-
По закон, Естония се стреми да постигне максимално съответствие с директивите и препоръките на ЕС във връзка с одита и да създаде среда за въвеждане на МОС. Законът за признатите експерт-счетоводители и текущата практика все още не са в съответствие с всички разпоредби на Препоръките на Европейската комисия за независимостта на одиторите (15 май 2002 г.) и за гарантирането на качеството на одита по закон (15 ноември 2000 г.). Препоръките на Комисията са необвързващи документи. Комисията реши, че не може да се разчита единствено на Препоръките, за да се постигне необходимата степен на точно прилагане, изисквано от сегашното положение и даде предложение за нова Осма директива на ЕС за дружественото право, която да даде изчерпателни правни основи за всички одити по закон, извършвани в рамките на ЕС. Избрани области на различие между естонското законодателство и Препоръките, включват следното:
-
Публичен надзор. През 2000 г., Европейската комисия препоръча системите за гарантиране на качеството да бъдат обект на съответен публичен надзор. Целта на това изискване за публичен надзор беше да се осигури гарантирането на качеството да бъде фактически и формално упражнявано с достатъчна обществена почтеност. Единственият механизъм за публичен надзор е чрез Министерство на финансите, което не може адекватно да представлява всички заинтересовани страни. При разглеждането на този недостатък, Естония обмисля промяна в своята система за надзор, за да я хармонизира с предложението за нова Осма директива на ЕС по дружествено право. Предложението, ако се приеме, значително ще разшири принципите за публичен надзор, включени в Предложението за гарантиране на качеството. Предложените общи принципи на ЕС за публичния надзор представляват минимално изискване за адекватен публичен надзор в Естония.
-
Оповестяване на възнагражденията. Когато едно дружество от публичен интерес има ръководен орган (например, надзорен съвет), Препоръката на Европейската комисия от 2002 г. одиторът да оповестява — най-малко веднъж годишно в писмена форма до ръководния орган — общата сума на възнагражденията, които одиторът, одиторската фирма и членовете от нейното верига, са получили от клиента и неговите клонове за предоставените услуги през отчетния период. Тази обща сума трябва да се разбие на четири широки категории от услуги: одит по закон, други услуги по изразяване на сигурност, данъчни съвети и други неодиторски услуги. В допълнение, Комисията препоръчва тези възнаграждения да бъдат оповестявани публично. В момента, това нито се изисква от естонското законодателство, нито е прието от одиторската професия.
Естонският Съвет на одиторите е съвсем наясно със споменатите недостатъци и в момента се обсъждат изменения на Закона за признатите експерт-счетоводители в съответствие с Препоръките и предложението за нова Осма директива на ЕС за дружествено право.
-
За повечето дружества от публичен интерес, за които се изисква одит в съответствие с МОС, притесненията са повече по отношение на съответствието, отколкото за качеството на стандартите. Това не се отнася за одит, извършван в съответствие с естонските Указания за одит. Въпреки, че Указанията представляват полезно въведение към принципите, стоящи в основата на главните МОС, на тях сериозно им липсва каквато и да е регулаторна функция.
-
На практика, някои одиторски доклади не са в съответствие със законовите изисквания. По време на прегледа на финансовите отчети, екипът на ДССК забеляза, че някои одитори, включително местни членове на международни одиторски вериги, адресират своите отчети до управителния съвет, а не до акционерите. Освен това, екипът забеляза, че съществува тенденция някои одитори да се изказват върху достоверното представяне, във всички аспекти на същественост, на финансовите отчети (американският подход), докато ЕС изисква одиторът да се изказва дали отчетът дава честна и вярна представа в съответствие със счетоводните стандарти. Накрая, нито един от одиторските доклади, прегледани от екипа на ДССК не включваше становище, че годишният доклад съответства на финансовия отчет. Това са отклонения от изискванията на Четвъртата и Седмата директиви на ЕС за дружествено право.
-
Докато много одиторски фирми полагат сериозни усилия да извършват одит в съответствие с МОС, прави впечатление че малко акционери, директори или ръководства разбират целта на одита, което затруднява получаването на одиторски доказателства. Докато този проблем несъмнено съществува в други страни, включително тези с развити одиторски изисквания и практики, степента на разпространението на тези проблеми е много по-висока в Естония, отколкото в други страни. Съществува очевидна нужда от повече обучение, които би могло да се извърши по модула на ДССК за корпоративно ръководство.
-
Наблюдатели подчертават значителното подобряване на качеството на одита на дружествата от публичен интерес през последните пет години, но качеството на одита на МСП изостава. Повечето от самостоятелно практикуващите и одиторите, работещи в малки одиторски фирми, нямат достъп до практическо ръководство по одит. Поради липсата на знания как да прилагат МОС, много одитори в Естония използват единствено естонските Указания за одит и то неправилно. На базата на обсъждания, проведени от екипа на ДССК с одитори на самостоятелна практика, малки и големи одиторски фирми и естонския Съвет на одиторите бяха откроени проблемните области, които влияят отрицателно на средното качество на одиторската практика в страната:
-
Липса на документация. Естонският Съвет на одиторите отбеляза, че някои одитори не документират въпросите, които са важни за предоставянето на доказателства, че одитът е проведен в съответствие с приложимите стандарти.
-
Измама и грешка. В отговор на последните международни скандали с корпоративната отчетност, международният стандарт за измама чрез управление е отново въведен в сила от скорошно изменение, което все още не е отразено в естонските Указания за одит. По-притеснителното е, че малко одитори, които не прилагат МОС, разбират своята отговорност да отчитат измамата в одита на финансови отчети.
-
Системи за вътрешен контрол. Има тенденция одиторите да започват с тестовете по същество без да са получили разбиране върху системите за счетоводство и вътрешен контрол. В резултат от това, одиторите могат да не установят слабостите в системите. Следователно, те могат да не успеят да покажат на ръководството съществени слабости в структурата или функционирането на системите за счетоводство и вътрешен контрол. Това е пропусната възможност за подобряване на финансовото управление в естонските МСП.
-
Свързани лица. Стриктното прилагане на международната одиторска практика за одит на сделки между свързани лица изглежда създава напрежение между одиторите и управлението и може да доведе до неадекватно оповестяване на тези сделки.
-
Липса на одиторски доказателства. Някои одитори не присъстват системно на физическото броене на материалните запаси дори, когато те са съществени за финансовия отчет. Освен това, някои одитори не използват потвърждения от външни източници (например, от банки) въпреки, че обстоятелствата могат да го изискват.
Сподели с приятели: |
