Център за приемане на имигранти в Оукингтън

Център за приемане на имигранти в Оукингтън

• 
  капацитет: 352 души, несемейни мъже;
  
• 
  видове помещения: спални (блокове 19, 20, 26 и 30 с капацитет 12 души в стая и блок 39 с вместимост 8 души в стая);
  
• 
  средно дневно брой задържани лица за октомври 2007 г.: 336;
  
• 
  брой лишени от свобода чужденци към 8 ноември 2007 г.: 129 (39,4 % от обитателите на центъра);
  
• 
  управляван от: GSL UK Ltd (бивша Group 4) от 2000 г.;
  
• 
  здравни грижи, осигурявани от Primecare Forensic Medical Services (PFMS) от 2000 г.;
  
• 
  доброволчески организации, базирани на място: Съвет по бежанците (RC) и Консултантска служба по имиграция (IAS) от 2000 г. (Център за правна помощ на бежанците от 2000 г. до септември 2006 г.).
  

В последния доклад на главния инспектор на местата за лишаване от свобода се отбелязва: положението изглежда по-добро от това на другите центрове; усещането на задържаните е, че като цяло средата в Оукингтън е безопасна. Въпреки това, в доклада се отбелязват безпокойства, по-специално по отношение на използването на Отделa за отвеждане на задържани (DDU) и благосъстоянието на задържаните деца. Към момента на посещението нямаше задържани деца. Повечето от препоръките на главния инспектор на местата за лишаване от свобода относно превенцията на самоубийствата и самонараняванията не са изпълнени, а процедурите за борба с тормоза според доклада са слаби.

Делегатите се срещнаха с Alan Kittle, заместник-директор на служба „Задържане“, Susan Ward, управител в Агенцията по гранични и имиграционни въпроси, David Dunford, помощник-директор, „Задържани лица в процедура за бързо проследяване“, Colin Hodgkins, управител на центъра GSL, Penny Lambert, председател на независимия контролен съвет.

• 
  Центърът използва бившия сграден фонд на военновъздушните сили, като първоначално в него са били настанявани кандидати за убежище по процедурата за бързо проследяване. С времето съставът на обитателите се променя. Към момента на посещението там са настанени и нискорискови бивши лишени от свобода чужденци (документни измами, кражби с взлом).
  

• 
  Неправителствената организация Съвет за бежанците е имала офис на място - по всяко време в центъра присъстват правни съветници, които обясняват на задържаните процедурата за бързо проследяване и начините за обжалване от чужбина. (В други центрове правните съветници не се намират в центъра, а идват отвън). Въпреки това се отпускат финансови средства за правна помощ за задържани лица в процедура на бързо проследяване, но не и за останалите, които нямат пряк достъп до службите на Съвета за бежанците. Възможно е да съществува липса на механизми за получаване на правна помощ за останалите лица, които не се намират в процедура за бързо проследяване.
  

• 
  Службата за консултиране на имигранти е национална благотворителна организация, която предлага правна помощ и процесуално представителство – главно за случаи на бързо проследяване. Те получават финансиране и за случаите, които не са по процедурата за бързо проследяване - с оглед оказване на помощ при нови молби и обжалвания.
  

• 
  Съществуват много добри отношения между персонала и задържаните, макар че по време на предходни проверки в центъра бяха изразени някои безпокойства.
  

На място присъстваше представител на НКС, назначен от държавния секретар, независим от BIA и изпълнител, който съставя годишен доклад относно цялостното управление на центъра. Представителят на НКС не изглеждаше удовлетворен от материалното състояние на центъра.

Нямаше интернет връзка, но имаше възможност за посещаване на обучение по информационни технологии.

Блокове с помещения: това са места от типа на спални помещения, които дават възможност за твърде малко лично пространство на задържаните и потенциално увеличават напрежението, когато задържаните имат смущения на съня. Достъпът до тези пространства през деня е отворен.

В центъра имаше и килии за изолация, като условията в тези килии бяха по-лоши от тези в останалата част на центъра и поставят хората в много уязвимо положение.

• 
  Липса на независим контрол върху процедурата по оплаквания (в действителност оплакванията се разглеждат от BIA и частен изпълнител, като много често не им се дава ход).
  
• 
  Не се използва превод (телефонните услуги са твърде скъпи - 12 британски лири).
  
• 
  Липса на процесуално представителство – особено за случаите извън процедурата за бързо проследяване.
  
• 
  Висока степен на премествания на задържани лица от един център в друг без оглед на вече определените срещи с адвокати или лекари.
  
• 
  Процесът на вземане на решение относно това дали едно лице да бъде задържано изглежда произволен – често пъти се основава на свободната леглова база.
  
• 
  В цифрово/статистическо изражение – статистиките за продължителността на престоя са заличени от статистическия регистър!
  
• 
  Честа липса на превод при интервютата (за случаите, при които обжалването не спира изпълнението) и липса на превод при медицинските прегледи.
  
• 
  Липса на статистика за възрастовите конфликти. Неправителствените организации поддържат статистики - през 2005 г. - 241 случая, като 60% се отнасят до деца – засилен предварителен преглед понастоящем. Продължават възрастовите конфликти в този център.