­­Опорни и отправни точки на визията за настоящето и бъдещето на специалиста икономист

­­Опорни и отправни точки на визията за настоящето и бъдещето на специалиста икономист

Една визия (една квалификационна характеристика) задава целите и стандартите, които трябва да покрива обучаваният в дадена специалност. Много важно е тези стандарти да удовлетворяват изискванията на бъдещето към съответните специалисти. И колкото по-пълно в квалификационната характеристика са отчетени изискванията на по-отдалеченото бъдеще към съответните специалисти, толкова по-ефективен и целенасочен ще бъде образователният процес. Опасно е, когато в квалификационната характеристика се залагат цели и стандарти, чийто жизнен цикъл е изтекъл.

Разбира се, че квалификационната характеристика на студентите от дадена икономическа специалност трябва да бъде съобразена в пълна степен с теоретическите и практически постижения в съответната област в развитите икономики.

Съвременните сложни икономически системи (националното стопанство, неговите сектори и отрасли, териториалните икономически комплекси, фирмите със стопанска дейност, организациите с идеална цел и т.н.) са принудени да работят в условията на нарастваща нестабилност (сеизмичност) на обкръжаващата ги среда. Тази нарастваща нестабилност е главният фактор, водещ до смяна на управленските парадигми в края на XX и началото на XXI век. Подобна смяна е насочена към създаването на такива системи на планиране и управление, чрез които да може да се „язди” промяната, защото да се тича след нея, е равносилно на това, да не се реагира адекватно.

Нарастващата сложност на икономическите системи и нарастващата „сеизмичност” на средата, в която те функционират, формират потребността от особен род кадри – със сериозна подготовка в областта на теория на системите, на изследването и управлението на сложността като самостоятелен феномен. Става дума за кадри, въоръжени с адекватния на епохата на системите подход – системният. Става дума за професията на бъдещето – тази, която подготвя такъв специалист, способен да търси и разкрива нови възможности и перспективи за развитието на съответната система – казано иначе, способен да гарантира оцеляването и просперитета на съответната система в една постоянно и коренно променяща се обкръжаваща среда.

Бъдещето ще има нарастваща нужда от специалисти с дълбока и широка подготовка в областта на „анатомията и физиологията” на икономическите системи (националното стопанство, неговите сектори и отрасли, териториалните икономически комплекси, фирмите със стопанска дейност, организациите с идеална цел и т.н.). Бъдещето ще има нужда от специалисти, които могат да изследват сложността на съответните системи и на проблемите на тяхното оцеляване и развитие, да изследват промените в средата, в която функционира съответната система, да оценяват въздействието на промените в обкръжението върху съответната система – както откъм нови възможности за нейното развитие, така и откъм нови опасности пред това развитие. Бъдещето ще има нужда от специалисти, владеещи философията и техниката на прогнозирането на компонентите на съответното обкръжение на системата, философията и техниката на разработване на необходимите настъпателни и отбранителни стратегии на съответната система.

Потребността от такива кадри е обоснована на широка основа в специализираната литература. На тази потребност се обръща внимание в редица декларации на ООН: например Декларацията за правото на развитие (Declaration on the Right to Development), приета с Резолюция 41/128 на Общото събрание на ООН на 04.12.1986 г. – чл. 2 пар. 3, чл.7 пар.1,2; Декларацията за социалния прогрес и развитие (Declaration on the Social Progress and Development), провъзгласена с Резолюция 2542 (XXIV) на Общото събрание на ООН на 11.12.1969 г.

Потребността от специалисти, които да творят успешното конкурентоспособно бъдеще на стопанските системи, е обоснована от такива световни авторитети като Збигнев Бжежински, Ли Йакока, Питър Дракър. Следвоенното икономическо възстановяване и икономическото чудо в Япония се свързват и обясняват от Зб. Бжежински и Ли Йакока с планирането. Бжежински приписва впечатляващия успех на Япония на планирането, по-точно на три фактора: инвестиции, планиране и образование⁷. „Независимо как японските производители на автомобили са подпомагани – пише Ли Йакока, - те заслужават нашето уважение и възхищение. Те се проявиха като благоразумни плановици и инженери”⁸. На фона на огромните успехи в следвоенното възстановяване на японската икономика и превръщането й в икономика – световен лидер, постигнати с помощта на планирането, Ли Йакока критикува собствената си страна, в която планирането не е на такава почит, с каквато то се ползва в Япония. „Нима те (американците – бел. на автора В. М.) не желаят Америка да бъде силна и здрава? Разбира се, че искат. Но те искат това да стане без всякакво планиране. Те искат Америка да бъде велика случайно. ... Някои хора казват, че индустриалната политика не е нищо друго, освен чист социализъм. Даже ако е така, аз я приемам, защото, ако не действаме по този начин, ще се превърнем в пустиня”⁹.

А Питър Дракър стига до фундаменталния извод, че „... за да получим една истинска икономическа теория, ще ни бъде необходим нов интеграционен принцип, с помощта на който да може да се предвижда и направлява икономическото поведение и на четирите икономически равнища – микроикономиката на личността и фирмите; макроикономиката в рамките на националната държава; икономиката на транснационалния бизнес; световното стопанство. Докато такъв интегриращ принцип не бъде намерен, икономическата теория ще ни дава само теоретически обяснения на конкретните явления и ще отговаря само на конкретни въпроси. Тя няма да може да ни даде една теория за стопанството като цяло”¹⁰.

Подготовката на символни аналитици трябва да се превърне в стратегическо предимство на УНСС. Ако УНСС иска да запази и развие това свое предимство, трябва да съсредоточи още по-силно усилията си в подготовката на символни аналитици. Не случайно акад. Е. Матеев упорито и многократно внушаваше, че истинският плановик е този, който знае финанси колкото финансистите, статистика колкото статистиците, математика колкото математиците, философия колкото философите и т.н. Всъщност това внушение на академик Матеев представлява перифраза на мисълта на Лехтенберг „който знае само от химия, той и химията не разбира достатъчно”. Разбира се, формулата на акад. Матеев е еднакво валидна за всяка една специалност в УНСС. Истинският финансист например би следвало да знае прогнозирането и планирането колкото студентите от съответната специалност, да знае статистика колкото статистиците и т.н...

Създаването на така необходимите специалисти от типа символни аналитици не може да стане по друг начин, освен чрез пълно претворяване в учебния процес на внушението на акад. Матеев за истинския плановик. Само по този начин може да се създаде специалиста, от който ще има нарастваща потребност в бъдеще, специалиста, който ще се отличава със завидни знания, умения и можене.