Доклад върху спазването на стандартите и кодексите (дсск) република естония счетоводство и одит

II. ИНСТИТУЦИОНАЛНА РАМКА

A. Законова рамка

6. 
   По закон Естония е въвела acquis communautaire. Съществуването на добре разработени acquis в областта на регулирането на счетоводството и одита подпомогна избора на подходящи модели, които да бъдат следвани. Както страните-членки на ЕС и други присъединени страни от първата вълна, обаче, Естония трябва да реши важни въпроси по структурирането и укрепването на подходящи институции, които да въвеждат и налагат изискванията на acquis. В допълнение, създателите на политиката трябва да следват и настъпващите промени в acquis, които са част от международния отзвук на последните корпоративни скандали.
   
   
   
7. 
   Стопанските дейности в Естония се регулират предимно от Търговския кодекс, който е базиран на acquis communautaire. Търговският кодекс признава два вида дружества с ограничена отговорност: части и публични. Въз основа на правното регулиране на дружествата с ограничена отговорност, частните са дружества с малък брой акционери, а публичните – дружества с голям брой собственици. Публичните дружества с ограничена отговорност са с тристепенна управленска структура (акционери, надзорен съвет и управителен съвет), а повечето частни дружества с ограничена отговорност са с двустепенна управленска система (акционери и управителен съвет).
   
   
   
8. 
   Колективната отговорност на членовете на управителния съвет/съвета на директорите за честното представяне във финансовите отчети е в съответствие с най-добрата практика в ЕС, но директорите могат не винаги да действат според изискванията. Според Търговския закон честното представяне във финансовия отчет на едно дружество е колективна отговорност на съвета. При едностепенната структура това се отнася както за изпълнителните директори, така и за другите директори; при двустепенната система, това се отнася за управляващите и за контролиращите директори.⁶ Това е подходящ механизъм за избягване на обстоятелството ограничен брой от членовете на съвета и в частност някои изпълнителни директори, чиято работа трябва да бъде отразена във финансовия отчет, да имат решителна роля при определянето на тяхното съдържание. На практика, обаче, наследството на съветската счетоводна система, при която главният счетоводител носи отговорността за честността на финансовите отчети, може да има отрицателно влияние. Директорите, на които им липсва интерес към задачата, могат не винаги да преглеждат финансовите отчети или критичната счетоводна политика и практика, прилагани в дружеството.
   
   
   
9. 
   Законодателството в Естония, свързано със задължението на директорите е стабилно, но все още не е изпитано в практиката. В допълнение към споменатата вече гражданска отговорност, новият Наказателен кодекс признава изготвянето и подаването на фалшиви финансови отчети за криминално нарушение. Наблюдателите, обаче, не са сигурни за приложимостта на гражданска и наказателна отговорност, поради липсата на показателни решения на по-висши съдилища по такива въпроси.
   
   
   
10. 
    Законът за счетоводството позволява всички дружества да прилагат или МСФО, или Естонските счетоводни стандарти (ЕСС) при изготвянето на техните консолидирани и индивидуални (на отделното юридическо лице) финансови отчети. Новият Закон за счетоводството в Естония, приет през 2002 г., е ефективен за отчетни периоди, започващи на или след 1 януари 2003 г. Законът заменя предишния Закон за счетоводството, който е бил в сила от 1 януари 1995 г. Дружеството е свободно да избира счетоводната рамка за консолидираните и индивидуалните финансови отчети. Ако бъдат избрани МСФО, не е нужно да се изготвя втори комплект от финансови отчети в съответствие с ЕСС.
    
    
    
11. 
    Данъчните правила и разпоредби в Естония имат по-слабо влияние върху финансовите отчети с общо предназначение, отколкото в повечето страни-членки на ЕС. Това може да има двоен ефект: (а) намаляване на възможностите за подценяване на отчетените нетни приходи и (б) ограничаване налагането на счетоводни стандарти в малките и средни предприятия (МСП). На първо място, в повечето страни-членки на ЕС възможността за използване или на МСФО, или националните счетоводни стандарти, би изисквало от данъчните власти да се убедят, че дружествата, прилагащи МСФО за индивидуалните си отчети получават най-общо еднакво данъчно третиране, както и дружествата, които продължават да прилагат националните счетоводни стандарти. Например, данъчните власти би трябвало да се убедят, че финансовите отчети, изготвени или в съответствие с МСФО или с националните счетоводни стандарти, представляват приемлива изходна точка за изчисляване на облагаемата печалба и да гарантират, че специфичните данъчни правила продължават да позволяват специалните данъчни облекчения и кредити, независимо от счетоводното третиране. От 2000 г. плащането на корпоративния данък в Естония се отсрочва до момента на разпределение на печалбата като реинвестираната печалба не е облагаема. По тази причина, дружествата в Естония са изложени на по-малко изложени на натиск да удовлетворяват счетоводните изисквания на данъчните власти, отколкото повечето страни-членки на ЕС. На второ място, в много страни-членки на ЕС в момента съществува здрава връзка между счетоводството и данъчното облагане. В резултат на това, данъчните власти традиционно играят значителна роля за налагане на счетоводен модел чрез извършването на данъчни проверки до степен, при която търговските банки по-често използват данъчните декларации пред финансовите отчети за оценяването на кредитоспособността на МСП. Данъчните правила в Естония в голяма степен премахват необходимостта от данъчни проверки, което непряко допринася за налагането на счетоводните стандарти. Следователно, съответствието със счетоводните стандарти на нерегулираните предприятия⁷ се обляга просто на два стълба (т.е. одиторската професия, ако дружеството е обект на одит по закон, и корпоративните мениджъри, които изготвят финансовите отчети). Поради това, слабостите по отношение на корпоративното управление и одиторската професия, обсъждани в този доклад, са от особено значение за повишаване качеството на финансовите отчети в нерегулираните предприятия, които имат най-голям дял в БВП.
    
    
    
12. 
    Законът изисква повечето дружества от публичен интерес да изготвят техните консолидирани и индивидуални финансови отчети в съответствие с МСФО от 1 януари 2005 г.⁸ От кредитните институции, финансовите холдингови компании, холдинговите дружества със смесена дейност или застрахователите, както и дружествата, чиито дялове или други ценни книжа се котират на фондовата борса в Естония или друга страна-член на ЕС, ще се изисква да прилагат МСФО за изготвянето на консолидирани и индивидуални отчети от 1 януари 2005 г. За разлика от тях, от инвестиционните и пенсионни фондове няма да се изисква да изготвят финансовите си отчети в съответствие с МСФО, независимо от това, че са дружества от публичен интерес. Естония значително разширява обхвата на Регламент 1606/2002 на ЕС за използването на МСФО. В момента този Регламент изисква задължително прилагане на МСФО единствено за консолидираните финансови отчети на публичните дружества.⁹ Разпоредбите на Закона за счетоводството, обаче, изискващи публичните дружества да изготвят консолидираните си финансови отчети в съответствие с МСФО,¹⁰ могат евентуално да противоречат на acquis, ако определен стандарт не е одобрен от Европейската комисия. Регламент 1606/2002 изисква публичните дружества да изготвят консолидираните си финансови отчети в съответствие с одобрените МСФО (т.е., онези МСФО, които са приети от Европейската комисия). В съответствие с това, ако един стандарт не е одобрен, не се изисква или, в определени случаи, не се разрешава прилагането му от дружествата. Въпреки, че дебатът е теоретичен, противоречията около Международните счетоводни стандарти (МСС) 32 и 39 във връзка с финансовите инструменти и последните коментари, издадени от Европейската комисия, накараха екипът на ДССК да препоръча на властите в Естония да изменят Чл. 17.2 от Закона за счетоводството, за да избегнат това формално несъответствие с acquis.¹¹ Всъщност, ОФН също признава този потенциален проблем и предлага промяна на Чл. 17.2. Трябва да се отбележи също, че Министерство на финансите планира промяна в разпоредба на Закона за счетоводството така, че от дружествата от публичен интерес да се изисква изготвяне на финансовите отчети в съответствие с одобрените МСФО. Вече е изготвен проект на тази разпоредба, който ще бъде представен на правителството за одобрение в близко бъдеще.
    
    
    
13. 
    Във връзка с ограниченията, налагани от Четвъртата и Седмата директиви на ЕС за дружествено право, Естония налага опростени изисквания към отчетността за малки и средни предприятия, които най-общо отговорят на нуждите на потребителите на финансови отчети на МСП. МСП могат да продължат прилагането на ЕСС. Законът изисква, обаче, ЕСС да бъдат хармонизирани с МСФО и да препращат към приложимите параграфи в МСФО. Всички различия в местните стандарти спрямо МСФО трябва да бъдат обяснени и оправдани. От друга страна, Законът позволява продължаване използването на ЕСС от някои големи предприятия, които не попадат в обхвата на дружествата, за които се изисква да прилагат МСФО от 2005 г. Обществото може да има интерес и за големи предприятия да се изисква прилагане на МСФО, тъй като ЕСС не могат да предоставят достатъчно информация за тях (напр., големите държавни и частни предприятия).
    
    
    
14. 
    Търговският кодекс включва няколко разпоредби, съгласно които дивидентите за разпределение, правните изисквания за резервите и други въпроси от дружественото право, могат значително да се влияят от това кои счетоводни стандарти са използвани за изготвянето на финансовия отчет на едно юридическо лице. Едновременното съществуване на финансови отчети на юридическо лице, изготвени в съответствие с МСФО или ЕСС, могат да предизвикат притеснения за това дали естонските дружества са “на равно игрално поле”.
    
    
    
15. 
    Естонските предприятия се сблъскват със значително по-големи одиторски тежести, отколкото в повечето страни-членки на ЕС. Търговският кодекс изисква всички публични дружества и частни дружества с ограничена отговорност, чийто основен капитал надхвърля EEK 400,000 (което е равно на 32,232 щ.дол.), да назначат одитор по закон.¹² За дружествата с по-нисък основен капитал също е възможно изискване за назначаване на одитор по закон. Това може да бъде изискване на устава на дружеството или да се изисква от закона за определени случаи. Освен това, Закона за счетоводството го изисква за отчитащите се дружества, които надхвърлят два от следните три критерия: сума на баланса от EEK 3 млн. (241,740 щ.дол.), нетен оборот или приход EEK 6 млн. (483,480 щ.дол.) и персонал (5). Тези критерии са значително по-ниски от посочените в Четвъртата директива на ЕС за дружествено право и могат да доведат до одит на финансови отчети, когато не съществува публичен интерес към тях. Такива свръх-високи изисквания за одит могат да подкопаят качеството на одита дори за дружествата от публичен интерес, тъй като изцяло културата за качество на одита и спазване на задълженията може да бъде подкопана поради липса на противодействащи лостове.
    

17. 
    Акционерите назначават одитор по закон, но за разлика от някои страни-членки на ЕС, Търговският кодекс не включва никакви механизми за прекратяване на ангажимента, които биха предоставили допълнителни гаранции за независимостта на одитора. Следователно, един одитор по закон може да напусне или да бъде освободен, за да се избегне квалификация на одита. Причините за освобождаване или оставка не трябва да се оповестяват пред отговорните надзорни органи. Също така, Кодексът не изисква одиторите по закон да присъстват на годишните събрания на акционерите, за да могат те да им задават въпроси.
    
    
    
18. 
    Съществуват допълнителни правни изисквания по отношение на инвестиционните фирми, банки, застрахователни и публични дружества. Във връзка с външните одитори на притежателите на лиценз от Органа за финансов надзор, се прилагат следните условия:
    

• 
  Назначаването на одитори по закон е предмет на допълнителни изисквания за компетентност и предварително одобрение. Законът изисква одиторът по закон на инвестиционна фирма, банка или застрахователно дружество да отговаря на изисквания за експертиза и опит. Единствено Законът за застрахователната дейност, обаче, гласи, че назначаването на одитор по закон на застрахователно дружество е предмет на предварително одобрение от ОФН. Законодателят може да разгледа по-скоро възможността за въвеждане на правото на вето срещу назначаването на одитор по закон, отколкото това предварително одобрение, както и да разшири правото на вето за всички притежатели на лиценз от ОФН. Опитът с механизмите за предварително одобряване в други страни показва, че те могат да отслабят позицията на надзорната служба в случаите на провал на одита, тъй като това очевидно поставя под въпрос одобрението на органа.
  
• 
  Одит по закон на консолидирани финансови отчети. Инвестиционните фирми и банките, принадлежащи на една и съща консолидационна група, се одитират от поне един общ одитор. Това правило не важи в застрахователната област и за публичните дружества. Както е формулирана, тази разпоредба може не винаги да доведе до високо качество на одита, тъй като тя може да изисква дружеството да наеме слаба одиторска фирма в чужбина за одит на чуждестранно дъщерно дружество по простата причина, че то принадлежи на същата одиторска верига като одитора на дружеството-майка. Тази правна разпоредба може в действителност да бъде по-ефективна, ако се въведе принципа груповият одитор да носи пълната отговорност за одиторския доклад във връзка с консолидирания финансов отчет.
  
• 
  Принос към процеса на надзор. Одиторът по закон на банка и застрахователно дружество извършва специфични ангажименти и издава специални доклади в съответствие с устава, за да подпомогнат ОФН да упражнява своите надзорни функции. Тези задължения включват доклад върху това дали системите за поддържане на счетоводните регистри и системите за вътрешен контрол са адекватни, дали са адекватни провизиите за несъбираеми кредити (банки) и дали техническите провизии са честно представени (застраховки). На практика, одиторите на банки изглежда не представят изисквания разширен доклад. С повишаването на комплексността на банковата сфера, инспектирането им става все по-взискателно по отношение на ресурсите на надзора. Докато ОФН извършва проверки на място, тя може да поиска повишаване на това изискване и да потърси помощ от одитора по закон в областите, в които уменията на одитора могат да са особено подходящи.
  
• 
  Въпроси, представляващи интерес за ОФН в кратки срокове. В допълнение, законът изисква одиторът по закон да информира ОФН по отделни въпроси. Те включват случаите на измама, въпросите, свързани с действащото предприятие или проблеми, които биха могли да доведат до квалифицирано или негативно одиторско мнение. Задължението на одитора за поверителност не се зачита от устава, т.е. органът по надзор има право да получава поверителна информация от одиторите.
  

19. 
    Последните скандали в САЩ и ЕС, свързани с финансовите отчети, предизвикват изказвания в Естония за по-задълбочен преглед на Закона за упълномощените експерт-счетоводители, който е в сила от 1999 г. Естония преразглежда своите приоритети за подобряване на качеството на одита по закон. Ключовите въпроси, стоящи на дневен ред, са външното гарантиране на качеството, одиторските стандарти, независимостта на одиторите и подобряването на публичния надзор на одиторската професия.
    
    
    
20. 
    Фондовата борса в Талин и Регистъра на дружествата използват съвременни информационни технологии за достъпност на широката публика до информацията за дружествата. Търговският кодекс изисква одитираните годишни финансови отчети да бъдат съхранявани в Търговския регистър не по-късно от шест месеца след края на финансовата година, както за частните, така и за публичните дружества с ограничена отговорност. Банките, застрахователните дружества и инвестиционните фирми са предмет на още по-стриктни изисквания за архивиране и публикуване..
    
    
    

20. 
    Разликите в техническите умения на одиторите в Естония водят до значителни различия в качеството на одита. В съответствие с acquis communautaire, правото да извършват одит по закон на финансови отчети бе запазено за членовете на Съвета на одиторите в Естония. Съветът на одиторите, който е създаден през 1999 г., има 429 индивидуални члена, от които 289 работят самостоятелно (20 са с временно прекратени права), а останалите работят в рамките на 58 регистрирани одиторски фирми. Одиторските фирми включват местни фирми, членуващи в международни вериги от одиторски фирми, както и “чисто местни фирми”. Институционалните потребители на одитирани финансови отчети описват тристепенна одиторска професия:
    

• 
  Одит с високо качество може да се очаква от избрани одиторски фирми, представляващи приблизително 25% от професията.
  
• 
  Одит с подходящо качество може да се очаква от приблизително 10 одиторски фирми и отделни самостоятелно практикуващи, които представляват други 25% от професията.
  
• 
  Одит с ниско качество може да се очаква от оставащите 50% от професията.
  

Докато изследванията в подкрепа на тези виждания са малко, емпиричните доказателства, представени в Раздел ІV от този доклад подкрепят в известна степен това схващане. В допълнение, дори само виждането на публиката, че половината от професията извършва одити под стандарта, е опасно и поставя под съмнение приноса на одита по закон за доброто функциониране на капиталовите пазари и ефективното банково посредничество. Стойността на един одит се определя от доверието на потребителите. В обсъжданията относно Налагането на счетоводни и одиторски стандарти (Раздел I.E.), Съветът на одиторите на Естония изказва разбиране, че сегашното положение изисква допълнителни инициативи за повишаване на публичното доверие във функциите на одита в Естония.



21. 
    Мандатът на Съвета на одиторите не включва изрично служенето на обществения интерес. Законът за признатите експерт-счетоводители, определя естонския Съвет на одиторите като “самоуправляващо се професионално сдружение на естонските одитори, което организира професионалните дейности на одиторите и защитава правата на одиторите.” Този закон не налага изискване за поемане на обществена отговорност от страна на одиторската професия. “Публиката” на одиторската професия се състои от клиенти, кредитори, правителства, работодатели, служители, инвеститори, бизнеса и финансовата общност и други, които разчитат на обективността и почтеността на одиторите за поддържането на правилното функциониране на търговията.
    
    
    
22. 
    Законът за признатите експерт-счетоводители признава професията като саморегулираща се във висока степен с изключение на оценката на професионалните възможности и компетентност на кандидатите за одитори преди тяхната квалификация. Между задълженията, които Законът налага на Съвета на одиторите, са: организиране на непрекъснато професионално обучение; поддържане на регистри на одиторите, включително на одиторските фирми и физически лица; разработване на професионален етически кодекс за членовете и контрол върху качеството на одиторската дейност и професионалното поведение на членовете; разработване, ако е необходимо, на професионални одиторски правила и техники; и разглеждане на жалби срещу одитори.
    
    
    
23. 
    Естонският Съвет на одиторите няма изисквания за професионална етика и стриктни правила за независимост на одиторите. Естонският Съвет на одиторите притежава кодекс за професионално поведение на своите членове, който отчасти отговаря на Етичния кодекс на професионалните счетоводители на Международната федерация на счетоводителите (IFAC) (преразгледан през ноември 2001 г.). Законът за признатите експерт-счетоводители, както и Указанията за одит, не забраняват на одиторите да поемат не-одиторски ангажименти от клиенти, които одитират, включително да разработват системите им за финансова информация, както и тяхното внедряване и оценка или услуги по оценяване.¹³ Действия срещу нарушителите на определени принципи за независимост, съгласно Кодекса на IFAC, е трудно да бъдат предприети без подходящ етичен кодекс и изисквания за независимост (по същество и формално).
    
    
    
24. 
    По-стриктни изисквания ръководят одита по закон на банки, застрахователни дружества и инвестиционни фирми, които не са публични. Изисква се одитът по закон на банки и застрахователни дружества да се извършва в съответствие с Международните одиторски стандарти, поради което трябва да отговаря на изискванията на Етичния кодекс на професионалните счетоводители на IFAC. Одиторите на банки и инвестиционни фирми са предмет на задължителна ротация на всеки пет години. На практика се сменя само ключовият партньор на одиторската фирма, отговорен за извършването на одита по закон. Тъй като одиторът е определен съгласно Чл. 2 от Закона за признатите експерт-счетоводители като или физическо лице, или фирма, не е ясно дали правното намерение е било да ограничи задължителната ротация по-скоро до тази на партньора, отколкото на фирмата, каквото е тълкуванието на Органа за финансов надзор и одиторските фирми. Не е ясно също защо законодателят не е разширил прилагането на задължителна ротация така, че да покрива и застрахователните, и публичните дружества.
    
    
    
25. 
    Естонското законодателство, отнасящо се до отговорността на одитора, не е проверено. Съществуващото законодателство е със силно възпиращо действие, но липсата на прецеденти с решения на висш съд, намалява ефективността на тези разпоредби. Тенденцията е кредиторите и притежателите на капитал да не преследват своите жалби срещу одитори, което отчасти се дължи на схващането, че такива искове изискват твърде много време и средства. Основните въпроси по отношение на текущото естонско законодателство за одиторската дейност, включват следното:¹⁴
    

• 
  Трети страни биха могли да подават искове за щети, причинени от неизпълнение на задължения от страна на одитор. По Закона за признатите експерт-счетоводители, одиторът или одиторската фирма са задължени да предоставят одиторската услуга надлежно и внимателно и да спазват правилата на професията. Одиторът носи т.н. “обективна отговорност” за всяка щета, възникнала във връзка с предоставената от него одиторска услуга. Всяко споразумение в писмото за поемане на одиторски ангажимент, което ограничава отговорността на одитора, е нищожно. Естонски юристи оспорват, че трети страни биха могли да докажат пред естонски съд, че имат право да повдигат дело за щети срещу одитора.
  

Накрая, не е ясно дали съдът би поддържал обвинение за нарушаване задължението за грижа от страна на естонски одитор по закон, съгласно изискването на МОС — в случай, когато одитът по закон е извършен в съответствие с МОС (например банки) — тъй като езиковите изисквания в юридическите процедури могат да изискват официален превод на МОС на естонски език, какъвто все още не е публикуван.

• 
  Наказателният кодекс посочва примери, при които може да се приложи наказателна отговорност на одитора. Естонските прависти най-общо считат, че терминологията на Наказателния кодекс е неясна. Съществуват, обаче, известни обстоятелства за отговорност на одитора по закон, включени в Наказателния кодекс, които биха могли да доведат до присъда от три години затвор. В тази връзка, може би е необходимо да се изградят по-ясни връзки между Наказателния кодекс и Закона за признатите експерт-счетоводители.
  

27. 
    Одиторските фирми обикновено са регистрирани като дружества с ограничена отговорност с нисък основен капитал, което предлага слаба защита на ищците. Законът за признатите експерт-счетоводители изисква от одиторите застраховка за професионална отговорност. Естонският Съвет на одиторите има изискване за минимален размер на обезщетението (около 16,000 щ.дол.) и за основните условия на договора за застраховката за професионална отговорност. Законът, обаче е в процес на промени. Според новия проект на Закон за признатите експерт-счетоводители, от одиторите ще се изисква лична застраховка в размер на най-малко 500,000 EEK (40,290 щ.дол.). Все пак ОФН предупреждава, че такива ограничения на отговорността, независимо, че се прилагат в някои страни-членки на ЕС, могат да бъдат пречка за подобряването на качеството на одита в Естония.
    

В. Професионално образование и обучение

28. 
    Счетоводното образование и обучение изостава от нуждите на бързо развиващата се икономика на Естония. Програмата по счетоводство във водещите естонски университети отговаря на международно признатите стандарти. Бизнес етиката е задължителен курс през третата година на обучение за всички студенти по бизнес администрация. Независимо от тези постижения, студенти посочват, че някои от членовете на факултетите не са променили своя инструментариум и не са адаптирали своята програма към изискванията на сегашната икономика в страната. Старшият финансов персонал във водещите естонски предприятия отбелязва, че средното ниво на счетоводното образование изостава от това на напредналите страни-членки на ЕС и подчертават значителните различия между университетите и търговските училища.
    
    
    
29. 
    Законът за признатите експерт-счетоводители отговаря на Осмата директива на ЕС за дружественото право от 10 април 1984 г. по отношение на одобряването на лицата, отговарящи за извършването на одит по закон на финансови отчети.¹⁵ Комисията за професионална квалификация, създадена от правителството, се занимава с професионалните изпити. Болшинството от членовете на комисията по квалификация са независими спрямо одиторската професия. Изпитната програма трябва да бъде одобрена от Министъра на финансите като изпитната процедура се финансира от държавния бюджет. Естонският Съвет на одиторите не е разработил предквалификационна програма, която да включва конспект и учебници и да покрива предметите, посочени в Закона. Също така, не съществува частна организация, която да предлага обучение на кандидатите преди явяването им на професионалния изпит.
    
    
    
30. 
    Естонският Съвет на одиторите не следи адекватно предквалификационния професионален опит и обучение чрез лица (обучавани) в рамките на одиторските фирми. Професионалният опит, който води до квалифициране за членство в естонския Съвет на одиторите, се ръководи от наставник, който също е член на естонския Съвет на одиторите. Съветът, обаче, не е създал механизъм за одобряване на подходящи работодатели, които да предоставят подходящия опит на обучаваните. Кандидат-одиторът избира своя наставник и обучаващ. Съветът не наблюдава качеството на практическото обучение.
    
    
    
31. 
    Естонският Съвет на одиторите изисква, но не налага ефективно участие на своите членове в непрекъстнатото професионално обучение (НПО). За да запази своята квалификация от одитора се изисква да представи доклад за дейността си пред управителния съвет на Съвета на одиторите поне веднъж на три години. Ако стане очевидно, че един одитор не е поддържал професионалната си компетентност, управителният съвет може да го подложи на тест за пригодност. Изглежда, че значителна част от одиторската професия не поддържа значителни теоретични познания и професионални умения. Като резултат от това, те не са в час с последните промени в счетоводната и одиторска среда. Слабото налагане на изискванията за НПО допринася за ниското качество на одита и до положението, описано в параграф 21 по-горе.
    
    
    

32. 
    Законът за счетоводството изисква създаването на Съвет за естонски счетоводни стандарти (СЕСС), чиято функция е да издава счетоводни инструкции, които обясняват и конкретизират Закона за счетоводството. СЕСС е независим комитет, чийто правила за работа са одобрени от правителството по предложение на Министъра на финансите. СЕСС се състои от седем члена, които са специалисти по счетоводство, специалисти по теория на счетоводството или практикуващи счетоводители.
    
    
    
33. 
    СЕСС вече е пренаписал повечето Естонски счетоводни стандарти като ги доближава до МСФО. Новите счетоводни стандарти влизат в сила за периода, започващ на и след 1 януари 2003 г. Новите стандарти по същество представляват опростено обобщение на МСФО като препращат към съответните параграфи в МСФО и се фокусират върху 16 стандарта (300 страници) в области, които съответстват на естонските малки и средни предприятия (МСП). Някои счетоводни области от МСФО са покрити частично, а други не са покрити изобщо. В такива случаи се препоръчва прилагането на МСФО, но това не е задължително.
    
    
    
34. 
    Липсата на ресурси ограничава дейностите на СЕСС. Със своя ограничен бюджет и липсата на постоянен състав, СЕСС работи почти на доброволни начала. Това може да попречи своевременното изпълнение на важни дейности на СЕСС, които включват превод, указания и тълкувания по въвеждането на МСФО и новите естонски счетоводни стандарти. Например, СЕСС не разглежда счетоводни въпроси, които вероятно могат да получат различно или неприемливо третиране при липсата на авторитетни инструкции с цел да се постигне консенсус относно подходящото счетоводно третиране.¹⁶ Затова съставителите на финансови отчети обикновено се обръщат към одиторската професия за тълкувания. Както показаха последните скандали, схващането, че може да се разчита изцяло на одиторската професия, когато счетоводните принципи позволяват от консервативни до агресивни интерпретации, може би трябва да се преразгледа. Развитието на капацитет за тълкувания в рамките на СЕСС трябва очевидно да отразява предстоящия ЕС процес и структура за последователно тълкуване и прилагане на МСФО. В допълнение, преводът на естонски език на МСФО все още не е приключен и публикуван. Не е ясно дали езиковите изисквания на юридическите процедури пред съда биха нарушили правата на потребителите на финансови отчети, изготвяни в момента от повечето публични дружества в съответствие с МСФО.
    
    
    
35. 
    Естонският Съвет на одиторите е издал Указания за одит (включващи етика), които са одобрени от Министъра на финансите с Наредба 50 от 15 юни 2000 г. Инструкциите от 33 страници казват, че одиторите трябва да извършват одит в съответствие с МОС, като упражняват дължима грижа и внимание и да спазват принципите на почтеност, обективност и независимост. На указанията, обаче, липсва сериозно ролята на регулатор (виж Раздел IV, Одиторските стандарти, както са изготвени и практикувани).
    

Д. Налагане на счетоводни и одиторски стандарти

36. 
    Не съществува ефективен механизъм за налагане на изискванията за финансови отчети в нерегулирани предприятия. Както бе дискутирано в параграф над, данъчните власти в Естония имат по-малка роля по отношение на налагането от повечето страни-членки на ЕС. Освен това, директорите трябва да променят своята култура от такава, при която финансовите отчети са отговорност на главните счетоводители, на такава, при която директорите трябва да гарантират честното и вярно изготвяне на финансовия отчет на дружеството. Накрая въпреки че много МСП изискват одит по закон, качеството на одита на МСП, най-общо е ниско, което води до одит с ниска стойност.
    
    
    
37. 
    От 2002 г., банките, застраховките и пазарите на ценни книжа са били под контрола на интегрирания Орган за финансов надзор, която налага счетоводни стандарти в банки, инвестиционни фирми, застрахователни дружества, публични дружества, управленски компании и инвестиционни фондове. Отделът за пазарен надзор към ОФН включва шест юристи и икономисти като един от тях е пряко ангажиран в въпросите на счетоводството, отчетността и одита. Поради ограничения си състав, Отделът за пазарен надзор не следи финансовите отчети на всички стопански единици, обект на надзор от ОФН. По-скоро, той следи финансовите отчети на дружествата, регистрирани на Фондовата борса в Талин. Нещо повече, Отделът за пазарен надзор не следи финансовата стабилност и правните задължения, а съответствието на оповестяваната ценово-чувствителната информация от страна на публичните дружества с декларираните счетоводни принципи. Не съществува стандартизирана процедура за проследяване на съответствието с МСФО и МОС. Освен това, не е ясно дали законът дава на ОФН правото — при специфични условия и определени процедури — да изисква одиторските работни книжа, създаването на документи и присъствието на свидетели. ОФН вече признава тези потенциални области за усъвършенстване и в момента работи с правителството за вземане на необходимите мерки за решаването им. Фондовата борса в Талин не налага счетоводни стандарти.
    
    
    
38. 
    Естонският Съвет на одиторите е създал процедури за контрол върху качеството на одиторите и одиторските фирми, въпреки че тяхната ефективност остава под въпрос. Основните характеристики и недостатъци на съществуващата система включват:
    

• 
  Режимът за гарантиране на качеството се фокусира по-скоро върху индивидуалните одитори, а не върху одиторските фирми. Всички членове на естонския Съвет на одиторите, включително онези, заето в одиторски предприятия, са обект на системата за контрол върху качеството. Избират се поне два ангажимента (един - от извършващия прегледа и един - от обекта на прегледа) за преглед и обсъждане. Обхватът на текущия преглед за гарантиране на качеството не включва оценка на вътрешната система за контрол върху качеството на одиторската фирма, подкрепена от подходящи тестове върху извадка от одиторски досиета за съответствие с приложимите одиторски стандарти и изисквания за независимост.
  
• 
  Цикълът за постигане на пълно покриване на всички одитори по закон и прекалено дълъг. Естонският Съвет на одиторите преглежда само 20 до 40 одитора годишно. Като се има предвид съществуването на над 400 члена на естонския Съвет на одиторите, пълното покритие ще отнеме 10 години или повече — много над стандартите и изискванията на acquis. Съветът не съкращава цикъла за одиторите по закон с клиенти дружествата от публичен интерес.
  
• 
  Системата за гарантиране на качеството няма адекватен публичен надзор. Системата за публичен надзор не включва болшинство от не-одитори. Въпреки, че Законът за признатите експерт-счетоводители изисква решенията на Съвета на одиторите по отношение на прекъсване и прекратяване на дейността на одитор да бъдат координирани със Комисията за професионална квалификация, в която наистина болшинството е от не-одитори, на цялостната система и липсва подходящ публичен надзор. В резултат на това, естонската система за гарантиране на качеството не притежава аргументи да завоюва общественото доверие и да демонстрира пред ОФН и други регулатори адекватното упражняване на отговорностите си за саморегулиране.
  
• 
  Мерките за поверителност може би трябва да се засилят. Не е ясно дали нарушаването на задължението на одитора за поверителност според закона е достатъчно широко, за да позволява на Съвета да провежда по-пълен преглед на качеството.
  
• 
  Въпреки усилията на Съвета, системата за гарантиране на качеството не е получила достатъчно ресурси, за да има реалистичен принос за повишаването на общественото доверие.
  

39. 
    Законът за признатите експерт-счетоводители упълномощава естонския Съвет на одиторите да разледва и правото да установява, коригира и предотвратява неадекватното извършване на одит по закон, но системата не е била ефективно въведена в практиката. Законът включва ефективни, граждански, дисциплинарни (предупреждение, предупреждение, глоба и временно или постоянно отстраняване), или наказателни мерки в случаи, когато одитът по закон не е извършен в съответствие със закона. Според съществуващите правила, жалбите срещу дисциплинарните санкции (първично отстраняване) от естонския Съвет на одиторите се подават в съда, в който тези санкции обикновено са били отменяни. Наблюдатели посочват, че отстранени одитори са успели да отменят санкциите поради липса на доказателства в досието за прегледа на Съвета, което може да се отдаде на факта, че Съветът е млада институция и му липсват ресурси. Този проблем може да се допълни от липсата на експертиза в съда по жалби по отношение на тази специфична материя. Накрая, не е ясно дали съществуващата система за разследване и санкции отговаря на изискванията на естественото право и конкретно, на Европейската конвенция за човешките права,¹⁷ тъй като в системата сякаш не е предвидено необходимото разделение на функциите.