Доклад е разработен от работна група, съставена със Заповед р-5 от 8 януари 2015 г на Министър Председателя

2.1Тенденции в нивата на корупция в България

В Специалното проучване на Евробарометър от 2013 г.³, част от първия Антикорупционен доклад на ЕС, 84% от интервюираните считат, че корупцията е широко разпространена в България (при средно 76% за ЕС), а 73% смятат, че единственият начин за постигане на успех в бизнеса е чрез политически връзки (при средно 56% за ЕС). Едва 9% от запитаните (най-нисък дял в ЕС) считат, че се образуват достатъчно на брой наказателни производства, за да се възпират хората от корупционни практики. В проучването Флаш Евробарометър от 2013г.⁴, което включва 2816 европейски компании, 89% от интервюираните в България заявяват, че корупцията е широко разпространена, спрямо 75% средно за ЕС, а според 51% тя е проблем при осъществяването на бизнес в страната (средно за ЕС: 43%).

• 
  по-добра запознатост с проблема;
  
• 
  повишаваща се нетърпимост към корупцията;
  
• 
  намаляваща податливост към взимане и/или даване на подкуп;
  
• 
  промяна в оценката на населението за корумпираността на различни групи държавни служители. Между 2002 и 2014 г. подобряване в репутацията се наблюдава само при митническите и данъчни служители, докато всички останали групи се възприемат като все по-корумпирани.
  

Особено алармиращо е активното корупционно поведение на гражданите. От една страна, в периода 2008-2014 г. се наблюдава намаляване на броя на гражданите, поддали се на корупционен натиск - делът на далите подкуп, след като им е бил поискан спада от 70% на по-малко от 50%. От друга страна обаче делът на тези, участвали в корупционни сделки, без да им е оказан натиск, се покачва. Подкупи се предлагат на държавни служители, дори когато не са поискани открито. През 2013 г. едва 53% от прибягналите до подкуп са били подложени на натиск, докато през 2007 г. делът им е бил над 90%. Това сигнализира за широко разпространеното убеждение сред гражданите, че подкупът е нещо очаквано, дори когато не се иска открито. Наред с това фактът, че повечето български граждани не приемат корупцията, но въпреки това са склонни да участват в нея, показва наличието на структурен проблем на управлението в българското общество: корупцията се превръща в допълнителна цена за ползване на административни услуги.

Като най-корумпирани се оценяват онези институции, който би трябвало да имат водеща роля при противодействието на корупцията, което е предпоставка за неефективността на прилаганите мерки. Налице е сериозен дефицит на публично доверие, което подкопава усилията за идентифициране и пресичане на корупционни прояви.

По отношение на обществените сектори уязвими към корупция, най-голям е натискът за даване на подкупи в сферата на:

• 
  обществените поръчки;
  
• 
  здравеопазването;
  
• 
  издаването на разрешения и лицензи.
  

• 
  системата на здравеопазването (на 7% от всички контактували е бил поискан подкуп или е имало очакване към даване на подкуп);
  
• 
  полицията (4%);
  

Тези тенденции се потвърждават и от данните за 2013 година на Световния корупционен барометър на Transparency International⁹, които сочат, че гражданите възприемат като най-силно засегнати от корупция сектори в България съдебната система, здравеопазването и политическите партии.

• 
  Корупция свързана с обществени поръчки
  
• 
  Корупция свързана с отдаването на общински имоти и концесии
  
• 
  Корупция свързана с непотизъм и назначения с общинска администрация и фирми
  
• 
  Корупция свързана с изборите и купуването на гласове
  
• 
  Корупция свързана с административни услуги, предоставяни на гражданите
  
• 
  Корупция свързана с разрешителни и лицензионни режими, контролирани както от общински, така и с областни органи на централната власт.
  

• 
  висока латентност;
  
• 
  неспособността на правоприлагащите органи да идентифицират и противодействат ефективно на случаи на корупция.
  

От всички 21 производства за корупция поставени под специален надзор от Прокуратурата за 2013 (тежки престъпления и такива от особен обществен интерес), 6 са внесени в съда, но липсват осъдени или санкционирани лица с влязъл в сила акт. Анализът на Прокуратурата¹⁰ за всички наблюдавани през 2013 досъдебни производства и дела за корупция посочва ниската разкриваемост на престъпленията като особено тревожна тенденция. Основните причини са трудности при привличане на свидетели и получаване на самопризнание от извършителите, които разполагат със значителни финансови средства и силна адвокатска защита, липса на сътрудничество от страна на други институции при предоставяне на документи нужни на разследването, качеството на експертните оценки, трудности при изясняване на субективната страна на съставите на корупционните престъпления.