Доклад самооценка на националната агенция за оценяване и
Указания и съвети, разработени от агенцията
Изтегляне 1.47 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Изисквания за състава на университетския екип по самооценяването, вкл. ролята на студентите
- Обучение и информиране на университетския екип по самооценяването
- Срок за осъществяване на самооценяването във висшите училища
- 2.3.4. Роля на външната група от експерти; процедури свързани с посещението на EГ на място
- В ПДНАОА са разписани основ ните правила за формиране на ЕГ
- Методика за инструктиране и обучение на експерти
- Срещи между експертите: брой, обхват и срок за целия процес на оценяване
- Разпределение на ангажиментите между агенцията и експертите
- Ролята на персонала на агенцията при оценяването
- Определяне и назначаване на член/членове от персонала на агенцията, които отговарят за оценяването
- Въпросници за събиране на информация при посещението в оценяваната институция
- Принципи за подбор на участниците в анкетирането (категории и специфични участници за анкетиране)
- Принципи за определяне продължителността на посещението
- Документация за проведените срещи
- Методи за работа на външната група от експерти
- Изготвяне на предварителния доклад
- Статут на наблюдаващ – елемент от система за вътрешна комуникация и информация в процеса на оценяване
- Единство на принципите и изискванията при изготвянето на докл ада
- Директни комуникации в хода на процедурите за акредитация и оценяване на проекти
- 2.3.6. Диалог с висшите училища
- 2.3.7. Следакредитационно наблюдение и контрол
- 2.3.8. Процедура по обжалване на решенията
- Разглеждане на жалби от ВУ, институции и лица относно решения на НАОА.
- 2.3.9. Процедури и политики за връзки с обществеността
Указания и съвети, разработени от агенциятаНАОА разглежда докладите-самооценка на висшите училища като документи, които служат за отправна точка в работата на НАОА при процедурите за институционална и програмна акредитация. Този доклад трябва да отразява ефективността, с която висшето училище поддържа, контролира и развива качеството на обучението в предлаганите области на висшето образование и в професионалните направления, а при процедури за програмна акредитация и качеството на обучението на студентите във всички предлагани форми на обучение и образователно-квалификационни степени, както и за образователната и научна степен "доктор”. В публикуваните от НАОА “Методически указания за изготвяне на самооценяващ доклад за институционална акредитация на висшето училище” (Документ 27.3.4) се препоръчва в доклада–самооценка висшето училище да:
Препоръчва се структурата на доклада-самооценка да включва следните основни раздели:
В публикуваните от НАОА “Методически насоки за изготвяне на самооценяващ доклад за програмна акредитация на професионално направление” (Документ 27.3.6) се препоръчва в доклада–самооценка висшето училище да се:
Агенцията изисква структурата на доклада-самооценка да съответства на критериалните изисквания за институционална и програмна акредитация. Докладът трябва да съдържа не само описание на дейностите, но и анализ и самооценка на постигнатото в основните сфери на дейност, които са обект на оценяването при институционалната и програмна акредитация; при програмна акредитация на професионално направление да включва информация за всяка отделна специалност, по която се предлага обучение в това професионално направление; да бъде оформен по начин, който да позволява бърз достъп до информацията за експертите на Агенцията. Представената в доклада-самооценка информация от висшето училище се изисква да бъде точна, пълна и достоверна. Препоръчителният обем на доклада-самооценка на висшето училище е от 40 до 50 страници и между 15 и 35 страници за доклада-самооценка на професионалното направление, в зависимост от броя на специалностите, по които се предлага обучение в даденото професионално направление. В доклада-самооценка могат да се правят препратки към други документи, които следва да се представят от висшето училище-заявител на процедурата за институционална или програмна акредитация под формата на приложения към доклада. В Методическите указания на НАОА подробно се описва придружаващата доклада информация при отделните процедури, както и редът за внасяне на доклада-самооценка и придружаващите го документи в НАОА при заявяване на процедура. Изисквания за състава на университетския екип по самооценяването, вкл. ролята на студентитеЕкипът по самооценяването на дадена институция се избира с решение на Академичния съвет и се нарича Комисия за изготвяне на самооценяващия доклад, или по-често Комисия по акредитацията. При институционалната акредитация Комисията се председателства от зам.-ректора по акредитация и/или учебната работа и в състава й влизат хабилитирани лица, представители на отделните структурни звена, докторанти, а в повечето случаи и студенти, което гарантира, че при самооценяването ще се имат предвид мненията на цялата академична общност. Комисията по акредитация работи в тясно взаимодействие с Центровете по качеството на университетите, а в много университети е със статут на постоянно действащ спомагателен орган. При процедури за програмна акредитация докладът-самооценка се изработва от Комисия, избрана от Факултетния съвет. На основание решението на АС или решението на ФС със Заповед на Ректора или със Заповед на Декана на факултета се определят конкретните отговорности на членовете на комисията по отношение на разработване на отделните части на доклада. Комисията по самооценяването трябва да представя основните нива и групи вътре в институцията, като например: висшите управленски кадри, управленски кадри на ниво факултет или катедра, преподаватели, административен и друг помощен персонал, студенти, и ако е възможно външни лица (например представители на пазара на труда, на професионалните сдружения и съсловните организации, бивши възпитаници). Към членовете на Комисията се предявява изискването да са запознати с дейността на институцията като цяло, за да могат да преценят силните и слабите й страни, както и какви доказателства е необходимо да се приложат към доклада. Комисията по самооценка се ръководи от Председател, определен и овластен от ректора или от декана да получи необходимото сътрудничество от колегите си, и достъп до информация. Председателят планира и координира работата на комисията, нейните заседания, дискусии с представители на различните общности и отговарящите за различни дейности в институцията, събирането на данни и тяхната проверка и анализ. В хода на самооценяването могат да се сформират целеви подпомагащи групи по задачи, които да извършат точно определена работа. Българското законодателство отрежда важна роля на отчитането на студентското мнение, като важен елемент от вътрешната система за оценяване и поддържане на качеството на обучението и на академичния състав на висшето училище (чл. 6, ал. 1 от ЗВО). Тази роля подлежи на оценка в процедурите за оценяване и акредитация. Участието на студентите в процеса на самооценяване може да се изрази, освен в участието им в комисиите по самооценяването, и в организирани срещи, на които те да изразят мнението си по работния вариант на доклада, както и чрез включването им в проучвания и анкети, които да бъдат включени в доклада. С това се цели не само по-добра обективност на самооценяващия доклад, но и да се създаде у тях чувството за принадлежност към дадената институция и желание да участват активно за постигане на планираните промени.
С влизането в сила на промените в ЗВО от 04.06.2004, представители на НАОА информираха Съвета на ректорите (4 февруари и 11 март 2005 г.) за разработената от НАОА нова документация – Правилник на НАОА, критерии и процедури за оценяване и акредитация и свързаната с тях документация с методичен характер. АС проведе срещи с ръководствата на пловдивските висши училища, участва в регионални срещи, организирани със съдействието на ВСУ “Черноризец Храбър” в гр. Варна и със съдействието на УНСС в гр. София, и среща с ръководството на ВТУ “Св.Св. Кирил и Методий”. На конференция, организирана от Русенския университет „Ангел Кънчев” беше направена презентация на тема „Новата методология на НАОА в контекста на Болонския процес и приобщаването на българските университети към европейското пространство на висшето образование”. Във връзка с провеждането на програмната акредитация на професионалните направления НАОА изготви график, който съгласува със СРВУ, и проведе специален семинар на тема “Програмна акредитация – задачи и методология”. На тези срещи ИВО бяха запознати и с примери за добра практика в процеса на самооценяване. В дискусиите беше обърнато специално внимание, че в доклада–самооценка освен анализа на качеството трябва да се включат и количествени данни, за които да се представи информация съгласно характеристиките включени в съдържанието на критериите за отделните процедури, както и особената важност на качеството на доказателствения материал и на приложенията към доклада. При необходимост НАОА провежда срещи и с представители на отделни ВУ или на групи сродни ВУ, по поставени от тях или възникнали от практиката въпроси. Такъв характер имаше проведения специален семинар с ръководствата на Медицинските висши училища, във връзка с промените в обучението по две специалности от регулираните професии – “Медицинска сестра” и “Акушерка”, възникнали от присъединяването на Република България към Европейска Директива 36/2005 и 100/2006 (Приложение 9). Служители от специализираната администрация на НАОА консултират висшите училища и научните организации при изготвянето на материали за акредитация и оценяване на проекти за определена област на висшето образование.
След изготвянето му, проектът на доклада-самооценка се внася за обсъждане в Академичния, респективно във Факултетния съвет. Дискусиите по доклада–самооценка, в които участват и представителите на студентите, приключват с вземане на решения за неговото утвърждаване и за изготвяне на искане пред НАОА за разкриване на процедура за съответния вид акредитация или оценяване на проект. Докладът-самооценка и придружаващите го документи се внасят в Деловодството на НАОА в съответните нормативни срокове. 2.3.4. Роля на външната група от експерти; процедури свързани с посещението на EГ на мястоЕксперти за външно оценяванеАС в изпълнение на своите правомощия, възложени му от ЗВО формира екип (банка) от експерти за външно оценяване чрез подбор по документи, който включва:
В банката се съдържат данни от творческата биография на всеки експерт, с което се облекчава работата за подбора на експерти, които да се включа в конкретна процедура. Редът и начина на номинирането и утвърждаването на експертите, както и формирането на ЕГ се регламентират от ПДНАОА, както и от следните документи приети от АС:
АС номинира външни експерти, като взема предвид :
Много от привлечените експерти за външно оценяване наред с преподавателската си дейност работят в ръководните органи, или като консултанти в работодателски организации или в различни фирми, както и в ръководните органи на съсловни и професионални организации. В този си статут те се явяват представители и на потребителите на кадри. В ПДНАОА са разписани основните правила за формиране на ЕГЕкспертните групи към ПКОВО са временни и съставът им се утвърждава от АС по предложение на ПК и председателя на АС, от създадената банка номинирани експерти. ПКОВО, която прави предложение за състава на ЕГ пред АС обикновено номинира повече кандидати от необходимия брой (3 до 7 души) съгласно одобрените от М-вото на Финансите нормативи в зависимост от сложността на процедурата. АС одобрява окончателния състав, като включва и резервни членове. По този начин се създава възможност за “конкурентен подбор” на най-подходящите за съответната процедура външни експерти с вече доказани и оценени положително от Акредитационния съвет качества. При подбора на външни експерти Акредитационният съвет обръща особено внимание на равнопоставеността на външните експерти от различни висши училища и научни организации. Ръководителят и членовете на експертните групи сключват договори с председателя на Агенцията по реда на Закона за задълженията и договорите. Председателите на ЕГ за следакредитационно наблюдение и контрол са членове на ПКСАНК. За последните 3 години НАОА е сключила 1317 договора по извънтрудови правоотношения с експерти, които са участвали в процедури за външно оценяване, което показва, че групата на експертите е най-многочисления апарат на НАОА участващ в акредитационните процедури, което определя и важността на индивидуалните качествата и компетентност на експертите. НАОА провежда последователна политика за привличане на студенти в процедурите за оценяване и акредитация. За целта има разработени специални “Правила за участие на студенти и докторанти в процедури за оценяване и акредитация” (Документ 27.4.2). Подборът на студенти-експерти се извършва в партньорство с Националното представителство на студентските съвети, с ръководството на висшите училища и не на последно място на базата на установените лични контакти на експертните групи с представители на студентите при процедурите за оценяване и акредитация. В НАОА се съхраняват специални формуляри с данни за студентите, които се използват при подбора им за участие в процедурите за оценяване и акредитация. Привличането на чуждестранни експерти за участие в процедури за оценяване и акредитация допринася за хармонизиране на процедурите за външно оценяване на качеството на висшето образование с процедурите осъществявани в останалите европейски страни. АС привлича в определени процедури експерти от други държави, съгласно визираните по-горе “Правила за привличане на чуждестранни членове за участие в процедури за оценяване и акредитация” (Документ 27.4.3). Чуждестранните експерти се привличат:
Независимостта на експертните групи се гарантира от предвидения в ЗВО и в Правилника за дейността на Националната агенция за оценяване и акредитация нормативен ред за тяхното номиниране, назначаване и функциониране. За избягване на конфликт на интереси на външните експерти с оценяваните институции има специален регламент (Документ 24 и Приложение 11). Механизми за избягване на конфликт на интереси поради “несъвместимост на длъжности” при подбора на членовете на акредитационния съвет, постоянните комисии, пксанк и ЕГ. Този регламент изисква експертите да не са представители на оценяваната институция и на нейни структурни звена, и да не са работили в тях през последните 18 месеца, считано от датата на откриване на процедура за акредитация, оценяване на проект или за следакредитационно наблюдение и контрол. Методика за инструктиране и обучение на експертиВъв връзка с подготовката на експертите за участие в процедурата, АС възлага на наблюдаващият процедурата и на председателя на ПКОВО да извършат подробен инструктаж на експертите, на който се изясняват тяхните задачи по принцип и в конкретния случай, и им се предоставя цялата документацията по процедурата внесена от оценяваната институция. Изтъква се, че на ЕГ се гледа като на източник на първична оценка, която е най-непосредствена и очаквано най-обективна, защото квалификацията на членовете й е най-близка до дейността на институцията. При инструктирането се обръща се особено внимание на изпълнението на основните задачи на ЕГ:
Срещи между експертите: брой, обхват и срок за целия процес на оценяванеЗа добрата работа на ЕГ от основно значение е предварителната организация (формулиране на целите, задачите, обектите, набелязване на въпроси) по процедурите за външно оценяване на качеството на висшето образование осъществявано от висшите училища. След инструктажа ЕГ провежда първото си заседание, на което експертите разпределят конкретните задачи помежду си. Преди посещението на ЕГ в оценяваната институция, се организира втора среща на ЕГ, а при необходимост и повече срещи, на които се обсъжда представената документация, и се уточняват конкретните действия на ЕГ и допълнителната информация, която трябва да бъде изискана от оценяваната институция. Разпределение на ангажиментите между агенцията и експертитеРазпределението на работата между агенцията и експертите се основава на факта, че НАОА е възложител, а ЕГ е изпълнител. Освен назначаването и определянето на задачите, агенцията осигурява наблюдаващ на процедурата от съответната комисия, който провежда инструктажа им и присъства на основните срещи в оценяваната институция. Агенцията обезпечава финансово и организационно посещението. Най-важните й взаимоотношения с ЕГ са свързани с изготвянето на доклада, който ЕГ внася в ПКОВО. Ролята на персонала на агенцията при оценяванетоОбщата администрация на НАОА има отношение към общото административно, финансово, правно-нормативно и информационно обслужване на ЕГ и поддържа информационна база от данни, свързана с дейностите по акредитация и оценяване на проект, и за следакредитационно наблюдение и контрол. Специализираната администрация участва в процедурите за оценяване и акредитация, като подпомага дейността на органите на управление на агенцията, на постоянните комисии и експертните групи, в т.ч.:
Определяне и назначаване на член/членове от персонала на агенцията, които отговарят за оценяванетоЕкспертите от администрацията на Агенцията са държавни служители. Тяхното назначаване се осъществява по Закона за държавния служител. Аташирането им към определена ПКОВО се извършва от председателя на НАОА, а към конкретна процедура - по вътрешно разпределение в съответната ПКОВО. Агенцията следи за повишаване на професионалната квалификация на новоназначените държавни служители, които преминават през задължителни курсове в Института за публична администрация и европейска интеграция. По инициатива на Министерството на държавната политика и административната реформа, трима служители са преминали успешно модули за обучение, свързани с модернизацията на администрацията в България. Финансирането на дейностите, свързани с повишаването на квалификацията на държавните служители се осъществява на основата на приети годишни планове за обучение, които се утвърждават ежегодно от Министъра на администрацията и административната реформа. Въпросници за събиране на информация при посещението в оценяваната институцияПри посещението на ЕГ в оценяваната институция експертите в зависимост от процедурата трябва да придобият цялостна и ясна представа за институцията и/или нейните основни звена и филиали, за професионалните направления и за специалности от регулираните професии, както и за научните специалности, по които институцията провежда обучение. За целта в подготвителния период ЕГ дискутират възникналите от Доклада–самооценка въпроси, които следва да се изяснят по време на планираните срещи. Отделните ПКОВО имат изготвени собствени въпросници в табличен вид, с които се улеснява събирането на информация по някои от критериите. При необходимост ЕГ могат да провеждат анкети по предварително изготвени въпросници, и да правят и други проучвания, разпоредени в правомощията на ЕГ (Приложение 15). Принципи за подбор на участниците в анкетирането (категории и специфични участници за анкетиране)Съгласно утвърдената и предварително съгласувана със заявителите програма институцията кани съответните участници в планираните срещи и дискусии. Задължение на оценяваната институция е предварително да осведомява участниците в срещите за целите на оценяването и да осигурява необходимите условия за работа. Участниците в срещите се подбират съгласно предвидения в програмата регламент. В първия ден от посещението в оценяваната институция ЕГ провежда среща с ръководството на институцията и с комисията изготвила Доклада-самооценка, като при необходимост се изисква допълнителна информация от институцията. Провеждат се срещи с представители на различни основни звена и други структури на институцията, с преподаватели, с представители на администрацията, с отговарящите за финансите и материалната база. Особено внимание се обръща на срещите със студенти и докторанти, и с потребители на кадри, и випускниците на институцията, като тяхните становища и препоръки са важен изходен пункт за общата оценка. Тъй като срещите и дискусиите целят да се съберат доказателства за съответствието на дейността на институцията със ЗВО и изпълнението на изискванията поставени от критериите на НАОА за различните процедури, оценяваните институции обикновено канят за участие в тези срещи хора с висока компетентност по обсъжданите проблеми. По време на срещите с ЕГ на представителите на институцията се осигурява възможност да изразят свободно мнението си. Тези срещи дават възможност да се установи, как записаното в официалните документи на институцията се прилага в практическата й дейност. ЕГ в зависимост от процедурата посещава базите за практическо обучение и общоинститутските звена – библиотеки, информационни центрове, административни звена, студентски столове и общежития, спортни бази и др. Посещението приключва със заключителна среща с ръководството на институцията, на която се обсъждат и изясняват въпроси възникнали по време на посещението, а ЕГ представя общо впечатленията и констатациите си. Заедно с ЕГ институцията се посещава и от наблюдаващ процедурата член на ПК, който не взема участие в дискусиите. Принципи за определяне продължителността на посещениетоЕкспертните групи посещават оценяваните институции, като организират работата си съгласно предварително съгласувана и утвърдена от ПКОВО и заявителите програма. (Приложение 10). Продължителността на посещението на ЕГ в институциите заявител се определя от типа и целите на оценяването, от обема на дейностите по процедурите свързани с оценяването, акредитацията и следакредитационното наблюдение и контрол. То е регламентирано в Нормативите за заплащане на оценяване, акредитация и следакредитационен контрол на висшите училища в Република България, утвърдени от министъра на финансите (Документ 23). Например:
В предварително съгласуваната с ръководството на оценяваната институция програма, в която е оказан периодът за посещение на ЕГ, са уточнени и срещите, които ще бъдат проведени в институцията. Техният брой зависи от характера на процедурата и от конкретните особености на организацията и дейността на оценяваната институция. При необходимост при посещението си в институцията ЕГ може да поиска насрочването на допълнителни срещи. В ПДНАОА няма фиксирано времетраене на срещите, но при изготвянето на програмата за посещението, се определя точно времетраенето на всяка една от тези срещи. По правило най-продължителни са срещите с комисията изготвила Доклада-самооценка, с преподавателите и със студентите. Документация за проведените срещиЗа срещите, които ЕГ провеждат в оценяваните институции се водят протоколи, а експертите си вземат подробни бележки. Програмата за посещение се заверява от институцията в доказателство за провеждане на всички планирани срещи. По време на посещението членовете на ЕГ провеждат и свои вътрешни заседания и дискусии с цел постигане на съгласие по основните аспекти, изводи и препоръки, които ще се отразят в оценяващия доклад (Приложение 22). Методи за работа на външната група от експертиЕкипът от външната група от експерти се ръководи от ръководител, който е отговорен за работата на експертната група и ръководи всички срещи при посещението в институцията. Преди посещението на място ЕГ се инструктира от Председателя на ПК и наблюдаващия член от АС и се запознава с доклада за самооценка. При работата си за изготвяне на оценяващия доклад за извършената проверка по съответната процедура, ЕГ търси съответствие на дейността със законите и с критериите на НАОА, като анализира документацията на институцията (протоколи, правилници, учебна документация и т.н.) и отговорите на различни групи участници в процесите – ръководители, администрация, преподаватели, студенти, работодатели, випускници. ЕГ систематизира доказателствата за наличието на силни и слаби страни, заплахи и възможности, които се откриват пред институцията в процеса на осъществяване на дейността й. От ЕГ се изисква да се занимае и с рисковете пред които е изправена институцията, да ги назове и адресира чрез конкретни препоръки към ръководството. Експертите вземат под внимание използването на формите за обратна връзка от студентите за повишаване качеството на преподаването и коригиращите мерки в отговор на получената обратна информация. Експертите трябва да постигнат съгласие относно разпределението на труда, да са добре подготвени, да познават технологията на оценяването, да познават добре Доклада-самооценка. Въпросите които задават трябва да бъдат отворени и нериторични. В договорите сключвани между НАОА и ЕГ се регламентира, че:
2.3.5. Оценяващ докладЦелта на оценяващия доклад при институционалната акредитация е да се отрази и оцени ефективността на:
Целта на оценяващия доклад при програмната акредитация е свързана с представяне, анализ и оценка на:
Формат на докладаОценяващият доклад на ЕГ се оформя в три части:
Съдържание на докладаПроектът за доклад в съдържателно отношение включва: А/ Експертна преценка на набраните доказателства за изпълнението на критериите, включваща:
Препоръките към висшите училища са конкретни и обвързани със срокове за изпълнение. Б/ Предложения за оценки по критериите:
АС е изготвил “Методически насоки за изготвяне на оценяващ доклад от експертна група за институционална акредитация”. Аналогични документи има разработени от ПКОВО за програмните акредитации.
Единство на принципите и изискванията при изготвянето на докладаРешенията и докладите на агенцията са единни по отношение на принципите и изискванията, дори ако оценките се дават от различни експерти). Решенията по процедурите за оценяване и акредитация се приемат от компетентен орган, каквито по силата на ЗВО са Акредитационният съвет и постоянните комисии по области на висшето образование За уеднаквяване на подхода при вземането на решенията от АС и ПКОВО, АС е приел поредица от документи, представени в Таблица 9, т. 2.1, 2.2, 3.3, 3.10, 3.11, 4.5, 4.6, 4.7. Приетите от АС “Методически пояснения за определяне на оценките при институционална и програмна акредитация и при оценяването на проекти за откриване или преобразуване на висши училища, основни звена и професионални направления и специалности от регулираните професии”, са много добра база за уеднаквяване на решенията, изводите и оценките в докладите, независимо, че те се изготвят или вземат от различни групи (Документ 27.3.3). Директни комуникации в хода на процедурите за акредитация и оценяване на проекти
2.3.6. Диалог с висшите училищаЗа установяване на трайно и полезно партньорство на НАОА с ВУ и другите институции в системата на висшето образование е особено важно е да се осигурят взаимоотношения и взаимодействия, типични за успешно партниращи си страни, насочили усилията си към постигане на обща цел – повишаване качеството на образователните услуги и увеличаване на конкурентоспособността на българското висше образование. За целта се води интензивен диалог със СРВУ и със Съвета на ректорите на висшите медицински училища. С цел формиране на нова култура на качеството във висшето образование НАОА организира и поредица от срещи и семинари (Приложение 9). В тях взеха участие експерти и членовете на ПК на НАОА, студенти, участващи в процедурите по оценяване, представители на ВУ и научни организации. Няколко примера: В проведения от НАОА през февруари 2007 г. семинар, “Програмна акредитация – задачи и методология”, бяха представени общите правила на процедурите за програмна акредитация на професионални направления и на специалности от регулираните професии (доц. Георги Маринов); особеностите при оценяването на научноизследователската дейност в областта на природните, техническите и обществените науки (акад. Евгени Головински, проф. Иван Чорбаджийски); критериите и характеристиките на критериите за програмна акредитация на професионално направление (чл. кор. Атанас Атанасов); целите, структурата и съдържанието на уведомителния и на обобщаващия доклад при програмната акредитация (проф. Никола Балабанов); както и програмната акредитация на професионалните направления през погледа на висшите училища от зам.-ректори на висши училища по акредитацията; състоянието и оценяването на докторантурите в България (проф. Иван Панайотов, чл. кор. Ангел Балтов, чл. кор. Атанас Атанасов, проф. Георги Бижков, студент-експерт Васил Илиев). ПКЗС организира съвместен семинар със Съвета на ректорите на медицинските висши училища на който бяха изнесени доклади на тема “Предизвикателства на промените в чл.5, (1) от „Закона за съсловната организация на медицинските сестри, акушерките и асоциираните медицински специалисти” и произтичащите от тях задължения на висшите медицински училища (проф. д-р Апостол Стратиев), “Процедури за програмна акредитация и произтичащите от тях задължения на висшите медицински училища” (доц. Георги Маринов). Представители на НАОА участваха и в Национална конференция на тема “Оценката в науката”, организирана от БАН, съвместно с НАОА и Съвета на ректорите и др. Проведените международни семинари бяха насочени към задачите и методологията на акредитацията и оценяването в Европейското образователно пространство и към конкретните проблеми свързани с тях в нашия регион (Приложения 4,5 и 6).
Основополагащо наше разбиране за САНК е, че той трябва да бъде преди всичко подкрепящ инструмент (механизъм) на Агенцията към висшите училища. САНК безспорно ще констатира налични слабости или очертани негативни тенденции в качеството на обучение, но главното му предназначение е да дава насоки и ориентири на висшите училища в техния стремеж за осигуряване на по-високо качество на обучението. Този подход произтича от философията и замисъла, заложени в ЗВО, а именно – САНК “да работи” в подкрепа на повишаващото се качество на обучението. Той може да се определи като справедлив към висшите училища – онези от тях, получили високи акредитационни оценки ще се “срещат” сравнително рядко с представители на САНК и обратно – тези, получили ниски оценки или отказ ще подлежат на по-строг и системен контрол. Същевременно резултатите от провеждания САНК ще носят информация за желани и необходими подобрения във висшите училища, а така също информация за следваща акредитация на висшите училища. Представените от нас виждания и подходи в осмислянето и разработването на новите процеси по следакредитационно наблюдение и контрол на международни форуми получават положителна оценка, и се посрещат с интерес. Основен критерий за успеха на дейността по САНК е повишаване на качеството на обучение във висшите училища, както и осигуряване на трайни положителни тенденции в трите области на дейност на висшите училища, като предпоставка за по-висока конкурентоспособност. Напредъкът в областта на следакредитационното наблюдение и контрол може да се синтезира както следва:
Цикличността на посещенията при процедурите за външно оценяване на качеството на висшето образование е в зависимост от резултата, от получените оценки от Акредитационния съвет и Постоянните комисии по области на висшето образование, от регламентираните от ЗВО срокове за акредитация и оценяване на проекти. Начална и важна положителна оценка на извършваното от НАОА следакредитационното наблюдение и контрол, и на дейността на ПКСАНК е решението на МОН да изведе като една от добрите практики, осъществяването на наблюдението и контрола върху висшите училища при функциониране на системата за висше образование в България. Постоянната комисия отговорно обсъди представения обстоен въпросник и даде пълен отговор на поставените въпроси, чрез което по същество се осигурява възможност за публичност на тази добра практика пред заинтересованите образователни институции на страните членки на Европейския съюз. Редът, по който ПКСАНК осъществява своята дейност е подробно регламентиран в Глава четвърта “Организация на процедурите за следакредитационно наблюдение и контрол и отнемане на акредитацията” от ПДНАОА. Процедурите по САНК протичат в условия на диалог с висшите училища (Приложение 12).
Обжалване на процедурите за оценяване и акредитация по съдебен пътРешенията на Акредитационния съвет, съответно на ПКОВО по процедурите за акредитация и оценяване на проекти, и решенията на Акредитационния съвет за отнемане на акредитацията са индивидуални административни актове и съгласно ЗВО могат да бъдат обжалвани по реда на Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд София-град като първа инстанция. Производството е двуинстанционно, като решението на първоинстанционния съд може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14 –дневен срок от съобщаването му на страните по делото. Решението на Върховния административен съд е окончателно и не подлежи на обжалване. Съгласно Административнопроцесуалния кодекс, основанията за оспорване на административните актове са:
Когато съдът отмени обжалваното решение го връща на НАОА за ново произнасяне със задължителни указанията по тълкуването и прилагането на закона. Новото решение също подлежи на обжалване по реда на Административно процесуалния кодекс. НАОА публикува в своя Информационен бюлетин справки относно съдебните дела, по които НАОА е страна. Разглеждане на жалби от ВУ, институции и лица относно решения на НАОА.Постъпилите жалби се разглеждат от ПКОВО, ПКСАНК и АС, като резултатите се съобщават на жалбоподателите. 2.3.9. Процедури и политики за връзки с общественосттаНАОА провежда последователна политика на публичност и отчетност на акредитационния процес, която включва и процедури за информиране и комуникиране с оценяваните институции. Реализирането на тази политика е отговорност на Акредитационният съвет и неговият Председател. НАОА припознава за свои заинтересовани страни свързани с процедурите за оценяване и акредитация МОН, държавните и частни висши училища, БАН, НЦАН, Съветът на Ректорите, работодателите, чуждестранните партньори на агенцията - ENQA, CEEN, EUA, ESU, ENIC – NARIC, партньорски чуждестранни агенции и други международни институции и организации, свързани с оценяването и акредитацията на висшето образование и обществото като цяло. Изпълнявайки декларираното прилагане на принципите на последователно следваната от НАОА политика за постигане на обективност, прозрачност и отчетност на собствената й дейност и на резултатите от тази дейност, агенцията е направила публично достояние цялата документация свързана с процедурите за оценяване и акредитация в:
В Информационния бюлетин на НАОА се публикуват:
МОН и институциите-заявители писмено се уведомяват за решенията, оценката, сроковете и препоръките по съответните процедури, и при поискване им се предоставя пълния текст на доклада на ПКОВО. На основата на получените резултати от програмната акредитация на професионалните направления, ПКОВО изготвят Обобщаващи доклади, които са публично достояние, те се публикуват в Информационните бюлетини на НАОА и на сайта на Агенцията. За процедурите и резултатите от тях е информирана и широката общественост, чрез средствата за масово осведомяване (Приложение 19). Комуникациите и взаимодействието на НАОА със Съвета на ректорите на висшите училища, в т.ч. и със Съвета на ректорите на Висшите медицински университети, както и с БАН, НЦАН и научните организации се осъществяват от Председателя на НАОА. Акредитационният съвет чрез своя председател информира министъра на образованието и науката, както и ВУ, за извършените оценки и акредитации. Заместник-председателят на НАОА осъществява взаимодействие със Съвета на ректорите по въпросите на следакредитационното наблюдение и контрол. Главният секретар осъществява оперативните връзки с ръководствата на институциите от системата на висшето образование и с други административни структури. Акредитационният съвет и Председателят на агенцията в конкретни случаи възлагат на членове на АС и на ПКОВО, осъществяване на контакти с образователните власти и заинтересованите страни - висши училища, преподаватели, студенти, потребители на кадри, неправителствени организации свързани с висшето образование и др. (Приложение 9). За реализиране на своите отговорности за публичност и прозрачност на своята дейност и релации с оценяваните институции НАОА:
Каталог: userfiles -> file file -> Седмичен информационен бюлетин file -> Седмичен информационен бюлетин file -> Доклад на нпо за напредъка на България в процеса на присъединяване към ес, 2004 file -> Специална оферта за сезон 2015/2016 в Евридика Хилс Пампорово Нощувка със закуска file -> Правила за условията и реда за предоставяне на стипендии за специални постижения на студентите във висшето училище по застраховане и финанси file -> Отчет 31 март 2008 г. Междинен Баланс file -> Наредба №111 от 12 октомври 2006 Г. За изпитване на продукти за растителна защита и одобряване на бази на физически и юридически лица file -> Конкурс за избор на изпълнител на обществена поръчка с предмет Изтегляне 1.47 Mb. Сподели с приятели:
|