ИКОНОМИКАТА НА БЪЛГАРИЯ
Януари 2013
ДОКЛАД НА
ЦЕНТЪРА ЗА ИКОНОМИЧЕСКО РАЗВИТИЕ
Под общата редакция на:
д-р по икономика Георги Прохаски, Лиляна Дудева
Авторски колектив:
д-р по икономика Анелия Дамянова, Бленика Джелепова, Елена Туйова, Калоян Стайков, Лиляна Дудева, Мариета Цветковска, д-р по икономика Мария Прохаска, Станислав Славов
Съдържание
Макроикономическа динамика 2
Икономически растеж 2
Текуща сметка 20
Външна търговия 20
Преки чуждестранни инвестиции 22
Инфлация 23
Заетост и безработица 25
Политика към предприятията 30
Бизнес среда 30
Иновационна политика 30
Инвестиционна политика 33
Обществени поръчки 33
Борба срещу корупцията 35
Приватизация 36
Концесии 38
Публични финанси 40
Социална и здравна политика 44
Финансова система 45
Банкова система 45
Лизингов пазар 48
Застрахователен сектор 50
Капиталов пазар 52
Енергетика 54
Транспорт 61
Туризъм 67
Селско стопанство 71
Регионална политика. Европейски фондове 73
Макроикономическа динамика Икономически растеж
Икономическата динамика на България буксуваше почти на едно място през цялата изминала година. Наличните към януари 2013 г. данни за брутния вътрешен продукт показват, че третото тримесечие бе поредното, в което параметрите на растежа на този основен измерител на икономиката се задържат ниски и са почти в същия размер като в предишните две тримесечия. На годишна база растежът на БВП през трите тримесечия на 2012 г. бе малко под 1% по неизгладените данни и между 0.3% до 0.5% по изгладените, на тримесечна база растежът се движеше от 0% до 0.3%. Ако има добра новина то това е, че данните не показват спад в икономиката като цяло. Недобрата новина е, че буксуването продължава и вероятно ще продължи и през 2013 г. – това показват последните месечни данни за България и международните прогнози за динамиката на европейската и световната икономика.
Очакванията ни за по-добра втора половина на 2010 г. не се осъществиха. Въпреки съвсем слабите различия в данните между тримесечията на миналата година, най-добро от трите, за които има към момента данни по националните сметки, бе второто. През третото тримесечие растежът на БВП на годишна база се забави до 0.9% (от 1% за второто) по неизгладените данни и се задържа на 0.5% по изгладените, забавяне от 0.3% на 0.1% бе отбелязано и в растежа на тримесечна база (Фиг.1). За растежите на добавената стойност през третото тримесечие можем да отбележим, че и трите са положителни, за разлика от това, че през първото тримесечие и трите бяха отрицателни, а за второто – отрицателен бе този на годишна база по изгладените данни. Неблагоприятен знак е обаче свиването на растежа на БДС на тримесечна база от 0.6% през второто на едва 0.1% за третото и това показва, че българската икономика на практика не расте.
Оценката на наличните данни на НСИ1 ни дава основание да очакваме, че за четвъртото тримесечие2 ще бъде отчетен растеж на БВП с не повече от 1%3, т.е. не по-висок от този, който беше регистриран в първите три тримесечия. За 2012 г. растежът ще бъде около 1%. За 2013 г. не се очертават ясни знаци за скорошно по-съществено ускоряване4. Очакваме слабо раздвижване и засега прогнозите ни са, че растежът на икономиката ни през 2013 г. едва ли ще надхвърли 2%.
От страна на производството на БВП очакваме, че само три5 от десетте сектора ще имат спад за 2012 г., за останалите очакваме слаби растежи. Само за един от секторите очакваме да премине от растеж през 2011 г. към спад през 2012 г. Динамиката в промишлеността ще е положителна, но по-слаба в сравнение с предходните ни очаквания. Както спадовете, така и растежите, ще са по-свити по размер в сравнение с предходната година.
Горните изводи се базират на следните малко по-подробни оценки по сектори.
Продължаваме да следим с първостепенно внимание развитието в промишлеността6. От отчетените три тримесечия на 2012 г. третото се оказва сравнително най-добро за този сектор. След като от второто тримесечие на 2011 г. до второто на 2012 г. растежът на добавената стойност в промишлеността общо взето се влошаваше, за третото тримесечие растежите на годишна база са положителни и по-високи от тези за предходните 2 тримесечия, и това е подобрение, макар и сравнително слабо; растежът на тримесечна база се запазва като този за второто тримесечие (Фиг.3). Добър знак за третото тримесечие е и фактът, че същевременно по текущи цени стойностният обем на добавената стойност на промишлеността е над нивото си спрямо година назад (а не под, както беше за предходните три поредни тримесечия).
Наличните към януари месечни данни за промишлеността не дават индикации, че за четвъртото тримесечие на 2012 г. ще се отчете по-добра динамика на добавената стойност в сектора, напротив. За октомври и ноември реалното изменение на промишленото производство на годишна база е спад, доста дъбок през октомври (като спадът, и то дълбок, започва от септември) (Фиг.14). За декември едва ли може да се очаква растеж в достатъчно компенсиращ размер, доколкото показателят за бизнес климата в промишлеността през декември се запазва на нивото си от ноември (Фиг.13). Тези два реда месечни данни ни карат да очакваме, че за последното тримесечие на 2012 г. динамиката на добавената стойност на промишлеността, ако е въобще положителна, ще е твърде слабо над нулата. При това положение за цялата 2012 г. не можем да очакваме повече от 1% растеж на добавената стойност в промишлеността.
Значително по-слаб растеж в сравнение с този за 2011 г. се очертава и при сектор „Професионални дейности и научни изследвания; административни и спомагателни дейности“ 7. За 2012 г. динамиката на добавената му стойност е определено вълнообразна - след впечатляващо високия ръст за 2011 г., за първото тримесечие на 2012 г. последваха спадове, а за второто тримесечие са отчетени на свой ред ръстове и на годишна и на тримесечна база, а за третото тримесечие на годишна база има разнопосочие - слаб спад при неизгладените и сравнително висок ръст при изгладените данни, а на тримесечна база - ръст, но твърде скромен (Фиг.9). Ето защо твърде вероятно е да очакваме растежите за четвъртото тримесечие да са още по-слаби. За 2012 г. очакваме положителен годишен растеж, но доста по-слаб в сравнение с този за 2011 г.
Добавената стойност в сектор „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения“8 вече три поредни тримесечие регистрира спадове, леко свиващи се към третото тримесечие (Фиг.6). При трети последователен спад на тримесечна база, макар и по-слаб от предхождащите го два, можем да очакваме, че и за последното тримесечие на 2012 г., респективно и за годината като цяло, ще бъде отчетен спад на годишна база.
Така сред трите сектора, които се представиха най-добре през 2011 г., т.е. имаха растеж - „промишленост“, „професионални дейности“ и „информация“, очакваме че само първите два ще имат растеж и през 2012 г. и то значително по-слаб, а за третия очакваме спад.
В хода на 2012 г. настъпиха размествания сред 7-те останали сектори, които имаха спад през 2011 г. За годината очакваме растеж в 5 от тези 7 сектора („финанси…“, „имоти…“, „търговия…“, „строителство“ и „селско стопанство“).
Резултатите от третото тримесечие за добавената стойност на сектор „Финансови и застрахователни дейности“9 са отново положителни растежи, както и през второто, и това потвърждава, че влошаването на динамиката през първото тримесечие е била краткотрайна (Фиг.7). За четвъртото тримесечие на 2012 г. очакваме отново растежи, но сравнително по-слаби. За 2012 г. също можем да очакваме растеж, макар и не твърде значителен.
Динамиката на добавената стойност в сектор „Операции с недвижими имоти“10 за първите три тримесечия на 2010г. бе общо взето слаба положителна, с два спада на тримесечна база (през първото , но и през третото тримесечие) (Фиг. 8). За четвъртото тримесечие на 2012 очакваме да бъдат отчетени по-свити в сравнение с третото растежи на годишна база, а и за годината като цяло очакваме растеж, макар и слаб (за разлика от спада за 2011 г.).
С малък ръст очакваме да завърши 2012 г. и важният с дела си в икономиката сектор „Търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети; транспорт, складиране и пощи; хотелиерство и ресторантьорство“11. След като добавената му стойност имаше нееднозначна динамика за първото тримесечие (ръстове по сезонноизгладените данни, спад по неизгладените), за второто и за третото тримесечие са регистирани само ръстове, макар и тези за третото да са по-слаби отколкото през второто (Фиг.5). Отслабване на растежите очакваме и за четвъртото тримесечие, поради дълбоките реални спадове на годишна база на оборота за октомври и ноември (започнали още от август-септември) (Фиг.14). От друга страна, данните за бизнес климата (в търговия на дребно) се пречупват възходящо през декември (Фиг.13). Като цяло очакваме, че секторът ще приключи 2012 г. с растеж, но вероятно той ще е по-слаб отколкото можехме да очакваме по-рано.
Продължаваме да имаме очаквания, че сектор „Строителство“ 12 ще отчете растеж за 2012 г. като цяло, въпреки спадовете на годишна база през третото тримесечие. Обнадеждаващ е третият пореден ръст на тримесечна база, и то доста висок за третото тримесечие (Фиг.4). За октомври и ноември месечните данни за годишното изменение на строителната продукция са положителни (Фиг.14). За декември показателят за бизнес климатът в строителството се пречупва към подобряване (Фиг.13). Това ни дава основание да очакваме, че последното тримесечие на 2012 г. ще се окаже най-доброто. Ето защо, в случай че очакванията ни за четвъртото тримесечие се потвърдят, можем да очакваме слаб растеж на добавената стойност в строителството и за годината, макар и с малко над нулата.
Очакваме да се отчете растеж на добавената стойност в аграрния сектор („Селско, горско и рибно стопанство“ 13) за 2012 г. Основание за това са положителните темпове на годишна база в първите три тримесечия, като те бяха доста високи през първото тримесечие, макар и да е налице затихване на размера им към третото (Фиг.2). Въпреки че като цяло 2012 г. се очертава не особено благоприятна по отношение на реколтата, вероятно селскостопанските производители успяват да свиват доста повече междинните си разходи, и това рефлектира в растеж на добавената стойност.
В 2 от седемте сектора, които се свиха през 2011 г. - „държавно управление…“ и „култура…“ - спадът продължи и през 2012 г. и за тях очакваме спад и за годината като цяло.
Четири поредни тримесечия добавената стойност в сектор „Държавно управление; образование; хуманно здравеопазване и социална работа“14 продължава да се свива (Фиг.10). Незначителният ръст на тримесечна база през третото тримесечие едва ли ще бъде последван от растежи на годишна база през четвъртото тримесечие. За 2012 г. като цяло очакваме че ще бъде отчетен спад, и вероятно малко по-дълбок в сравнение с този за 2011 г.
През третото тримесечие продължи относителното подобряване на сектор „Култура, спорт и развлечения; други дейности; дейности на домакинства като работодатели; недиференцирани дейности на домакинства по производство на стоки и услуги за собствено потребление; дейности на екстериториални организации и служби“15. Налице е второ поредно тримесечие с ръст на добавената стойност на тримесечна база (Фиг.11) и това вероятно ще доведе до ръст на годишна база през четвъртото тримесечие както по изгладените, така и по неизгладените данни. Въпреки това евентуално възобновяване на растежа на годишна база, за 2012 г. като цяло очакваме да се отчете отново спад, но по-слаб в сравнение с този за 2011 г.
Очакваме, че и през четвъртото тримесечие ще бъде отчетено отслабване на растежите на добавената стойност в секторите свързани с услуги – това ни подсказва продължаващия низходящ тренд на бизнес климата в услугите, регистриран с бизнес наблюденията на НСИ в услугите (без търговия на дребно) до декември, особено след възходящата тенденция за април, май и юни (Фиг.13).
Данните за динамиката на компонентите на използването на БВП за третото тримесечие на 2012 г. (Фиг.12) показват сравнително високи растежи на крайното потребление на годишна база, които обаче намаляват в сравнение с тези за второто тримесечие, а растежът на тримесечна база почти се стопява; за първи път от края на 2008 г. насам са регистрирани растежи на инвестициите и по трите реда данни, макар и сравнително доста слаби, и това е единствената добра новина; износът стагнира, след ръстове през второто тримесечие; вносът, след като растеше вече по-бързо от износа през второто тримесечие, сега забави растежите си на годишна база и се свива на тримесечна база.
Както и през второто тримесечие, с основен, макар и намаляващ принос за растежа от страна на използването е нарастването на крайното потребление. Новото за третото тримесечие е, че към положителен принос за общия икономически растеж се присъедини и нарастването на инвестициите, докато нетният принос на външната търговия със стоки и услуги е отрицателен.
Забавянето на едва появилия се тренд на растеж на крайното потребление, и на годишна база, и на тримесечна база, е неблагоприятен знак (Фиг.12). Ръстът на крайното потребление намаля на годишна база от 5.3% на 3.2% по неизгладените данни, и от 3.2% на 3% по изгладените данни, а на тримесечна база – от 2.4% за второто на едва 0.5% за третото тримесечие. Забавянето на растежа на крайните потребителски разходи на домакинствата (които са с най-голяма тежест сред компонентите на крайното потребление) е съответно от 6.6% на 3.7% по неизгладените и от 3.9% на 3.8% по изгладените данни, а на тримесечна база от 2.9% за второто на 0.5% за третото тримесечие. Очакваме, че за четвъртото тримесечие на 2012 г. отново ще се регистрират растежи на крайното потребление, но те ще са по-скромни в сравнение с тези за третото тримесечие. Очакванията ни се подкрепят и от влошаване на показателя за доверието на потребителите измерен през октомври. Очакваме, че крайното потребление ще допринесе с ръст от около 2% за 2012 г. като цяло.
Динамиката при инвестициите се подобрява вече трето поредно тримесечие, и това допринася, макар и скромно, не само за растежа за 2012 г., но е предпоставка и основа за по-оптимистични очаквания за ускоряване на общия икономически растеж през 2013 г. За отбелязване е, че за третото тримесечие и трите растежни показателя на инвестициите са положителни – на годишна база инвестициите растат с 1.9% по неизгладените и с 1% по изгладените данни, на тримесечна база растежът им е 0.4%. Все пак трябва да отбележим, че докато на годишна база има подобрение в сравнение с динамиката за второто тримесечие, налице е и една негативна страна на това сравнение – че растежът на тримесечна база се забавя (от 1.5% за второ тримесечие). Тези забавяния – както при крайното потребление, така и при инвестициите - подкрепят характеристиката на икономиката ни като буксуваща през 2012 г., каквато характеристика изведохме и от динамиката на компонентите на производството на БВП. За четвъртото тримесечие на изминалата 2012 г. очакваме, че ще се отчете положителна динамиката на инвестициите, която обаче ще е по-слаба отколкото за третото тримесечие. За годината като цяло инвестициите ще отбележат ръст до 1%.
Раздвижването на външната търговия със стоки и услуги, което бе регистрирано през второто тримесечие (когато и износът и вносът нараснаха и на годишна и на тримесечна база, като темповете на вноса бяха по-бързи от тези на износа) като че ли приключи през третото тримесечие – на тримесечна база износът на услуги не отбеляза растеж, а вносът регистрира спад. На годишна база по неизгладените данни износът на стоки и услуги също нямаше растеж (при 5.1% за второто тримесечие), а растежът на вноса се сви от 9.9% за второто на 4.6% за третото тримесечие. По изгладените данни годишният растеж на износа се сви по-слабо – от 3.9% на 3.1%, а на вноса – от 8.6 на 4%. Най-фрапиращи са различията в динамиката на тримесечна база – за износа от ръст с 3.4% за второто тримесечие, тя се занули за третото тримесечие; при внос от растеж със 7.6% за второто тримесечие динамиката се обърна в спад с 2.8% за третото тримесечие. Тези съпоставки са в подкрепа на очакванията ни, че за четвъртото тримесечие ще бъде регистриран по-слаб общ икономически растеж, в сравнение с този за третото тримесечие. За цялата 2012 г. външната търговия със стоки и услуги без съмнение ще има отрицателен нетен принос върху общия годишен икономически растеж.
Фигура 1. Реален темп на БВП, БДС и корективи, %
Източник: НСИ, Брутен вътрешен продукт, 06.12.2012 г.
Фигура 2. Селско, горско и рибно стопанство (А). Темп на прираст на БДС, %
Фигура 3. Добивна промишленост; преработваща промишленост; производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива; доставяне на води; канализационни услуги, управление на отпадъци и възстановяване (B_E). Темп на прираст на БДС, %
Фигура 4. Строителство (F). Темп на прираст на БДС, %
Фигура 5. Търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети; транспорт, складиране и пощи; хотелиерство и ресторантьорство (G_I). Темп на прираст на БДС, %
Фигура 6. Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения (J). Темп на прираст на БДС, %
Фигура 7. Финансови и застрахователни дейности (K). Темп на прираст на БДС, %
Фигура 8. Операции с недвижими имоти (L). Темп на прираст на БДС, %
Фигура 9. Професионални дейности и научни изследвания; административни и спомагателни дейности (M_N). Темп на прираст на БДС, %
Фигура 10. Държавно управление; образование; хуманно здравеопазване и социална работа (O_Q). Темп на прираст на БДС, %
Фигура 11. Култура, спорт и развлечения; други дейности; дейности на домакинства като работодатели; недиференцирани дейности на домакинства по производство на стоки и услуги за собствено потребление; дейности на екстериториални организации и служби (R_U). Темп на прираст на БДС, %
Фигура 12. Компоненти на крайното използване на БВП. Темп на прираст, %
Източник: НСИ, Брутен вътрешен продукт, 06.12.2012 г.
Фигура 13. Показатели на бизнес климата и на доверие на потребителите, %
Източник: НСИ, Бизнес наблюдения, 28.12.2012г., Наблюдение на потребителите, 05.11.2012г.
Фигура 14. Промишлено производство, строителна продукция, търговски оборот, процентно изменение спрямо съответния месец на предходната година, %
Източник: НСИ, 09.01.2013 г.
Като все по-остър проблем за българската икономика се откроява нарастването на нейния териториален дисбаланс. В този смисъл можем да говорим и за териториален дисбаланс на общия икономическия растеж – докато едни области са по-слабо повлияни от кризата и тяхното БВП расте, други области не само че продължават да изостават от водещата област (София-град), но тяхното БВП най-вероятно продължава да намалява. Таблица 1 илюстрира, въз основа на разполагаемите към момента данни по области за БВП на човек от населението по текущи цени, как в периода 2000-2009 г. нараства разликата между всички останали области спрямо водачката, София-град. Например, Варна е областта, която е била втора след София-град по БВП на човек от населението през 2000 г., като нейният показател е бил 70% от стойността на софийския, а през 2009 г. е вече доста по-малко (45%), т.е. разликата между двата показателя се е увеличила неблагоприятно за област Варна. Друг пример, на последно място през 2009 г. е област Силистра, с едва 21% от БВП на човек от населението на област София-град, а през 2000 г. е била с 44% от тогавашния размер на показателя за София-град. За влошаване на териториалния дисбаланс говори и фактът, че докато през 2000 г. най-ниско съотношение спрямо показателя за София-град е 38% (Кърджали), през 2009 г. най-ниското съотношение е паднало вече на 22% (Силистра).
През 2009 г. (когато бе отбелязан реален, т.е. по съпоставими цени, общ икономически спад в размер на 5.5% спрямо 2008 г.), в шест области на страната показателят БВП на човек от населението номинално се е повишил на годишна база (няма възможност да се представи реална динамика, тъй като не се правят разчети по съпоставими цени по области). Това са областите София-град, София, Стара Загора, Пловдив, Велико Търново и Ямбол, и най-вероятно те са, в които най-слабо е почувствана кризата. За всички останали усещането за криза през самата 2009 и оттогава насам без съмнение е по-остро.
Ето защо, да се отговори общо на често задавания въпрос „Кога българинът ще започне да усеща излизането от кризата?“ не е възможно, тъй като в някои области на страната вече може и да има основания за такова усещане, а в други обратното – да има усещане за все по-дълбок спад, въпреки че общо за икономиката очакваме да се регистрира растеж около 1 % за изминалата 2012 г.
В допълнение към данните в таблицата, в която показателите на всяка област са съотнесени към показателя за област София-столица, можем да онагледим растящия териториален дисбаланс и като разгледаме как се променят отклоненията спрямо средното ниво за страна. Фигура 15 илюстрира промяната на показателя БВП на човек от населението за всяка от областите спрямо БВП на човек от населението за България (т.е. средния размер за страната) между 2000 и 2009 г. Така през 2000 г. София-столица надхвърля с 61% средния размер на БВП на човек от населението за страната, а през 2009 г. превишението е със 137 % (т.е. показателят за София-столица е 2.37 пъти по-голям от този за страната).
През 2000 г. общо 5 области имат БВП на човек от населението в по-висок размер от този средно за страната. След област София-столица, това са областите Бургас (125% спрямо страната), Враца (122%), Варна (112%) и Стара Загора (109%), но техните показатели са по-близо до средния за страната (т.е. 100% в графиката), отколкото до този за София-столица. Всички останали области, които са били под средното ниво през 2000 г., са под средното и за 2009 г., като на графиката добре се вижда, че са се отдалечили значително от него. Същевременно под средното са паднали Враца (през 2009 нейният БВП на човек от населението е 77% от този за страната) и Бургас (90% от средното за 2009 г.). Единствената област, която е надхвърлила средното за страната, без съмнение под въздействието на териториалното си съседство с област София-столица, е област София, която и през 2000 г. е била сравнително най-близко до средното ниво за страната (99%), а за 2009 г. нейното БВП на човек от населението е вече 106% спрямо това за страната (т.е. с 6% повече от него).
Таблица 1. БВП на човек от населението по текущи цени, съотношение спрямо София (столица)=100, %
Наименование
|
БВП на човек от населението, София (столица)=100, %
|
|
2000
|
2001
|
2002
|
2003
|
2004
|
2005
|
2006
|
2007
|
2008
|
2009
|
София (столица), лв.текущи цени
|
5405
|
6988
|
7938
|
8389
|
9377
|
10811
|
13318
|
16611
|
20904
|
21386
|
София (столица)=100
|
100
|
100
|
100
|
100
|
100
|
100
|
100
|
100
|
100
|
100
|
Варна
|
70
|
58
|
54
|
57
|
57
|
54
|
53
|
50
|
49
|
45
|
София
|
61
|
46
|
47
|
42
|
51
|
50
|
55
|
43
|
34
|
45
|
Стара Загора
|
68
|
62
|
57
|
67
|
53
|
55
|
47
|
42
|
42
|
43
|
Бургас
|
78
|
52
|
47
|
61
|
52
|
55
|
47
|
41
|
41
|
38
|
Габрово
|
60
|
53
|
53
|
47
|
50
|
47
|
42
|
39
|
35
|
34
|
Пловдив
|
51
|
45
|
42
|
46
|
45
|
43
|
40
|
35
|
33
|
34
|
Русе
|
54
|
47
|
46
|
47
|
44
|
43
|
39
|
35
|
35
|
33
|
Враца
|
76
|
63
|
58
|
66
|
53
|
49
|
40
|
36
|
35
|
33
|
Смолян
|
44
|
45
|
41
|
33
|
40
|
38
|
35
|
32
|
33
|
29
|
Благоевград
|
47
|
39
|
37
|
43
|
43
|
39
|
34
|
31
|
30
|
28
|
Ловеч
|
54
|
47
|
43
|
40
|
41
|
40
|
36
|
34
|
30
|
27
|
Велико Търново
|
52
|
44
|
46
|
48
|
41
|
39
|
34
|
30
|
27
|
27
|
Пазарджик
|
41
|
33
|
33
|
29
|
35
|
33
|
39
|
33
|
29
|
25
|
Добрич
|
56
|
42
|
38
|
38
|
40
|
38
|
33
|
27
|
28
|
25
|
Шумен
|
45
|
39
|
37
|
41
|
36
|
36
|
33
|
28
|
28
|
25
|
Кюстендил
|
57
|
48
|
45
|
35
|
50
|
38
|
34
|
31
|
26
|
25
|
Перник
|
47
|
42
|
45
|
32
|
46
|
41
|
38
|
32
|
49
|
25
|
Ямбол
|
43
|
38
|
38
|
35
|
36
|
31
|
28
|
24
|
24
|
24
|
Плевен
|
51
|
44
|
41
|
41
|
36
|
36
|
32
|
28
|
25
|
24
|
Хасково
|
46
|
40
|
37
|
31
|
38
|
35
|
30
|
28
|
27
|
24
|
Кърджали
|
38
|
36
|
33
|
25
|
38
|
37
|
33
|
26
|
26
|
24
|
Търговище
|
44
|
38
|
37
|
36
|
35
|
34
|
33
|
29
|
26
|
24
|
Монтана
|
42
|
38
|
37
|
30
|
35
|
34
|
30
|
26
|
26
|
23
|
Разград
|
43
|
43
|
39
|
36
|
38
|
37
|
32
|
28
|
26
|
23
|
Видин
|
43
|
40
|
38
|
33
|
36
|
34
|
29
|
26
|
24
|
23
|
Сливен
|
43
|
38
|
37
|
29
|
37
|
34
|
29
|
24
|
23
|
22
|
Силистра
|
44
|
42
|
37
|
36
|
35
|
34
|
29
|
24
|
24
|
21
|
Източник: ИПИ, Регионални профили (първоизточник НСИ) и собствени изчисления.
Фигура 15. БВП на човек от населението по области спрямо БВП на човек от населението за България=100, %
Източник: НСИ (данните за България); ИПИ, Регионални профили (първоизточник НСИ) и собствени изчисления.
Сподели с приятели: |