ДЪРЖАВНИ ПОЛИТИКИ ЗА РЕАЛИЗИРАНЕ НА ПРИОРИТЕТИТЕ

5.2.3Административно противодействие

Към момента липсват категорични свидетелства, че съществуващите правни и процедурни механизми в сферата на превенцията и разкриването на конфликта на интереси допринасят за повишаване на прозрачността и осветляване на нерегламентирани зависимости на лицата на публична длъжност. Липсата на законов регламент за извършване на финансов анализ на имуществото на лицата, срещу които е образувано производство по установяване на конфликт на интереси, както и задълбочено проследяване на реалните обвързаности на тези лица, правят дейността на КПУКИ недостатъчно ефективна. Развиването на ефективността и независимостта на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси и превръщането й в единен орган за противодействие на корупцията следва да обхване:

• 
  Изменения в законовата процедура с цел да се разшири обхватът на проверяваната от комисията информация, като в същото време да се създадат и нормативни правомощия за адекватна проверка на достоверността на декларираното;
  
• 
  Изменения в законовата процедура за установяване на конфликт на интереси, с които да се предвиди възможност с един акт на колегиалния орган да се установява и санкционира конфликта на интереси;
  
• 
  Усъвършенстване на подаваните от поднадзорните лица декларации;
  
• 
  Утвърждаване на изградената система за превенция на конфликта на интереси като в Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси изрично се регламентира превантивната дейност като функция на Комисията. Със закона да се регламентира издаването на методически указания на Комисията по прилагането му;
  
• 
  Укрепване сътрудничеството с други държавни органи, при които постъпват декларациите по Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, както и с органите, разследващи корупционни престъпления.
  
• 
  Разширяване на правомощията при извършване на проверки на имущество и на конфликт на интереси, включително и възможност да сезират правоприлагащи институции за извършване на следствени действия.
  

КОНПИ е основната фигура в отнемането на имущество по реда на производство пред граждански съд. В законодателно регламентираните процедури участват няколко държавни органа - КОНПИ, Междуведомствен съвет за отнето имущество и НАП. На практика в момента се прилагат две процедури по два различни закона (действащия и отменения), в които има фундаментални разлики и това силно затруднява работата на Комисията и свързаните с нея органи. Отнемането по граждански ред, предвидено в актуалния закон не може все още да бъде напълно оценено поради липса на напълно завършила процедура по новия ред. Има процедури осъществени единствено в тяхната административна фаза, която се осъществява сравнително бързо. За преодоляване на установените дефицити е необходимо:

• 
  Намаляване на завишения в закона праг на несъответствието. При определянето му да се има предвид динамичната промяна в цените на недвижимите имоти, моторните превозни средства и доходите на лицата;
  
• 
  Да се прецени възстановяването на обратната тежест на доказване при водените от КОНПИ производства, както и възможността за снемане на обяснения от проверяваните лица;
  
• 
  Предприемане на мерки за сближаване на оценките на имуществото, направени от инспекторите на КОНПИ и експертните оценки за съда, за да се преодолее рискът за прекратяване на производства, особено в случаите, в които „незаконното богатство“ е около прага, регламентиран от закона;
  
• 
  Повишаване на възможностите и преоценка на подхода по отношение на обезпеченото имущество, за да се преодолее проблемът с намаляването на неговата стойност с мерки като активно управление и преобразуване;
  
• 
  Управлението и разпореждането с отнетото имущество все още е неефективно. Натоварения с това Междуведомствен съвет няма правила за работа, рядко успява да попълни персоналния си състав и за две години има проведено само едно заседание. В този фаза е необходима и изцяло нова концепция, която да доведе до ефективно използване на това имущество, при ясни правила и по видим за цялото общество начин.
  

Липсата на адекватни проверки на интегритета на действащите магистратите е сериозна предпоставка за възникването на корупционни практики в рамките на съдебната власт. Създаването на подобно звено, което да извършва пълни проверки по ясна система и разписани правила и обхват на проверката ще доведе до намаляване на зависимостите в системата на магистратурата. Основни насоки при създаването и регламентирането на правомощията на това звено са следните:

• 
  попълване на членовете му от краткосрочно командировани представители на магистратурата (съдии, прокурори, следователи), утвърдени професионалисти, посочени от Общите събрания на съдилищата;
  
• 
  утвърждаване на стриктна методология за извършване на проверките и установяване на всички възможни корупционни фактори;
  
• 
  въвеждане на периодичност на извършваните проверки, които следва да обхващат всички магистрати;
  
• 
  предвиждане на задължение за съответни действия от страна на ВСС в случаите на установени нарушения, при условията на обвързана компетентност.
  

Съществуват няколко съществени празноти по отношение на адекватното прилагане на административни мерки в противодействие на корупцията:

• 
  липса на институция с ясни правомощия за проверки на „необяснимо богатство“;
  
• 
  липса на институции с ясни правомощия за проверка на промяна имущественото състояние, т.е. реална проверка / одит на декларациите за имотно състояние;
  
• 
  липса на институции, която провеждат реални проверки на декларациите за конфликт на интереси.
  

• 
  Пълна електронизация на обработката на двата вида декларации;
  
• 
  Обхващане чрез електронни декларации държавните служители от централната власт и териториалната администрация;
  
• 
  Разширяване на обема информация събирана чрез декларациите с цел подобряване на анализа на риска и разкриване на корупционни деяния;
  
• 
  Възлагане на отговорности по събиране и първоначална обработка на декларациите на инспекторатите и на областната администрация;
  
• 
  Създаване на одитно звено към КПУКИ (и промяна на същността на комисията), с изключителни правомощия за одит и проверка на декларациите на висшите държавни длъжности, както и разширени правомощия за данъчни и банкови тайни;
  
• 
  Възлагане на одитиране на декларациите (с установен риск) на НАП за държавните служители;
  
• 
  Изграждане на механизми за реално взаимодействие между проверяващи и разследващи органи (МВР, специализирано разследващо звено):
  
  • 
    Възможност разследващите органи / ДАНС да подават сигнал за проверки свързани с необяснимо богатство или конфликт на интереси
    
  • 
    Възлагане, при наличие на подозрение за престъпление, проверяващите органи да сезират разследващите органи за допълнителни проверки.
    

фигура 6. Система за контрол на конфликт на интереси и имотно състояние

Предложените промени в институционална политика ще позволят и по-цялостно обхващане на противодействието на корупцията в местната власт. По този начин ще се преодолеят и съществуващите трудности и празноти в противодействие на корупцията на местната власт: Декларации за имущество и конфликт на интереси не се анализират и обработват електронно

• 
  Обвързването на местната власт с местните правоприлагащи органи, както и местни представители на съдебната власт и други регулаторни органи, особено в по-малките областни центрове, прави тези институции пасивни и разследванията или подавани сигнали за корупция са рядкост.
  
• 
  Инспекторати, и дори звена за вътрешен одит в много от общините липсват изцяло или работят формално.
  
• 
  Цялостен контрол се упражнява само от страна на Сметната палата (която прави около 40 комплексни проверки на общини годишно, като за големите общини като София, проверките са етапни и частични).
  
• 
  Частичен контрол осъществява, най-вече по сигнали и АДФИ, които проверяват около 400 обществени поръчки в различни общини на страната.
  

В редица европейски страни, особено тези в източна Европа, през последното десетилетие бяха изградени мощни антикорупционни разследващи структури: Специална разследваща служба в Литва – наброява 238 служители, от които 151 с разследващи правомощия (бюджет 5.6 млн. евро); Бюро за превенция и противодействие на корупцията KNAB (Латвия) с обща численост от 148 служители (бюджет от около 2.2 млн. евро), Централно антикорупционно бюро (Полша) – има 880 служители и бюджет 26 милиона евро, Национална дирекция антикорупция (Румъния)¹⁴, в която работят 110 прокурора и 120 полицейски служители (бюджет 22 млн. евро).

Действащата конституционна рамка не позволява създаването на независимо разследващо звено с прокурорски функции извън системата на прокуратурата, а създаването на такова звено без прокурорски правомощия не би подобрило съществено ефективността на наказателното преследване на корупцията.

Най-ефективна в краткосрочен план би била възможността да се развие Специализирано звено за разследване на корупционни деяния на служители, заемащи висши държавни и други длъжности¹⁵ между ПРБ, ДАНС и МВР, създадено по силата на споразумение между тях на основание на чл. 138, т. 5 от Закона за съдебната власт. По такъв начин ще бъде осигурена бързина и оперативност при стартирането на работата на звеното по корупционни случаи по високите етажи, при това с по-малка нужда от допълнителни финансови средства в началото. Така ще бъде използван и доразвит моделът на съществуващите специализирани звена, които се състои в екипна работа на прокурори, следователи и агенти, преминали задължителен предварителен подбор и проверки за лоялност, работещи „отделно“ от другите структури на държавното обвинение и агенцията, при пълни гаранции срещу евентуалното изтичане на информация.

От особена важност е звеното да бъде обезпечено с необходимия кадрови ресурс – и като численост, и като компетентност. В краткосрочен аспект е нужно да бъде назначено ядро от служители, като в рамките на следващите години бъде постигнат пълният капацитет на структурата (ако ползваме чуждия опит като ориентир, целта би следвало да е в близките една, две години звеното да достигне численост поне от около 100 служители). Важно е да бъде гарантиран професионализъм и политическа независимост на работещите в звеното с цел изключване на „насочването“ към определени лица и структури. Необходимо е компетентността му да е формулирана ясно, за да съсредоточи работата си изключително върху корупцията по високи етажи, т.е. лицата, попадащи в обхвата на Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни и други длъжности. Друг възможен критерий за компетентност на звеното би могъл да бъде нивото на установена щета за държавния бюджет или размерът на подкупа с цел да се премахне възможността за работа по незначими случаи (например над 1 милион лева или сума на подкупите от над 100 000 лв). Следва да се гарантира отчетност и да се установят ясни критерии за ефективност както на отделните служители, така и на звеното като цяло. Фокусът трябва да е върху качеството на работата и ефекта от дейността, а не върху големия брой случаи. Важна отговорност в работата на звеното следва да бъде фокусиране върху лицата от високите нива на властта при разследване на изборната търговия и изборните злоупотреби.

Разследване на дребната корупция

Разследването на дребната корупция и злоупотребата с власт не е сред приоритетите на ГДНП. Скромните резултати по отношение на регистрирани случаи и ефективни присъди ясно потвърждават това. За да може радикално да бъде променена корупционна среда, следва Икономическа полиция и ОД МВР да следват проактивна политика. Към Главна Дирекция Национална Полицията, както и към ОДМВР в големите областни центрове, следва да бъдат изградени специализирани сектори и отдели, работещи приоритетно и проактивно по линия на корупцията. Би могло да бъдат създадени по подобие на централизираното звено и шест регионални съвместни звена между прокуратура, ДАНС, и МВР, които да разследват по-незначими случаи на корупция.

5.2.4Независимост на анти-корупционните институции

Една от основните пропоръки отправени от както от Антикорупционния доклад на ЕС, така и от мониторинговия доклад на ЕК, касае независимостта на анти-корупционните институции. Нужни са допълнителни гаранции и мерки за гарантиране на такава назависимост. Настоящите механизми за избор и смяна на ръководството и служителите на анти-корупционните институции не дават достатъчно гаранции за независимост. Принципите, които следва да бъдат приети, за да се гарантира такава независимост, както за ръководствата на инспекторатите, така и за ръководствата на специализираните звена, КПУКИ, КОМПИ и т.н. следва да включват:

• 
  Конкурсно начало
  
• 
  Критерии за конкретен опит, а не формални критерии като „юридически стаж“
  
• 
  Изборни комисии, които включват представители законодателна, изпълнителна, съдебна власт, президенство, омбудсман, както и други организации имащи отношение към работата на съответната структура или неправителствени организации.
  
• 
  Публичност на процедурата и кандидатурите.
  

Институционална система за противодействие на корупцията

Представител на законодателната власт	Представител на съдебната власт
Представители на изпълнителна власт	Представители анти-корупционни институции

Премиер / Вицепремиер

Съвет за антикорупционна политика (САП)

Център за превенция на корупцията (ЦПК) – секретариат на САП, координация и анализи




Граждански консултативен съвет – НПО / Бизнес

Каталог: files -> 231
files -> Рецептура на лекарствените форми рецептурни бланки и тяхната валидност
files -> Прогностични възможности на тестовете, използвани за подбор на млади футболисти
files -> Правила за реда за ползване, стопаниване и управление на стадион "христо ботев" благоевград глава първа общи положения
231 -> Република българия администрация на министерския съвет
231 -> Списък на научните трудове на проф. Димо Гиргинов Гиргинов вмф – ТрУ, Стара Загора
231 -> Библиография проф д-р Калин Порожанов, д ист н
231 -> Доклад е разработен от работна група, съставена със Заповед р-5 от 8 януари 2015 г на Министър Председателя

Изтегляне 0.61 Mb.

Сподели с приятели: