Доклад на комисията до европейския парламент, съвета, европейския икономически и социален комитет и комитета на регионите
ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПРОГРАМИТЕ ЗА 2007 г., 2008 г. И 2009 г
Изтегляне 0.63 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 5.1.Процес на подбор и основни бенефициери
- 5.1.2.Процедури за подбор
- 5.1.3.Основни бенефициери
- 5.2.Количествени аспекти на изпълнението от държавите-членки
- 5.2.2.Брой действия
5.ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПРОГРАМИТЕ ЗА 2007 г., 2008 г. И 2009 г.В настоящата глава са представени и съпоставени фактите и цифрите относно изпълнението на годишните програми за 2007 г., 2008 г. и 2009 г. съгласно докладваното от държавите-членки през 2010 г. Обзорът не се базира на резултати от приключени и финансово отчетени проекти, тъй като окончателните доклади за 2007 г. и 2008 г. понастоящем са разглеждат, а годишната програма за 2009 г. все още е в ход като окончателните доклади следва да бъдат представени до 31 март 2012 г. Освен това, тъй като крайният срок за искания за преразглеждане на дейностите в годишната програма за 2009 г. беше 31 март 2011 г., обзорните цифри относно планираните в програмите дейности може да не съответстват точно на дейностите, които действително са осъществени от държавите-членки. 5.1.Процес на подбор и основни бенефициери5.1.1.Общ подходФондът се използва главно в области, в които има или монопол де юре на националните администрации или от съображения за сигурност се изключва възможността за открита покана за представяне на предложения. Следователно дейностите по линия на Фонда се изпълняват предимно по „метода на изпълняващ орган“, в който отговорният орган решава да осъществява проекти самостоятелно или заедно с други национални административни органи поради специфичните им компетенции. Още в процеса на изготвяне на годишните програми отговорните органи установяват бенефициерите на проектите и дейностите, които ще бъдат осъществени. Тъй като Фондът е предназначен за различни области на политиката, участието на всички съответни участници на национално равнище на един ранен етап е много важно за балансирания подход към изпълнението на дейностите по линия на Фонда. 5.1.2.Процедури за подборРешенията относно това кои дейности ще се осъществяват в рамките на годишните програми се вземат на база процедури за подбор, като не се допуска конфликт на интереси и се съблюдава принципът за съотношение качество/цена. Най-често прилаганата процедура се състоеше в организиране на покани за изразяване на интерес, насочени към евентуални бенефициери, и създаването на междуведомствени комитети, които да управляват процеса. Например в Унгария бяха организирани двуетапни закрити покани за изразяване на интерес за всяка годишна програма. На първия етап беше изпращана покана за подаване на общо проектно описание направо на съответните национални органи, след което независим комитет за оценяване определи проектите, които ще се осъществяват по годишните програми. След приемането на годишните програми избраните бенефициери бяха поканени да представят подробни проектни описания. Подобен двуетапен подход беше възприет в Полша. В Литва бенефициерите на проекти бяха определяни на етапа на изготвяне на многогодишната програма, а подборът на проектите се осъществяваше след приемане на проекта на годишната програма от Комисията. В Италия, за да се осигури участието на различните засегнати публични органи, беше създадена проектна група, съставена от представители на няколко национални служби. Проектната група, действаща като колегиален орган, анализира проектните предложения, подадени от евентуалните крайни бенефициери, и съветваше отговорния орган относно подбора на дейности. Този модел беше възприет също така в държави с по-малки отпуснати суми, като Дания, където междуведомствена ръководна група участваше в подбора на проекти. 5.1.3.Основни бенефициериОсновните бенефициери по годишните програми за периода 2007—2009 г. обикновено бяха специализирани отдели и/или агенции в структурата на министерствата на вътрешните работи, като службите за гранична охрана, националната полиция, отдели, отговарящи за информационните технологии и комуникациите. Освен това проекти бяха осъществявани и от консулски служби към министерствата на външните работи. В зависимост от националната уредба в някои държави-членки бяха ангажирани други публични органи с по-специфична компетентност, като Федералната криминална служба в Германия (която отговаря за ШИС) или Службата по вътрешни водни пътища в Литва, който отговаря за наблюдението на северната част от лагуната Курониан, граничеща с Русия. 5.2.Количествени аспекти на изпълнението от държавите-членки5.2.1.Разбивка на ресурсите по петте приоритета на ЕСГрафика 4: Ресурси на ЕС за 2007 г., 2008 г. и 2009 г. по приоритети 
За приоритети 1 и 2 бяха отделени 72 % от наличните средства по ФВГ за периода 2007—2009 г., за приоритет 4 – 21 %, а за приоритети 3 и 5 — съответно 3 % и 4 %. Според логиката на планиране на многогодишните програми на държавите-членки изборът на дейности, за които са отпускани средства през първите години от изпълнението, е определян преди всичко от националните нужди, свързани с интегрираното гранично управление, възможностите за наблюдение и ВИС и ШИС II (приоритети 1, 2 и 4). С напредване на изпълнението на Фонда обаче все по-голям акцент се поставя върху дейности в подкрепа на процеса на издаване на визи (приоритет 3). Тази тенденция продължава така също през следващите програмни години — 2010 г. и 2011 г. През годините различни държави-членки приложиха мерки, свързани с анализа на риска, обучението на граничната охрана и консулските служби, както и рекламни кампании и разпространение на информация, осъществени по приоритет 5, макар че определените ресурси бяха като цяло незначителни и намаляваха през първия период от изпълнението на дейности по Фонда.
В хода на различните годишни програми за 2007 г., 2008 г. и 2009 г. приоритети 1, 2 и 4 имат сходна важност, както от гледна точка на разпределените суми, така и на броя държави-членки, които осъществяват дейности по тях. Това се дължи на факта, че те се отнасят главно до инвестиции, чийто характер изисква многогодишни проекти. Следователно подборът на такива проекти по една от годишните програми до известна степен предопределя избора по последващите годишни програми. Броят на държавите-членки, осъществяващи действия по приоритет 3, остана почти непроменен, с незначителни разлики помежду им. Това отчасти може да се обясни с институционалното устройство и стратегическата рамка във въпросните държави. Подобни проекти изискват тясно сътрудничество с друг орган, обикновено министерство на външните работи. В някои държави партньорството е добре развито и дава възможност за безпроблемно сътрудничество, докато в други държави не изглежда толкова убедително. Някои държави-членки решиха да отпуснат предимно национални средства за процедурите, свързани с издаването на визи. На приоритет 5 се отдава все по-голяма важност като цяло, което е видно от нарастващия брой държави-членки. През отчетния период всички държави-членки осъществиха дейности, свързани с ИТ системи, които са необходими в областите на управление на външните граници и визите (приоритет 4) и всички държави-членки — с изключение на DK и LU — приложиха мерки, целящи постепенното въвеждане на интегрирано гранично управление (приоритет 1). Дейности за подобряване на капацитета за наблюдение и напредък при внедряването на EUROSUR (приоритет 2) бяха осъществени от 10 държави-членки, по точно — EL, ES, FR, HU, MT, IT, LT, PT, SE, SI. Част от своите програми 13 държави-членки посветиха на мерки, свързани с процедурите по издаване на визи (приоритет 3): AT, BE, CY, CZ, DE, EL, ES, FI, HU, NL, PL, SI, SE, а 15 — проведоха обучения и/или дейности по разпространение (приоритет 5) — всички с изключение на CY, DK, EE, LU, MT, NL, PT, SE. От гледна точка на колебанията с течение на времето делът на общия бюджет остана постоянен за всички приоритети през всички програмни години, с изключение на приоритет 3, за който разпределените суми се увеличават значително от 2009 г. насам, и приоритет 5, за който определената сума през 2007 г. беше много висока. Последното отчасти може да се обясни с по-голямата нужда от обучение на въпросните служби на етапа на стартиране на Фонда. 5.2.2.Брой действияТаблица 3: Брой действия по приоритет през периода 2007—2009 г.
Графика 6: Разпределение на ресурсите (на ЕС) и дейности по приоритети по линия на Фонда през периода 2007—2009 г. 
От гледна точка на броя осъществени дейности преобладават дейностите по приоритет 1 и приоритет 4, като средните разходи на дейност са сходни — около 600 000 EUR. Приоритети 3 и 5 се характеризират със същия брой осъществени дейности при средни разходи от около 180 000 EUR. За дейностите, осъществени по приоритет 2, бяха нужни отпуснати средства средно в на размер 2 000 000 EUR. Каталог: pub -> ECD ECD -> Съдържание ECD -> Към общия бюджет за 2013 Г. Разходна част на бюджета по раздели раздел III — Комисия Раздел IV — Съд на Европейския съюз ECD -> I. въведение ECD -> Съвет на европейския съюз ECD -> Точки за открито обсъждане1 Страница обсъждания на законодателни актове ECD -> Доклад на комисията за финансирането на сигурността на въздухоплаването доклад на комисията ECD -> Регламент за изменение на Регламент (ЕО) №1466/97 на Съвета ECD -> Доклад за 2007 Г. За фар, предприсъединителната помощ за турция, cards и преходния финансов инструмент ECD -> Открито обсъждане в съответствие с член 16, параграф 8 от Договора за ес Изтегляне 0.63 Mb. Сподели с приятели:
|
