6.1. Хотелиерските организации и вериги са резултат от развитието на дейността, както и нуждата да се регламентира и повишава ефективността ѝ. За да се приеме, че дадена фирма, стопанисваща средства за подслон, управлява хотелиерска верига има два основни елемента - броя на стопанисваните хотели и търгов. марка, която се използва. В световен мащаб намалява относителният дял на малките независими хотели, докато броят на хотелиерските вериги нараства.
Процесите на развитие, интегриране и окрупняване на туристическите фирми води до появата на хотелиерска верига. Хотелиерската верига е предприятие, което обхваща най- малко три самостоятелни хотела, работещи под общата търговска марка на предприятието. Стандартизацията и възможностите за понижаване на издръжката са съществени фактори за развитието на хотелиерските вериги, както и нарастване на туристическите пътувания. Налице са разнородни предпочитания за качество на продукта, цена, разнообразие от желани допълнителни услуги и други, но всички те могат да се задоволят в много по висока степен при наличието на еднородни продукти в заведенията за подслон, намиращи се в различни краища на планетата. По своята икономическа същност хотелиерските вериги са транснационални компании, които обаче предлагат един и същ продукт по отношение на качество и набор от допълнителни услуги и степен на лукс в обзавеждането независимо къде е изграден хотела.
Типовете хотелски вериги биват:
6.2. На базата на концентрация на капитали и производствените мощности се изгражда верига от заведения за хранене и развлечения. Ресторантьорската верига представлява обединяване, концентрация на стопански субекти, чиито основен бизнес е предлагането на ресторантьорски услуги.
За ресторантьорска верига се приема стопанисването на минимум три обекта за хранене и развлечение. В България подобно на хотелиерските вериги, ресторантьорските също са сравнително слабо развити поради приватизацията – разпадане. У нас изграждането на ресторантьорски вериги е предимно в сферата за бързо хранене.
