Доклад е разработен от работна група, съставена със Заповед р-5 от 8 януари 2015 г на Министър Председателя

6МЕХАНИЗЪМ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ И ОТЧИТАНЕ НА АНТИКОРУПЦИОННАТА СТРАТЕГИЯ

Както бе отбелязано в уводната част на настоящият доклад, част от причините предходните стратегии за противодействието на корупцията да останат без значим ефект е липсата на съпътстващ механизъм за мониторинг, оценка и отчитане на прилагането на стратегията. Затова е нужно да бъдещата стратегия да се основава на следните принцип:

• 
  Да бъде определен отговорен министър или заместник министър-председател за координацията и наблюдение на изпълнение на Стратегията. Координацията и взаимодействието по изпълнение на Стратегията да се извършва в рамките на Съвет за антикорупционна политика (САП), като политически орган, който определя политиките и наблюдава изпълнението. Секретар на САП е Директорът на Център за превенция на корупцията (БОРКОР), а ролята на секретариат се изпълнява от Център за превенция на корупцията (БОРКОР). Председателят на САП внася от името на Съвета 6-месечен и годишен доклад по изпълнение на стратегията и планът за действие на вниманието на Министерски съвет. Годишните доклади се приемат от Народното събрание и ВСС.
  

• 
  Към САП да се създаде и Граждански консултативен съвет (ГКС). ГКС наблюдава и оценява изпълнението на стратегията, чрез оценка на прилаганите антикорупционни политики. Членове на ГКС са неправителствени организации и работодателски асоциации, както и представители на САП.
  

• 
  обобщение на отчетни доклади от институциите изпълняващи стратегията
  
• 
  социологически изследвания на жертви на корупцията (по методология близка до тази на Евробарометър)
  
• 
  статистически и икономически анализи на пазари.
  

• 
  По искане на секретариата на САП, институциите отговорни за прилагането на стратегията, следва да предоставят данни (и да започнат събирането, в случай че такива липсват), които позволяват да се следи и оценява изпълнението на стратегията. Развиване на административния капацитет за мониторинг на корупция, чрез събиране на адекватна статистическа информация за работата на разследващи и контролни органи.
  

• 
  Секторните политики следва да бъдат обхванати чрез паралелен мониторингов механизъм от САП.
  

• 
  По отношение на корупцията по високите етажи МВР, ДАНС, прокуратурата или съда събират само обикновена статистика за брой оперативни дела, досъдебни производства, и наказания, които не позволяват да се прави редовна оценка на ефективността на действията (например колко магистрати, политици). Броят им продължава да бъде достатъчно малък, което позволява да се броят „на ръка“, но в една бъдеща система за отчетност трябва ясно да може да се проследи и анализира работата на съответните институции. В тази връзка е важно развитието на единната системата за
  
• 
  По отношение на дребната корупция няма реален механизъм за събиране на информация за противодействие и регистрирани от институциите случаи. Информацията не се обобщава на национално ниво.
  
• 
  По отношение на ефикасността и ресурсната обезпеченост, също няма прозрачност в докладите на съответните институции. Годишен бюджет, както и реален брой експерти и администрация не се разграничават. По този начин може да се прикрие както неефикасното противодействие (каквито са заключението на ЕК за БОРКОР или КПУКИ), така и липсата на достатъчен човешки ресурс за противодействие (каквито са случаите с ДАНС, инспекторат на Министерство на финансите и МВР).
  

7Финансиране на антикорупционната стратегия

Финансова обезпеченост и противодействието на корупцията е ключова, ако се търси максимален ефект. Множеството съществуващи институции дават възможност да се търсят ефикасности в рамките на сегашните бюджети на държавните институции. Това може да бъде постигнато по три начина:

• 
  Сливане на съществуващи институции, с цел оптимизиране на административни разходи за обслужване и ръководство на тези институции;
  
• 
  Командироване на служители в рамките на бюджетите на съществуващи институции;
  
• 
  Промяна на приоритети в рамките на съществуващи щатни бройки в институциите – основно чрез увеличаване на служителите с контролни функции (напр. към инспекторатите, за сметка на други служители).
  

Предварителен анализ може да бъде направен в рамките на подготвителния процес по изработване на Стратегията, в зависимост от одобрените мерки.

Освен държавният бюджет, средства за финансиране на антикорупционната стратегия могат да бъдат предоставени в рамките на Фонд „Вътрешна сигурност“ (управляван от МВР), където има планирани разходи за мониторинг на анти-корупционната стратегия, както и средства за подобряване на капацитета на разследващите институции. Предварителни срещи с представители на чуждестранни партньори на България, дават основание да се очаква подкрепа, особено в повишаване на капацитета за разследване и превенция н акорупцията.

8ОЧАКВАНИ РЕЗУЛТАТИ

• 
  Укрепване капацитета на институциите, натоварени с функции по превенция и противодействие на корупцията; Укрепване на капацитета на разследващите органи, натоварени с функции по противодействие на институциите;
  
• 
  Подобряване на взаимодействието между държавните органи, натоварени с правомощия по превенция и противодействие на корупцията, органите на местно самоуправление, структурите на гражданското общество, бизнеса, медиите и международни структури в насока за по-ефективна превенция и противодействие на корупцията;
  
• 
  Засилване на ролята на гражданското общество в борбата срещу корупцията;
  
• 
  Поощряване обществената нетърпимост към корупцията;
  
• 
  Възпитание на култура, насочена към спазване на етичните правила за работа на публичните служители;
  
• 
  Намаляване на административната тежест и ограничаване на административния произвол върху бизнеса;
  
• 
  Повишаване прозрачността в работата на институциите;
  
• 
  Повишаване независимостта на институциите;
  
• 
  Ограничаване на случаите на дребната корупция;
  
• 
  Ограничаване на корупцията по високите етажи на властта и на политическата корупция;
  
• 
  Създаване на условия за честен изборен процес.
  

Приложение 1. Единни антикорупционни органи: правомощия и функции
Тип	Функции / правомощия	Подчинение и надзор	Примери
Мултифункционални антикорупционни агенции	Превенция, разследване, обучения и повишаване на осведомеността, в някои случаи и проверка на декларации и конфликт на интереси Обвинението обикновено е отделено, за да се запази принципа на взаимен контрол	Вариант 1. Независим орган контролиран от различни надзорни комисии Вариант 2. Подчинение директно на министър-председателя. Директорът се назначава от президента Вариант 3. Докладва на президента, годишните доклади се одобряват от парламента, оперативно подлежи на контрол и на прокуратурата Вариант 4. Директорът се предлага от кабинета (публично изслушване пред експертна изборна комисия) и се назначава от президента. Отговаря пред министър-председателя, надзор се осъществява от специална комисия	Независима комисия за противодействие на корупцията (Хонг Конг) Бюро за разследване на корупционни практики (Сингапур) Специална разследваща служба (Литва) Бюро за превенция и противодействие на корупцията KNAB (Латвия) Централно антикорупционно бюро (Полша)
Агенции / звена от правоприлагащ тип (най-често срещаният модел в страните от ОСИР)	Всички или някои от функциите: идентифициране, разследване и обвинение. В някои случаи са включени и превенция, координация и анализ Различно ниво на специализация (високи етажи или много сериозни престъпления или	Наблюдават се от главна прокуратура или ВСС / или / Директорът може да се назначава от Главен прокурор по предложение на министъра на правосъдието (Хърватия) Могат да имат двойно подчинение на МВР и прокуратурата	Централен офис за борба с корупцията (Белгия) Okokrim (Норвегия) USKOK (Хърватия) Национална дирекция антикорупция (Румъния) Централна следствена служба към Държавната прокуратура (Унгария)
Специализирана прокуратура и съд	Обвинение и съдебно преследване Някои разполагат и с разследващ капацитет, други разчитат изцяло на полицията и други разследващи органи		Централна прокуратура за борба с корупцията и икономическата престъпност (Австрия) Специализирана прокуратура за противодействие на икономически престъпления, свързани с корупция (Испания) Централна следствена служба към Държавната прокуратура (Унгария)
Институции с превантивни, координиращи и стратегически функции	Превенция, анализ, мониторинг, формулиране на политики и мерки, преглед на законодателство, мониторинг на декларации за конфликт на интереси и имотно състояние, етични кодекси	Подчинение на министерство на правосъдието / или/ Докладват на парламента или президента Ако проверява декларации и конфликт на интереси по високите етажи е отделена от политическото управление	Централната служба за превенция на корупцията (Франция) Държавната комисия за превенция на корупцията (Македония) Групата за антикорупционен мониторинг (Албания) Постоянната комисия срещу корупцията (Малта)

1

Център за изследване на демокрацията 2014, Прозрачност без граници, European Commission (2014) EU Anti-corruption report; European Commission (2015) Monitoring Report

2 http://www.transparency.bg/bg/researches/korupcionen-indeks/indeks-2014-godina/

3 http://ec.europa.eu/public_opinion/archives/ebs/ebs_397_en.pdf

4 http://ec.europa.eu/public_opinion/flash/fl_374_en.pdf

5 http://www.transparency.bg/bg/researches/svetoven-barometr/barometr-2013/

6 http://www.csd.bg/artShowbg.php?id=17171

7 http://ec.europa.eu/public_opinion/flash/fl_374_en.pdf

8 http://ec.europa.eu/public_opinion/archives/ebs/ebs_397_en.pdf

9 http://www.transparency.bg/bg/researches/svetoven-barometr/barometr-2013/

10 http://www.prb.bg/media/filer_public/cb/f9/cbf93767-c6d5-476c-8740-d4c0d2221cea/docs_4609.pdf

11

http://www.transparency.bg/bg/researches/ocenka-na-nacionalnata-sistema-za-pochtenost-na-blgariya-2011-copy/ocenka-na-nacionalnata-sistema-za-pochtenost-na-blgariya-2011/

12 ПРБ (2013) Доклад за извършен анализ на делата за корупция, по които е работила прокуратурата през периода от 01.01.2007 г. до 15.02.2013 г.; Павлина Николова, Прокурор, отдел Първи на ВКП, (лекция) Практически проблеми на борбата с корупцията от българска гледна точка

13 Това са лицата попадащи в обхвата на Закона за публичност и имущество на лица, заемащи висши държавни и други длъжности (чл.2).

14

В Приложение 1, към настоящият доклад са обобщени различните модели на единни институции за противодействие на корупцията в Европа и други страни.

15 Т.е. служителите попадащи в обхвата на Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни и други длъжности. (чл. 2)

Каталог: files -> 231
files -> Рецептура на лекарствените форми рецептурни бланки и тяхната валидност
files -> Прогностични възможности на тестовете, използвани за подбор на млади футболисти
files -> Правила за реда за ползване, стопаниване и управление на стадион "христо ботев" благоевград глава първа общи положения
231 -> Република българия администрация на министерския съвет
231 -> Списък на научните трудове на проф. Димо Гиргинов Гиргинов вмф – ТрУ, Стара Загора
231 -> Библиография проф д-р Калин Порожанов, д ист н
231 -> Доклад е разработен от работна група, съставена със Заповед р-5 от 8 януари 2015 г на Министър Председателя

Изтегляне 0.61 Mb.

Сподели с приятели: