Доклад на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи


Център за отвеждане на имигранти Хармъндсуърт



страница5/7
Дата25.07.2016
Размер498.72 Kb.
#6723
ТипДоклад
1   2   3   4   5   6   7

Център за отвеждане на имигранти Хармъндсуърт



Въведение
Хармъндсуърт беше открит през септември 2001 г. Някога той е бил най-големият център за отвеждане на имигранти с капацитет около 500 души. Около 2000 души всеки месец са преминавали през приемната на центъра по всяко време на денонощието. Повечето от тях са прекарвали кратко време там; макар да има случаи на лица прекарали месеци или дори години в центъра.1
През последните години в центъра се отбелязват съществени сътресения и по всяка вероятност случай на самопричинена смърт. Центърът е затворен в средата на 2004 г. и е открит отново през октомври 2004 г.
Две от крилата са затворени. Тези крила са определени за събаряне и подменяне с устойчиви на размирици крила, съответстващи на места за лишаване от свобода от категория Б (висока степен на сигурност). Очаква се тези крила да бъдат отворени през 2009 г.
Първоначално в центъра се настаняват семейства, несемейни мъже и жени, но впоследствие в Хармъндсуърт се настаняват единствено несемейни мъже.

Предвид затварянето на част от крилата в момента капацитетът е 250 души.


Центърът е възложен с договор на Kalyx (бивша Служба „Задържане“ на Обединеното кралство), клон на Sodexho. Договорът влиза в сила приблизително през 2003 г.
Anne Owers, главен инспектор на местата за лишаване от свобода, състави доклад за центъра в края на 2006 г.; тя описа доклада си за Хармъндсуърт като най-лошия доклад, който някога е бил съставян за център за отвеждане на имигранти.

 

Инспекторите са установили много сериозни проблеми по това време: центърът не е отговорил задоволително на нито един от тестовете на инспектората за здравословната среда в местата за изтърпяване на мерките за неотклонение.


Инспекторите са установили че: над 60 % от задържаните са заявили, че не се чувстват в безопасност; 44 % от задържаните са заявили, че са били тормозени от персонала; задържаните са описали някои от служителите в местата за лишаване от свобода като „агресивни“, „заплашителни“ и „неотзивчиви“.

 

 Според неправителствените организации през лятото на 2006 г. новото ръководство е приело напълно различен подход и е бил постигнат значителен напредък, въпреки нередностите. Необходимо е да се положат допълнителни усилия за подобряване на организационната култура, но прекомерният акцент върху сигурността отслабва.


Медицинските грижи са по-обхватни от тези в повечето места за задържане и задържаните лица, които имат здравословни проблеми често биват премествани в Хармъндсуърт. Въпреки това няма постоянно присъстващ външен консултант или психиатър.
Неотдавна беше създаден екип по социалните въпроси с шестима служители и значителни ресурси. Това показва категорична воля за ангажиране с потребностите на задържаните, но най-наболелите социални въпроси (например достъп до правна помощ за завършване на обжалването по процедурата за бързо проследяване, събиране на вещи) обаче не са от компетентността на екипа по социални въпроси.


  • 259 легла в 2 крила – 154 случая на процедури за бързо проследяване;

  • много добър здравен център – хора, практикуващи гладна стачка, често се изпращат там;

  • НКС проблем с липсата на контакт между имиграционните служители и задържаните;

  • повечето разговори се отнасят до това защо те се намират там, защо не могат да бъдат освободени под гаранция, колко време ще останат там;

  • НКС неотдавна е провел едноседмично обширно наблюдение – положението се е подобрило след последния осъдителен доклад (инспекция на местата за лишаване от свобода) през 2006 г.


Посещение от делегацията на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи
Посещението в този център се състоя в петък, 23 ноември 2007 г.

Делегатите загубиха 45 минути в проверки за сигурност. Това беше единственият посетен център, в който се прилага подобен строг контрол.

Делегатите се срещнаха първо с г-жа Sandra Parnell, управител на Хармъндсуърт от страна на BIA.

Alan Hollett осигури оглед на Хармъндсуърт и помещенията на центъра за задържане.

Делегацията се срещна и с членове на НКС.

Част от делегатите бяха допуснати до обиколка на съоръженията в центъра, включително общежитията, образователния и спортния център.

Останалата част от делегатите, които не участваха в обиколката на съоръженията на центъра, остана в конферентната зала.
Те имаха кратък разговор със задържани.
Някои от тях са „случаи по Дъблин II“ – лица, които са пристигнали в Обединеното кралство през друга държава-членка и очакват да бъдат върнати в тази държава.
Един от хората беше от Либерия и каза, че е бил задържан в продължение на 6 месеца. Друг човек, идващ от Виетнам, е бил в място за лишаване от свобода преди и прекарва в центъра 3 месеца. Друг обитател на центъра беше от Ямайка – бил е в центъра 10 месеца в очакване на произнасянето на съдебната инстанция. Други обитатели бяха от Шри Ланка, Азербайджан, Пакистан и Ирак. Задържаните се оплакват от продължителността на задържането и от факта, че не са били подходящо информирани относно това, което ще се случи с тях. Центърът е чист и разполага с добри ресурси. Мигрантите, които се нуждаят от специализирани медицински грижи, се настаняват в местните болници.


Среща с министъра, отговарящ за въпросите на убежището и миграцията,

Meg HILLIER, член на парламента


Срещата с министъра състоя на 23 ноември 2007 г. и продължи около един час.


Министърът търпеливо изслуша въпросите и отговори съответно:
В отговор на въпрос на делегат относно проблема с липсата на максимален срок на задържането и във връзка с твърде продължителното задържане, в някои случаи, съобщени от неправителствени организации, министърът заяви, че лицата отказват да напуснат доброволно, и чрез задържането на тези лица, националните органи имат възможност да установят самоличността на незаконно пребиваващите мигранти. По отношение на мигрантите без каквито и да било документи за самоличност, паспорт или лична карта, министърът подчерта, че националните органи насърчават лицата без документи за самоличност да се свържат с посолствата си и да съдействат за ускоряване на процеса.
По нататък дискусията се съсредоточи върху решенията на администрацията по исканията на лица, търсещи убежище, и обжалванията. Министърът отговори, че по този въпрос е компетентно Министерството на правосъдието и че се провежда цялостен съдебен процес и има съдии, специализирани по имиграционните въпроси, които разглеждат тези молби.

Членовете поискаха разяснения относно задържането на деца в центровете за задържане с конкретна насоченост към Ярлс Ууд. Те поставиха и въпроса за лицата, които вече са изтърпели наказанията си и които се смесват с мигрантите и лицата, търсещи убежище, които са задържани в центровете, за ситуацията със здравните грижи, психичното здраве и достъпа до интернет. Министърът насочи вниманието към факта, че децата са в безопасност; по отношение на необходимостта от намаляване на броя на задържаните деца, тя заяви, че правителството работи по този въпрос. Във връзка с психичното здраве и здравните грижи, министърът обясни, че тези проблеми се разглеждат напълно сериозно. По отношение на достъпа до интернет, тя заяви, че правителството се опитва да подобри достъпа във всички центрове.


Един от делегатите зададе въпрос защо е толкова голям броят на преместванията на задържани между различните центрове. Министърът отговори, че целта не е да се местят от център в център, а, че това понякога е необходимо.
Дискусията продължи с въпроса относно критериите, използвани при определянето на пригодността на процедурата за бързо проследяване. Членовете поискаха да разберат дали съществува връзка със списъка на безопасните страни. Те изразиха опасенията си по списъка, тъй като са възможни противоречия между техния списък на безопасни страни и страни в опасност и запитаха как могат да се избегнат тези противоречия.
Министърът обясни затрудненията при определяне на гражданството на мигрантите и лицата, търсещи убежище. Администрацията следва конкретните циркулярни инструкции на министерството относно списъка на безопасните страни. Освен това, тя обясни, че понастоящем се обсъжда положението на народите в реален конфликт, като иранци и афганистанци.
В началото на срещата членовете поискаха да им бъдат предоставени примерни договори между публичните органи и частните дружества, които управляват центровете за задържане, както и статистически данни относно продължителността на задържането. Министърът пое ангажимент да предостави на парламентарната делегация поисканата информация. До момента такава информация или документи не са получени, въпреки неколкократните искания на секретариата на комисията по граждански свободи на Европейския парламент.


Каталог: RegData -> commissions -> libe -> proces verbal -> 2007
commissions -> Заседание Понеделник, 8 октомври 2012 г., 15. 00-18. 30 ч. Вторник, 9 октомври 2012 г., 00-12. 30 ч и 15. 00-18. 30 ч
commissions -> {peti}Комисия по петиции
proces verbal -> Доклад за прилагането на регламентите и европейските директиви за убежище, като например
libe -> Докладчик: Улрике Луначек pr ini съдържание страница предложение за резолюция на европейския парламент 3
2007 -> Доклад на делегацията на Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи относно посещението в Гърция


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница