Растящата потребност от специалисти с особена квалификация

Белези на специалиста с особена квалификация

Затова особен белег на високия професионализъм на завършилите УНСС е степента на овладяност на знанието за съответните стопанства (фирмени, регионални, национални, интернационални) в качеството им на система. Не може и дума да става за висок професионализъм, ако завършилите УНСС не познават вътрешния строеж на съответните системи и откъм необходимото условие нещо да е система – наличието на елементи, и откъм достатъчното условие нещо да е система – наличието на отношения на обуславяне между елементите. Не може да притежава висок професионализъм този, който не познава особения род причинно-следствени връзки в съответната система – както по линията „елемент - елемент” в системата, така и по линия „елемент – система”. Не може да се претендира за висок професионализъм, без да се познават свойствата на съответната стопанска система и техните изисквания към парадигмата на планиране и управление. Затова съществен белег на завършилия УНСС трябва да бъдат знанията за икономическите системи и за системния подход; познаването и на цялото (системата), и на неговите (нейните) отношения с други системи; познаването и на частта от (на) системата, и на нейните отношения с цялото, както и на отношенията на цялото с частта; завършилият УНСС трябва да знае как да разкрива тази по-висша система, чийто елемент е системата, в която той работи или за която отговаря; той трябва да знае как да изследва свойствата, функциите и ролята на тази по-висша система, чийто елемент е системата, в която работи и за която е отговорен, но като елемент на по-висшата система.

Животът е доказал, че колкото по-добре и по-пълно се познава висшата система (висшият организъм), толкова по-лесно се опознава по-нисшият организъм (по-нисшата система). Знаейки върховите постижения в областта на управлението на по-висшите (сложните) системи, завършилият УНСС ще бъде безкрайно полезен за системите, в които работи, защото постоянно ще е „принуден” (от знанията, които има) да сравнява съществуващата практика в системата, в която работи, с върховите постижения. С една дума, той ще бъде безкрайно полезен, защото е „обременен” с товара да модернизира управлението.

Не може да претендира за висок професионализъм този, който не познава връзките на съответната система с обкръжаващата я среда (казано иначе, без да се познава „диалога” между съответната система и елементите на обкръжаващата я среда). Съществена характеристика на завършилия УНСС трябва да бъде способността: да изследва взаимоотношенията на системата, в която работи и за която е отговорен, с други системи. Казано иначе, в завършилия УНСС трябва да е формирана способността да изследва връзките и взаимоотношенията на системата, в която работи, с екзогенния за нея свят; да изследва ендогенния строеж на съответната система както откъм необходимото условие нещо да е система - елементите, така и откъм достатъчното условие нещо да е система - отношенията на обуславяне между елементите; да изследва особения род причинно-следствени връзки в икономическата система. Става дума за това, че в икономиката няма процеси (или системи), които вечно да играят ролята на причина, а други процеси – ролята на тяхно вечно следствие. Във всеки момент от времето всеки от процесите (системите), участващи в дадено взаимодействие, спрямо другите е и причина за тяхното състояние, но и следствие от промените в тези процеси (системи); да аргументира работещи бизнес позиции; да отстоява и защитава бизнес каузи.

Не може да се претендира за висок професионализъм, без да се познава обективната тенденция на нарастване на изменчивостта на обкръжаващата среда (т.е. тенденцията на нарастваща „сеизмичност” на обкръжаващата дадена система среда) и на изискванията на тази нарастваща сеизмичност към парадигмата на разработка на стратегическото бъдеще на съответната система.

Съществен белег на завършилия УНСС трябва да бъде овладяността на модерните парадигми на управление и на макроикономическата система, и на регионалната икономическа система, и на микроикономическата система.

Съществен белег на завършилия УНСС трябва да бъде овладяността на изкуството: той да превръща целите в генератор за развитие на възможностите за развитие; да прави възможно невъзможното в развитието на съответната икономическа система.

Съществен белег на завършилия УНСС трябва да бъде неговото умението да бъде идеолог на стратегически промени в системата, в която работи, и да й обезпечава конкурентни предимства; умението да бъде архитект (конструктор) на стратегическото бъдеще на системата, в която работи; умението да формулира и да обосновава решения откъм смисленост и целесъобразност; умението да обосновава тези решения с необходимите ресурси от всякакъв род (материални, човешки, финансови и т.н.); умението да обосновава решенията с необходимите мероприятия и действия от всякакъв род (икономически, социологически, психологически и т.н.); умението да координира по място и време необходимите ресурси с необходимите мероприятия и действия, съобразно изискванията на технологията за изпълнение на всяко едно решение; умението да разработва прогнози, стратегии и планове; умението (със способността) да ръководи (т.е. да бъде диригент на) разработката на прогнози, стратегии и планове; умението и способността да организира и ръководи изпълнението на стратегии и планове; умението перманентно да актуализира прогнози, стратегии и планове.

Съществен белег на завършилия УНСС трябва да бъде осъзнаването на истината, че отношенията между различните процеси в икономиката не са от типа „или – или”, че те са от типа „и – и”.

Съществен белег на завършилия УНСС трябва да бъде способността: да анализира критично, т.е. да диагностицира, да прави съществени оценки и изводи за състоянието на икономическата система, в която работи и за която е отговорен; да извежда целесъобразни (работещи) решения относно оцеляването и просперитета на системата; да оценява финансово-икономическия статус на системата, нейната жизнеспособност и потенциал за развитие; да разработва стратегии и планове за повишаване на конкурентоспособността на системата, в която работи.

Съществена характеристика на завършилия УНСС трябва да бъде способността да работи с еднакъв успех и в управлението на макроикономическата, и на регионалната, и на микроикономическата система. Той с еднакъв успех трябва да може да работи и в производствена фирма, и в строителна, и в транспортна ... и в банкова институция и т.н. Завършилият УНСС с еднакъв успех трябва да може да работи и в областта на икономиката на труда, застраховането, и в областта на цените и ценовата политика, и в областта на социалното осигуряване, и т.н.

Особен индикатор за високия творчески професионализъм на завършилия УНСС специалист най-напред е самата негова представа за същността и съдържанието на процеса по разработката на стратегическото бъдеще. А същността и съдържанието на този процес са строго детерминирани от изискванията на стопанствата (били те фирмени, регионални, национални или интернационални) в качеството им на система и от нарастващата сеизмичност на средата, в която функционират тези системи. За съжаление масовата представа за този процес е дълбоко невярна и изкривена. В масовия случай този процес се разбира и схваща като технически процес, като процес на прилагане на кодекс от правила, математически алгоритми (формули) и типизирани апликационни форми (таблици, графики и т.н.).

А всъщност разработката на стратегическото бъдеще на една стопанска система е par excellence научноизследователски процес в собствения смисъл на думата. Именно затова от обучаваните в УНСС се изисква пълно овладяване на (до степен на импрегниране със) богатството на съдържателния „образ” на процеса по разработката на стратегическото бъдеще – и като величествен познавателен и преобразуващ (въз основа на познанието) процес, и като социологически процес – процес на генериране (на възбуждане) на интереси и инициативи за творчество, и като координация на тези генерирани (възбудени) интереси и инициативи за творчество, и като процес на правене възможно невъзможното, и като процес на развитие на възможностите за развитие, и като процес на създаване на конкурентни предимства на съответната система, и като средство за решаване на съдбовните за оцеляването и просперитета на една икономическа система (интернационална, национална, регионална, фирмена) въпроси, и като средство за освобождаване на съответната икономическа система от капана на предопределеността, обусловена от инерционността на съответната система, и като процес на създаване на нови реалности, целесъобразни от икономическа, социална и екологическа гледна точка и поради това – приемливи за хората, и като процес на измисляне на бъдещето, и като антиципаторна (изпреварваща) демокрация, и, в края на краищата, като нов тип цивилизация, и като информационен процес (процес на събиране, обработка и съхраняване на информация).

Съществено изискване към обучаващия се в УНСС е неговото „импрегниране” с необходимата квалификация върху изключително важните релации във всяка една икономическа система във връзка с разработката на нейното успешно бъдеще. Става дума за релациите: цели на развитие на съответната система ↔ предпоставки за развитие на системата; цели на развитие на съответната система ↔ възможности (потенциал) за развитие на съответната система; цели на развитие на съответната система ↔ ресурси; цели на развитие на съответната система ↔ ограничения, при които ще протича това развитие; цели на развитие на съответната система ↔ приоритети; приоритети ↔ ограничения. Всички тези релации са тясно свързани с взаимоотношението „зависими – независими” променливи при разработката на бъдещето на съответната система.

Съществено изискване към обучаващия се в УНСС е неговото „импрегниране” с необходимото знание за съществената разлика между възможни цели на развитието на една система и необходими и желани цели на това развитие, между унаследени предпоставки за развитие на системата и необходими предпоставки за развитие на системата, ... между извеждане на възможното развитие на една система и извеждане на необходимото и желано развитие на съответната система.

Съществен белег на завършилия УНСС е притежаването на необходимата степен на убеденост за това, че научноизследователският по своето съдържание процес на формиране на стратегическото бъдеще на една система се нуждае от специалисти, които са не само добри изпълнители и даже не толкова добри изпълнители, колкото творци, че се нуждае от инициативни професионалисти, от специалисти, които не се примиряват със старото, още по-малко прекланящи се пред старото, че се нуждае от истински предприемачи, които са не просто инициативни, а инициатори на новото, които са способни по нов, по-модерен и продуктивен начин да комбинират факторите на стопанската дейност и чрез това – да увеличават потенциала на развитие на съответната система, да издигат конкурентоспособността на съответната стопанска система.

Съществен белег на завършилия УНСС трябва да бъде притежаването на необходимата степен на убеденост за това, че истинският процес на разработка на стратегическото бъдеще на една стопанска система се нуждае от „революционери” в живота, защото една истинска стратегия не представлява мъртъв бюрократичен низ от цифри и педантична мрежа от баланси, защото истинската стратегия е жив организъм, чието сърце – това са неизчерпаемата инициатива и творчеството на хората, че ако една стратегия не се опре и не вгради в себе си творческата енергия и активност на човека, ако не вгради в себе си изискванията и възможностите за оползотворяване на генетичния потенциал на човека, ако не създава условия за изява и развитие на този потенциал, ако не изпълни всички клетки на тази стратегия с тази творческа енергия, не може да бъде получен продукт, който да претендира за званието „стратегия”.

Съществен белег на завършилия УНСС трябва да бъде притежаването на необходимата степен на убеденост за това, че истинският процес по разработката на успешното конкурентоспособно бъдеще се нуждае от хора, които винаги търсят новото, които гледат напред, които не се помиряват с рутината, че работата по разработката на стратегическото бъдеще се нуждае от специалисти, способни да „яздят промяната”, че „язденето на промяната” означава и приспособяване към промяната, генерирана от други, и умение да се ползват възможностите на промяната, генерирана от други, но че „язденето на промяната” преди всичко означава способност да се генерира промяна. А това означава, че специалистите, завършващи УНСС, трябва решително да се освободят от представата, че трябва да „тичат след промяната”, и да овладеят изкуството да генерират промяна, която да води до целесъобразни от икономическа, социална и екологическа гледна точка резултати и последици.

Съществен белег на завършилия УНСС трябва да бъде притежаването на необходимата степен на убеденост за това, че този, който следва стратегия на догонване не само в икономиката, е обречен на вечно изоставане. Той просто няма шанс някога да догони тези, които поставят стандартите в различните области на живота, в т.ч. и в икономиката. Съществен белег на завършилия УНСС трябва да бъде притежаването на необходимата степен на убеденост за това, че разработката на успешното стратегическо бъдеще се нуждае от специалисти, които не чакат новото да им бъде посочено от някой друг, които не се задоволяват с „маниловски мечти”, а чувстват, че сами творят своето бъдеще, и при това знаят как да го творят.”

„Висшето образование в страната, неговото качество и конкурентоспособност, несъмнено се влияят от много фактори. Може обаче да се обобщи, че сред основополагащите важно място заемат:

• 
  националната (правителствената) политика в областта на висшето образование, вкл. и законодателните решения;
  
• 
  състоянието на автономно функциониращите висши училища (университетите) – техният разностранен потенциал и качеството на управлението им;
  
• 
  ефикасността на дейностите по оценяване и акредитация на висшите училища.
  

Промените в ЗВО от юли 2004 г. и произтичащата от тях нормативна уредба на цялостния процес на оценяване и акредитация (критерии, процедури, документация и т.н.) в голяма степен ни доближиха до модела, прилаган в страните членки на ЕС. Внимателният анализ на критериалната система за институционална и за програмна акредитация дава основание да се посочи, че чрез акредитацията се цели да бъде оценен реалният потенциал на висшите училища да осигуряват качество на образователните услуги. Подлежащите на оценяване три сфери на дейност на висшите училища (образователна дейност, изследователска дейност и управление на висшето училище), разгърнатите по всяка сфера критерии и характеристики, в крайна сметка намират синтезиран израз в оценката на качеството на обучение. Степента на доказателствата по сфери и критерии в акредитационния процес е в основата на крайната акредитационна оценка и произтичащите от нея последици за висшето училище.

Първоначално се налага изводът, че акредитацията установява (оценява) състоянието и потенциала на висшето училище (дай боже, обективно, безпристрастно) в даден момент, за даден период. Това, макар и вярно, не е „пълната истина”. Ако приземим нещата например до нашия университет, не можем да не подчертаем два момента – от една страна, интензивната, ползотворна, огромна работа на всички равнища, продължила повече от година в трите сфери на дейност е свързана с предстоящата акредитация; от друга, и по-същество, тази дейност е насочена към повишаване качеството на обучение и увеличаване на конкурентните предимства на УНСС. Според мен тъкмо в това е и приносът на акредитацията, а именно:

- да активизира стремежа на университетите да създават предпоставки и условия, да оползотворяват всички резерви и възможности за качествено обучение и обогатяваща се научноизследователска дейност, да превръща университетите, тяхната материална, информационна, обслужваща и т.н. база, в притегателен център за настоящи и бъдещи студенти, вкл. и за бизнеса;

- постигнатото да намери адекватно признание от акредитиращия орган чрез акредитационната оценка, нейната публичност сред обществеността, положителните последици, които произтичат от акредитационната оценка.

- при липсата на доказателства за потенциал на университети да осигуряват качество на обучението, те да получават незадоволителна оценка, респ. да се отнема акредитацията им.

Университетите в страната несъмнено имат различен потенциал за осигуряване на качествено обучение и образование. Институционалната и особено програмната акредитация са насочени да оценяват справедливо този потенциал и съответното качество на обучение, а обществото има пълното право да знае кои са „отличниците и опашкарите” и на тази база да прави своите избори – в т.число от родители и кандидат-студенти; от държавни органи и администрация; от бизнеса и т.н.

Едно важно съображение, свързано с програмната акредитация!

Като новост може да се определи ориентацията на програмната акредитация към оценяване на професионални направления, а не на отделни специалности. Безспорно, за да се стигне до акредитационна оценка на професионално направление (напр. икономика), експертно ще бъдат оценени функциониращите специалности в него. Можем да направим извода, че наличието на слаби специалности ще „дърпа” акредитационната оценка на професионалното направление надолу. Това означава, че самите университети са заинтересовани постепенно или по-бързо да се освобождават от слаби специалности. Ето как акредитационният механизъм въздейства неадминистративно върху университетските ръководства и техните академични съвети да дават простор пред силни и перспективни, включително нови специалности и да ограничават изчерпани или изчерпващи се специалности. Впрочем последните решения на Академичния съвет на УНСС са тъкмо в тази правилна посока, която е и посока за осигуряване на по-високо качество на обучението.

В заключение бих подчертал, че независимо от важното място на акредитацията като фактор за качество на обучението, ключовата роля в това направление принадлежи на самите университети и особено на университетския преподавател – на неговата вътрешна мотивация за непрекъснато самоусъвършенстване и развитие, от една страна, и на успешните мотивиращи въздействия върху него от академичните ръководства на всички равнища в университета, от друга. С други думи, акредитацията трудно може да достигне до отделния преподавател, но нейната философия и подходи могат да бъдат в определена степен нелош ориентир за академичните ръководства в стремежа им към конкретни действия за повишаване качеството на обучението, вкл. и полагаемите се последици за университетския състав с доказани приноси за високо качество на обучението.”

“Процесът на глобализация във всичките сфери на човешкото общество, с произтичащите от него позитивни и негативни последствия, е детерминиращ фактор за настъпилите промени. Теорията и практиката на глобализацията са в причинно-следствена връзка с настъпилите изменения в ценностната система на хората, в разбирането им за света и бъдещето. В този процес образованието играе ролята на катализатор и способства по своеобразен начин за глобализацията на човешкото общество. Със своята мисия, цели, задачи и практическа реализация то се идентифицира като синоним на знанието, културата и цивилизацията. В действителност цивилизациите се отличават една от друга и по това в каква степен разработват и прилагат постиженията на образованието и науката. Тяхното развитие поставя границите между отделните цивилизации и общества.

В контекста на глобализацията на висшето образование през 80-те години на XX век във висшите училища (ВУ) на Европа за приоритетен проблем се извежда качеството на обучението и оценяването на програмите.

През последното десетилетие проблемът за качеството възниква и в българските висши училища под въздействието на две групи фактори:

• 
  масовизацията чрез увеличаване мрежата от учебни заведения и приема на студенти, поради повишеното търсене на образователни услуги и структурните преобразования на икономиката;
  
• 
  диверсификацията посредством разнообразяването на учебните програми, специалности, форми и технологии на обучение, многообразието на образователните възможности и потребности на контингента на обучаваните и др.;
  
• 
  либерализацията, осигуряваща законовата основа за възникването на частни и чуждестранни университети, на институции за частни образователни услуги, за разширяване на академичната автономия на висшите училища, финансовата самостоятелност и академичното предприемачество, вкл. по линията на платеното обучение;
  
• 
  неефективността на елитарната система и нейните организационни структури, акцентираща върху контрола за качеството на входа и занижения одит на изхода, допускащ масово дипломиране при занижени критерии и изисквания, неконкурентност на випускниците на европейския пазар на труда;
  
• 
  формиралият се хроничен недостиг на финансови средства за издръжка на висшите училища, който налага прегрупиране на академичните приоритети и въвеждането на режим на икономии, внасящи демотивация в академичния персонал, физическо и морално износване на материалната база;
  
• 
  недостигът на институционален и образователен капацитет, особено в нововъзникващите висши училища, водещ до принизяване на академичните критерии и влошаване на професионалната подготовка;
  
• 
  склонността към внасяне на чужди образователни модели и програми, неотговарящи на националните условия, традиции и идентичност на българско образование;
  
• 
  липсата на култура на самооценяването и придържането към външните стандарти, към отчетността, а не към развитието и усъвършенстването.
  

• 
  променящият се глобален пазар на труда в посока на разширяване на трудовата мобилност на специалистите и взаимното признаване на образователните и професионалните квалификации, еквивалентността на дипломите и на периоди от обучението;
  
• 
  оценката на търсенето и предлагането на образователните услуги на ВУ в зависимост от качеството, конкурентоспособността и пазарните потребности;
  
• 
  отварянето на образователната система към европейските и международните образователни структури, съпроводено с разширяване на академичната мобилност на студентите и преподавателите;
  

• 
  нарасналата необходимост в глобален аспект от взаимно доверие между институциите, предлагащи висше образование, относно качеството на програмите, обучението и придобиваната квалификация;
  
• 
  трансформирането на качеството в стратегия на оцеляването и на академичния просперитет на образователните структури.
  

Качеството на образованието е пригаждането на институцията към мисията, визията и целите, базирано на непрекъснатото усъвършенстване на академичното обучение, на научно­изследователската дейност и услугите за обществото. То е феномен на еволюцията, промяната и придвижването на училището към хоризонта на бъдещето и динамично променящите се цели. Качеството е пространството, в което се пресичат социалните потребности и интереси на личността (студентите), обществото (представлявано от държавата), висшето училище (представено в учебния процес от конкретния преподавател), потребителите на кадри (фирмите и организациите). То интегрира в себе си поставените цели, инвестираните ресурси (материални, интелектуални, времеви, финансови и информационни) и получените крайни резултати на изхода на академичните дейности.

Качеството следва да бъде определящата характеристика в устойчивото развитие на училището и ключовото послание към академичния състав.

В приложен аспект управлението на качеството във ВУ включва използването на механизми за:

• 
  въвеждане на високи, пазарно ориентирани академични стандарти, хармонизирани с водещите европейски университети;
  
• 
  подобряване качеството на предлагания диверсифициран портфейл от образователни услуги;
  
• 
  изграждане, поддържане и използване на информационен масив за осигуряване на качеството;
  
• 
  одитинг на резултатите за качеството и съответствието му на стандартите, наложени от външната икономическа среда;
  
• 
  отчетност за ефективното използване на ресурсите за осигуряване на качеството.
  

За целта от общата стратегия на ВУ се извежда институционалната стратегия по качеството, която включва дейности по наблюдението, осигуряването, поддържането и контрола. Тя обосновава целите и образците на управлението на качеството както на университетско равнище, така и на ниво факултет, департамент и катедра. Стратегията трасира посоката на развитие и саморегулиране на училището, основана на професионалната отговорност на целия персонал за повишаване на качеството чрез въздействието върху всички страни и фактори, които го определят.

Стратегията дефинира съпричастието на академичното ръководство към поддържането на качеството. Тя опоределя задачите на институционализираната Комисия по осигуряване на качеството и стандартите при ВУ, ръководена от зам-ректор. Комисията внася доклади, анализи и мотивирани програми за подобряване на качеството в Академичния съвет. Тя поддържа комуникацията с лицата, определени да отговарят по въпросите на качеството на различните управленски равнища (институция, факултет, катедра), както и с обслужващия персонал при изпълнението на подкрепящите задачи в рамките на своите задължения. Комисията инициира изграждането на информационна мрежа за управление на качеството, свързваща централния компютър с персоналните компютри или терминали във факултетите и катедрите. Тя поема и функциите по организацията на периодичната акредитация на академията и специалностите.

Стратегията по качеството следва да се приеме от целия академичен състав, така че да „влезе" в работния му режим, да се превърне в част от университетската професия, от задълженията в учебния процес и развитието в академичната кариера. Тя трябва да се възприема от академичния състав като определящ критерий и предпоставка за ефикасността на модела на успешния университет. Стратегията трябва да налага културата по качеството като ценност и стил на работа във ВУ чрез:

• 
  издигане реалния авторитет и влиянието на преподавателите в професионалната среда, бизнеса, публичните структури и обществото като цяло;
  
• 
  повишаване качеството на подготовката на студентите като ресурс на входа с техния интелектуален потенциал и участие в активното усвояване на знанието по учебните програми, с равнопоставеността им в академичния диалог с преподавателя;
  
• 
  повдигане качеството на процеса на обучението, базирано на приложението на новите информационни и образователни технологии, на подготовката „чрез правене" във и извън университета;
  
• 
  повишаване на пазарната стойност и международния престиж на специалностите (програмите);
  
• 
  активно участие в националната, ведомствената и международната наука.
  

• 
  прозрачността на академичните процедури, което ще рече студентите да имат информация за свободен избор на най- качествените програми, обучение, академични курсове и преподаватели, отговарящи на техните квалификационни потребности и на изискванията на бъдещите им потенциални работодатели;
  
• 
  стимулиране развитието на всяка академична структура на ВУ, "сътворяваща качеството" във всички етапи, компоненти и процеси, свързани с обучението и подготовката на студенти;
  
• 
  търсене на персонална отговорност за качеството на всички университетски равнища, вкл. персонализиране на отговорността на нива преподавател, учебна дисциплина и катедра;
  
• 
  поставяне в променената образователна среда (особено след Болонската декларация 1999 г.) на студента с неговите нови роли в учебния процес, права, задължения и отговорности в академичния живот.
  

• 
  Във втория случай, качеството на образователния продукт се оценява на пазарна основа и по пазарни правила, респ. чрез т.нар. пазарни индикатори за качеството - степента на реализация на випускниците на пазара на труда, оценката на потребителите на кадри за качеството на учебно-преподавателската работа, търсенето на висшето училище от кандидат-студентите за обучение, позициите и рейтинга на ВУ в европейската мрежа за взаимно признаване на дипломи, квалификация и периоди на обучение във висшето образование, пазарната реализация на научните продукти на изследователските екипи.
  

Дългогодишният ни опит показва, че реално в университетския мениджмънт по качеството не може да се прилага само единия подход. Може би единствено комбинираното им използване може да покаже пътя към свързването и приспособяването на дейността на ВУ към променящата се външна среда и конкуренцията на интелектуалния пазар.

Институционалната стратегия по качеството на ВУ може да включи и интерпретира различни компоненти на академичните дейности, участващи в "производството" на образователния продукт, както и съответствието им на университетските, националните и европейските стандарти.

Първо, мисията, целите и философията на образованието във ВУ. Това ще рече да се персонифицират образователните технологии, компетенциите и квалификацията на завършващите студенти, т.е. какво те трябва да знаят и да могат да правят, за да се реализира публично обявената мисия. За целта се въвеждат пазарно ориентирани вътрешноуниверситетски стандарти за обучение по отделните специалности, чрез които студентите активно се интегрират в системата (подготовка на учебната документация, организация на учебния процес, на семестриалния контрол и изпитните процедури и др.).

Второ, технологията на приемане, промяна и осъвременяване на специалностите, програмите по учебни дисциплини и учебни модули в съответствие с търсенето на пазара на специалисти.

Трето, научното обслужване на преподаването, развитието на педагогическата квалификация на преподавателите, въвеждането на ясни правила за развитие в академичната кариера и мотивация за активно участие на академичния състав в учебния процес като ресурс на качеството.

Четвърто, информационното осигуряване на системата за контрол на качеството. Тя изисква подходящ мениджмънт на събиране, съхраняване, анализ и използване на информацията, получавана от студенти, фирми работодатели, публични структури и общности, които използват услугите на ВУ. За предпочитане е информацията да се отнася за процеса и резултата на изхода, а не толкова за изискванията на входа като ниво на подготовка на кандидат-студентите, налична литература в библиотеката, брой на хабилитираните лица в катедрените екипи, разполагаеми компютърни и мултимедийни системи, ефективни връзки с бизнеса и социалната практика.

Пето, университетската система за анкетиране на студентите и оценка на постигнатите образователни стандарти. Използва се обощаваща анкета за отношението на студентите към институцията като цяло, специалността, програмите, учебния курс, преподавателя и технологията на обучение. Целта е да се установи доколко се реализират мисията и целите на ВУ в процеса и доколко студентите самостоятелно достигат до научното знание и усвояват професионалните компетентности.

Шесто, външното рецензиране и експертната оценка на учебните програми за обучение по квалификационни степени, вкл. като теми, литература, казуси, делови, компютърни игри и други интерактивни методи на обучение. Чрез получените бележки, коментари и рецензии се внасят необходимите промени и се контролира качеството на изпълнението им.

Седмо, въвеждането на външен одит чрез присъствие на външни експерти на учебните занятия и изпитните процедури и представяне на експертен доклад за качеството на преподаването и нивото на подготовка на студентите.

Осмо, въвеждането на системата на т.нар. външно изпитване от академични преподаватели или експерти от бранша най-вече в бакалавърското и магистърското обучение с възможност за професионално ориентиране и даване на препоръки за работа от външните екзаминатори.

Девето, системата за вземане на решения по осигуряване на качеството, вкл. чрез децентрализиране на университетския мениджмънт. Тя зависи от целостта на изградения модел за качество във ВУ, от внедрения качествен одит и контрол, от честотата на наблюденията (месец, семестър, година или тримесечие), от комуникацията и връзките с външната среда.

Десето, утвърждаването на институционалната самооценка като универсално средство за управление на качеството във висшето училище. Тя е свързана с изготвянето на периодични доклади по показателите на самооценяване на академичните дейности, разработени във ВУЗ или от Националната агенция за акредитация. Осъществява се от институционализирани вътрешноуниверситетски комисии или външни независими експерти по качеството, вкл. от чуждестранни училища.

За реализиране на институционалната стратегия по качеството е необходимо всяко управленско ниво във ВУ да задава рамковата стратегия на по-долните нива, които да дефинират собствените си стратегически цели и намерения за подобряване на качеството. Необходимо е въвеждането на работещи системи за контрол на качеството и мотивационна среда за организиране на нововъведенията. Това ще направи ВУ по-адаптивно, гъвкаво, професионално отговорно пред обществото, с видими резултати пред студентите, преподавателите, фирмите работодатели, институциите на трудовия пазар.

Като обобщение може да се заключи, че реализирането на институционалната стратегия по качеството е краткият път за самоорганизирането (самоуправлението) на ВУ и постигането на висока конкурентност на образованието, за успешното приобщаване на академичните структури към глобалното образователно пространство в Европа и света.”

Проф. д.ик.н. Димитър Й. Димитров насочи вниманието на аудиторията към темата „ХХІ век – век на конкуренция на знанието, науката и висшето образование”:
„Споделям общото мнение, че с тази си инициатива сп. „Икономически алтернативи” прави поредната вярна и значима крачка в мисията си, като в конкретния случай поставя на обсъждане един наболял проблем – качеството на висшето икономическо образование.

Проблемът за качеството на висшето икономическо образование не е нов – той винаги е бил предмет на дискусии и търсене на решения. Различното е новият контекст на неговото разглеждане, глобализацията, интеграцията и движението, взаимопроникването на културите.

Предполагам, че от публикациите и изявите ми са ви известни моите виждания по разглежданата проблематика. Днес, поради ограниченото време, ще се задоволя само с маркирането на три принципни според мен въпроса:

Първо, голямата наука и качеството на образованието.

Второ, педагогическата наука и качеството на образованието.

Трето, конфликтологичната наука и качеството на образованието.
Голямата наука и качеството на образованието
Безспорно е, че в основата на съвременния образователен процес лежи научната картина на света. Ролята на науката в образованието се разпростира върху всички компоненти на образователния процес: цели, принципи, средства, форми, методи и резултати. Научните смисли са основни единици на образователната матрица.

Процесът на образованието предполага приобщаване към базовите ценности на културата и обединява в себе си обучението и възпитанието на личността за изпълнение на нейните социални и професионални роли. Това изисква повишаване на качеството и нивото на образованието – условие за непрекъснато внедряване в обществената практика на новите постижения на науката. Образователният процес е тази „изходна територия”, на която се среща индивидът с науката, където протича неговата подготовка за жизнена дейност в обществото и формирането на зрялата личност.

Основните научно светогледни положения присъстват в мислителната дейност на педагога, те се предават от него на обучавания. Аксиоматично е разбирането, че научните подходи пронизват цялото съдържание на учебно-възпитателния процес. Самите образователни модели се опират изключително на научните основания и постижения на многообразните науки за човека: философията, психологията, антропологията, педагогиката, физиологията, дидактиката, синергетиката и конфликтологията.

От гледната точка на качеството на образованието голямо значение има ясното разграничаване на отделните нива на влиянието на науката върху процеса на образованието. Във връзка с това можем да обособим следните нива: операционно, междуоперационно, тактическо, стратегическо, глобално. Първото предполага усвояването на логиката на учебния предмет, второто – съвкупността от дисциплини на дадения учебен курс (специалност), третото – отговаря за формирането и съдържанието на знанията на основата на изучаваните дисциплини, четвъртото – поставя задачи за интегрирането на съдържателния потенциал на знанието във вътрешносмисловата структура на личността. Последното, глобалното ниво, свидетелства за същностното ядро на личността – резултат на интегративния, целенасочен образователен процес.

Трансформирането и редукцията на научното знание в учебно-възпитателния процес е сложен и ключов за качеството научен момент. Следователно, става ясно, че очевиден признак за университетите е съвместяването на научната дейност и висшето образование. И нещо много важно в канавата на нашите разсъждения – включването на студентите в научно-изследователския процес – т.е. превръщането на учебния процес в научно-учебен. Еволюцията на социума показа, че научноизследователската дейност е необходима и устойчива социокултурна традиция, без която нормалното съществуване и развитие на обществото и качеството на образованието не са възможни. Да не забравяме максимата на съвременния информационен и технически век: „Всичко трябва да бъде научно, научно обосновано и научно проверимо.”
Педагогическата наука и качеството на образованието
Не е нужно да се доказва, че една от причините за ниското качество на образованието е занемаряването на педагогическата подготовка на преподавателите. Недопустимо е преподавателите от висшите училища да нямат базова подготовка по основи на педагогиката, теория на възпитанието, теория на обучението, методология и методика на научните изследвания, в т.ч. педагогическите.

Смятам, че всички, които са загрижени за качеството на образованието, ще се съгласят, че неотложна стъпка за нас е да се доучим за това, което ни липсва като педагози. В случая няма нищо обидно – никой не поставя под съмнение специалната подготовка на преподавателите. Но едно е да си специалист в обществената (и стопанската) практика, друго е да си ръководител, трето е да си изследовател, четвърто – преподавател (учител).

Педагогическата наука, отделните педагогически науки и научни дисциплини отидоха далеч напред. Техните закони, закономерности, принципи, подходи, методи и форми са мощен инструмент при формирането на новия специалист с висше образование, в т.ч. икономическо.

Информатизацията навлезе властно във всички сфери на човешката дейност, промени представите за време, пространство, комуникиране. В образованието това ново явление наложи своя отпечатък върху методите и методиките на обучение.

Колкото и парадоксално да звучи – налице е констатацията за изоставане на голяма част от университетските преподаватели в педагогическо отношение даже по отношение на учителите в средните училища.

Навсякъде се говори за съвременни управленски и производствени практики, за педагогическите обаче само спорадично се споменава… Години наред във висшите училища, в т.ч. и в нашия университет – УНСС, не се провежда системна работа по методика на обучението. Как можем при такъв подход да очакваме повишаване качеството на висшето икономическо образование?

Успешната работа изисква поставянето на проблема за качеството на образованието в широк цивилизационен контекст, на фона на глобалната бифуркация на света – свят на нови ценности, на нови менталности и космическо мислене.
Конфликтологичната наука и качеството на образованието
По този въпрос неотдавна сп. „Икономически алтернативи” помести моя обширна студия за конфликтологичната култура на бъдещия специалист (в т.ч. икономист). Основната теза е, че бъдещият висшист (специалист) наред със специалната култура трябва да има и определена конфликтологична култура. Без тази култура (като част от професионалната му култура) той (специалистът) не може да се реализира пълноценно.

Образователните конфликти са засегнати и в монографията „Конфликтология” – първо и второ допълнено издание на Университетско издателство „Стопанство”. Тези от вас, които проявяват интерес могат да получат допълнителна информация.

Днес искам да обърна внимание на „Педагогическата конфликтология”. Тази наука, като дял от общата конфликтология, има за предмет противоречията и конфликтите в образователния процес – тяхното прогнозиране, предотвратяване, регулиране и разрешаване.

Може да се твърди без риск от грешка, че университетите днес гъмжат от противоречия и конфликти от всякакъв вид и характер: вътрешноличностни, междуличностни (студент (и) – студент (и); студент(и) – преподавател (и); преподавател (и) – преподавател (и); студент (и) – служител (и); преподавател (и) – служител (и) и т.н.). Всички тези конфликти се нуждаят, най-общо казано, от управление. Този въпрос стои за разрешаване и пред нашия университет. Тук се крие голям конфликтологичен потенциал за повишаване качеството на учебния процес и в крайна сметка качеството на икономическото образование. В случая не са нужни никакви инвестиции и специална подготовка. Вече години подред се чете курс по конфликтология пред специалности Икономика на логистиката, Икономика на отбраната и сигурността, Индустриален бизнес и предприемачество, утвърдено е обучение в магистърската степен.

Повтарям отново, че конфликтологичната подготовка и култура на преподавателя е не по-малко важна от специалната и общопедагогическата подготовка. И тук след като сложихме началото – изоставаме… Други университети вече действат: провеждат конфликтологично обучение, конфликтологични изследвания, конфликтологични конференции. При нас въпросът е организационен и може бързо да се разреши на ниво катедри, факултети и зам.-ректор по учебната работа.
В заключение бих искал да подчертая, че според мен по-нататъшната работа може да се фиксира по следния начин:

1. Актуализиране на университетската програма за качеството на висшето икономическо образование; привеждането й в съответствие с новите реалности и бъдещи предизвикателства.

2. Обучение на младите преподаватели и докторанти по съвременната наука, научното изследване и качеството на образованието.

3. Повишаване на педагогическата и конфликтологичната подготовка и квалификация на преподавателския състав.

4. Организиране на национални научни форуми по актуални проблеми на качеството на икономическото образование от УНСС с международно участие.”

Доц. д-р Трайчо Спасов се спря на въпроса за ролята на катедрата за по-високо качество на обучението:

„Качеството на висшето икономическо образование е най-важният фундаментален въпрос в дейността на нашия университет. Определя се от стремежа ни да бъдем една от водещите университетски институции в страната. Същевременно той се обвързва и с подготовката ни за поредната акредитация, в рамките на която завоюваните позиции трябва да се затвърдят.

Смятам, че за постигането на по-високо качество на образователните дейности основна роля на този етап има разработването и внедряването на кредитната система в УНСС. Според мен този процес не е само техническо или организационно усъвършенстване на съдържанието и структурата на висшето образование, а е цялостна, системна трансформация на учебния и изследователския процес. На практика това е осигуряване на съвместимост с европейските университетски структури и атестат за постигане на определени качествени характеристики в процеса на обучението (признаваемост и мобилност), които осигуряват и необходимата конкурентоспособност на УНСС.

В рамките на общия проблем за качеството на образователния процес искам да споделя опита на катедра „Икономикс” в решаването на два взаимно свързани и допълващи се аспекта:

- качество на обучението на студентите;

- качество на изследователския процес в катедрата, в това число привличане на студенти от специалност Макроикономика при решаване на изследователски задачи.

Дейността на катедрата при обучението на студентите може да се разгледа многоаспектно – тя обхваща осигуряване на преподаването в трите основни блока на новия учебен план:

• 
  във фундаменталния университетски блок се осъществява обучение по основи на микроикономиката, основи на макроикономиката, световна икономика и европейска интеграция;
  
• 
  във факултетния блок се обхващат дисциплините микроикономическа теория, икономическа политика, човешки ресурси, икономика на обществения сектор, институционална икономика;
  
• 
  в специализирания блок са такива съвременни модерни дисциплини като: монетарна теория и политика, глобална политическа икономия, пазарни структури, макроикономически анализи, икономически растеж и др.
  

Катедрата изхожда от разбирането, че качеството на образователния процес зависи от редица фактори:

• На едно от първите места е осигуреността на студентите с учебници и учебни помагала. В това отношение катедрата полага значителни усилия и предлага учебници за преобладаващата част от преподаваните учебни дисциплини.

• Не по-малко значение има периодичната актуализация на съдържанието на учебните програми в съответствие с постиженията на съвременната икономическа наука и изискванията на стопанската практика.

• Твърде голяма роля за постигане на по-високо качество на обучението има въвеждането на нови дисциплини в учебния план на специалността Макроикономика, отразяващи модерните течения в икономическата теория. Не без основание могат да се посочат такива съвременни учебни дисциплини като институционална икономика, глобална политическа икономия, поведенческа икономическа теория, бизнес икономикс, теория на конкуренцията, икономика на Европейския съюз и др. Тези перспективни направления на икономическата мисъл са реален атестат за постигане на по-високо качество на обучението и на професионалната подготовка на студентите.

• Особено място в целия образователен процес заемат подготовката и повишаването на квалификацията на преподавателския състав, осъвременяването на методиката на обучението на студентите, използването на модерни, електронни средства за обучение и др.

През настоящата учебна година катедра „Икономикс”възстановява методическия семинар на асистентския състав по проблемите на актуализиране на съдържанието и използването на съвременни методи и средства при провеждане на семинарните упражнения. Особено внимание ще се отделя на приложните аспекти в овладяване на учебното съдържание, решаване на реални казуси от стопанската практика и т.н. Задълбочаването на работата и повишаването на изискванията в областта на методиката на преподаването има за цел не само обмяна на опит с по-младия преподавателски състав, но и въвеждане на единство при провеждане на упражненията, прилагане на системата на текущия контрол и на системата за оценка на знанията на студентите.

В областта на методиката за оценяване на знанията на студентите се полагат усилия в няколко направления:

- ограничаване на субективизма в оценяването;

- стимулиране към системна подготовка и трайно придобиване на знания.

За целта, съгласувано с комисията по електронизация към УНСС, катедрата подготвя въвеждане на електронен изпит за всички студенти от УНСС по основи на микроикономиката и основи на макроикономиката.

Цялата съвкупност от въпроси, свързани с усъвършенстване и модернизация на обучението на студентите, е в пряка зависимост с изследователската работа на катедрата, която се развива главно в две направления – научни и методически проблеми на преподаването на икономическата теория:

• в научната област се акцентира върху актуализиране на съдържанието на преподаваните учебни дисциплини и разработване на новите направления в икономическата теория;

• в методическата област вниманието се насочва към търсене на съвременни форми за обвързване на постиженията на икономическата теория с потребностите на стопанската практика.

Най-общо работата на катедрата по обвързването на образователния и изследователския процес се реализира в няколко последователно осъществени етапа:

• 
  Първоначално усилията са концентрирани в разработването на система за смяната на научната парадигма. Изхожда се от разбирането, че качествените промени в съдържанието на преподаваните дисциплини по икономическа теория са основа за постигане на ново качество на обучение на студентите.
  
• 
  Втората голяма крачка в това направление е извеждане на преден план на проблемите за обвързването на научните и методическите проблеми на преподаването на икономическата теория.
  

Нов момент в обвързването на учебния и изследователския процес в катедра „Икономикс” е привличането на студенти в изследователски екипи на катедрата при разработването на научни проекти. Стремежът е на тази основа да се премине към създаване и реално функциониране на студентски изследователски класове, в които по-тясно да се свържат придобиването и прилагането на икономическите знания. Така ще се осигури и по-високо качество на образователния процес и по-добра перспектива за реализация на студентите в стопанската практика.”

„Компетентността на преподавателите е от ключово значение за качеството на преподаване във висшите училища. В УНСС щатните преподаватели са над 500, а в цялата страна те са около 15 хиляди. Едни полагат повече усилия да се самоусъвършенстват, други - не толкова, особено в годините, когато се налагаше да работят и нещо друго. Изказват се мнения за разминаване на тяхната квалификация със съвременните изисквания.

Технологиите коренно се сменят на всеки 5-6 години, а базовите знания - на 10-15 години. Оттук се вижда, че постоянното усъвършенстване е въпрос на оцеляване. Добрата страна да си преподавател е, че имаш време да учиш. Все пак без практика усвояването на технологиите и знанията е повърхностен процес. Затова участието на преподавателите в научноизследователски проекти има огромно значение. За съжаление процентът на преподавателите, които участват в такива проекти, не е голям. Това е резултат и от слабия интерес на българския бизнес към изследванията.

Най-често липсата на мотивация за подобряване на квалификацията си преподавателите обясняват с ниското заплащане. Истина е, че заплащането на труда е под равнището на търпимост. Вина за това имат самите самоуправляващи се висши училища, където заплащането все още се определя на основата на аудиторната заетост и не зависи от качеството на преподаването. Не може да се очаква в дългосрочен план преподавателите да започнат да получават много повече. Да си преподавател в по-голяма степен е мисия, а не бизнес.

Упрекваме преподавателите, че преподават в няколко университета, но тези, които преподават само в един, сигурно си изкарват хляба с още някаква дейност, иначе не е възможно да оцелеят. В този смисъл аз съм склонен да оправдая и преподавателите, които не полагат серизни усилия за научното си развитие, но това не може да продължава безкрайно.

Можем да убедим преподавателите, че е важно да се квалифицират и да въвеждат новости в темите, които коментират на лекции или упражнения, ако между тях има конкуренция. Например, по един и същи предмет в рамките на една специалност двама преподаватели да преподават едно и също или близки теми, за да се види при кого отиват студентите. Вярвам, че те няма да отидат при единия от двамата преподаватели, водени единствено от недостойни съображения от типа „кой как изпитва”. По-скоро за тях е важно не само да научат нещо, но и да им бъде интересно в час. Това също е част от преподвателската работа.

В Закона за висшето образование са предвидени механизми за стимулиране на преподавателите да повишават своята квалификация, но на практика те не работят. Например, само хабилитирани преподаватели имат право да четат лекции, но това се нарушава постоянно. Процедурите за атестация на преподавателите не се прилагат или това се прави формално. Вечната тема за пенсионирането на професорите на 65 години или на 70 е погрешно поставена. Въпросът е става ли един човек за преподавател, или не, и отговорът не зависи от възрастта на човека. Той може да става и на 80 години, а може да не е добър преподавател и на 30, и затова е необходима ефективна атестация. Резултатите от атестацията, където се извършва, не се обявяват публично, което не е добре. Атестацията е част от вътрешноуниверситетската система за поддържане на качеството.

Тези фактори дълго време ме караха да мисля, че е невъзможно да се излезе от създалата се ситуация, но по време на работата ми върху новите бакалавърски и магистърски програми се оказа, че не съм прав. Ясната цел и работата в екип са мощен стимул за повечето преподаватели. Разбира се, че има и противници на новото, но те са малцинство.

В изпълнение на приетата Лисабонска стратегия в Европейския съюз се извършват значими реформи в образователната система, насочени към повишване конкурентоспособността и качеството на европейското образование. Формално сме напълно съвместими със системите на висшето образование на страните членки на ЕС. От тук нататък от нас зависи какво ще направим за това качеството да бъде високо и съвместимостта да гарантира качеството. Тя гарантира само това, че излизат хора, завършили сходни неща. Но дали са учили добре, или зле, не може да бъде гарантирано с формални промени. Най-важното е да ориентираме учебните си програми спрямо водещите университети в света. Бъдещето на академичното образование е мобилното образование. Воденето на лекции на английски по някои предмети и дори специалности трябва да стане норма, а не изключение. Традиционното академично образование все повече ще се допълва от дистанционното електронно образование. Потенциалът на университета трябва да бъде ангажиран в значими европейски проекти. Това са нови предизвикателства пред преподавателите във висшите училища. Академичната общност трябва да разбере, че университетът е предприятие, което произвежда специалисти и колкото по-качествени и по-търсени в практиката са тези специалисти, толкова по-ефективно е предприятието.”

Проф. д.ик.н. Пано Лулански посвети своето изказване на качеството на изследователската дейност като фактор за доброто образование:

„В Закона за висшето образование качеството на изследователската дейност намира израз в два по-съществени момента. В първият, развитието на науката е посочено като цел на висшето образование (чл.2). В същото време изследователската дейност е записана като предмет на висшето училище (чл.6, ал.1, т.3). С изискването за: осигуряване качество на научните изследвания чрез вътрешна за всяко висше училище система (чл.6, ал.4); наличието на научен потенциал за развитие на науката (чл.17, ал.2, т. 5); необходими условия за отпечатване на творческите постижения (чл.17, ал.2, т. 6); поддържане на библиотека и информацаионно обслужване на научните изследвания (чл.17, ал.2, т. 7); интензивни международни контакти в творческата дейност (чл.17, ал.2, т. 8), тя се институционализира като важна академична задача. Вторият - в регламентите за организация на научноизследователската дейност (чл. 61-65) са посочени нейните цели, организационен механизъм, приоритети и контрол. Този момент намира израз и в критериите на НАОА по отношение на изследователската дейност.

Ако науката е майка на образователното дело, направените усилия за създаването на научен продукт и неговото тиражиране чрез обучението са негов баща.

Индикаторите на качеството на изследователската дейност могат да се обобщят в две групи: преки и косвени. Преките са свързани със: научни приноси, брой публикации в чужбина, брой цитирания у нас и в чужбина, качество на защитените дисертации и др. Косвените индикатори се отнасят до размера на индуцирания от използването на научния продукт ефект под формата на обновено учебно съдържание, рационализирана управленска система, генериран монетарен резултат, промени в ценностната система и др.

Приноси са новостите на всяко научно изследване, идентифицирани чрез съпоставяне между фактическите и референтните стойности на научния продукт и представляващи ценност в изследователското пространство и неговите практически проекции.

Тези приноси могат да се разпознаят, първо, като вид иновиран продукт, второ, като констатиран прираст, и трето, като генериран реален ефект (таблица 1).

Таблица 1. Идентификационна решетка на изследователския продукт