-
Естонските счетоводни стандарти отговарят на нуждите на финансовите отчети за МСП. Принципите на оценяване и признаване в новите Естонски счетоводни стандарти във висока степен се базират на МСФО. В някои случаи, обаче, националните стандарти предлагат опростени методи и изискват по-малко оповестявания, отколкото в МСФО. Тези опростявания обикновено се основават или на установените нужди на потребителите на финансови отчети на МСП или на анализа на разходите и ползите.
-
Екипът на ДССК направи оценка за липса на съответствие в извадка от 14 комплекта финансови отчети, изготвени в съответствие с МСФО и 6 комплекта, изготвени по ЕСС. За извадковия преглед, екипът на ДССК избра 14 предприятия (публични и не-публични) и 6 банки и застрахователни дружества. Качеството на финансовите отчети, изготвени в съответствие с EAS и МСФО, на повечето дружества от публичен интерес обикновено и много високо с изключение на няколко сравнително маловажни въпроса. Прилаганата счетоводна политика и оповестяванията са, обикновено, много ясни. Оповестяванията по сектори и за свързаните лица (с някои изключения) са най-общо с висок стандарт. Важните въпроси, възникващи, когато може да съществува съществено неспазване на ЕСС и МСФО, предизвикват също и въпроси, свързани с одиторското мнение: 18
-
Неправилно осчетоводяване и оповестяване на инвестиционните имоти в резултат на надценени нетни приходи. В няколко случая, предприятията рекласифицират имотите от “имоти, машини и оборудване” в “инвестиционни имоти” и включват излишъка, получен от смяната от модела на МСС 16, Имоти, машини и оборудване в модела на справедливата стойност по МСС 40, Инвестиционни имоти, в отчета за доходите. МСС 40, обаче, изисква възникналият излишък от рекласификацията да се включи по-скоро в собствения капитал в съответствие с МСС 16, отколкото в отчета за доходите. В допълнение, липсват някои основни оповестявания по МСС 40 (например, оповестяване на методите и важните допускания, прилагани при определянето на справедливата стойност на инвестиционния имот).
-
Известно неспазване на изискванията на МСС 32 и МСС 39 по класифицирането на съставните инструменти (конвертируем дълг), осчетоводяването на хеджинга и оценката на търгуеми ценни книжа и дългосрочни инвестиции, които са показателни за нуждата от компетентност в тази област.19 Екипът на ДССК обсъди тези въпроси с ръководството, одиторите и регулиращите агенции, които признаха необходимостта от изграждане на компетентност в тази област. Екипът на ДССК, обаче, не установи никакви съществени несъответствия, които биха заблудили потребителите на финансовите отчети.
-
Възможни пропуски за признаване загубите от обезценка на имоти, съоръжения и оборудване, които могат да доведат до надценени активи. Например, един годишен доклад описва събития, които показват, че дълготрайните активи на дружеството може да са обезценени. Не е ясно дали тестовете за обезценка, изисквани от МСС 36, Обезценка на активи, са били проведени, тъй като не са признати загуби от обезценка, което може да доведе до надценяване на дълготрайните активи. Банкерите потвърдиха този анализ и посочиха някои случаи, при които балансовата стойност на дълготрайни материални активи в одитирани финансови отчети са били надценени.
-
Неправилно използване на ретроспективни счетоводни корекции, които водят до подценяване на разходите. Промени в условията на лизинг и свързаните промени в бизнес обстоятелствата в резултат от управленски условия, са били третирани като промени в счетоводната политика и записани по-скоро в собствения капитал, отколкото като разходи за текущи и бъдещи периоди. Тези ретроспективни корекции водят до отчитане на по-високи печалби от позволените от МСФО и не са в съответствие с МСС 8, Чиста печалба или загуба за периода, фундаментални грешки и промени в счетоводната политика, и МСС 17, Лизинг.
-
Възможно неоповестяване на сделки между свързани лица. Докато е особено трудна да се оцени качеството на оповестяването на сделките със свързани лица, екипът на ДССК отбеляза случай, в който едно публично дружество, контролирано от дружеството-майка, е предоставило ограничена информация по отношение на значителни сделки с дружеството-майка. Почти 80% от доходите на дружеството са резултат от продажби на дружеството-майка, съществуват също и значителни покупки на услуги и стоки от него. Дружеството също е прехвърлило едно от своите поделения, представляващо около 30% от продажбите на дружеството-майка, а също и е подписало лицензионен договор с него. Приложението за свързани лица не отговаря на МСС 24, Оповестяване на свързани лица, тъй като не включва сделката с трансфера и лицензионния договор. Докато одиторският доклад надлежно е включил квалификация за несъответствие с изискванията на МСС 24, финансовият отчет не дава вярна информация на миноритарните собственици. Екипът на ДССК не можа да установи дали квалифицираното одиторско мнение е довело до някакви действия от страна на ОФН с цел да защити миноритарните собственици.
-
В редица примери не става ясно кой е изготвил финансовите отчети в съответствие с МСФО. Екипът на ДССК обсъди съществени въпроси по счетоводната политика с ръководството на дружество по време на провеждане на due diligence ангажимент. Понякога, липсата на участие от страна на ръководството и висшия счетоводен персонал предполага, че дружеството може да няма ресурси или способност до изготви финансови отчети по МСФО. Затова е възможно, адиторите или да са изготвили, или да са оказали значителна помощ при изготвянето на финансовия отчет. Това повдига важния въпрос за независимостта — който в последствие бе потвърден в няколко случая — дали действителната счетоводна политика на дружеството съответства с оповестената във финансовия отчет по МСФО. Повърхностният преглед на финансовия отчет не позволи на екипа на ДССК да извлече заключение за обичайността на този проблем, но процесът по гарантиране на качеството на одиторската професия, заедно със засиления мониторинг върху финансовата отчетност от ОФН, трябва да разгледа тези притеснения.
-
Качеството на одитираните финансови отчети, изготвени в съответствие с ЕСС и МСФО във финансовия сектор, обикновено е много високо, но може да съществуват различия между оповестената счетоводна политика и действителната практика. Счетоводната политика и оповестяванията са обикновено много ясни и в съответствие с ЕСС или МСФО. Важен въпрос, възникващ, когато може да има съществено несъответствие с ЕСС или МСФО, предизвиква въпроси и за одиторското мнение:
-
Несъответствия между действителната счетоводна политика, следвана от финансови институции и оповестяванията в техните финансови отчети по МСФО. Редица банки посочват, че изчисляват обезценката на необезпечената част от кредитите и вземанията на базата на матричен подход, който дава поредица от фиксирани проценти за броя дни, през които кредитът е бил класифициран като необслужван (например, 0 за по-малко от 30 дни, 1% за 30-90 дни, 20% за 90-180 дни, 50% за 180-360 дни и 100% за повече от 360 дни). Тази методология не съответства на МСС 39, който изисква обезценката или загубите от кредита да се изчисляват като разлика между балансовата стойност на активите и сегашната стойност на очакваните бъдещи парични потоци (с изключение на бъдещи загуби от кредити, които не са реализирани), дисконтирани с оригиналния ефективен лихвен процент на финансовия актив. Екипът на ДССК не бе в състояние да определи доколко съществено е това отклонение от МСС 39. Екипът на ДССК има притеснения също по отношение на оповестената счетоводна политика, която е базирана на съответствие с МСС 39, докато банките в действителност прилагат друга политика.
Сподели с приятели: |
