Болниците изведнъж ще намалеят с 50

Болниците изведнъж ще намалеят с 50

Законопроектът на МЗ предвижда въвеждане на задължителна здравна карта, като на местата, където има излишък от болници, НЗОК няма да е длъжна да работи с всички. Според самия Москов обаче картата още не е направена, не може да се каже къде има излишък и какъв, освен това редуцирането на лечебните заведения на база здравната карта трябва да става постепенно, а не "сатрапски". Затова вероятно става дума за чисто механични промени, без реално да се закрият болници.

Други промени, предложени от МЗ, предвиждат онкологичните, кожните и психодиспансерите да се влеят в най-близките болници, до които се намират. Предвижда се и възможността областни и общински болници да правят доброволни консорциуми и като такива да сключват договори с НЗОК. Тази промяна цели защита на малки общински болници, застрашени от закриване, които биха могли да ползват ресурсите на по-големите лечебни заведения в областта. Освен това Москов вече обяви, че предстои сливане на администрацията на 9-те болници в карето на Александровска болница в София, които вероятно също по документи биха могли да минат за едно лечебно заведение.

Обмисляме и как да се ограничат ненужните дейности в инвазивната кардиология, обяви пред бТВ министър Москов. Преди седмица той даде пример с плевенска кардиологична болница, където за три дни са направени инвазивни изследвания на 43-ма души от две съседни села, като 23-ма от тях са били напълно здрави. При средна стойност от 2000 лева на изследване това прави 40 000 лева платени напразно, поясни Москов.

Затова МЗ, заедно с дружеството на кардиолозите, обмисля вариант всички планови инвазивни изследвания да се правят само в големите болнични комплекси, където екип от специалисти да оценява необходимостта от тях. В останалите лечебни заведения ще бъдат приемани само пациенти в спешно състояние, които се нуждаят от незабавна помощ.

"Всеки редови лекар ще подкрепи здравните реформи, а всеки самозабравил се феодал в държавна болница ще каже, че се нарушава доброто състояние на здравеопазването", допълни Москов.

Болница "Софиямед", в която акушерка преби новородено, може да остане без лиценз по неонатология, обяви още здравният министър. Решението ще бъде взето след предстояща проверка на Регионалната здравна инспекция за прилагане на медицинските стандарти. "Когато начинът на работа, апаратурната обезпеченост, хората, които работят, не съответстват на приетия медицински стандарт, на базата на който болницата е кандидатствала за определена дейност, и това се докаже, един от възможните варианти е отнемане на разрешителното за определена дейност. Дали това ще се случи или не аз още не мога да кажа", заяви Москов.

От създаването й през 2012 г. "Софиямед" е проверявана от агенцията по медицински одит общо 12 пъти, включително и понастоящем, обясниха оттам. 8 от проверките са по жалби на пациенти. При 6 от случаите са установени нарушения и са наложени глоби и административни санкции. Всички жалби се отнасят до неудовлетвореност от качеството на оказаната медицинска помощ. Установени са нарушения по стандартите "Клинична лаборатория", "Анестезиология и реанимация", "Неврохирургия", "Нервни болести", както и нарушени икономически права на пациентите. "По казуса със закриването на лечебно заведение - това може да се случи при груби и често повтарящи се нарушения в дейността и при системни отклонения в медицинските стандарти, а подобно решение е единствено в правомощията на министъра на здравеопазването", коментират от агенцията.

"Софиямед" не е най-проверяваната болница у нас. За последните години най-много проверки "Медицински одит" е направил в "Пирогов" - 33, "Св. Георги" в Пловдив - 20, следват "Токуда" и "Св. Ана" в София - 19.

Семашко, Бисмарк, Бевъридж, Москов

За 15 г. България стремглаво минава през различните модели на здравни системи, но резултатът е все надолу

Ана Атанасова
Преди 15 години, когато правителството на Иван Костов започна т.нар. здравна реформа, едно име беше сатанизирано - Николай Александрович Семашко, първият здравен министър в света, назначен за такъв в СССР след Октомврийската революция през 1917 г. На негово име е и цяла система за управление на здравеопазването, която се смяташе, че функционира и у нас до 2000 г. По учебник основният й принцип е свръхприсъствие на държавата в здравната сфера - държавно финансиране и държавно контролиране на притежавана от държавата лечебна мрежа. Системата се финансира през данъци и поне на теория осигурява безплатна и достъпна за всички граждани медицинска помощ, с приоритет върху профилактиката и превенцията на болестите. През 20-те и 30-те години на миналия век подобни революционни за времето си идеи са дали блестящи резултати в поствоенна и посткрепостническа Русия.

Понастоящем Семашко в чистия си вид, естествено, е невъзможна система, дори в родината си. У нас обаче тя беше заклеймена и нарочена за най-голямото зло. Пак по учебник, прекалената държавна намеса и монополизъм и централизирането на всяко едно решение водят до ниски заплати и ниска мотивация на работещите в здравната система, рекет и корупция. И кабинетът "Костов" обяви за свещени нови понятия - "пазар" и "Бисмарк" - здравноосигурителният модел, при който системата се финансира със здравни осигуровки, които се разпределят от осигурителен фонд, уж независим от държавата, а право на лечение имат само осигурените. Лечебните заведения не разполагат с исторически бюджет и издръжка, а сами си заработват финансирането, конкурирайки се с качество и привличайки пациенти, които пък носят след себе си финансиране от фонда. Предвиждаше се и последваща приватизация на държавни болници, вероятно в някакъв момент и демонополизация на здравната каса.

Държавата трябваше да остане на заден план и да осигурява само базов минимум - бърза и психиатрична помощ. Реален пазар така или иначе не се случи и няма как да знаем щеше ли той да доведе до по-добро. Контролираният пазар, който действа в момента, не е здравна система, а чисто и просто схема за кражби, която ежегодно се захранва с минимум 3 млрд. лв. обществени пари. А думата, която присъства във всяко изречение на министър Петър Москов, зам.-шеф на основаната от Иван Костов "Демократи за силна България", е "държава". "Държавата трябва да наложи контрол над здравната каса", "държавата трябва да създаде лечебни структури там, където няма", "държавната политика беше заместена от свободната инициатива, сега държавата трябва да провежда политика", "държавата трябва да поеме отговорност" и прочее. Думите са подкрепени и от обещания за действие - одържавяване на надзора на здравната каса със законово гарантиране на кворум на представителите на държавата; сливане на държавни болници; преструктуриране на болниците, които вместо търговски дружества да станат отново държавни лечебни заведения; създаване на здравна карта като инструмент държавата да контролира пазара на медицински дейности, платени от НЗОК. От години болниците работят с лимити, което е евфемизъм за исторически бюджет, а тази година Москов има амбиции лимитите дори да бъдат спазени и да не се разплащат повсеместно пари за отчетени случаи над отпуснатите пари. За капак министърът предвижда и промяна в пакета на здравната каса, при която за лечението на определени болести ще се отпускат по-малко пари и ще се формират листи на чакащи.

Изкушаващо е да се каже, че наследник на Костов връща системата "Семашко", но това не е точно така въпреки приликите със съветския модел. Първо - защото засега става дума само за обещания, проекти, размисли и думи. Освен това приказките на Москов се приближават донякъде и до третата система в Европа - "Бевъридж", която се финансира от данъци, в родината си Англия се управлява от независима от държавата структура, но позволява наличие на осигуряване, а лечебните заведения се финансират за дейност. "Бевъридж", за разлика от "Семашко", позволява частно здравеопазване, но не е задължително то да се финансира с обществени пари. Ако идеята на Москов за здравна карта се реализира, част от частните болници би трябвало да изпаднат от хранилката на здравната каса. Освен това листите на чакащи са класически недостатък на системата "Бевъридж". Съветската и английската система имат доста общо - например и двете гарантират лечение на всички граждани.

В случай че идеите на Москов се материализират, ще имаме здравна каса, управлявана от държавата, осигурени и неосигурени граждани, контролиран частен сектор, държавни болници, управлявани от МЗ, стимулирано да се развива частно застраховане, листи на чакащи - нещо като нищо и в общи линии модел, взел предимно лошите страни на различните системи. Ако идеите на Москов не се материализират, пак ще имаме някакъв тюрлюгювеч, от който само бизнесмени и близките до тях партии са доволни, а пациенти и лекари се чудят как да избягат в чужбина.

Няма държава в Европа, която да следва някой от трите модела безусловно, навсякъде се приемат добри или лоши страни от другите системи. Няма също така държава в света, в която здравната система да се одобрява безусловно от населението или медицинските специалисти. Но няма и "бели" държави, където здравеопазването да е толкова извратено, разградено и опорочено. Лошото е, че опитахме с генерална смяна от един модел на друг, последваха и безкрайни неудачни кръпки и "реформи" на реформата. Резултатът е все надолу. Защото, независимо кой какъв модел е създал или следва, се е ръководил и от почтени намерения. Без тях и промяната, и липсата на промяна водят още по-надолу.

Каталог: news press
news press -> Тема: здравеопазване
news press -> Тема: здравеопазване
news press -> Тема: здравеопазване
news press -> Тема: здравеопазване
news press -> Тема: здравеопазване
news press -> Тема: здравеопазване
news press -> „Здравеопазване
news press -> В обувките на Москов
news press -> Лекции за естествено раждане. Борисов: Учим чужденци, после ги „продаваме

Изтегляне 0.75 Mb.

Сподели с приятели: