Относно същността на качеството изобщо

Относно същността на качеството изобщо

Качеството, в т.ч. качеството на продукцията и услугите, е един от най-сложните обекти на мултидисциплинарните изследвания: като се започне от техническите науки, като се мине през икономиката и социологията и се стигне до психологията и естетиката – всяка от тези области на знанието има свой отговорен дял. И както обикновено става, в такива случаи всички разнородни проблеми се кондензират и превръщат в сложни задачи на политиката, на управлението на съответните системи.

Качеството на един продукт или услуга – това е съвкупността от параметри, които определят неговата (нейната) потребителна стойност. Както се вижда, касае се не просто до един набор от физически, химически и прочее свойства, а до отношение на подобен набор към потребностите, които са обект на задоволяване.

Относно същността на качеството на икономическите кадри с висше образование

Качеството на икономическите кадри, аналогично на качеството на даден продукт (в края на краищата икономистът е продукт на икономическото образование), се свързва със съвкупността от параметри, със съвкупността от „свойства”, които икономистът трябва да притежава, за да задоволява потребностите на икономическата практика. А тази необходима съвкупност от параметри, този набор от необходими „свойства” могат да бъдат изведени (взети) единствено и само от икономическата практика, от изискванията на живота. Става дума за изискванията на напредналата (авангардната) икономическа практика, на развитите форми на обществения живот.

Съвършено неверни ориентири за качеството на икономическите кадри може да даде съществуващата икономическа реалност в България. Сложилата се размерна структура на икономиката е парадоксална и поради това – нискоефективна и безперспективна. Тази икономическа действителност е непретенциозна както към количеството, така и към качеството на подготвяните икономически кадри. Самата икономическа реалност в България е плод на неадекватно икономическо знание, приложено в политиката на реформи в годините на прехода. Каквото знанието, такава и политиката и оттам – такива реалности в икономиката. За качеството на една политика и управление се съди не по намеренията и декларациите, по бързината, с която се реализират, а по резултатите, до които довежда съответната политика и управление. И ако резултатите са лоши, неприемливи, значи лоша и неприемлива е била провежданата политика.

Когато се прави нелицеприятната констатация за състоянието на българската икономика в ролята й на фактор, който обуславя потребността от качествени икономически кадри, не се изпуска от погледа и онази малка част от прилични български фирми и дислоцирани на българска територия чуждестранни компании, които имат адекватни на времето изисквания към качеството на подготвяните икономисти. Но тези „оазиси” в икономическата панорама на България не играят решаваща роля. Затова верният ориентир трябва да се търси в изискванията на развитите икономики към качеството на подготвяните икономисти, както и в изискванията, които тенденциите на промяна в тези икономики (в т.ч. тенденцията на преход към икономика на знанието, тенденцията на глобализация) поставят към качеството на подготвяните икономически кадри.

Едно е от икономиста да се изисква да бъде добър регистратор на икономическите събития, добър анализатор на протеклите събития, добър обяснител на икономиката. Съвършено друго е изискването към икономиста – да твори успешното (конкурентоспособно) бъдеще на съответната икономика. А това успешно творене на бъдещето на една стопанска система става все по-необходимо и заедно с това все по-трудно и отговорно. На свой ред и необходимостта, и трудността, и отговорността по формирането на успешно (конкурентоспособно) бъдеще на една стопанска система се обуславя изцяло от съвършено новите реалности в икономиката от края на XX и началото на XXI век.

Новите реалности в световния икономически процес и техните изисквания към качеството на подготвяните икономисти

Новите реалности в световния икономически процес обосновават обективната необходимост от нов мироглед за бизнеса, от нова парадигма за предприемачеството и реда на неговото управление. Новите реалности подкопаха устоите на мирогледа, който се основаваше на акумулирания бизнес опит, и наложиха изискването за успешно, конкурентоспособно управление в условията на висок динамизъм на промени в икономиката (в условията на растяща турбулентност).

Фирмата винаги е била свързана с обкръжаващия свят, тя винаги е работела за този свят. Но тази връзка с обкръжаващия свят, диалогът на фирмата с него се оказват различни за различните периоди от развитието на бизнеса и предприемачеството. Една е била картината на диалога „фирма – обкръжение” в индустриалната епоха. С различна картина на този диалог са отделните етапи на индустриалната епоха.

Съвършено друга е и ще става друга картината на диалога „фирма – обкръжаваща среда” в постиндустриалната епоха. Различна се очертава картината на отделните етапи на постиндустриалната епоха не само спрямо картината на този диалог от етапите на индустриалната епоха. Със съществена разлика се очертава диалогът във всеки следващ етап на постиндустриалната епоха спрямо предходния етап на същата епоха.

Основните изменения в диалога „фирма – обкръжение” са наложени от настъпилата промяна в икономическите реалности, от прехода от реалности, характерни за индустриалната епоха, към реалности, характерни за постиндустриалната епоха. Става дума за прехода от бизнес епоха със закономерности към бизнес епоха без закономерности; от епоха, когато доминира икономиката на предлагането, към епоха, доминирана от икономиката на търсенето; от епоха на всепоглъщащи пазари (т.е. на ненаситени пазари) към епоха на наситени пазари; от епоха на некапризни към епоха на капризни пазари; от епоха на доминиране на производствения стереотип към епоха на доминиране на пазарния стереотип; от епоха на немаркетингова към епоха на маркетингова икономика; от епоха на първичен маркетинг към епоха на маркетинг микс и оттам към епоха на стратегически маркетинг; от епоха на борба за преразпределение на съществуващи пазари към епоха на борба за формиране на нови пазари; от епоха на бизнес подражание към епоха на оригинален (уникален) бизнес, от ера на стабилни технологии към епоха на плодотворни и изменчиви технологии, от епоха, когато вниманието на обществото към фирмата се превключва от икономическите ползи, които тя носи, от нейната роля за икономическия растеж, към недостатъците и негативните последици от дейността на фирмата, към служба на фирмата в името на нови, по-сложи цели, от бизнес, основан на философията на ръста, към философия на бизнес, основан на модерното предприемачество; от епоха на рационализъм към епоха на гъвкаво приспособяване, от епоха, когато фирмата е доминирала над обкръжението, към епоха, когато фирмата е доминирана от обкръжението; от епоха на благоприятна и доброжелателна бизнес-среда към епоха на недоброжелателна бизнес среда; от епоха, когато на фирмата се е гледало като на „свещена крава”, към епоха на „подозрителност” и взискателност за нова роля на фирмата.

Този преход от една към друга епоха се дължи на успехите и резултатите, до които е довеждала закономерно предходната епоха. Успехите и резултатите на производствения стереотип например довеждат до неговото отричане и заместване от пазарния стереотип. Успехите и резултатите на първоначалния стадий на пазарния стереотип довеждат до неговото отричане и заместване с нов стадий на пазарния стереотип.

И тези изменения в диалога „фирма – обкръжение”, и произтичащите от тази промяна изменения в начина на формиране на стратегическото бъдеще на фирмите стават с такава динамика, че тя не се улавя много често от самите фирми. „Стратегическото планиране – писа Филип Котлър още в средата на 80-те години на XX век – връхлетя във фирмите през 60-те години. Всичко се случи така бързо, че много маркетолози все още не го забелязват”¹.

И още: Котлър сочи, че ориентацията на маркетинг-мениджмънта и мениджмънта е главно към драматични изменения. Действащият маркетинг традиционно се занимаваше с оперативните или тактически решения на фирмата. Сега този маркетинг се изтласква (заменя) от нарастващото използване на стратегическите планови решения.

И ако маркетолозите в развитите пазарни икономики трудно са забелязали връхлитането на стратегическото планиране и стратегическия маркетинг, то незрелите условия на бизнеса в България допълнително затрудняват способността те да бъдат забелязани и приложени в българската практика. Именно това обстоятелство прави необходимо на тази кръгла маса вниманието да бъде фокусирано върху анатомията на стратегическото мислене² и да се помогне чрез това за освобождаването на теорията, практиката и обучението от стереотипите на миналото, от мисленето, схващанията и практиката, характерни за индустриалната епоха.

Едно нещо е да се управлява бизнесът в епоха със закономерности, съвършено друго (многократно по-сложно и трудно) нещо е да се управлява бизнесът в епоха без закономерности. В случая под епоха със закономерности се разбира тази, при която е налице повторяемост на събития и процеси. В такава обстановка мирогледът и практическите действия по управлението се основават и могат да се основават на акумулирания бизнес опит. Обратно – в обстановка без закономерности, когато не е налице повторяемост на събития и процеси, управлението на базата на акумулирания опит е неадекватно и не носи желания успех. Напротив, това управление все по-често коства съдбата на бизнеса.