Целта на настоящите стратегически насоки е да изрази волята на правителството на Република България за засилване на превенцията и увеличаване ефективността от противодействието на корупцията чрез:
-
Определяне на приоритетите на държавната политика за превенция и противодействие на корупцията;
-
Очертаване на институционалната система за превенция и противодействие на корупцията, включително изграждане на единно звено за координация на мерките за превенция и противодействие на корупцията и анализ на резултатите от приложението им;
-
Задаване на общи и секторни политики за превенция и противодействие на корупцията;
-
Подобряване на взаимодействието между държавните органи, натоварени с правомощия по превенция и противодействие на корупцията, органите на местно самоуправление, структурите на гражданското общество, бизнеса, медиите и международни структури в насока за по-ефективна превенция и противодействие на корупцията.
Основните принципи за реализиране на държавната политика по превенция и противодействие на корупцията са:
-
Върховенство на закона;
-
Утвърждаване принципите на доброто управление, прозрачност и отчетност в работата на администрацията;
-
Гарантиране правата и законните интереси на гражданите;
-
Последователност при провеждане на държавната политика в областта на превенцията и противодействието на корупцията;
-
Участие на заинтересованите страни при вземане на решения (активни консултации с гражданското общество и бизнеса).
Стратегическите насоки за превенция и противодействие на корупцията са предназначени за:
-
Органите на държавна власт;
-
Органите на съдебна власт;
-
Органите на местно самоуправление;
-
Законодателната власт;
-
Гражданско общество и бизнеса.
4ПРИОРИТЕТИ НА ДЪРЖАВНАТА ПОЛИТИКА ЗА ПРЕВЕНЦИЯ И ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ НА КОРУПЦИЯТА
4.1Приоритет 1: Изграждане на ефективна система от антикорупционни органи
Ефективната превенция и противодействие на корупцията изисква укрепване на капацитета на институциите и подобряване на междуинституционалното взаимодействие. Проактивните и ефективни институции демонстрират политическата воля за справяне с корупцията; мотивират гражданите да съдействат за ограничаване на корупцията, изграждат доверие в обществото. Напротив – институции, които демонстрират невъзможност да се справят с проблема демотивират гражданите да съдействат и да имат законосъобразно поведение, разрушават доверието в институциите и създават усещане за несправедливост и ненаказуемост.
Преодоляването на тези дефицити и превръщането на тези институции в мощни и независими такива, ръководени от принципите на прозрачност и отчетност е единственият начин да бъде постигнат съществен напредък и качествено различни резултатите в противодействието на корупцията.
В крайна сметка липсва ясно заявена и по необходимия начин оповестена структура от органи, натоварена с функции по превенция на корупцията и система от правила, по които да работят тези институции; липсват ясно заявени резултати от усилията на институциите в тази насока. Всяка институция създава антикорупционно звено, но резултатите от работата му не са видими. Правилата за работата им не гарантират в достатъчна степен ефективно междуинституционално взаимодействие и реакция срещу правонарушенията с необходимия интензитет. Дори и да са взети съответни мерки, те не достигат до знанието на широката общественост. Създава се усещането, че проблемът се прехвърля между институциите, към него се подхожда бюрократично и не се действа с нужната решимост и категоричност. Понякога проблемът не се и разпознава своевременно.
Необходим е качествено различен подход в тази насока: задаване на ясни задачи и отговорности на институции, специално натоварени с функции по превенция и противодействие на корупцията, конфликта на интереси и нарушаването на етичните правила за работа в държавната и общинска администрация; създаване на ясни правила за взаимодействие между публичния и частния сектор и структурите на гражданското общество; създаване на действащ и ефективен механизъм за контрол, анализ и оценка на предприетите мерки.
4.2Приоритет 2: Изграждане на система за противодействието на корупцията по високите етажи на властта.
Противодействието на корупцията по високите етажи на властта е възпрепятствано от дълбоката политизация на държавната и общинска администрация, съдебната власт, и правоприлагащите и разузнавателните институции. Всички те са уязвими и често стават заложници на политически или частни интереси. В някои случаи те дори губят своята независимост и стават част от клиентелистки кръгове, които са си „извоювали“ правото да не бъдат разследвани за тежки икономически престъпления, корупция, и престъпления свързани с изборните права на гражданите (купуването на гласове).
Противодействието на корупцията по високите етажи на властта страда от липса на разследваща орган или структура в рамките на такъв орган с ясен фокус на работата върху разследването на корупционни престъпления на лицата, заемащи висши държавни длъжности в съдебната, изпълнителната, законодателната, и местна власти13;
Необходимо е да се създаде такава антикорупционна система, която да гарантира, че усилията на органите в насока превенция и противодействие на корупцията да не зависят от проверяваните и разследвани лица.
4.3Приоритет 3: Противодействие на политическата корупция с акцент върху „изборната корупция“
Политическата корупция е основният генератор на деструктивните процеси, които обуславят както ниското качество на функциониране на българската политическа система, така и общото ниско качество на обществените отношения в страната. Тя подменя волята на суверена и демотивира гражданите да водят законосъобразен начин на живот.
Политическата система в България се намира в криза на легитимността що се отнася до прозрачността на политическото финансиране. Постигната до момента степен на прозрачност и отчетност далеч не отговаря на високите обществени очаквания за почтеност на този процес.
Необходими са мерки за предотвратяване и разкриване на злоупотребите в изборния процес, които отблъскват българските граждани от участие в него и подронват доверието им във функционирането на демокрацията. Въвеждане на инструменти за своевременен текущ контрол в рамките на предизборните кампании, съпроводен от налагането на своевременни адекватни санкции. Създаване на модел на организация в работата на правоприлагащите органи, който ограничава намесата на политически и икономически фактори на местно ниво върху тяхната работа, както и създаването на обвързаности между представителите на правоприлагащите институции с политически фигури и други лица които възпрепятстват безпристрастното изпълнение на задълженията им.
Сподели с приятели: |