Доклад Сравнителен анализ на разходите и ползите от системите за грижа за детето
Настаняването при близки и роднини и приемната грижа
Изтегляне 0.54 Mb.
|
Настаняването при близки и роднини и приемната грижа демонстрират нива на общите разходи, близки до институционалната грижа, но много по-евтини за държавния бюджет, тъй като значителна част от разходите се покриват от самите семейства или от доставчиците на услуги. Това представлява специфичният феномен „прехвърляне/споделяне на тежестта”, при който разходите за грижа за деца се споделят от държавата и семействата. Докато държавната инвестиция в тези форми на грижа е много ясна и представлява съответните еднократни и редовни месечни плащания, предоставяни по реда на Закона за семейните помощи за деца, инвестициите от семействата са по-трудни за изчисление /т.е. това са скритите разходи, споменати по-горе/. Въз основа на получената информация за тези семействата от извадката, можем да заключим, че средно годишната сума, инвестирана от семейството за дете, е 4 560 лева (2.338 EUR), което е два или три пъти повече от сумата, инвестирана от държавата. От гледна точка на разходи на държавния бюджет, институционалната грижа е по средата между трите системи. Освен това, по-прецизен преглед на счетоводната система на институциите разкрива, че някои сиви цифри нарушават крайната стойност на индикатора „общи разходи/дете”. Например, наемите за сгради не се плащат или се калкулират много под пазарната стойност, амортизацията на имотите не съществува или е изключително елементарна, като счетоводната система не позволява отпускането на средства за година, а по-скоро по време на въвеждането на фактурата. За сравнение, тези разходи са ясно и видимо поети и отчетени от резидентната грижа в общността. Освен това, много услуги, свързани с емоционалните и социалните нужди, се осигуряват от външни доставчици като вид дарения и не се отчитат в счетоводните сметки. Имайки предвид, че в настоящото ниво на изследване сивите цифри трудно могат да бъдат оценени, може да се каже, че институционалната грижа за дете е значително по-скъпа, особено ако ефектите от икономии в размера (дължащи се напр. на големи институции, стандартизация на услуги и др.) могат да бъдат идентифицирани и неутрализирани. Като обобщение, следва да се подчертае, че дори да се вземат под внимание всички възможни предположения и симулации, основната подредба на разходите за резидентната грижа в общността, които са над разходите за институционална грижа и съответно тя е над разходите на приемната грижа/настаняването при близки и роднини, остава непроменена. 4.3. Резултати от сравнителния анализ на разходите и ползите Както вече беше споменато, изчислението на ползите е на базата на под-модели, свързани с икономическите резултати, чрез генериране на приходи в резултат на икономическа активност в зависимост от предишни обгрижващи или чрез директни или индиректни разходи, поради незаетост на напускащите системата на грижа. Моделът за изчисление сам по себе си интегрира логическите модели на стойността на безработицата и генерирания приход в единна форма. Това е проекция, основа на сравнителен статичен анализ. Хипотезата, че нивото на достигнатото образование е основният фактор за успеха и образователното ниво (сравнено с категориите на Международната стандартна класификация на образованието /МСКО/ е основната обяснима променлива за изчислените резултати). Резултатите са допълнително категоризирани въз основа на системата за грижа за деца и половете. В това отношение, ползите и приходът са изчислени с използването на три варианта:
Вариантите “P Ib” и “P Ic” се използват основно за илюстративни цели, тъй като изследването не се базира на представителна извадка. Въпреки това, национално декларираният среден доход се счита, че е по-нисък от истинския; данните от изследването се считат за по-реалистични. Впоследствие се калкулира цялостният нетен резултат (генерираният доход, намален от загубата на вложения, обезщетения за безработица и разходи за активни мерки за заетост) за средностатистическото лице, напускащо грижа на база пол. Средният резултат е оразмерен, взимайки предвид достигнатите нива на МСКО. Съотношенията на ползите и разходите при 12 години продължителност на настаняването и за “периода на наблюдение след напускане на грижата преди 40 години” са показани в таблицата по-долу. По-подробна картина е предложена в Техническия анекс. Таблица 7: Съотношения на ползи/разходи на системите за грижа за деца6:
От горната таблица се наблюдава следното:
4.4. Силни и слаби страни на резултатите Резултатите на това изследване трябва да бъдат оценявани през призмата на следните методологически слаби и силни страни:
Следващата таблица предлага преглед на устойчивостта на съотношенията полза/разход: Таблица 8: Устойчивост на съотношенията полза/разход (П/Р) на системите за грижа за деца
Очевидно е, че дори в случай на приемливи промени на подлежащите променливи (ползи срещу разходи), трите типа на грижа за деца ще запазят най-вероятно техния ред на класификация, т.е. приемната грижа да е по-добра от резидентната грижа в общността, която от своя страна е по-добра от институционалната грижа. 5. Заключения и препоръки 5.1. Заключения върху трите типа грижа за деца По отношение на вложенията: Резидентната грижа в общността е изследвана въз основа на напускащите SOS детски селища. Въпреки това се очаква повечето от резултатите да бъдат приложими към всички съответни услуги. Те имат най-високи, но най-ясни и обясними оперативни разходи на съотношението “настаняване на дете за година”. Приемната грижа е най-евтината по отношение съотношението “настаняване на дете за година”, когато при съотношението се вземат предвид само разходите от държавния бюджет и е сравнимо с разходите за институционална грижа, при която се взимат предвид общите разходи. Настаняването при близки и роднини за момента е най-перспективно по отношение на разходите. Въпреки това, предвид децентрализирания подход, гарантирането на качеството и стандартите на услугата са значими. Институционалната грижа демонстрира сравнително нисък разход по отношение съотношението “настаняване на дете за година”. Въпреки че структурата на разходите на държавните институции не отразява цялостните разходи, може да се твърди, че институционалната грижа за дете може да бъде значително по-скъпа, като не се вземат предвид икономиите от размера. Като доказателство за качеството на вложените ресурси, всички напускащи грижата са по-малко или повече удовлетворени от основните услуги на тяхната система (напр. храна, подслон и т.н.). По отношение на модернизацията на услугите, резидентната грижа в общността и приемната грижа са еднакво добри, докато институционалната грижа изостава. По отношение на резултатите: Напускащите резидентната грижа в общността имат относително високи образователни постижения с ориентация към средно специализирано образование. Те обикновено си намират работа след завършване и не продължават по-нататък с образованието си. Имат независим начин на живот, умело се справят с ежедневните задачи, въздържат се от злоупотреба с наркотици и алкохол или рисково поведение. Те имат сравнително най-стабилните условия на работа и комуникират в разширена социална мрежа. Виждат себе си на нивото на своите връстници и като цяло са доволни от своя живот. Напускащите приемната грижа /настаняването при близки и роднини се държат по сходен начин с напускащите резидентната грижа в общността. Въпреки това, те достигат по-високо образователно ниво и продължават своето обучение след училище, като се придържат до образователния модел на по-голямата част от населението и следват общовъзприетите кариери. Това може да се дължи на по-високото ниво на образование, на по-големия брой социални контакти, наличието на заети лица като модели за подражание в тяхното обкръжение и на относително лесното използване на канали за осигуряване на заетост, чрез отглеждането им в “конвенционални” социални модели. В някои случаи напускащите системата на грижа демонстрират по-незряло поведение от напускащите резидентната грижа в общността и институционалната грижа. Напускащите институционалната грижа имат най-ниското достигнато образователно ниво и работят в по-нестабилни условия. В резултат на това като цяло печелят по-малко от другите две групи и разчитат на социални помощи. Те имат по-слабо развити социални мрежи и често общуват предимно с други напускащи инситуционалната грижа. Техният начин на живот е по-нездравословен, а от друга страна, те изразяват мнение, че се намират в по-добро здравословно състояние, което по всяка вероятност се дължи на необходимостта да се адаптират към по-лоши здравни услуги (“оцеляване”), ниска възприемчивост към здравни проблеми и трудности при достъпа им до здравни услуги. Има тенденция по-възрастните напускащи институционалната грижа да демонстрират по-добра адаптация към самостоятелния живот по отношение на настаняване, работа, доход, зряло поведение, в сравнение с по-младите. Същевременно, те се представят по-слабо по въпроси, свързани с психическото здраве и пушенето. В крайна сметка, цената, която плащат напускащите институционалнта грижа с цел успешна интеграция в живота, е завишеният здравен риск. Този извод има нужда от допълнително изследване, от гледна точка на очакваните разходи за психически и физически проблеми. Доказателство за качеството на получените „резултати” от напускащите резидентната грижа в общността и приемната грижа са по-високите ползи за обществото по отношение на приход, заетост, здраве и криминално досие. По отношение на съотношението на разходите и ползите приемната грижа/настаняването при близки и роднини е неоспоримият „победител”. Резидентната грижа в общността дава подобни високи резултати, въпреки това тя е възпрепятствана от високите разходи на дете. Институционалната грижа предоставя нискокачествени резултати с нисък разход на дете, като в някои случаи се представя по-добре само от резидентната грижа в общността. Каталог: ckfinder -> userfiles -> files -> politiki -> deca%20i%20semeistvo -> zakrila%20na%20deteto zakrila%20na%20deteto -> Национална стратегия „визия за деинституционализацията на децата в република българия” Политически документ zakrila%20na%20deteto -> Доклад юли 2012 Юни 2013 г. Резюме error: Reference source not found zakrila%20na%20deteto -> Закон за социално подпомагане ксо кодекс за социално осигуряване politiki -> Списък на членовете на национален консултативен съвет по професионална квалификация на работната сила politiki -> Национална програма „активиране на неактивни лица” zakrila%20na%20deteto -> Доклад юни 2011 Юни 2012 г. Резюме 3 Основни предизвикателства 4 zakrila%20na%20deteto -> Доклад 2010 2011г. Резюме 3 Постигнатото 15 Изтегляне 0.54 Mb. Сподели с приятели:
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||