Изпреварващото коректно извеждане и разкриване на истинските изисквания на живота към професиите и специалностите – императив на успеха

Изпреварващото коректно извеждане и разкриване на истинските изисквания на живота към професиите и специалностите – императив на успеха

Всяко време има своите необходими професии и специалности, своите изисквания към професионалното развитие на човека. Всяко време се характеризира с определени професии и специалности (повече или по-малко съответстващи на необходимите на това време професии и специалности). Всяко време се характеризира с един или друг интерес, с едни или други предпочитания на кандидат-студентите към университетските специалности. Всяко време се характеризира със съответна образователна държавна политика, със съответно отношение на политическия режим към образованието – повече или по-малко адекватни на обективните изисквания на времето. За съжаление нерядко отношението на политическите режими към образованието и университетските специалности е било чисто идеологическо, т.е. волунтаристично. През 70-те години на 20-и век в България например бе поет курс към затихване (т.е. към постепенно ликвидиране) на висшето образование по право. Това ликвидиране бе мотивирано със „затихване” на потребността от юридически кадри. А самото „затихване” се обосноваваше с навлизането на страната в епохата на развития социализъм, където обществените отношения щели да бъдат на такова ниво, за което най-съществената характеристика щяла да бъде безконфликтността ... ... Днес правните специалности са сред най-търсените от кандидат-студентите. Животът, както се вижда от този пример – за съжаление не единствен, отдавна е доказал пагубността на идеологическото деформиране на търсенето на университетски специалности.

И така, всяко време се характеризира с едно или друго търсене на университетски специалности. А това търсене се формира не само от обективни фактори, но и от идеологически. За съжаление при избора на професия и специалност от кандидат-студентите много често влияе и даже надделява модата, надделяват несъществени страни на професията и специалността. Беше време, когато основният интерес на кандидат-студентите бе към медицинската професия, към медицинските специалности. Дълго време такъв притегателен център бяха специалностите на химико-технологичните учебни заведения. По-късно в такъв притегателен център се превърнаха специалностите на машинно-електротехническите учебни заведения. Традиционно висок интерес кандидат-студентите проявяват към журналистиката. В последните години притегателни за тях станаха икономическите и правните специалности.

С изместване на интереса на кандидат-студентите се характеризира и изборът на специалност в даден университет. Дълго време например една от най-предпочитаните и търсени специалности в УНСС (заради дълбочината и широтата на подготовката, която даваше) беше специалността Планиране. Настъпилата политическа промяна след 1989 г. внесе смут в интереса към тази специалност. Върху планирането и оттам върху специалността ППИС бяха стоварени необосновани идеологически нападки и заплахи. Не друг, а животът – този най-суров и жесток опонент – доказа абсурдността на предразсъдъците относно същността, съдържанието, ролята и значението на прогнозирането и планирането, респективно на специалиста по прогнозиране и планиране, за успешното и продуктивно управление на стопанските системи. За радост времето на примитивната идеологизация изтича и постепенно започва да се изгражда естествената йерархия от стойности.

Преструктурирането във времето на интереса на кандидат-студентите към професиите и специалностите е напълно естествено и закономерно. Както бе посочено, за съжаление нерядко това преструктуриране е базирано на модност, в т.ч. на генерирана (режисирана) от идеологически съображения модност, а не на истинските достойнства на една професия и специалност.

Изпреварващото коректно извеждане и разкриване на истинските изисквания на живота във времето към професиите и специалностите има много важно значение за учебните институции. Една от най-скъпите инвестиции е тази в образованието на хората. По тази причина разминаването (асинхронността) между обективно необходимите на дадено време специалисти и подготвяните от образователната система на дадена страна специалисти може да бъде с фатални последици за нейното стопанско развитие.

Когато Ли Йакока разсъждава върху въпроса „Защо от един момент през втората половина на XX век САЩ започват да губят икономическото съревнование с Япония?” – наред с другите причини откроява и тази, свързана със структурата на подготвяните кадри с висше образование. „Америка се нуждае – пише Ли Йакока – от повече инженери, учени и техници. На глава от населението Япония подготвя четири пъти повече инженери от нас. (Но ние подготвяме 15 пъти повече юристи!) Трябва да се осигурят специални стипендии и заеми за обучение в областта на висшите технологии. Руснаците и японците са се посветили да създават своя технологична компетентност, а ние не се променяме”³.

Именно затова е остра необходимостта от системно разработване на дългосрочни прогнози за бъдещите нужди от специалисти във всички клонове на живота.

Информираността за изискванията на бъдещето към бъдещия икономист е ключов фактор както за страната, така и за образователните институции (университетите), техните катедри и факултети. Разкриването на тези изисквания, разбира се, не е елементарна задача. Относително по-лесно могат да бъдат идентифицирани онези потребности от бъдещи икономически кадри, които са изявени към момента. По повод на тези потребности е важно да се предвидят бъдещите промени, в т.ч. да се предвидят онези днешни потребности от икономически кадри, които след десет години ще отмрат или ще се модифицират основно. Значително (далеч) по-трудно е идентифицирането на потребностите от нови икономически кадри. Базов източник на информация за изследване на потребността от кадри изобщо и в т.ч. от икономически кадри са работодателите. Но този източник не бива да се абсолютизира и митологизира. Невинаги те (работодателите) могат да бъдат надежден източник на информация за потребността от икономически кадри в бъдеще, особено за по-отдалеченото бъдеще, свързано с по-кардинални промени в изискуемото качество на подготвяните специалисти.

Ако бъдещето относно една достатъчно диверсифицирана номенклатура от специалности изобщо и в т.ч. от икономически специалности не е чак толкова ясно и очевидно, то в един по-агрегиран вид бъдещето е с по-ясно очертани контури. Тези контури са обосновани на широка основа в специализираната литература. Световният авторитет Робърт Рийч например обосновава три типа специалисти, от които ще се нуждае бъдещето. Най-напред, бъдещето ще се нуждае от рутинни (традиционни) специалисти за нуждите на производствената система (т.нар. специалисти по рутинни производствени услуги). На второ място, това е бъдещата потребност от специалисти по рутинни персонални услуги (т.е. на специалисти за нуждите на подсистема „услуги”). Тези два типа (рутинни) специалисти ще имат за поле на изява различните страни от дейността на фирмите на отраслите от трите сектора на икономиката. Такова поле ще предоставят по-нататък различните нива (етажи) от пирамидалната отраслова структура съответно на производствената система, системата на услугите и ноосферата. По-нататък такова поле ще предоставят трите (отраслова, по комплекси, териториални) плоскости, на които се развиват отношенията на обуславяне в икономическата система.

Без двата типа рутинни специалисти не биха могли да функционират нормално и ефективно различните подсистеми и страни нито на националната икономическа система, нито на регионалната икономическа система, нито на фирмената стопанска система, нито на организациите с идеална цел. Но за развитието и функционирането на различните стопански системи особено значение ще има един нов тип специалисти – този на символните аналитици. Ролята и значението на този трети тип специалисти ще нараства експоненциално.

Според Робърт Рийч⁴ най-съществените качества на символния аналитик са: способността за абстракция, за системно мислене, въображението. Тези качества на професията на бъдещето са факторът, който ще стои в основата на успеха на организацията и на обществото. Защото това са хората, способни да откриват и създават нови възможности за развитие на стопанската система, в която работят или за която отговарят. Те са способни не само да решават възникнали проблеми, но, за разлика от представителите на рутинните професии, те преди всичко са способни да откриват причините за появата на проблемите, те са способни да изследват и управляват причинно-следствени отношения от по-висок порядък. Това са хора, които не са научени единствено и само да изпълняват готови рецепти и управленски алгоритми. Това са хора, способни да творят по-съвършени рецепти и управленски алгоритми.

За създаването на такива хора е противопоказана традиционната система на образование⁵. За целта е нужно коренно изменение в системата на обучение, при която знанието не се разглежда като крайно, а като непрекъснато развиващо се. Създаването на символния аналитик изисква замяна на представата за знанието като затворено в един съд и като процес на „изпиване” на това съдържание от обучавания. Най-важното за създаването на символния аналитик е импрегнирането му с философията на системното мислене, системния подход, с представата за непрекъснато развитие на това знание, с подготовката му да продължи да се обучава сам. Подготовката на такъв род специалисти означава ни повече, ни по-малко едно постоянно изкачване на Еверест, който непрекъснато увеличава своята височина. С една дума, задачата на образованието се свежда до това, да научи обучаемите как сами да се учат.

И така, бъдещето ще се нуждае и от рутинни специалисти по производствени услуги, и от рутинни специалисти по персонални услуги, но най-вече то ще изпитва експоненциално растяща нужда от специалисти тип символни аналитици. Символният аналитик е обречен да бъде професията на бъдещето. Животът показва, че изтича времето на парциалистите, на хората с парциално знание, и идва времето на системчиците, на хората със системно мислене и системен мироглед. Старата икономика имаше нужда от един тип професионалисти, а новата икономика, в която все по-определено навлиза светът, – от друг род специалисти, от хора с оригинално мислене⁶.