Преглед на досегашните усилия за превенция и противодействие на корупцията

2.2.1Стратегии за анти-корупция 2000 – 2013

През 2006 бе приета нова Стратегия за прозрачно управление, превенция и противодействие на корупцията 2006 – 2008. В стратегията за първи път се признава, че досегашната практика е била да се предприемат действия, насочени главно към ограничаването на малката корупция и в по-малка степен – към противодействие на корупцията по високите етажи на властта, и ясно се заявява намерението този подход да се коригира. Стратегията поставя като приоритети партийното финансиране, изготвяне на етичен кодекс за висши държавни служители, контрол на имотното им състояние, както и регулиране на лобистката дейност. Наред с това Стратегията акцентира върху гаранции за прозрачност и отчетност в дейността на държавната администрация на централно и местно ниво; подобряване управлението на системите за здравеопазване и образование; прозрачно управление и контрол на обществените приходи и разходи.

През 2009 г. бе приета Интегрирана стратегия за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност. Стратегията имаше за цел да даде препоръки за намаляване разпространението и влиянието на корупцията и организираната престъпност на различните нива на управление (централно, регионално и местно), като същевременно включва в този процес бизнес сектора и гражданското общество. Извършеният през 2011 г. преглед на институционалните практики при прилагането на антикорупционните политики обаче установи липса на единен подход при прилагане на антикорупционната политика от страна на различните ведомства. Бе констатирано, че някои министерства разглеждат противодействието на корупцията единствено през дейността на инспекторатите, а в други в недостатъчна степен се отчита антикорупционното въздействие при изменение на нормативни актове. През 2011 г. бе приет единен подход за всеобхватно и унифицирано планиране и отчитане на постигнатото в областта на антикорупционната политика. Практически, обаче, той не беше приведен в действие.

В периода 2010-2014 г. бе развита и подобрена и Методика за оценка на корупционния риск, която се прилага от Инспекторатите към министрите и председателите на държавни агенции. Извършените анализи на риска, въз основа на тази методика, обаче, остават без последствия и рядко водят до приемане на конкретни мерки и планове за отстраняване на рисковете. Ситуационни секторни анализи, които анализират реалното състояние на корупцията, не се извършват въобще (с изключение на МВР, където през годините са правени няколко подобни анализа). Докладът за Механизма за сътрудничество и проверка на Европейската комисия настоява и за независима външна оценка на корупционния риск.

През 2013 г. ВСС „Стратегията за превенция и противодействие на корупцията в съдебната система”.

Въпреки полаганите усилия в отделни сектори, липсва обща визия и последователност в борбата с корупцията. След 2013 г., липсва и стратегически документ, който да дава насока за противодействието на корупцията. Тези пропуски, както и променящата се корупционна среда и възникването на нови корупционни рискове налагат нуждата от актуализиране на стратегическите насоки за противодействие на корупцията.

• 
  Липса на политическа воля за устойчивото прилагане на стратегиите;
  
• 
  Липса на ясна отговорна институция и политическо лице (министър / вицепремиер), отговорен за прилагането им;
  
• 
  Липса на конкретни и подробни планове за действие обвързани с реални срокове, отговорни институции за прилагането им, както и ангажимент на политическо ниво. Изпълнението и отчитането им е оставено на административно ниво;
  
• 
  Липса на механизъм за мониторинг и оценка на стратегиите и тяхното прилагане;
  
• 
  Липса на подробен анализ, или недостатъчно познаване на съществуващи анализи, при развиването на основните приоритети на стратегиите.
  

• 
  Актуализирана стратегия за продължаване на реформата в съдебната система
  
• 
  Национална стратегия за развитие на сектора обществени поръчки
  
• 
  Обща стратегия за електронно управление (както и различните секторни стратегии)
  
• 
  Национална стратегия за превенция и борба с нередностите и измамите, засягащи финансовите интереси на Европейския съюз
  

2.2.2Законодателни инициативи до 2014

В законодателен план бяха предприети редица подобрения на разпоредбите на Наказателния кодекс засягащи корупцията. Беше усъвършенствано законодателството за отнемане на незаконно придобито имущество, както и за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси. Според независими оценки от страна на ГРЕКО и Механизма за сътрудничество и верификация на ЕК, антикорупционното законодателство в страната е достатъчно добре развито и отговаря на международните стандарти в тази област. Неговото ефективно прилагане обаче, както и използваните наказателно-процесуалните способи са белязани от множество пропуски.

2.2.3Институции и институционална уредба

През последното десетилетие постепенно бяха създадени множество нови институции за противодействие на корупцията. По замисъл те би трябвало да покрият всички аспекти на противодействие и превенция на корупционни прояви. Изградена бе широка мрежа от инспекторати, както в органите на изпълнителната и съдебната власт, така и в много общини в страната. Създадената пред 2006 г. Комисия за превенция и противодействие на корупцията (КППК) към Министерския съвет през последните години на практика не работи. КОНПИ, КПУКИ и ЦППКОП (БОРКОР) са развити и ресурсно обезпечени, но ефективността на работата на КПУКИ и ЦППКОП е критикувана от ЕК. В същото време капацитетът на институциите имащи отношение към наказателното преследване на корупцията претърпя минимално развитие. Човешките и финансови ресурси отделени и изцяло насочени към противодействие на корупцията в страната остават силно ограничени и с неясно формулирани приоритети. Характерните особености, спъващи ефективната работа на тези институции могат да бъдат сведени до няколко основни проблема:

• 
  недостатъчна независимост;
  
• 
  недостатъчен капацитет (поради ограничени правомощия или ограничен човешки ресурс);
  
• 
  липса на ясни приоритети (произлизаща от липсата на цялостна политика по отношение на противодействие на корупцията);
  
• 
  недостатъчна координация с други институции и липса на цялостна координация;
  
• 
  липса на прозрачност в дейността и оценка на ефективността на работата им.
  

Институционална уредба през последното десетилетие доведе до създаване на нови структури за противодействие на корупцията:

• 
  Дирекция „Вътрешна сигурност“ към МВР (както и аналогични структури в ДАНС и ДАТО);
  
• 
  Център за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност (БОРКОР);
  
• 
  Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ)
  
• 
  Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси (КПУКИ);
  
• 
  Постоянна комисия „Професионална етика и превенция на корупцията в съдебната система” към Висшия съдебен съвет (ВСС);
  
• 
  Комисия по превенция и противодействие на корупцията към Министерския съвет (КППК);
  
• 
  28 вътрешните инспекторати на министерства и държавни агенции, работещи под ръководството на Главния инспекторат към Министерски съвет;
  
• 
  Съвместните разследващи екипи между ГДБОП / ДАНС и прокуратурата;
  
• 
  По отношение на обществени поръчки и евро-фондове: Агенция за обществени поръчки (АОП); АДФИ, Сметната палата; Дирекция АФКОС (МВР), както и звената за нередности към съответните министерства и агенции.
  

фигура 5. Институционална уредба по противодействие на корупцията: ефективност и пропуски






Несъществуваща дейност / институция

Неефективна дейност институция

Въпреки множеството институции остават няколко празноти, за които следва да се търси институционален отговор:

• 
  Липсва институция и механизъм за цялостна координация и контрол по отношение на антикорупционните политики и мерки; Докладите на Европейската комисия в рамките на Механизма за сътрудничество и проверка многократно подчертаха като основно предизвикателство пред страната липсата на независим антикорупционен орган, който да фокусира усилията на институциите в областта на противодействието на корупцията, да задава приоритети и да координира техните действия.
  
• 
  Липсва институция с ясен ангажимент към разследване на корупция по високите етажи;
  
• 
  Липсва анализ и реален контрол на декларациите за имуществено състояние;
  
• 
  Липсва институция която контролира прозрачността и отчетността на държавните институции.
  

Изследването на Националната система за почтеност в България¹¹ на Асоциация „Прозрачност без граници“, основано на комплексен подход за анализ, оценка и противодействие на корупцията, показва, че съществува системно разминаване между оценките за правната рамка в областта на противодействие на корупцията и действителното й практическо изпълнение от страна на отделните институции. Макар по показателите капацитет (правна рамка, ресурсна обезпеченост) националните институции да получават висока оценка в изследването, то техният резултат по показателя роля в поддържането на интегритет и почтеност на социално-политическия процес е тревожно нисък. Практически всички изследвани елементи на системата (законодателна власт, изпълнителна власт, съдебна власт, публичен сектор, правоприлагащи институции, изборна администрация, антикорупционни агенции, политически партии, медии, гражданско общество, бизнес) получават оценки между 40 и 50 пункта, при най-висока възможна стойност от 100 пункта. Своеобразно изключение правят единствено институциите Омбудсман и Сметна палата, които са оценени с около 60 пункта.
Ситуационният анализ на разпространението на корупцията и нейното възприятие, както и на положените дотук усилия за превенция и противодействие на корупцията очертават ясна и неотложна нужда от системни мерки, синхронизирана работа на институциите и повишаване на доверието в институциите.

2.2.4Наказателното преследване на корупцията

Наред с инициативите за противодействие на корупцията на изпълнителната власт, бяха направени и редица стъпки за повишаване на ефективността при противодействие на корупцията. Те включват¹²:

• 
  Структурни мерки: създаване на специализирани звена във ВКП и останалите нива прокуратури за противодействие на коруцпията; създаване на съвместни екипи от прокурори и ДАНС за разследване на корупция в съдебната власт и в държавната администрация.
  
• 
  Организационни мерки: подобряване на надзорни функции, вкл. и чрез засилена методическа помощ върху деалата на специален надзор; засилен инстанционен контрол на наказателни производства за корупционни престъпления, които са прекратени и не са били обжалвани.
  
• 
  Подобрена отчетност: след 2007 г. годишни статистически таблици обобщават информациятаа от прокуратурите в цялата страна по образуване, движение, и приключване на досъдебните производства;
  
• 
  Повишаване на професионалната квалификация на прокурорите – множество обучения, свързани с корупционни престъпления, съвместно със следователи и разследващи полицаи.
  

Въпреки тези мерки, крайните резултати остават незадоволителни, като най-общо могат да бъдат посочени следните причини:

Процесуално наказателно законодателство

• 
  Липса на реално диференцирани процедури в рамките на досъдебното производство, съобразно тежестта и сложността на престъпленията. Процедурите в НПК не са съобразени със спецификата на престъпления, които се характеризират с фактическа и правна сложност (каквито са корупционните): (1) В НПК липсва уредба на института на предварителната проверка; (2) Двумесечният срок за разследване (чл. 234.ал1) важи и за сложните престъпление и това налага без почти никакви изключения да се търси удължаване на тези срокове.
  
• 
  Изричните ограничения, наложени от чл. 234.ал7, според която действията по разследването извършени извън сроковете не пораждат правни послдеици, а събраните доказателства не могат да се иползват пред съда при постановяване на присъдата.
  
• 
  Изключителното ограничаване на обхвата на писмени доказателства. Понастоящем финансови доклади на АДФИ, или тези на Сметна палата не се считат за годни доказателства, и се назначават вещи лица, които да проверяват констатациите на експертите на АДФИ или Сметната палата. Това води до изключителна тромавост на досъдебното производство. Със специално изменение на НПК бе разширен обхвата на писмените доказателства единствено да се признават докладите на ОЛАФ (Европейската служба за борба с измамите).
  

Каталог: files -> 231
files -> Рецептура на лекарствените форми рецептурни бланки и тяхната валидност
files -> Прогностични възможности на тестовете, използвани за подбор на млади футболисти
files -> Правила за реда за ползване, стопаниване и управление на стадион "христо ботев" благоевград глава първа общи положения
231 -> Република българия администрация на министерския съвет
231 -> Списък на научните трудове на проф. Димо Гиргинов Гиргинов вмф – ТрУ, Стара Загора
231 -> Библиография проф д-р Калин Порожанов, д ист н
231 -> Доклад е разработен от работна група, съставена със Заповед р-5 от 8 януари 2015 г на Министър Председателя

Изтегляне 0.61 Mb.

Сподели с приятели: