ЗаключИТЕЛНИ бележки 5.1. Изпълнение на препоръките, дадени от ENQA

5.2. Съответствие на дейността на НАОА с Европейските стандар­ти и насоки за осигуряване на качеството

В съответствие с Европейски стандарт 3.5 на ESG, НАОА притежава публикувана политика по качеството. Тя съдържа определение на мисията, стратегията, краткосрочните цели, общ подход и специфични методи и управление на дейностите. Политиката по качеството на НАОА е приложена в работата на Агенцията, представена подробно в настоящия доклад-самооценка. Агенцията има свои собствени вътрешни документи, които излагат перспективите за оценъчната, акредитационната и следакредитационната дейност на Агенцията.

Официалният статут на Агенцията (Стандарт 3.2) се определя от националното законодателство. НАОА е независима институция към Министерския съвет на Република България.

Дейностите на Агенцията (Стандарт 3.3), свързани с основните функции за оценяване, акредитация и следакредитационно наблюдение и контрол, са в съответствие с възприетата политика по качеството. Те се изпълняват редовно, както е подробно обяснено в настоящия доклад.

Ресурсите за работата на Агенцията (Стандарт 3.4) са адекватни и пропорционални на дейностите и условията в образователната система.

Независимостта на Агенцията (Стандарт 3.6) е свързана с официалния й статут. Тя се осъществява чрез мерки като операционна независимост от институциите на висшето образование и правителството; автономност на процедурите и методите, номинирането и назначаването на външни експерти и решенията по осигуряването на качеството; отговорност за крайните решения в консултация с всички заинтересовани лица, особено студентите. Агенцията не зависи в никаква степен от Министерството на образованието и науката.

Критериите и процесите, използвани от Агенцията, са дефинирани и публично оповестени (Стандарт 3.7). Те включват самооценяване, външно оценяване от експертна група, публикуване на доклад с решения и препоръки, следакредитационно наблюдение и контрол. Критериите на НАОА съответстват на принципа за баланс между образователната и научноизследователската функция на институциите на висшето образование. Този баланс е в съответствие с механизмите за управление на образователния и научноизследователския процес. НАОА има разработена и публикувана система за вътрешно осигуряване на качеството (СОКД - НАОА).

Процедурите за отчетност (Стандарт 3.8) зависят от конкретната политика по качеството и са свързани с използваните критерии и процеси, посочени в настоящия доклад. В допълнение на това Агенцията има механизъм за предотвратяване на конфликт на интереси в работата на външните експерти. Агенцията не използва субконтрактори. Освен това процедурите за отчетност включват и механизъм за обратна връзка (КОРЕКТОР – НАОА) на две равнища – вътрешно равнище в Агенцията и външно равнище в цялата образователна система. Информацията от обратната връзка се използва за собственото развитие и подобрение.

Резултатите от самооценката на НАОА, направена във връзка с настоящия външен преглед, се използват за собственото развитие и подобряване.

5.3. Обобщено представяне на силните страни, слабостите и намеренията на НАОА

Чрез непрестанното усъвършенстване, редовното публикуване и последователното прилагане на приетите критерии и процедури за оценяване и акредитация, НАОА осигурява съпоставимост на качеството на ВО в България с това в другите европейски страни, както и съпоставимост между качеството на образованието и науката в различните ИВО вътре в страната. НАОА е изградила свои механизми за подобряване на работата си, които са вградени в цялостна система за вътрешно осигуряване на високо качество на оценяването и акредитацията на българското ВО. НАОА осигурява заимстването и прилагането на добрите практики, постигнати в другите европейски страни. Тя има свои постижения, които получиха признание като добри практики (например своя критериална система, съвместима с ESG, обобщаващи доклади за всяко професионално направление, САНК, участие на студенти в акредитационни процедури и др.).

НАОА вече участва в оценяването на чуждестранни ИВО (Румъния) и организира в сътрудничество със сродни структури в други държави участието на чуждестранни експерти в акредитирането на български ИВО и програми (СУ, УНСС, Технически университет). Със своята разбираема и прозрачна дейност на оценяване, акредитация и следакредитационно наблюдение и контрол, основана на действащите правни норми, НАОА засили обществения интерес към качеството на ВО и укрепи своя авторитет пред ИВО, студентите и потребителите на кадри с висше образование.

НАОА разглежда синергизма между преподаването и научното изследване като важен фактор за качествено висше образование. Едно от основните положения, развити в Бергенското комюнике е Хумболтовата идея за равнопоставеността и взаимната връзка между преподаването и научното изследване, като основен двигател за качеството на висшето образование. В своята работа по оценяване, акредитация и САНК, НАОА набляга на важността на това положение.

Сред елементите, които изграждат привлекателността на висшето образование са

• 
  академични (хармонизиране в европейското пространство на висшето образование; повишаване на ролята на студента като партньор в управлението на висшето училище и в усилията за подобряване на качеството на висшето образование)
  
• 
  професионални (кариерен център, който да установи връзки с бизнеса по време на следването и за реализацията след дипломирането)
  
• 
  логистични (транспортни връзки, спортна база) и др.
  

Институционалната акредитация на висшите училища е вече превалила и могат да се направят първите обобщения. По отношение на вътрешната система за осигуряване на качеството, преобладаващата част от висшите училища в България са въвели процедури за осигуряване на качеството, които са формално закрепени чрез правилници, чрез специално създадени за целта структурни звена и чрез разпределяне на функции и отговорности по разработването и поддържането на вътрешно-институционалните системи за качество. В тях е отделено специално място на ролята на студентите. Тези формални процедури не навсякъде и не във всички случаи са обвързани в явен вид с институционална политика по качеството и със стратегически планове, в които намеренията за подобряване на качеството да са обвързани с пътищата и средства за тяхното постигане.

Всички висши училища имат механизми за одобрение, периодичен преглед и наблюдение на предлаганите учебни планове и програми, в които централно място заемат вниманието към структурата и съдържанието на учебния материал, ресурсната обезпеченост, отчитането на обратната връзка от студентите и периодичния преглед на учебните планове. Същевременно, разработваните квалификационни характеристики в недостатъчна степен се опират на експлицитни учебни резултати, които се очакват от успешно придобилия квалификацията учащ се. Все още малка част от висшите училища публикуват информацията от квалификационните характеристики на вниманието на студентите, какви знания, умения и компетенции се очаква от тях да постигнат в резултат от успешното обучение в даден курс или програма. Единични са случаите, в които периодичните прегледи на учебното съдържание включват представители на други институции. Липсват системни механизми за задължително отчитане мнението на работодателите при обновяването на учебното съдържание, въпреки че 50% от висшите училища през последните две години изградиха кариерни центрове за срещи на студенти и работодатели, които дават резултати.

Въпреки, че има значителен напредък в постигането на по-голяма прозрачност по отношение на критериите за оценяване на студентите, в областта на хуманитарните и обществените науки, този процес изостава спрямо другите дисциплинарни области. Писмената форма на оценяване е преобладаваща, но процедурите за административна проверка и контрол на коректността при поставянето на оценките не навсякъде са експлицитни и оповестени. В някои висши училища изобщо липсват механизми за разглеждане на студентски жалби и повторно оценяване.

Всички висши училища са въвели конкурсен принцип при назначаването на преподаватели за всички академични длъжности. Наред с това, навсякъде е въведена система за периодично атестиране на преподавателския състав. В част от университетите се възобновява прекъснатата в началото на 90-те години традиция за включване на младия и новоназначения академичен персонал в програми за педагогическо развитие с цел подобряване на педагогическите умения и компетенции.

Известен напредък се наблюдава по отношение обновяването и модернизирането на учебно-материалната база за студентите във всички висши училища.

Преструктурирането на информационните системи на висшите училища е в ход, но се забавя въвеждането на бази данни за реализацията на завършилите и за ефективността на преподавателите поради недостига на финансови ресурси.

Въведената от 04.06.2004 г. програмна акредитация по професионални направления намали акредитационната тежест върху висшите училища и позволи на академичните ръководства да концентрират усилията си върху осигуряването на добро качество на обучението във всички програми, включени в професионалното направление. Въпреки това Акредитационният съвет счита, че акредитационната тежест продължава да бъде висока, особено спрямо силните ВУ, поради което след приключването на първия акредитационен цикъл по професионални направления в средата на 2009 г. ще бъде изготвен цялостен анализ на постигнатите резултати и ще бъдат обсъдени промени, свързани със зачитането на автономията на висшите училища в България. Следвайки европейския опит, ще се прецени дали е възможно да се опрости сегашната система, при която се провежда последователно институционална и програмна акредитация.

НАОА е относително млада институция, която се развива и подобрява работата си на базата на опита.

Съществуват трудности при подбора на български експерти в някои области и професионални направления на висшето образование и на чуждестранни експерти при формирането на ЕГ. В някои случаи това води до недостатъчно задълбочено проучване на реалните процеси, протичащи във ВУ.

Често срещан недостатък на самооценяващите доклади на ВУ е прекаленото фокусиране на вниманието върху собствените им вътрешни дейности и проблеми, което намалява отчитането на ролята и значението на външните фактори върху институцията. Недостатъчна е взискателността на някои ЕГ и ПКОВО към качеството на самооценяващите доклади на ВУ, когато те не са аналитични и самокритични, и когато не показват умения да виждат и решават проблемите.

Слабост е и недостатъчното медийно присъствие на НАОА.

Ключов елемент в протичащите реформи в европейското пространство на висшето образование е намирането на вярното съотношение между традиционната за класическите европейски университети идея, че университетът култивира интелект и начини на разсъждение, и че за това е необходима академична среда и човешко общуване, които не могат да бъдат заменени с онлайн-технологии и прагматично пазарния подход, често отъждествяван с американския модел на висше образование (голямо институционално разнообразие на училища в конкурентна среда; тесни връзки между индустрия и университети), позволяващ финансова свобода на университетите. От изключителна важност е и намирането на точното съответствие в крехкия баланс между държавния контрол и свободната инициатива на висшите училища.

НАОА има амбицията да играе своята роля за осигуряване качеството на българското висше образование.