, която беше тъмна, непроветрена и мръсна) и подобна (въпреки, че дори малко по-малка по площ) килия в I РПУ, също в София. И двете килии бяха явно непригодни за обитаване от хора, като, освен това, лицата задържани в първата от килиите бяха постоянно изложени на неприятната миризма, излъчваща се от съседната тоалетна на нивото на етажа, която беше изключително мръсна. В горепосоченото писмо българските власти уведомиха КПИ, че и двете горепосочени килии са изведени от експлоатация и, че в общи линии е взето решение вече да не се настаняват лица през ноща в I и IV РПУ в София. Комитетът приветства тази бърза и положителна реакция спрямо непосредствено направеното си наблюдение. 42. Въпреки ясната забрана, определена в Инструкция № Із-1711 (вижте параграф 38), делегацията забеляза, че лица задържани от полицията, все още прекарват периоди от време, вариращи от няколко до 24 часа седнали на пейки, разположени в коридорите или в други помещения и прикрепени с белезници към метални парапети. Такъв бе главно случаят в заведенията без оперативни килии (например в IV РПУ в Бургас и в Свищов), както и в някои от тези, които нямат функциониращи следствени арести, такива като I и V РПУ в София. КПИ призовава българските власти да осигурят пълно изпълнение на горепосочената Инструкция и незабавно да прекратят практиката на използване на метални парапети за прикрепване на задържани лица с белезници в полицейски заведения. Б. Заведения под ръководството на Министерството на правосъдието 1. Предварителни бележки 43. Делегацията посети три следствени арести47 и пет затвора в различни части на България. Що се отнася до следствените арести, тя извърши няколко последващи посещения в София (следствен арест с местоположение на бул. „Г. М. Димитров”), Бургас и Враца48. Що се отнася до затворите, делегацията посети за първи път затвора в Белене, затвора във Враца и единствения Поправителен дом на страната за непълнолетни (момчета) с местоположение в гр. Бойчиновци (в настоящото по-долу наречен за краткост „Поправителен дом в Бойчиновци”). Тя също така извърши последващи посещения в затвора в Бургас и в Софийския централен затвор (в настоящото по-долу наречен за краткост „Софийски затвор”). 44. Пренаселеносттаостава проблем в пенитенциарната система в България, като повече от половината затвори работят над официалния си капацитет, а четири от петте посетени заведения предлагат далеч по-малко от 4 м2 жилищна площ на човек в килии за обитаване от много хора49. Като се вземе това под внимание, забелязва се видимо спадане наброя на затворниците , който възлизаше на 8,721 по времето на посещението50 (в сравнение с 9,788 по време на посещението през 2012 г.), което по предоставената информация се дължи на повишаване на прилагането на пробация, алтернативни санкции и ранно освобождаване51. КПИ приветства тази положителна тенденция. Що се отнася до материалната база на затворите, делегацията бе уведомена, че поради свързани с бюджета причини, не е постигнат напредък в планираното изграждане на нов затвор в София, както и във връзка с разширяването на затворите в Бургас и Варна52. В контекста на направените от делегацията наблюдения по време на посещението й през 2014 г. (във връзка със затворите в София и Бургас), Комитетът препоръчва на изпълнението на тези планове да се даде най-голям приоритет53. В общи линии, КПИ призовава българските власти да удвоят усилията си за развиване на политика, наблягаща върху прилагането на мерки, които не са свързани със задържане или на алтернативи на наказанието лишаване от свобода . Трябва също така да продължат да се предприемат подходящи действия по отношение на прокурорските и съдебни органи с оглед елиминиране на излишното прибягване към досъдебно задържане и изменение на свързаните с издаване на присъди практики. Освен това, трябва да се предприемат мерки за продължаването на разработването на политика за улесняване на реинтеграцията в обществото на лица, които са били лишени от свобода, което би могло, наред с други неща, да допринесе за намаляване на процентa на повторно извършване на престъпления. 45. Наблюденията, направени от делегацията на КПИ по време на посещението през 2014 г. потвърждават, за съжаление, по-ранното впечатление на Комитета54, че свързаният с корупция проблем в българската затворническа система е ендемичен. Това впечатление бе особено силно в затворите в Бургас и София, където делегацията отново бе залята с твърдения на затворници, от които е искано да плащат на затворнически / медицински персонал за много услуги, на които те имат право по закон55, или за да им се дават различни привилегии56. В затвора в Бургас, положението се беше влошило дори още повече от това през 2012 г. и корупцията сега явно сформира важен елемент от управлението на заведението, като включва всички категории персонал до най-високо ниво. Освен това, делегацията получи многобройни твърдения, съгласно които някои бивши ръководни лица активно са допринасяли към създаването на корупционни практики в затвора, до нечувани преди това нива. Това положение на нещата беше довело до допълнително влошаване на атмосферата в затвора, която се характеризираше с несигурност, дискриминация и повсеместно насилие между затворници57. КПИ проявява силна загриженост по отношение на факта, че българските власти, изглежда, не са напълно осъзнали изключително тежката ситуация в затвора в Бургас, и, по-конкретно, не са успели да изпълнят нито една от препоръките на Комитета, направени в доклада му от извънредното посещение през 2012 г. ,по отношение на това заведение, във връзка с явлението корупция и свързани с управлението въпроси58. Липсата на решителни мерки за адресиране на тези пропуски нажежи обстановката в това заведение, както за затворниците, така и за персонала. КПИ призовава българските власти незабавно да проведат щателно проучване, отделно от затворническата администрация, с оглед извършването на пълен преглед на управлението и функционирането на затвора в Бургас. Освен това, Комитетът призовава българските власти да предприемат решителни действия, за да се справят с корупцията във всички затвори. На персонала в затворите и държавните длъжностни лица свързани със затворническата система трябва ясно да се покаже, че търсенето на облаги от затворници или техни роднини е незаконно и строго ще се наказва; това послание трябва да се повтаря в подходяща форма на правилно подбрани за целта интервали. 46. КПИ също така със загриженост отбелязва, че, след наблюденията, направени от Комитета в хода на посещението в Бургаския затвор през 2012 г. във връзка с малтретирането на затворници от персонала (които бяха впоследствие потвърдени от българските власти и доведоха до уволнението на директора на заведението и отговорния за сигурността заместник директор), не е постигнат напредък за назначаването на нов директор. В контекста на горепосоченото, КПИ настоятелно призовава българските власти да предприемат решителни действия и, по-конкретно, да назначат опитен висшестоящ ръководен персонал, който да се справи със свързаните с малтретиране и корупция проблеми в затвора в Бургас. 47. Положението свързано с предоставянето на организирани дейности (работа, професионално обучение, образование, спорт и пр.) на затворниците в посетените затвори също представлява въпрос, към който Комитетът проявява сериозна загриженост59. По отношение на лишените от свобода с мярка за неотклонение, почти пълната липса на дейности прави положението им значително по-лошо от това на осъдените затворници. В съчетание със силно ограничената жилищна площ и често крайно лошите материални условия в повечето от посетените заведения, това води до режим, който е както потискащ, така и възпрепятстващ развитието за лица, които би трябвало да се възползват от презумпцията за невинност. КПИ призовава българските власти да предприемат необходимите мерки, за да разработят програми за дейности както за задържани лица с мярка за неотклонение, така и за осъдени затворници. Целта е да се гарантира, че всеки затворник трябва да може да прекарва приемлива част от деня (осем часа или повече) извън килиите, ангажиран с целенасочени дейности от различен характер (работа, образование, професионално обучение, спорт и пр.). 48. Що се отнася до следствените арести, делегацията бе уведомена, че три от тях (в Балчик, Самоков и Свищов) неотдавна са били затворени, защото не са били съобразени с международните стандарти, и че редица други наскоро са били ремонтирани. Отчетен е също така спад в броя лица приети в следствените арести, възлизащ на общо 832 лица настанени в такива заведения по времето на посещението извършено през 2014 г. Като се вземе това предвид, наблюденията на делегацията по време на настоящото посещение отново показват, че положението в следствените арести (много от които са били изградени отдавна, съобразно остаряла с времето концепция) остава проблематично, по-конкретно, защото тези съоръжения не предлагат подходящи материални условия, нито организирани дейности на лица, които често прекарват в тях продължителни периоди от време60. Повечето от отдавнашните препоръки на КПИ в тази връзка все още предстоят за изпълнение61. В общи линии и въз основа на опита от многобройните посещения в такива заведения в миналото, Комитетът е на мнение, че българските власти трябва сериозно да обмислят опцията за постепенно извеждане от експлоатация на следствените арести, с оглед на това да осигурят, че всички лица задържани с мярка за неотклонение най-накрая ще бъдат настанени в затворите. *
49. Още от първото си посещение в България (през 1995 г.) и по време на седемте последващи посещения, КПИ е главно ръководен от идеята да води конструктивен диалог с българските власти с цел да се подобрят отношението и условията за задържане на лишените от свобода. Българските власти непрекъснато заявяват, че се предприемат мерки за да се адресират установените от Комитета проблеми. КПИ трябва със съжаление да отбележи, че с изключение на затвора във Враца (където делегацията бе положително впечатлена от проактивното поведение на директора на заведението, при справянето с много от наблюдаваните навсякъде другаде проблеми), установените от Комитета резултати по време на посещението през 2014 г. демонстрират постоянна липса на действия от страна на властите за подобряване на положението в затворническата система. По-конкретно, в няколко аспекта, условията за задържане в затворите в Белене, Бургас и София бяха толкова неприемливи, че могат да се считат като нечовешки и унизителни. Както бе вече упоменато в параграф 7, това изключително тежко положение на нещата задължи КПИ да разгледа ситуацията в контекста на чл. 10, алинея 2 от Конвенцията. 2. Малтретиране 50. Делегацията на КПИ почти не чу твърдения от интервюираните лица в трите посетени следствени ареста за умишлено физическо малтретиране от страна на персонала. По-конкретно Комитетът желае да отчете конструктивното поведение, демонстрирано по отношение на задържаните лица поверени на директора на следствения арест в Бургас и в общи линии преобладаващата положителната атмосфера, в последното заведение. По подобен начин в следствения арест във Враца отношенията между затворниците и персонала изглеждаха в общи линии спокойни. За разлика от това, в следствения арест в София, делегацията чу изолирани изявления за удари, нанасяни от персонала на разстроени уязвими затворници; освен това, бе получено твърдение за персонал, който е инструктирал затворници да накажат съзатворник, който не се е подчинил на нарежданията на персонала. КПИ препоръчва редовно да се напомня на персонала, работещ в следствените арести, и по-конкретно в следствения арест в София, че малтретирането на задържани лица е криминално престъпление и подлежат на съответното наказание. Комитетът също така желае да припомни, че липсата на официална дисциплинарна процедура в следствените арести води до опасност от създаване на неофициални дисциплинарни системи, които представляват риск от злоупотреба с власт. КПИ повтаря препоръката си, че българските власти трябва да установят ясно определени правила, в това число подходящи мерки за процесуална защита. 51. Що се отнася до затворите, делегацията на КПИ не получи твърдения за умишлено физическо малтретиране от персонала в затвора във Враца. В контраст с положението, наблюдавано в другите посетени затвори, общата атмосфера в заведението изглежда не съдържаше никакво видимо напрежение. Делегацията чу няколко правдоподобни твърдения за физическо малтретиране на затворници от надзорно-охранителния състав (състоящи се главно от плесници, удари с юмруци и ритници) в затвора в Белене. В общи линии, се твърдеше, че такова малтретиране е било в отговор на отказ на затворници да изпълнят инструкциите на персонала. Положението, обаче, в това отношение беше значителнопо-лошо в затворите в Бургас и София, където делегацията получи значителен брой твърдения за преднамерено физическо малтретиране на затворници от надзорно-охранителния състав. В Бургас, впечатлението на делегацията беше, че въпреки че честотата на малтретиране е останала идентична с положението през 2012 г., интензитетът му донякъде се е намалил след горепосоченото (вижте параграф 46) уволнение на директора и заместника му отговарящ за сигурността. По-голямата част от физическото малтретиране се твърдеше, както през 2012 г., че се извършва под стълбището в централната част на партерния етаж на обитаваната сграда (която все още не е обхванато от видеокамери (CCTV)), както и в други площи разположени извън обхвата на видеонаблюдението. Делегацията също така чу твърдения, според които персоналът е инструктирал затворници, като форма на неформално наказание за различни нарушения на дисциплината, физически да малтретират свои съзатворници62. Що се отнася до затвора в София, броят твърдения за физическо малтретиране, получени от делегацията, варираше между отделенията с различно настаняване („групи”) и също така изглеждаше, че зависи от това кои надзорно-охранителни служители са дежурни в даден ден/нощ. По-голямата част от твърденията се отнасяха до приемното отделение (Група 8), отделенията за чуждестранни затворници (Групи 10 и 13) и отделението за осъдени затворници (Група 11). Говореше се, че твърдяното малтретиране е по-ниско в останалите отделения на затворите. Изглеждаше, че малтретирането обикновено се извършва в помещенията на персонала, разположени по продължението на коридора, водещ до площадката на главната обитавана сграда (известна като „Пост 3”), площ, която не се обхваща от видеонаблюдение. Делегацията беше особено поразена от положението в Поправителния дом в гр. Бойчиновци, където болшинството от непълнолетните лишени от свобода лица, с които бе проведено събеседване, се оплакаха, че надзорно-охранителния състав често ги бие. Твърдяното малтретиране се състоеше от плесници, удари с юмруци и ритници, както и от удари с пластмасови тръби и палки. Както и в другите посетени пенитенциарни заведения, надзорно-охранителния състав, изглежда, че прибягва към физическо малтретиране като неофициално наказание за нарушения на правила вместо (или в допълнение към) официалните санкции63.
53. В контекста на информацията, определена в параграфи 51 и 52 по-горе, КПИ още веднъж призовава българските власти да предприемат изчерпателни мерки на най-високо политическо равнище, за да гарантират, че има „нулева толерантност” към малтретирането във всички пенитенциарни заведения в България. На целия затворнически персонал (и по-специално в затворите в Белене, Бургас и София) трябва да се напомня на подходящи интервали, че малтретирането на лишени от свобода е незаконно и подлежи на съответното наказание. Що се отнася до Поправителния дом в гр. Бойчиновци, Комитетът препоръчва да се проведе щателно проучване за начина, по който функционира горепосоченото заведение, и да се предприемат подходящи мерки в контекста на резултатите от проучването. КПИ би желал да бъде уведомен за тези резултати и за предприетите мерки в рамките на три месеца. 54. В затворите в Белене и Враца, както и в Поправителния дом в гр. Бойчиновци, делегацията чу твърдения за насилие между затворници. Такова насилие, обаче, изглеждаше, че е много по-широкоразпространено в Софийския затвор, и буквално повсеместно в затвора в Бургас. Самата делегация стана свидетел на няколко инцидента между затворници в последното заведение (и, до по-малка степен, в първото). Още повече, в двата горепосочени затвора делегацията придоби впечатлението, че надзорно-охранителния състав обикновено не се намесват по време на такива инциденти, като оставят на затворниците да „уреждат нещата” помежду си. Положението едва ли беше изненадващо, като се вземе под внимание голямата пренаселеност, наблюдавана в тези заведения, много ниските нива на персонала и голямото напрежение, дължащо се на дискриминационната система базирана на гореописаните корупционни практики. КПИ изразява голяма загриженост, че не са предприети никакви мерки за борба с насилието между затворници в пенитенциарната система на България, въпреки многократните препоръки в тази насока. В миналото Комитетът неколкократно е подчертавал, че задължението за полагане на грижи, дължимо от страна на затворническите органи по отношение на поверените им затворниците включва задължението да ги защитават от други затворници, които могат да им навредят. КПИ е поразен от факта, че в нито един от посетените затвори персоналът изглежда нито е бил склонен да разреши или е обучен да се намесва, при първи признаци за възникващи конфликти. Липсата на съответна стратегия за адресиране на този проблем е явна. Каталог: Files Files -> Български футболен съюз правилник за статута и трансферите на Files -> Рецептура на лекарствените форми рецептурни бланки и тяхната валидност Files -> Прогностични възможности на тестовете, използвани за подбор на млади футболисти Files -> Правила за реда за ползване, стопаниване и управление на стадион "христо ботев" благоевград глава първа общи положения Изтегляне 0.63 Mb. Сподели с приятели:
|