Бизнес среда
В началото на 2013 г. беше представено проучването на Heritage Foundation и в. Wall Street Journal за свобода на икономиките18. България отбелязва, макар и слабо, подобрение по отношение на икономическата свобода. Страната получава по-високи от средните оценки за света (59.6), но изостава спрямо тези за Европа (66.6). Българският индекс има стойност 65 от максимално възможни 100. Този резултат е с 0.3 процентни пункта по-добър спрямо миналогодишното изследване и отразява подобрението в управлението на публичните разходи. Отчетен е напредък по 3 от 10 категории (икономически свободи), три са останали без промяна. Наблюдава се влошаване на резултатите при Свобода от корупция с 3 пункта спрямо предходната година, Свобода на труда (с 9.4) и Свобода на търговията (с 0.3) В общата класация България заема 60-то място от общо 177 страни и 29-то място от 43 страни в Европа, като е поставена в категорията на „умерено свободните страни”, след „свободните“ и „предимно свободните държави”. Предимствата на България са свързани с ниския бюджетен дефицит (сред най-ниските в региона); отворен пазар, който стимулира търговията и инвестициите; усилия за съживяване на процеса на приватизация. Основните проблеми продължават да се свързват с широко разпространената корупция, както и неефективната и податлива на политически натиск правосъдна система.
Авторите на доклада изтъкват, че е необходимо да продължат усилията за реформа, за да се затвърдят основите на икономическата свобода и да се осигури жизнено икономическо развитие в бъдеще.
Пред България в класацията са Румъния, Полша, Латвия, Унгария и Македония. От държавите от ЕС след България остава само Словения (76-та). За 19-а поредна година Хонконг е най-свободната икономика в света. След нея се нареждат Сингапур, Австралия, Нова Зеландия и Швейцария.
Рейтингът на страните се определя на основата на оценки по десет основни категории, които отчитат степента на икономическа и търговска свобода, инвестиционната отвореност, намесата на държавата в икономиката, както и фактора корупция.
Иновационна политика
Проучване на Евростат от началото на 2013 г.19 показва, че Германия, Люксембург и Белгия са страните в ЕС с най-много иновативни предприятия. Страните от Източна Европа изостават в класирането за иновативни предприятия. В целия ЕС близо 53% от промишлените предприятия и компаниите от сектора на услугите са заявили, че в периода 2008-2010 г. са имали иновативни дейности. Най-висок дял на иновативните предприятия е отбелязан в Германия (79%), Люксембург (68%), Белгия (61%), Португалия, Швеция и Ирландия (по 60%). Италия и Франция се нареждат в средата с 56.3% и 53.5%. Проучването показва, че България (27%), Полша (28%) и Унгария (31%) са на дъното на класацията за иновации.
През декември беше представен поредният доклад на фондация „Приложни изследвания и комуникации“, Иновации БГ 2012. Според изследването20 иновативният потенциал на българските предприятия през 2011 г. се характеризира със следните особености:
-
Намаляване на националните инвестиции в НИРД в бруто изражение (0.4% от БВП) за всеки от източниците на финансиране – държавен сектор (-17% на годишна основа), бизнес (-36%), висше образование (-23%), неправителствен сектор (-39%), като спадът се компенсира от средствата за НИРД от чужбина по линия на европейските фондове.
-
Ниска степен на взаимодействие между науката–образованието–иновациите, липса на целенасочена политика в това отношение, която да даде възможност за извличане на заложения потенциал в различните форми за трансфер на знания и ноу-хау.
-
Намаляване на заетите с НИРД (с над 14% през 2010 г. спрямо 2009 г.).
-
Намаляване на научния продукт на страната – съществуват проблеми в управлението на фонд „Научни изследвания“ и БАН и като резултат свиване и забавяне на научната дейност в страната.
-
Слаба патентна активност и ниска технологична конкурентоспособност.
-
Липса на координирана политика за насърчаване закрилата на обектите на интелектуална собственост.
-
Все още ефектът от европейските средства върху активизирането на иновационната дейност на фирмите остава скромен.
Движещите фактори за иновациите в България са:
-
Предлагането и външното търсене.
-
Устойчива промяна в структурата на финансиране – нараства ролята на частния сектор, увеличават се средствата от чужбина.
-
Безспорни лидери по привличане на НИРД са ИКТ и медицинските науки и фармацията.
-
Чуждестранни мултинационални компании се установяват в България и аутсорсват свои НИРД дейности.
-
България има добро покритие с широколентов интернет.
-
Наблюдава се засилена гражданска активност през Интернет.
Основните недостатъци на иновационната политика са свързани със:
-
Липса на прозрачност и устойчивост на държавната подкрепа за иновационно развитие.
-
Липса на обвързаност между различните стратегически и програмни документи.
-
Липса на механизми за координация и отчетност на прилаганите инструменти от различните стратегически документи.
-
Липса на връзка между националните приоритети и развитието на научни изследвания и иновации.
-
Липса на реално финансово осигуряване. Надеждите за бъдещ икономически растеж се свързват с експортно ориентираните иновативни предприятия. За съжаление износът на България е нискотехнологичен, с една от най-ниските добавени стойности.
-
Необходимо е подобряване на средата за функциониране на иновативни експортни предприятия.
Основните препоръки за успешно развитие на иновациите са в няколко посоки:
-
разработване на обща стратегия за развитие на страната, като научните изследвания и иновациите станат неразделна част от нея;
-
подобряване на управлението на държавната подкрепа за НИРД посредством административна концентрация и по-високо финансиране – създаване на единна административна структура (министерство или агенция);
-
изработване на дългосрочна стратегия за научно развитие и включване на иновативен компонент във всички оперативни програми;
-
ефективно изразходване на средствата за наука и иновации;
-
използване на възможностите за заемане на пазарни ниши чрез въвеждането на предтърговски обществени поръчки;
-
привличане в страната на развойни центрове на големи интернационални фирми;
-
приемане на мерки за стимулиране на развитието на иновативната култура (напр. с помощта на журналисти, специализирани в сферата на иновациите, научни и технологични музеи и др.).
Като една от възможностите за успешно иновативно развитие се разглежда научно-технологичният парк в София. В началото на 2013 г. беше подписан договорът за финансиране на този парк, който ще бъде изграден със средства по ОП „Конкурентоспособност“. Осъществяването и развитието на технологичния парк зависи от добрия диалог между университетите, държавата и бизнеса. „София Тех парк" е първият по рода си технологичен парк в България и е на обща стойност 50 млн.евро, от тях 42 млн.евро се осигуряват по Оперативна програма „Конкурентоспособност”, а останалите 7.5 млн.евро представляват национално съфинансиране. Бъдещият технологичен парк в София ще бъде изграден на бивш терен на Министерството на отбраната, който е близо 300 дка в района на 4-ти километър.
С цел преодоляване на изоставането на страната по отношение на иновативното развитие правителството взе решения през следващия програмен период да бъде разработена нова оперативна програма “Наука и образование за интелигентен растеж”. Водещо ведомство по нея ще бъде Министерството на образованието, младежта и науката. Основната цел на новата оперативна програма е постигането на интелигентен растеж чрез повишаване качеството на научните изследвания и образованието. Европейски средства ще се дават по пет приоритета. Единият е за научни изследвания и технологично развитие. Другият е за развитие на връзката между образованието, бизнеса и трудовата заетост. Третият приоритет е образованието като фактор за социално приобщаване. Четвъртият е образованието и ученето през целия живот и последният е подобряване на образователната инфраструктура. Според експертите чрез новата оперативна програма ще се осигурят значителни социално-икономически ползи за обществото чрез устойчивия ефект на инвестициите в дългосрочен план, запазване и разкриване на нови работни места, конкурентоспособност на работната сила, подобряване на демографските показатели. Заедно с пряката връзка с инициативите в сферата на труда и социалната политика, икономиката и регионалното развитие, новата оперативна програма ще повлияе положително върху постигането на приоритетите, свързани с развитието на аграрния сектор, институционалната среда и стимулирането на ресурсната и енергийната ефективност.
Сподели с приятели: |