Доклад оценка на въздействието върху околната среда (овос) на инвестиционно предложение
Изтегляне 1.6 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 4.7.2 Животински свят
4.7. Растителен и животински свят4.7.1 Растителен святРайонът на инвестиционното предложение попада съгласно горскорастителното райониране на страната в Горнотракийската горскорастителна област на границата между подобласти Горна Тракия и Западни Родопи, Долен равнинно-хълмист и хълмисто-предпланински пояс. Според ботанико-географското райониране обектът попада в Европейската широколистна горска област, Илирийска (Балканска) провинция на границата между два окръга – Горнотракийски и Западни Родопи. Горскодървесната растителност е представена от два типа:
Тревната растителност извън сервитута на пътя е изключително синантропна от характерни крайпътни рудерални видове. Трасето на тръбопровода е успоредно на основния изпускател, извън който (на изток от него) площите са заети от земеделски култури. Между растителните видове в района на инвестиционното предложение няма редки или защитени от законовите разпоредби.
Биоразнообразието в района е ограничено, вследствие на продължителното намаляване на горските площи и превръщането им в ливади и орни земи, което е довело да загуба на местообитания за редица видове. Фауната в района не се отличава от характерната за тази биогеографска област. Видовият състав на естествената растителност е силно стеснен, което в съчетание с усвоените от стопанска дейност площи определя незначителна фаунистична населеност с твърде редуциран видов състав и разнообразие. Естествени местообитания и сравнително добре съхранено биоразнообразие има в оскъдните площи на горите, пасищата, ливадите и влажните зони по поречието на реките. Разглеждайки схематично зооценозата на безгръбначните животни, общо за биогеграфския район може да се каже, че тя е най-богата. Районът има висока орнитологична стойност. Три орнитологично важни места (ОВМ)– признати от световната организация Bird Life, които са предложени за защитени зони от НАТУРА 2000 по Директивата за птиците (79/409): “Бесапарски ридове” – включваща Бесапарските ридове, околните земеделски земи и поречието на река Марица в близост до ридовете, “Рибарници Звъничево” включва влажните зони около селата Звъничево и Бошуля. Третото ОВМ и потенциална защитена зона е “Река Марица 1” включва поречието на река Марица близо до гр. Пловдив. Въпреки съществуващата урбанизация и силно антропогенно въздействие върху околната среда са се запазили определен брой животински видове. Най-голямата колония на Балканите на брегова лястовица се намира на сгуроотвала, в източната част на територията на града (“Елхим-Искра” АД, Пазарджик). В землището на с. Юнаците има колония на обикновен пчелояд. Рибарниците на селата Звъничево и Алеко са орнитологични зони на мониторинг за средно зимно преброяване на зимуващите птици. Влажните зони край р.Марица и с.Алеко Константиново, са важна точка за мониторинг по международната програма координирана от Wetlands International с цел създаването на зелен коридор по поречието на р.Марица и съхраняването на екосистемите и биологичното състояние в този урбанизиран район. Спецификата на животинския свят се определя от взаимодействието на два фактора: от една страна – индустриализацията в района на река Марица и притоците й, свързана с антропогенен натиск и всички произтичащи от това последствия (човешко присъствие, охранителни съоръжения, промяна на естествените местообитания и т.н.), и от друга страна – близостта до поречието на река Марица, което е естествен екологичен коридор с богати на видове биотопи. Влажните зони в района на обекта са местата с най-високо биологично разнообразие. Видовият състав на фауната по поречието на р.Марица се характеризира с наличието на синантропни и полусинантропни видове, чието присъствие е свързано с човешката дейност, както и на видове обитаващи естествените биотопи по брега на реката и инцидентно посещаващи района. На терена на ИП липсват редки и защитени видове животни. Ихтиофауна От ихтиофауната в река Пишманка и във вътрешните водоеми в района се срещат – маришки морунаш (Vimba melanops), скобар (Chondrostoma nasus), маришка мряна (Barbus cyclolepis), обикновена кротушка (Gobio gobio), обикновен щипок (Cobitis taenia) речен кефал (Leuciscus cephalus). МВЕЦ “Щастливеца” не засяга директно р.Пишманка по време на експлоатация поради това, че не променя режима на оттока й (водите след централата са в размер, който отговаря на тези, които протичат през основния изпускател и се вливат в реката) и качеството на водите й. При тези условия не се оказва влияние върху ихтиофауната в р.Пишманка. По време на строителството е необходимо при изграждане на долната вада (изтичалото на МВЕЦ) да не се повиши мътността в р.Пишманка. Това изискване е свързано с обстоятелството, че строителството на долната вада ще бъде в участъка към реката в период на маловодие. Земноводни и влечуги. Безгръбначни Фауната на полските територии, през които минава трасето, е бедна. Това се дължи на хилядолетната обработка на почвата, бедната растителност, липсата на микрорелеф, присъствието на хора, домашни животни, автомобилния трафик и др. Информацията, използвана за оценка на състоянието на безгръбначни, земноводни и влечуги, е в резултат на обработка на литературни данни и от над 300 посещения в разглежданата територия, включително и от огледите през пролетта на 2011 г. за разработване на ОВОС.
Бозайници Постоянни обитатели на района са дребните бозайници: горски мишки (Apodemus sp.), полевки (Microtus arvalis), насекомоядните - голяма белозъбка (Crocidura leucodon), малка кафявозъбка (Sorex minutus), таралеж (Erinaceus sp) и къртица (Talpa europea). Представителите на едрата бозайна фауна: сърна (Capreolus capreolus), благородeн елен (Cervus elaphus), елен лопатар (Cervus dama) и дивата свиня (Sus scrofa) практически липсват и тяхната появя в района може да се счита за инцидентно и малко вероятно събитие. От едрите хищници са установени чакала (Canis aureus), лисицата (Vulpes vulpes), язовеца (Meles meles) и дива свиня (Sus scrofa). Присъствието на чакала и лисицата по поречието на реките е свързано не толкова с наличието на подходящи местообитоания, колкото с наличието на хранителни отпадъци, съпътстващи човешката дейност. Основна храна на тези видове в много случаи са дребни гризачи. Видрата (Lutra lutra), обитава поречието на р.Марица, но присъствието й в района е изключително случайно събитие. Възможно е присъствие на видовете: белка (Martes foina), черен пор (Putorius putorius), невестулка (Mustela nivalis) и див заек (Lepus europeus). От бозайниците особено внимание заслужава лалугерът (Spermophilus citellus)– световно защитен вид. Той представлява основен хранителен ресурс за много грабливи птици. В разглежданата територия, засегната от МВЕЦ, липсват колонии от лалугери. От прилепната фауна се срещат предимно широко разпространени и синантропни видове някои представители на кафявите прилепчета (род Pipistrellus), трицветният нощник (Myotis emarginatus), Водният нощник (Myotis daubentonii).
Частите на бъдещия обект попадат в земеделски район, зает преобладаващо от обработваеми агроландшафти, но на места са налице и по-малки или по-големи площи с различна форма (петна, ивици, крайпътни лентовидни залесявания и др. под.), заети от дървесна растителност, в по-голямата си част с мозаечен хоризонтален строеж, както внесена по изкуствен начин, така и в по-голямата си част самонастанила се и преобладаващо от широколистни (Magnoliophyta), но на места и от иглолистни (Coniferae). Тази част на страната, включително и района на гр.Пазарджик, с цел проучване на животинския свят, е посещавана основно през размножителния период на фауната – пролетта и лятото, но и през есента и зимата, през различни години от периода 1995-2011 г. Във връзка с настоящото ИП районът на обекта и самата му площ, а също и територии в близост до него, са посещавани през пролетта и лятото на 2010-2011 г., както и през общия есенно-зимен период за тези 2 години. Фауната, в т.ч. и гръбначната (Chordata, подтип Vertebrata), която е най-добре проученият тип фауна, и чийто природозащитен статус у нас е най-добре регламентиран, в района на обекта е от видове, характерни за ниските равнинни части на страната, в т. ч. и за Тракийската низина. От гръбначната фауна в района, сред който попада обектът, най-многобройни са птиците (Aves). В зоогеографски аспект орнитофауната е от видове, характерни за областта Палеарктика и по-конкретно от такива, обитаващи предимно умерените географски ширини, като в района се срещат и известен брой видове с южно разположени върху територията на субконтинента Европа ареали. За района на ИП е характерен фаунистичен комплекс от видове, обитаващи предимно ниските и открити части на страната, който може да бъде наречен още “равнинно-тревен фаунистичен комплекс”. Това при птиците са видове, обитаващи открити тревни територии с малко количество и то предимно некомпактна дървесна растителност – основно видове от екологичните групи на наземните и наземно-дървесните видове, като тези видове са с най-голяма честота на срещаемост, а самите те и формираните с тяхно участие орнитоценози са с най-голяма плътност, именно в открити територии в ниските части на страната. През различни периоди през годината и най-вече през периодите на сезонните миграции близостта на долината на р. Марица, по която преминава един от важните миграционни пътища на територията на страната, оказва отражение върху орнитофауната в района на ИП. За тази част на страната е характерна богата орнитофауна, което се дължи на наличието на няколко типа местообитания – открити територии, в т.ч. обработваеми и необработваеми агроландшафти, равнинни и хълмисти земни форми, гори и горски култури, храсталачни и храсталачно-горски съобщества, реки и други водоеми, населени места и други застроени територии. По-долу в Списък 1 е даден отчетеният видов състав на орнитофауната в района на ИП (съседните му територии). Списък 1.
Както се вижда от Списък 1 в района към ИП, като характерни през различните сезони, са посочени 127 вида птици. Този видов състав може да бъде оценен като богат. Въпреки това, дадените в Списък 1 видове не следва да бъдат възприемани като пълния видов състав на орнитофауната в описания по-горе като обхват район, тъй като особено по време на сезонни и други миграции тук могат попаднат по различни причини и да бъдат регистрирани още известен брой видове птиците. В открити тревни територии с малко количество некомпактна и ниска дървесна растителност в района, използвани като обработваеми селскостопански земи, а също и за пасища, от птиците най-многобройни са полската чучулига, сивата (полската) овесарка и червеногърбата сврачка, а на места качулатата чучулига и черноглавата стърчиопашка. Освен това в различни открити територии в района през различни периоди и сезони се концентрират и изхранват голям брой индивиди (вкл. на ята) от видовете домашно врабче, полско врабче, кадънка, зеленика, елшова скатия, обикновено конопарче, обикновена чинка, планинска чинка, жълта овесарка, обикновен скорец, посевна врана, чавка и др. В местата с по-значителни количества дървесна растителност, в т.ч. и с такава с компактно разположение върху земната повърхност, най-често срещан е южният славей, а след него в различни такива територии – и видовете кос, черноглаво коприварче, авлига и някои др. В малкия по площ водоем със стоящи води и по бреговете му, както и в други водоеми в района на общините, от водолюбивите видове птици най-често са били регистрирани индивиди на видовете зеленоглава патица (Anas platyrhynchos L.), ), лятно бърне (Anas querqueddula L.), зимно бърне (Anas crecca L.), средна бекасина (Gallinago gallinago (L.)), голям горски водобегач (Tringa ochropus L.), бяла стърчиопашка, планинска стърчиопашка, сива чапла (Ardea cinerea L.), малка бяла чапла (Egretta garzetta (L.)), бял щъркел, черен щъркел, а рядко и някои други. Реализацията на ИП обаче няма да е в състояние да повлияе в негативен план на индивидите от тези видове през съответните им периоди на присъствието в обхвата на водоема, тъй като освен брегова част на водоема, в мястото на строежа на водовземането, други части на този водоем не предстои да бъдат засегнати, а не се променя и сработката на водното ниво. В населените места в района на общините най-многобройни са домашното врабче и градската лястовица, като освен тях значителна е числеността и при полудивия гълъб, гугутката, селската лястовица, кадънката, обикновения скорец, големия синигер и др. Видовият състав в Списък 1 се отнася за района, сред който ще бъде разположен обектът – землищата на населените места на юг до и от гр.Пазарджик, като това е значителна по големината си територия. От тази твърде обширна територия площта на ИП обхваща пренебрежимо малка част. В такъв случай актуални са видовете, които са тясно свързани с територията, съставена от собствената площ на обекта, която в по-голямата си част има повече линеен характер, и прилежащите до нея терени, като това са на първо място размножаващите се(отбелязани със знак “Р”) и тези, за които територията – земеделските земи и площите с дървесна растителност в тях в близост – е важна хранителна база за видовете, дадени в Списък 1а:
Списък 1а.
Видовете от Списък 1а, попадащи в Приложение № 2 на Закона за биологичното разнообразие (ДВ, бр. 77, Раздел II – Защитени зони, Чл.6, т.4(2) и (3)) – приложението на редките и застрашените от изчезване растителни и животински видове, опазването на които е приоритетно на територията на страната, са дадени в Списък 2 по-долу: Списък 2.
От видовете в Списък 2 при 4-те вида блатари при наблюдения в района на ИП индивиди са били регистрирани само през есенно-зимния период, като при тръстиковия блатар рядко е било регистрирано присъствие на единични индивиди в района на ИП и тази част на страната и през останалите годишни сезони. В тази част на страната, вкл. и в района на ИП, през някои години целогодишно са регистрирани, в т. ч. и през гнездовия период, индивиди на полския блатар, като конкретно през гнездовия период(пролетта и лятото) са регистрирани само мъжки(млади и възрастни) индивиди. Същото явление при полския блатар през различни години е наблюдавано и на други места в ниските равнинни части на страната, но без да е регистрирано гнездене или присъствие и на женски и напуснали гнездото малки. От посоченото до тук за този вид се налага логичния извод, че това са самотни и неангажирани с гнездене мъжки индивиди, обитаващи и търсещи храна в съответна територия през пролетта и лятото, където са били наблюдавани. По време на присъствието на индивиди от тези видове в района на ИП, откритите му територии представляват за тях само част от хранителната им база. Поради засягането на пренебрежимо малка по големината й площ, реализацията на обекта няма да се отрази в негативен план върху хранителната база за попаднали тук индивиди на тези видове. Същото се отнася и за белия щъркел. В района на собствената площ на ИП и в съседство при този вид са регистрирани само долитащи от север, т.е. от с.Главиница, единични индивиди, търсещи храна основно в р.Пишманка, но и в агроландшафтите на юг до нея. В тази част на страната двойките на вида гнездят изключително в населени места и други антропогенно засегнати с различни типове застроявания територии (видът е от групата на завършените синурбанисти – видове, които се размножават на практика само в населени места и други застроени територии, т.е. площта на обекта не представлява репродуктивно местообитание за този вид). Поради засягането на пренебрежимо малка по големината й площ, реализацията на обекта няма да се отрази в негативен план върху хранителната база за търсещите периодично храна тук индивиди на този вид. От сирийския пъстър кълвач в район на ИП са наблюдавани само прелитащи и хранещи се по дървесната растителност индивиди – от двете страни на шосето за с.Главиница и около водоема – най-вече през есенно-зимния период. Следователно основно дървесната растителност в обхвата на ИП може да бъде разглеждана като част от хранителната база на вида през посочения период. Тъй като в посочения район е налице и едроразмерна дървесна растителност, в дървесни стъбла с достатъчно големи за целта хралупи от вътрешно гниене, съществува вероятност и за гнездене на двойка/двойки на вида. При наблюденията през 2010 и 2011 г. там гнездене не е регистрирано. Освен това реализацията на ИП не е предвидено да засегне посочените места с едроразмерна дървесна растителност. В района на ИП гнездения при този вид са били регистрирани само в населени места. Актуалното за този вид е обстоятелството, че това е най-многобройният вид кълвач в населените места (Янков, 1986) и в ниските части на страната (до 900-1000 м н.в.). Двойки на вида гнездят най-вече в населените места в района на общината. Следователно реализацията на ИП няма да причини намаляването на хранителната и гнездовата база на вида в този район. Единственият вид, регистриран като размножаващ се върху площта на бъдещия обект, е червеногърбата сврачка, двойките на който вид строят гнездата си по ниски храстова и дървесна растителност. Освен горните видове, от тези в Списък 1 в тази част на страната през различни периоди и сезони през годината са регистрирани още някои видове от Приложение № 2 на ЗБР, а именно: При горската чучулига и градинската овесарка в тази част на страната индивиди са регистрирани само по време на сезонните миграции, когато за индивиди на вида площта на ИП и съседните открити терени изпълняват основно функцията на хранителна база. В обхвата на частите на обекта индивиди не са регистрирани, но такова не следва да бъде изключвано, а по-скоро очаквано. Освен горните видове, в района на общината на различни места сред открити територии, в т.ч. и в обработваеми агроландшафти (основно житни ниви) е регистрирана и полската бъбрица – също вид от Приложение № 2 на ЗБР, като двойки на вида тук и гнездят, а индивиди (единични, по 2-3 или и на малки групи от по няколко индивида) са регистрирани и по време на сезонните миграции. При посещенията в обхвата на ИП индивиди не са регистрирани, но присъствие на такива не следва да бъде изключвано, особено по време на сезонните миграции, когато площта на ИП и съседните открити терени са в състояние да изпълняват за индивиди на вида функцията на хранителна база, както и на места за почивка. Каталог: ovos Изтегляне 1.6 Mb. Сподели с приятели:
|