Доклад е разработен от работна група, съставена със Заповед р-5 от 8 януари 2015 г на Министър Председателя

5.3Наказателна политика

Наказателната политика в областта на антикорупцията има тясна връзка с превенцията и законодателната политика. Връзката й с превенцията се обуславя от основната цел на наказанието да възпира лицата упражняващи власт от извършване на престъпни деяния (генералната превенция на наказанието). Връзката й със законодателната политика се обуславя от факта, че наказателно правните норми и процесуалните институти могат да се установяват само със закон. Основните насоки за развитие на наказателно правните механизми за превенция и противодействие на корупцията са следните:

• 
  Осъвременяване и диференциране на съставите на престъпленията, свързани с корупция съобразно динамиката на този вид престъпност;
  
• 
  Включване в обхвата на писмените доказателства на законово-регламентираните актове на контролните държавни органи, включително на тези, имащи правомощия по проверки на декларациите на конфликт на интереси и имотно състояние;
  
• 
  Създаване на възможност за ефективно санкциониране на извършилите обществено опасни деяния с по-ниска степен на значимост без да се ползват скъпоструващите наказателни механизми;
  
• 
  Преосмисляне политиката относно наказанията, като те се степенуват по тежест съобразно характера и степента на обществена опасност на отделните прояви;
  
• 
  Актуализиране на механизмите за санкциониране на юридическите лица, които са се обогатили или биха се обогатили от престъпна дейност;
  
• 
  Провеждане на широк обществен дебат за преоценка на необходимостта относно криминализацията на провокацията към подкуп, както разработване на законодателна рамка позволяваща широкото използване на различни форми на тестове за интегритет от контролните институции;
  
• 
  Разширяване на приложното поле по глава VІІІ от особената част на Наказателния кодекс с цел осигуряване на ефективно противодействие на престъпленията с корупционен характер във всички сфери на икономиката на страната;
  
• 
  Усъвършенстване на системата от наказателнопроцесуални инструменти за противодействие на корупционните престъпления;
  
• 
  ограничаване на формализма в работата на правоохранителните институции при извършване на процесуално-следствени действия и събиране на доказателства с цел ефективно санкциониране на корупционните престъпления;
  
• 
  Възстановяване на института на предварителната проверка чрез Наказателнопроцесуалния кодекс.
  

5.4Законодателна политика

Законодателната политика на държавата е ключов фактор за противодействие на корупцията. Необходимо е разписване на ясни, еднозначни законови разпоредби и процедури за прилагането им. Това ще осигури устойчива законодателна рамка и стриктно, обективно, навременно и еднакво прилагане на закона във всички сфери на обществения живот.

Постоянно променящото се законодателство демотивира гражданите да спазват закона и формира у тях виждането че правилата могат да бъдат променяни произволно, кампанийно, в угода на определена обществена прослойка или след всяка смяна политическия елит. Уредбата на антикорупционни разпоредби в подзаконови или ненормативни актове позволява по-лесното им изменение и не създава нужната тежест в общественото съзнание. В действащото законодателство липсват достатъчно ясни, подробни и еднозначни правила за санкциониране при корупционните нарушения, които не включват в себе си престъпен състав. Празнотите в закона позволяват нееднакво прилагане и създават противоречива практика на правоприлагащи институции, в това число и противоречива съдебна практика. Различните институции прилагат закона по нееднакъв начин спрямо правните субекти.

Изброените негативни явления могат да се преодолеят чрез създаване на стабилна законодателна рамка за превенция и противодействие на корупцията. Необходимите стъпки в тази насока са следните:

• 
  Ясна и изчерпателна мотивировка на предлаганите законопроекти;
  
• 
  Предварителна оценка на въздействието на всеки нов законопроект;
  
• 
  Антикорупционен анализ на действащото законодателство и на предлаганите законопроекти;
  
• 
  Последваща оценка на въздействието на приетите закони, в това число и оценка на антикорупционния им ефект;
  
• 
  Въвеждане на инструменти за осветляване на влиянията върху законодателния процес (създаване на досие на законопроекта съдържащо осъществените контакти със заинтересовани страни в процеса на подготовка);
  
• 
  Въвеждане на законодателни мерки за защита на лицата, предоставящи информация за корупция.
  

• 
  Приемане на нов Закон за нормативните актове, който да регламентира предварителната и последваща оценка на въздействието на законопроектите;
  
• 
  Приемане на нов Наказателен кодекс или промени в действащия в съответствие с приетата антикорупционна политика;
  
• 
  Промени в Наказателнопроцесуалния кодекс с цел създаване на ефективни процесуални инструменти с антикорупционна насоченост;
  
• 
  Промяна на Изборния кодекс с цел намаляване на контролирания и купен вот. В тази връзка да бъде обсъдено:
  

• 
  Създаване на Регионални преброителни центрове като ефективен способ за ограничаване на манипулациите и грешките при преброяването на бюлетините и за преодоляване формите на купен/контролиран вот и натиск върху избирателите от страна на местни политически и икономически фактори;
  
• 
  Въвеждане на ясни законови правила, изключващи възможността за конфликт на интереси в работата на основните участници в изборния процес (кандидати, членове на комисии, застъпници, наблюдатели, представители на партии и коалиции, анкетьори, представители на местната власт).
  
• 
  по-категорични санкционни механизми по отношение на политически партии, които не спазват изискванията за прозрачност и отчетност на финансирането на политическа дейност и на финансирането на кампании;
  
• 
  осъществяване на своевременен, текущ, контрол на финансирането на изборните кампании още в рамките на предизборните кампании.
  

• 
  Приемане на Кодекс за административните нарушения и наказания;
  
• 
  Приемане на Дисциплинарен кодекс които да уреди въпросите на дисциплинарни нарушения и наказания и на производството по реализация на дисциплинарната отговорност