Доклад за 2008 Г. Относно прилагането на инструмента за предприсъединителна помощ (ипп)
МОНИТОРИНГ И РЕЗУЛТАТИ 3.1.Мониторинг
Изтегляне 385.96 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- 3.2.Резултати от оценките
- 3.3.Докладване
- 4.КООРДИНИРАНЕ НА ДОНОРИТЕ С ДЪРЖАВИТЕ–ЧЛЕНКИ И ДВУСТРАННИТЕ ДОНОРИ
- 5.КООРДИНИРАНЕ С ЕВРОПЕЙСКАТА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА И МЕЖДУНАРОДНИТЕ ФИНАНСОВИ ИНСТИТУЦИИ
3.МОНИТОРИНГ И РЕЗУЛТАТИ3.1.МониторингОбщата цел на мониторинга е да повиши целесъобразността, ефективността, експедитивността, въздействието и устойчивостта на помощта за Западните Балкани и Турция. Благодарение на мониторинга Комисията разполага с редовни аналитични оценки за изпълнението на проектите и програмите. При децентрализирано управление страната бенефициер трябва да учреди комитет за мониторинг на ИПП, за да гарантира съгласувано и координирано изпълнение на разделите на ИПП. Той се събира най-малко веднъж в годината. В дейността си Комитетът за мониторинг на ИПП е подпомаган от секторни мониторингови комитети, учредени за всеки раздел или програма на ИПП. Секторните мониторингови комитети докладват на мониторинговия комитет за ИПП. През 2008 г. първите заседания на комитетите за мониторинг се осъществиха в Хърватия (на 2 юли 2008 г., предшествано от първите заседания на секторните мониторингови комитети през май/юни), в бивша югославска република Македония (21 ноември 2008 г.) и в Турция (1 юли 2008 г.). Относно програмите, управлявани централизирано или съвместно, съгласно регламента за прилагане на ИПП Комисията може да предприеме всички действия, които счита за необходими, за мониторинг на съответните програми. През 2008 г. не бе направен мониторинг на проекти по ИПП, тъй като изпълнението на програмите по ИПП за 2007 г. и 2008 г. бе предприето едва наскоро.
През 2008 г. бе проведена вътрешна предварителна проверка на ИПП, като вниманието бе насочено към ДМИП. Бяха сравнени ДМИП за периода 2007─2009 г. с тези за периода 2008─2010 г. и бе направен анализ на подобряването на качеството, уместността и последователността на второто поколение програмни документи, както и бяха отправени препоръки за по-нататъшното подобряване на качеството и полезността на тези документи. Програмите ще подлежат на предварителни и междинни, а когато е целесъобразно – и на последващи оценки, в съответствие с конкретните разпоредби за всеки отделен раздел на ИПП в Регламент (EО) № 718/2007 на Комисията. През периода на изпълнение на дадена програма се извършва поне една междинна оценка, особено когато мониторингът на програмата разкрива значително отклонение от първоначалните цели. Последващата оценка на усвояването на помощта разглежда резултати, които могат да бъдат идентифицирани и са специфични за определен раздел на ИПП. При съвместно управление последващата оценка може да бъде извършвана съвместно с други донори. През 2008 г. не бе направена оценка на равнище програма, тъй като изпълнението на ИПП за първата и втората година започна едва през 2008 г. и съответно не бе възможно извличането на поуки. 3.3.ДокладванеСъгласно Регламент (ЕО) № 718/2007 на Комисията, националният координатор за ИПП трябва да изпраща до Комисията и националния разпоредител с бюджетни кредити, след разглеждане от комитета за мониторинг на ИПП, годишните и окончателните доклади за изпълнението на помощта съгласно регламента за ИПП. За Хърватия първият годишен доклад за ИПП бе изработен през август 2008 г. след заседание на комитета за мониторинг на 2 юли 2008 г. Що се отнася до секторните годишни доклади, първият годишен доклад на комитета за подпомагане на прехода и институционално изграждане бе изработен през юни 2008 г. след заседание на секторния комитет „Подпомагане на прехода и институционално изграждане“ от 26 май 2008 г. През 2008 г. на Комисията бяха предадени първите секторни годишни доклади за изпълнение на дейностите през 2007 г. по трите оперативни програми в рамките на раздел III. Що се отнася до бивша югославска република Македония, проектът на годишен доклад за ИПП все още не бе готов да бъде представен на членовете на комитета за мониторинг за разглеждане. По отношение на Турция, въпреки че не може да бъде докладван напредък по изпълнението на помощта от Общността, Комисията основа своята оценка на ИПП върху секторните годишни доклади и отчетеното положение по време на заседание на комитета за мониторинг на ИПП. Годишният секторен доклад за изпълнението по раздел I бе предаден на Комисията с оглед на заседанието на секторния комитет по раздел I на 12 юни 2008 г. За раздел II бе постигнато споразумение, че не е необходим годишен секторен доклад за изпълнение за 2007 г. За раздел III до 30 юни 2008 г. бяха предадени на Комисията три секторни годишни доклада, обхващащи оперативните програми „Регионална конкурентоспособност“, „Транспорт“ и „Околна среда“, след обсъждане в рамките на съответните секторни мониторингови комитети и тяхното одобрение. По раздел IV на 26 юни 2008 г. на Комисията бе предаден годишният секторен доклад за 2007 г. за оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ в Турция, след като той бе разгледан от секторния мониторингов комитет на заседание от 17 юни 2008 г. През 2008 г. не е докладвано по изпълнение на програми по раздел V, тъй като такова изпълнение все още не бе започнало. 4.КООРДИНИРАНЕ НА ДОНОРИТЕ С ДЪРЖАВИТЕ–ЧЛЕНКИ И ДВУСТРАННИТЕ ДОНОРИНа 23 и 24 октомври 2008 г. в Брюксел бе организирана конференция за координация на донорите. Тя бе организирана от Европейската комисия съгласно мандата, който регламентът за ИПП предоставя на Комисията да насърчава координацията на донорите заедно с държавите-членки. Целта на тази конференция бе да се договорят редица препоръки относно начина на увеличаване на ефективността на помощта чрез съвместни действия от страна на донорите и страните бенефициери и начина за насърчаване на поемането на отговорност от страните. Стремежът бе да не се създават нови структури, а да се надграждат съществуващите структури и координационни механизми, както и да се подобри тяхното функциониране. Основните заключения от конференцията за координация на донорите бяха потвърждаване на необходимостта от обща стратегическа цел за подпомагане в Западните Балкани и Турция; консенсус за това, че координацията на донорите следва да бъде направлявана от духа и съответните принципи на Парижката декларация за ефективност на помощта (въпреки че всичките пет принципа са вече вградени в механизмите за програмиране и изпълнение на ИПП, все още е необходимо някои области да бъдат подсилени), както и необходимостта страните бенефициери да развият своята отговорност, като укрепят своя административен капаците и системи за обществено финансиране и обществени поръчки, така че да бъдат в състояние да водят в процеса на координиране на донорите. По време на конференцията бе подчертано също така постигането на сътрудничество и допълващи се действия между донорите на Западните Балкани и Турция въз основа на ясен и надежден преглед на дейностите на донорите в страните, за които действа ИПП, както и необходимостта да се включи опитът на страните, които се присъединиха към ЕС през 2004 г. и 2007 г. Накрая бе заключено, че документите за многогодишно индикативно планиране на ИПП трябва да се превърнат в стратегически инструмент за координиране на донорите в Западните Балкани и Турция, на равнище ЕС, на регионално и национално равнище.
Комисията се ангажира с по-тясно сътрудничество с Европейската инвестиционна банка, Европейската банка за възстановяване и развитие, Банката за развитие към Съвета на Европа и други международни финансови институции, които подкрепят модернизацията и развитието на Западните Балкани, по-конкретно чрез консултативната група на международните финансови институции, създадена през март 2007 г. и председателствана от Европейската комисия (ГД „Разширяване“). Целта на тази група е да подкрепя и задълбочава цялостното сътрудничество на международните финансови институции и Европейската комисия със страните кандидатки и потенциални кандидатки, включително сътрудничество в рамките на ИПП. Консултативната група на международните финансови институции се състои от представители на Европейската комисия, групата на Световната банка (МБВР / МФК), ЕИБ, ЕБВР, БРСЕ, Скандинавската инвестиционна банка, Скандинавската финансова корпорация за околна среда, Черноморската банка за търговия и развитие и Съвета за регионално сътрудничество. Нейната дейност е част от цялостните усилия за по-лесно интегриране на страните от Югоизточна Европа с ЕС чрез приемането по-скоро на регионален, а не национален подход към развитието на инфраструктура. През 2008 г. работата бе изпълнена според предвиденото. През юни 2008 г. бе проведена пленарна сесия и започна подготовка за втора сесия, предвидена да се проведе през януари 2009 г. и посветена на международната финансова криза. През 2008 г. продължи дейността на четирите технически работни групи (транспорт, енергетика, околна среда и социални въпроси). В края на 2008 г. секретариатът на консултативната група на международните финансови инстутиции бе поет от Комисията, както бе предвидено след закриването на съвместния офис на Комисията и Световната банка. Съгласно заключенията на Съвета от 14 май 2008 г. Комисията, ЕИБ, ЕБВР и БРСЕ работиха заедно за изготвянето заедно с други международни финансови институции и донори на инвестиционна рамка за Западните Балкани, чиято цел е по-нататъшното хармонизиране и сътрудничество в инвестирането в социално-икономическото развитие и укрепване на растежа и стабилността в региона. През 2008 г. бяха направени значителни усилия и за по-нататъшното изпълнение на трите приоритетни области на сътрудничество с международните финансови институции: микро-, малки и средни предприятия, енергийна ефективност и инфраструктура. Развитие на частния сектор - От гледна точка на обезпечаването, в миналото помощта на ЕС за разкриване на достъп до финансиране за микро- и малките предприятия стигаше до региона посредством множество отделни споразумения с различни международни финансови институции. Благодарение на Европейския фонд за Югоизточна Европа (ЕФЮЕ), създаден през 2005 г., множеството споразумения за микрокредити в целия регион се консолидираха в единен инструмент, който гарантира устойчивост на предходното финансиране и от който управлението спечели по отношение на ефективност. Най-впечатляващото относно ЕФЮЕ е фактът, че покриването на рисковете с финансов принос от ЕС и държавите-членки привлече частния капитал да инвестира в микрозаеми. От края на 2008 г. ЕФЮЕ се изпълнява успешно. Енергийна ефективност - Целта е да се насърчат инвестициите в енергийната ефективност и възобновяемите енергоизточници в сектора на малките и средните предприятия и в публични сектори чрез извличане на полза и продължаване на дейности, подкрепени по националните програми, които имат за цел: (i) да повишат общественото съзнание за енергийната ефективност и за възможностите за икономия на енергия; (ii) да приведат в изпълнение законодателство, свързано с директивата за енергийните характеристики на сградите и за ефективността при крайното потребление на енергия и осъществяване на енергийни услуги (включително за възобновяемата енергия). Нещо повече – насърчаването на инвестициите в енергийна ефективност отговаря на препоръката, съдържаща се в Зелената книга на Европейската комисия за енергийната ефективност, с която международните финансови институции се приканват да предоставят дългосрочно финансиране за инвестиции в енергийната ефективност. Насърчаване на инвестициите в инфраструктурата - Адекватните инфраструктурни мрежи и услуги в транспорта, енергетиката, екологията и социалния сектор са от решаващо значение за обезпечаване на социално-икономическото развитие и стабилността в региона. Сред основните причини, възпрепятстващи подобряването на инфраструктурата, са недостатъчните финансови ресурси на бенефициерите и липсата им на опит в подготовката на проекти, които международните финансови институции и други донори биха разгледали за финансиране. Сериозното инвестиране в инфраструктура е от решаващо значение за гарантиране наличието на редица крайно необходими услуги като водоснабдяване и канализация, отопление, енергоснабдяване, транспорт, здравеопазване и образование, с които да се подобрят жизнените условия на гражданите. С оглед на всичко това достъпът до финансиране е от ключова важност. Работата по тази приоритетна област включваше създаването на многосекторен инструмент за инфраструктурни проекти, предназначен за няколко бенефициери, с който ще се оказва помощ на институциите на бенефициерите на национално, регионално и общинско равнище в подготовката и изпълнението на инфраструктурни инвестиционни проекти, финансирани от международните финансови институции и от други донори. През 2008 г. инструментът започна да работи и той спомага за постигане на икономии от мащаба, като мобилизира необходимия технически експертен опит за подготовка и подпомагане на инфраструктурни инвестиционни проекти, улеснява контактите и работата в мрежи и обмена на ноу-хау между бенефициерите и стимулира отпускането на заеми от международните финансови институции, които да допълват средствата по ИПП за всяка страна. Инструментът за инфраструктурни проекти финансира, заедно с международните финансови институции, реални инвестиционни проекти в Западните Балкани и се състои от два компонента: компонент за техническа помощ и компонент „Прозорец общини“. През 2008 г. компонентът за техническа помощ заработи с пълна сила, подкрепяйки 18 проекта, докато компонентът „Прозорец общини“ бе одобрен и в края на 2008 г. бе предаден първият кръг от проекти за оценка. 1Хърватия, Турция и бивша югославска република Македония. 2Албания, Босна и Херцеговина, Черна гора, Сърбия и Косово съгласно Резолюция 1244/99 на Съвета за сигурност на ООН. 3Регламент (ЕИО) № 3906/89 на Съвета от 19 декември 1989 г. 4Инструмент за предприсъединителна структурна политика, Регламент (ЕО) № 1267/1999 на Съвета от 21 юни 1999 г. 5Специална предприсъединителна програма за развитие на земеделието и селските райони, Регламент (EО) № 1268/1999 на Съвета от 21 юни 1999 г. 6Регламент (ЕО) № 2500/2001 на Съвета от 17 декември 2001 г. 7Помощ на Общността за възстановяване, развитие и стабилизиране, Регламент (ЕО) № 2666/2000 на Съвета от 5 декември 2000 г. 8http://www.eu2008.fr/webdav/site/PFUE/shared/import/1208_CAGRE/Council_conclusions_on%20Enlargement_EN.pdf 9Съгласно Резолюция 1244/99 на Съвета за сигурност на ООН. 10Някои програми все още не са започнали, тъй като не са налице необходимите условия. Ето защо следните суми бяха прехвърлени от пакетите за страните по раздел II към раздел I за същите страни: 1 млн. EUR за Албания, 1,2 млн. EUR за бившата югославска република Македония, 2,7 млн. EUR за Косово и 5,9 млн. EUR за Турция. 11Съставен от представители на държавите-членки и председателстван от представител на Комисията, комитетът на ИПП подпомага Комисията по-специално в гарантиране на координацията и съгласуваността на помощта. 12Special Accession Programme for Agriculture and Rural Development (Специална присъединителна програма за земеделие и развитие на селските райони). 13Решение на Комисията C/2008/650 14Програмата бе приета с решение C/2007/677 на Комисията от 25 февруари 2008 г. 15Решение на Комисията C/2008/691 BG Каталог: pub -> ECD ECD -> Съдържание ECD -> Към общия бюджет за 2013 Г. Разходна част на бюджета по раздели раздел III — Комисия Раздел IV — Съд на Европейския съюз ECD -> I. въведение ECD -> Съвет на европейския съюз ECD -> Точки за открито обсъждане1 Страница обсъждания на законодателни актове ECD -> Доклад на комисията за финансирането на сигурността на въздухоплаването доклад на комисията ECD -> Регламент за изменение на Регламент (ЕО) №1466/97 на Съвета ECD -> Доклад за 2007 Г. За фар, предприсъединителната помощ за турция, cards и преходния финансов инструмент ECD -> Открито обсъждане в съответствие с член 16, параграф 8 от Договора за ес Изтегляне 385.96 Kb. Сподели с приятели:
|