Доклад Сравнителен анализ на разходите и ползите от системите за грижа за детето
Изтегляне 0.54 Mb.
|
3.3. Теренно изследване Теренното изследване включва млади хора, за които са се грижили в рамките на всеки един от моделите за грижа за поне три години и които са напуснали същата грижа поне преди три години (т.е. в периода 2006-2008 г.). Следва да се отбележи, че извадката не включва деца с увреждания, тъй като това не е в обхвата й. Към настоящия етап на провеждане на изследването, младежите в България, които се отглеждат в приемна грижа, са все още много малко. Освен това, тяхното съгласие да участват в интервютата трябва да бъде осигурено предварително. При тези условия няма реална възможност за прилагане на подхода на случайната извадка, ето защо е избран подходът на неслучайната извадка. Финалната извадка съдържа следното: 1. Младите хора, които са израснали в резидентна грижа в общността (напускащи SOS селища1: 16 лица); 2. Млади хора, които са израснали в приемни семейства или в друга алтернативна семейна среда: (напускащи: приемна грижа - 7 лица, настанени при близки и роднини - 5 лица); 3. Младежи от специализирани институции за деца: a) Младежи от специализирани институции за деца, които са напуснали приблизително преди 3 години (за сравнение с групи 1 и 2): 37 лица; б) Младежи от специализирани институции за деца, които са напуснали институциите преди повече от 3 години (за илюстрация на дълготрайните ефекти): 8 лица от 37-те, споменати по-горе.
Цялостният подход към АРП може да бъде представен, както следва в опростен модел причина-ефект: Фигура 2: Цялостен модел на АРП 
Въз основа на това са изработени следните под-модели: 1. Модел на реалните разходи на системите за грижа за детето за изчисляване на средния разход за настаняване на едно дете за една година; 2. Модел на генерирания приход за целия живот в зависимост от посещаването на училище; 3. Два модела на стойността на безработицата в зависимост от посещаването на училище, калкулиращ директните разходи за целия живот, базирани, от една страна, на установените обезщетения за безработица и от друга – върху пропуснатите приноси в резултат на безработица през живота; 4. Модел на здравен разход; 5. Модел на разход поради засилено отклоняващо се поведение/престъпление.
По-долу са представени някои характерни резултати2. За сравнение, под-група “по-възрастни представители, напуснали институции” е показана отделно. Това са напускащи институциите, които са значително по-възрастни от другите интервюирани, с цел отбелязване на промяната в поведението на напускащите институционална грижа с течение на времето. В областта на достигнатото образователно ниво, като индикатор на лична устойчивост, съществува ясна тенденция в полза на напускащите резидентната грижа в общността и приемна грижа/настаняване при близки и роднини.
В областта на условия на труд изследването се фокусира върху типа заетост и качеството и стабилността на заетостта. Във всички случаи може да бъде отбелязана тенденцията на настоящо „превъзходство” на напускащите резидентната грижа в общността и приемната грижа/настаняването при близки и роднини и напускащите институционална грижа. Таблица 2: Тип трудов договор
Таблица 3: Размер на заетостта
В областта на дохода са разгледани средният месечен доход и основният източник на доход. Отговорите на въпросите са разбрани според индикатори за личната устойчивост и зрялост. Още веднъж, резултатите на напускащите резидентната грижа в общността и приемната грижа/настаняването при близки и роднини превъзхождат тези на напускащите институционална грижа. Фигура 4: Доход Въпрос 18: Месечен доход (лв.) 
Таблица 4: Източници на доход
По отношение на общителността, въпросите се фокусират върху броя и качеството на близки и значими социални взаимоотношения. Фигурата по-долу илюстрира, че напускащите резидентна грижа в общността и приемна грижа/настаняване при близки и роднини са по-общителни от напускащите институционална грижа. Напускащите SOS детски селища и приемна грижа/настаняване при близки и роднини често оценяват техните бивши обгрижващи като значими за тях контакти. Това е показател, че напускащите грижата считат техните обгрижващи за „значими възрастни”. Напускащите институции в повечето случаи описват като значими контакти техните връстници, живеещи в подобни условия.
В областта на рисковото поведение са разгледани навиците за пушене и употребяване на алкохол и наркотици, честота на проявите на агресия, която води до сбивания и проблеми със закона, както и сексуалното поведение. Те се възприемат като индикатори на общителността. Тук навиците за пушене са целенасочено показани. Напускащите резидентна грижа в общността и приемна грижа/настаняване при близки и роднини имат значително по-малко рисково поведение от напускащите институционалната грижа; последните в последствие поправят своето поведение с течение на времето чрез т.нар. възприемане на социално приемливи рискови навици /напр. пушене/. Фигура 6: Навици за пушене Въпрос 24: Навици за пушене 
Няколко от зададените въпроси са индикатори на личността/зрелостта и общителността. Тези въпроси са доста субективни и отговорите зависят от самоосъзнаването и възприемането на реалността от респондентите. Таблица 5: Въпрос 34: Възможност за вземане на самостоятелни решения
4.2. Разходи за грижа за деца Изчислението на разходите за настаняване на едно дете в трите системи за грижа е деликатен и сложен процес. Основните източници на информация за това са Министерството на финансите, Агенцията за социално подпомагане, общините, директорите на институциите, доставчиците на услуги и приемните семейства. В таблицата по-долу са представени разходите на трите типа грижа за деца: Таблица 6: Сравнение на разходите за грижа за деца за дете и година
В този случай са необходими някои коментари за интерпретация на резултатите:
|
