Б. Цели по опазване на околната среда на международно равнище

Във връзка с приемането на България като едноправен член на Европейския съюз от 01.01.2007г., и хармонизиране на нашето законодателство с това на ЕС, основни източници даващи целите по опазването на околната среда са Европейските Директиви, Ръководства и Указания, които са ползвани и съобразени при изготвянето на настоящия Доклад за ЕО.

Разработени са много документи с международен глобален обхват, даващи цели по опазване на околната среда. Актуални в момента са т.нар. Integrated Environmental strategies (Интегрирани стратегии по околна среда), който се разработват и изпълняват в много държави. Основните цели, които преследват тези стратегически програми са както следва:

Използване на съвременни методи за анализ и оценка на качеството на околната среда и здравния статус на населението;

Предоставяне на информация за състоянието на околната среда;

Извършване на строителни експертизи и цялостен анализ на енергетиката и околната среда;

Стимулиране изпълнението на мерки по превантивна охрана на околната среда.
5.2. Цели за опазване на околната среда, взети под внимание при изготвяне на плана

В следващата таблица са разгледани приоритетите и целите на ОУП спрямо целите по опазване на околната среда на национално равнище, посочени в таблица № 5.2-1.

„+” положително отношение към целта по опазване на околната среда;

„- -”силно отрицателно отношение към целта по опазване на околната среда;

„-” отрицателно отношение към целта по опазване на околната среда;

„0” – нулево въздействие;

„Х” – няма отношение;

От гледна точка чистотата на атмосферния въздух в Плана се дава приоритет на:

• 
  Разумна и планирана урбанизация на населените и курортните места при спазване на законовите разпоредби на ЗУТ. Това ще промени хаотичното застрояване и ще осигури естествена вентилация на населените и курортните места, както и необходимия процент зелени площи.
  
• 
  Извършване на реконструкция и модернизация на всички пътища, обслужващи селищата в общината, привеждането към европейските стандарти на всички елементи на пътната мрежа. Доизграждане и благоустрояване на всички улици в населените места. Рехабилитация на общинските пътища, осигуряващи достъп до регионалната пътна мрежа (пътища от II и III клас) – водещи от индустриални зони, както и от територии с потенциал за развитие и/или проявен инвеститорски интерес. Повишаване носимоспособността на пътните настилки на общинските настилки на общинските пътища, осигуряващи достъп до производствени индустриални зони, генериращи голям обем тежкотоварен трафик.С това ще се намалят емисиите на прах и парникови газове от двигателите с вътрешно горене на автомобилите.
  
• 
  В дългосрочен аспект газификацията на общината би намалило в значителна степен емисиите на парникови газове от битовите горивни инсталации.
  
• 
  Развитието на леката промишленост, свързана с туризма няма да предизвика допълнително замърсяване на атмосферния въздух.
  
• 
  Пускането на корабостроителния завод в Царево, ще предизвика известно замърсяване на въздуха с прах, парникови газове и летливи органични съединения. Това замърсяване няма да бъде в голям мащаб.
  
• 
  Предвиденото изнасяне на промишлените предприятия извън урабанизираните територии в индустриални зони ще подобри качеството на атмосферния въздух районите за обитаване.
  
• 
  Предвидено е и изнасяне на транзитното движение извън жилищните и курортни зони. Това ще подобри качеството на атмосферния въздух в зоните за обитаване.
  
• 
  Предвиждат се залесителни мероприятия в крайселищните територии, свързани с поощряване на трайните насаждения и създаване на защитни пояси към пътищата в общината. Защитния пояс ще екранира до голяма степен разпространението на врени вещества от двигателите на МПС.
  
• 
  Проектът предвижда създаване на буферни паркинги в селищата с претоварено движение през летния сезон и там, където е налице особена чувствителност на територията : Царево, Ахтопол, Синеморец. По този начин ще се намали въздействието на вредните вещества от МПС в тези места.
  
• 
  Предвижда се изнасяне на зоната за животни край Ахтопол в района на новосъздадената промишлена зона до бетоновия възел, изместване на зоната за животни за гр. Царево на общински терен, включващ телеугоителната ферма и създаване на такива зони за всички останали селища, където ще се развива климатолечението и курортното дело. Това ще спре разнасянето на неприятни миризми в жилищните райони.
  
• 
  Предвиденото закриване на нерегламентираните сметища ще спре праховите емисии и разпространението на неприятни миризми от тях, както и възможността от възникване на пожари.
  
• 
  Замърсяването на атмосферния въздух през периода на строителство ще бъде с прах и парникови газове от двигателите с вътрешно горене на строителната техника и МПС, превозващи строителни материали и строителни отпадъци.
  
• 
  Предвидените дейности, като цяло са благоприятни по отношение на качеството на атмосферния въздух в общината. При проектирането на териториите са спазвани общите за страната и конкретни за района екологични изисквания. Предвидените мероприятия свързани с възстановяване на парковите площи, изграждане на система от защитни зелени пояси покрай главните пътища, застрояване с ниска етажност и интензивност ще доведат от една страна до препятсване на замърсяването на населените райони от врените газове изпускани от МПС, а от друга ще създаде добри условия за естествена вентилаци и разсейване на вредните вещества. Привеждането на съществуващото сметище в съответствие с нормативните изисквания и премахването на незаконните сметища е дейност, залегнала в целите на Националната стратегия по околна среда и ще доведе до ограничаване на неорганизираните източници на емисии на вредни вещества в атмосферата.
  
• 
  Предвидените дейности не би трябвало да окажат вредно въздействие върху общото състояние на микроклимата и качеството на въздуха. Осъществяването на предвижданите решения, трябва да доведе до подобряване на съществуващото състояние на тези елементи на околната среда.
  

Териториалното разпределение на земите според тяхното предназначение и ползуване е:

• 
  Проекта за актуализация на ОУП на общ.Царево увеличава площта на ПП”Странджа”, като включва 27744.3дка., като 600.9 дка. от тях са в земл.Царево, а останалите в земл.Изгрев. и са част от Защитена Зона „Босна” предвидена по плановете на неодобрения проект за „НАТУРА 2000”
  
• 
  Проекта за актуализация на ОУП на община Царево се съобразава със Защитена Зона „Караагач” с площ от 641,60 дка. предложена по плановете за „НАТУРА 2000”, като площа от 138,122 дка. намиращи се на територията на общ.Царево е предвидена за лесопарк.
  

Необходимо е в конкретните проекти за усвояване на териториите да бъдат заложени мерки относно опазването на почвите от замърсяване и деградация, предотвратяване на ерозионни процеси.

С прилагане на ОУП ще се предотврати стихийното усвояване на селскостопанска земя, промяна на предназначението и за неземеделски нужди и запазване на плодородните почви за земеделие.

6.3 Земни недра

6.3.1.Върху геоложката среда

Според предвижданията в ОУП въздействието върху геоложката среда ще се изрази в механично нарушаване на приповърхностният й слой при изпълнение на изкопите и насипите за фундиране на нови жилищни и туристически обекти, пристанищни и други съоръжения, пречиствателни станции и модули, подземни и надземни комуникации, туристическа и комунална инфраструктура и пр.

Освен от механично нарушаване геоложката среда потенциално е застрашена и от замърсяването й със строителни, битови и отпадъци, разливи на нефтени продукти от моторните превозни средства и др.

Въздействието върху геоложката среда ще бъде постоянно, необратимо, но обективно неизбежно. По обхват се ограничава в обсега на територията на обекта и непосредствения терен около нея.

Предпоставка за разширяване на въздействието геоложката среда е евентуалното, несъобразено с условията за устойчивост на масива, изпълнение на дълбоки изкопи и високи насипи.

Нарушения върху повърхностния слой на земните недра е свързано със извършване на строителните дейности по изграждане на инфраструктурните обекти.

Въздействието върху подземните води при реализацията на инвестиционното предложение ще се изрази в:

- инфилтриране на замърсени води, генерирани от неизградената система за отвеждане и пречистване на отпадните води и замърсяването с твърди битови отпадъци, както и при изпълнение на строителните работи. То ще бъде отрицателно, пряко, временно и обратимо с ограничен териториален обхват в обсега на населените места и на изкопите за ново строителство. Оценява се като незначително;

- промяна на хидродинамичния режим в зоната на неговото влияние и отнемане на естествени ресурси и еластични и/или гравитационни запаси от подземни водни тела при експлоатацията на съществуващите водовземни съоръжения и евентуално предстоящи за изграждане нови водовземно съоръжение от подземни води.

Това въздействие ще бъде постоянно, дълготрайно и обратимо при евентуално прекъсване на водовземането. По обхват се ограничава в обсега на създаваната зона на влияние от водовземните съоръжения. Оценява се като незначително при условие, че експлоатацията им се осъществяват съгласно условията в съответните разрешителни.
6.4.2. Повърхностни води

Бъдещото развитие на общината ще постигне:

• 
  Доизграждане на водопроводната мрежа в населените места:
  
  • 
    Реконструкция на амортизираните водопроводи с оглед намаляване на течовете и загубите на питейна вода.
    
  • 
    Реконструкция на съществуващите резервоари и изграждане на нови във всички населени места в общината.
    
• 
  Ограничаване на замърсяването и пречистване на отпадъчните води, което ще доведе до подобряване на качествата на повърхностните води, най-вече на морските води.
  

- Изграждане на КПС в Ахтопол – “Коросията”.

- Изграждане на две КПС във Варвара – рибарско селище и над селото.

- Преустройство на ЛПСОВ Синеморец в КПС.

- Изграждане на КПС Синеморец – за цялата територия.

- Изграждане на ГПСОВ на Ахтопол и Синеморец, с което ще се преустанови заустване на непречистени отпадъчни води в Черно море.

- Изграждане на ПСОВ на курортните обекти, при които не съществува възможност за отвеждане на формираните отпадъчни води на градска ПСОВ.

- Поетапно изграждане на ПСОВ на населените места.

Присъствието на природни елементи като море и планина и формираните под тяхно влияние климат, почви, води, растителен и животински свят, изграждат един уникален ландшафт.

Благодарение на ограниченото в годините антропогенно въздействие, автентичния облик на територията е почти изцяло съхранен, като той следва да се опазва, за да се съхрани като предпоставка за устойчивото развитие на региона.

За целта е необходимо да се търси баланс при усвояване на земеделските и крайселищни територии, да не се допуска застрояване в максимални размери, както и да се запази статута на горите със специално предназначение и защитените гори.

Проблемите, които възникват от взаимодействието между урбанизираната и техническата инфраструктура, като функционална система и ландшафта, като териториална система в зависимост от техния произход и характер, могат да бъдат следните:

- икономически – като резултат от взаимодействието на техническата инфраструктура и икономическото развитие на общината. конфликти в развитието на икономическите, функционалните и териториални системи;

- социални - хармоничното изграждане на ландшафта при задоволяване на потребностите на обществото и на отделната личност; запазване на оптимално съотношение между урбанизираните и природни пространства, обезпечаващо условията за възпроизводство на ландшафтните системи;

- пространствени - емоционална връзка между човека и въздействието на околните пространства,

- административно-правни - стремежът за извличане на печалба от възстановените права върху определените територии,

- екологични - очертаване на границите на запазване на екологичното равновесие и отражението в съседните модулни единици; запазване на биоразнообразието;

- естетически - визуално въздействие от промяната на вида на територията Съхраняване на природните дадености ще доведе до хармонично включване на новите зони към вече съществуващите такива.

Високият дял на защитените територии дава уникална възможност и представлява значителен потенциал за развитието на туризма в региона. Землищата на повечето от селищата в общината обаче, частично или изцяло, попадат в границите на ПП “Странджа” и имат статут на защитени територии. Това затруднява значително възможностите им за разрастване и развитие и води до тяхното изоставане спрямо останалите населени места.

Благодарение на ограниченото в годините антропогенно въздействие за по-голяма част от територията, предмет на ОУП, автентичния облик на територията е почти изцяло съхранен. В него присъстват природни елементи като море и планина и формираните под тяхно влияние климат, почви, води, растителен и животински свят, изграждат един уникален ландшафт.

През годините, районът се е развивал предимно за- земеделски и горскостопански нужди - голям % са земеделските земи, пасища, мери. Съществено значение за облика на общината имат и горските ландшафти.

Високият дял на защитените територии дава уникална възможност и значителен потенциал за развитието на туризма в региона. В повечето случай ненарушените природните ландшафти попадат под защитата на държавното природно законодателство - резервати, защитени територии и природни обекти, някои от горските и крайводни ландшафти, обхващат голямо разнообразие от съхранени природни ландшафти – крайречни зони, крайморски зони, геоложки образувания, територии с изключителен пейзаж.

При реализирането на изменението на ОУП частично ще бъдат засегнати части от ПП “Странджа”и ПЗЗ BG 0001007. Във връзка с това е направена оценка на загубена площ на местообитанията спрямо общата им площ в териториите поставени под режим на защита. При възприетите показатели на застрояване в крайбрежните територии, в съответствие със Закона за Черноморското крайбрежие, въздействието върху защитените територии може да бъде сведено до допустими граници за нормално функциониране на екосистемите, като се гарантира охраната на крайбрежната зона от прекомерна урбанизация и преуплътняване. При реализирането на Изменението на ОУП на община Царево не се очаква пряко негативно въздействие и няма да бъде нарушен благоприятния природозащитен статус по време на строителството и ползуването (заключение от доклада за ОС).

Опазване на автентичния облик на ландшафта е обвързано с развитието на социалните структури и процеси, определя стратегиите за изменение, възстановяване и опазване на околната среда.

В ОУП са предвидени цели по опазване на околната среда на национално равнище, респективно опазване на съществуващия природен облик на района.

В ОУП е предвидено достигане на европейски критерии за урбанизация в екологично чисти територии - предложените за урбанизиране територии (в ОУП) да бъдат с размери и териториално разпределение, което в минимална степен да окаже негативно въздействие върху защитените природни обекти и зони, биологичното разнообразие и благоприятния природозащитен статус на видовете и местообитанията.

ОУП прудвижда развитие на модерна туристическа инфраструктура - реализация на пътна мрежа, която да осигурява добро обслужване на туристи и населението в общината при сведено до минимум негативно влияние върху природните компонентите на ландшафта. Предвидено е доизграждане на В и К мрежи и съоръжения. Осигуряване на допълнително водоснабдяване за обезпечаване на необходимите количества вода за питейни нужди. Запазване стабилност на водните екосистеми. Осигуряване на по- високо качество на живот на обитателите и създаване на условия за развитие на туризъм.

Изпълнението на предвидените мерки за смекчаване на въздействието върху околната среда ще доведат до запазване на облика на територията - предпоставка за устойчиво развитие на района по отношение на земеползване, опазване на природните дадености, защитени територии, реки, флора и фауна, опазване на ценни местообитания, опазване на крайбрежната ивица и заливни гори. Всички те определят облика на ландшафта на територията, предмет на ОУП.

Основните проблеми, които трябва да се решат за опазване на ландшафта са екологични, естетически, функционални, пространствени, икономически, социални и административно-правни.

- земеползването – определяне на функционалната структура на селското стопанство в зависимост от релефа, почвите, кимат и др.; Създаване възможност за възстановяване на нарушените територии и определяне на последващото им предназначение.

- запазване на реките и екосистемите им извън урбанизираните зони;

- запазване на териториите, попадащи в защитените територии и зони (изключение ПП Странджа ) На територията на Община Царево съществува голямо биологично разнообразие свързано с флората, растителността и типовете местообитания; Защитените природни територии в крайбрежните части на общината са подложени на значителен антропогенен натиск, в резултат на което в някои от тях протичат деградационни процеси. Особенно ценни са местообитанията, които граничат с долове, обрасли с влаголюбива дървесна растителност.

В ПУ на ПП Странджа е включена програма „Ландшафтни и визуални подобрения” в парк с проекти: Подобряване състоянието на характерните ландшафти по главните туристически маршрути и обекти за посещение в парка. Проектът включва първоначално проучване (едногодишен период), за да се установи динамиката на изменението на ландшафтите през отделните сезони и да се извърши тяхното картиране, след което ще бъде изработен план за действие с конкретни технически мерки за подобряване на състоянието на характерните ландшафти.

Проект: Интердисциплинарно проучване на ландшафта в ПП “Странджа” с цел номиниране като ландшафт от категория ІІ по критериите на Конвенцията за световното наследство (WHC)

Основание за подобно проучване е фактът, че територията притежава висока автентичност на културното наследство в природната и селищна среда, представлява специфична етнокултурна зона със запазени традиции и обичаи, включва традиционни селища, които са чувствителни и уязвими и директно свързани с исторически събития, традиции и вярвания с универсално значение - нестинарството. Допълнително основание за подобно проучване е духовната връзка на населението с местната природа и припокриването на културни и природни стойности. Проектът ще включва и административни процедури, свързани с номинирането на територията.

- максимално запазване границите на горите (на територията на горския фонд преобладават коренни и продължително производни растителни съобщества, които са свързани със запазени природни местообитания, в които протичат естествени сукцесионни процеси.

Предвидените за застрояване земи, представляват 1,315% от територията на общината (актуализиран ОУП). Земите, за които е предвидена промяна на предназначението им, са основно открити (земеделски), а именно:

Агроландшафти, в т. ч. Обработваеми (ниви, мери, овощни градини) и необработваеми(пасища, ливади) – преобладаващата част от земите (в землищата на селата Фазаново, Изгрев, Варвара, Синеморец, Резово, Кондолово, до северните части на с. Кости и с. Българи, на север до гр. Ахтопол);

Горски участъци, проредени насаждения, храсталачни територии – предимно малки по площ участъци, в т. ч. и като обща големина на площта им (на юг до с. Синеморец, а на северо-запад от гр. Ахтопол – овощни градини);

Вече застроени или частично застроени вилни зони (на север до с. Бродилово и с. Българи);

Промишлени зони (на север до с. Българи);

Територии в близост до морето, но незасягащи плажни ивици и непосредствени брегове – открити тревни и храсталачно-тревни територии, скалисти и каменисти участъци до морския бряг(на значителна част от бреговата ивица).

Черноморското крайбрежие и крайбрежната плажна ивица, имат определен статут, съгласно Наредба 2 за правила и нормативи за териториалноустройственото планиране на Черноморското крайбрежие/от1995/ и Закона за устройство на Черноморското крайбрежие/ обн.ДВ 48 юни 2007, в сила от 1.01.2008/

Съгл чл.9 На територията на Черноморското крайбрежие се създават следните охранителни зони:

На територията на Черноморското крайбрежие се създават следните охранителни зони:

1. зона "А" с режим на особена териториалноустройствена защита; ширина 100м

2. зона "Б" със специфични характеристики на територията и специален режим за опазване на териториалните и акваториалните ресурси /ивица 2 км от гранична зона А/

- Административно-правни - Произтичащи от променените условия и приемането на нови закони, отнасящи се до опазването на околната среда, защитените територии, нарушените ландшафти, собственост върху земята и начин на използването и, възстановени права върху определени територии.

При реализирането на изменението на ОУП частично ще бъдат засегнати части от ПП “Странджа”и ПЗЗ BG 0001007. Във връзка с това е направена оценка на загубена площ на местообитанията спрямо общата им площ в териториите поставени под режим на защита. При възприетите показатели на застрояване в крайбрежните територии, в съответствие със Закона за Черноморското крайбрежие, въздействието върху защитените територии може да бъде сведено до допустими граници за нормално функциониране на екосистемите, като се гарантира охраната на крайбрежната зона от прекомерна урбанизация и преуплътняване.

В последния вариант за изменението на Общ устройствен план на Община Царево се предвижда урбанизиране на територии от ПЗЗ “ Странджа “ с обща площ 4898.2 дка , което представлява 1.36 % от частта на ПП ”Странджа”, разположена в границите на общината. Като се вземе предвид факта, че тази част от ПП Странджа се включва в защитена зона BG 0001007 “ Странджа “ изменението на ОУП засяга и целите и предмета на опазване в тази ПЗЗ. Предложените за урбанизиране територии са предвидени за вилни зони, ваканционни селища, курортни територии, за други рекреационни дейности и съвсем малка част за производствена дейност.

Оценката на степента на въздействие върху типовете природни местообитания е определена въз основа на комплексна експертна оценка на тяхното разпространение и на даденото в Стандартния формуляр разпределение на типовете местообитания и на площта на ЗЗ по класове земно покритие.

В табл. № 6.6.1 е представено процентното разпределение на предложените за урбанизиране поземлени имоти в Община Царево от съответните класове земно покритие в ПЗЗ Странджа
Разпределение на предложените за урбанизиране територии в Община Царево по основните класове земно покритие в ПЗЗ Странджа

Таблица 6.6.1

При оценката на втория вариант за изменение на ОУП на Община Царево по землища е анализирано разпределението на предвидени за урбанизиране поземлени имоти от Потенциално защитена зона “Странджа” по класове земно покритие и типове природни местообитания..

Анализът на разпределението на предложените за урбанизиране поземлени имоти по начин на трайно предназначение дава основание да се направи заключението, че преобладаваща част от тях не засягат пряко приоритетни природни местообитания, които са обект на опазване в ПЗЗ “Странджа “.

Специалните въздействия върху природните местообитания и местообитания на растителни видове, които могат да се прогнозират са свързани с:

• 
  пряко унищожаване на части от местообитания и на растителни съобщества при осъществяване на строителството;
  
• 
  замърсяване на въздуха, почвите и водите при нормално функциониране на изградените съоръжения и при аварии;
  
• 
  повишена опасност от пожари;
  
• 
  навлизане на рудерални и плевелни видове, които могат да променят структурата на растителните съобщества и да стимулират вторични сукцесии в различни направления.
  

При реализацията на изменението на ОУП на община Царево не се очакват негативни въздействия върху следните природни типове местообитания включени в Стандартния формуляр на ПЗЗ Странджа.

6210 * Полуестествени сухи тревни и храстови съобщества върху варовик (Festuco-Brometalia) (*важни местообитания на орхидеи)

6430 Хидрофилни съобщества от високи треви в равнините и в планинския до алпийския пояс

8230 Силикатни скали с пионерна растителност от съюзите Sedo-Scleranthion или Sedo albi-Veronicion dillenii

7220 * Извори с твърда вода с туфести формации (Cratoneurion)

8210 Хазмофитна растителност по варовикови скални склонове

8220 Хазмофитна растителност по силикатни скални склонове

6510 Низинни сенокосни ливади

8310 Неблагоустроени пещери

8330 Подводни или частично подводни морски пещери

91F0 Крайречни смесени гори от Quercus robur, Ulmus laevis и Fraxinus excelsior или Fraxinus angustifolia покрай големи реки (Ulmenion minoris)

91S0 Западнопонтийски букови гори

92A0 Крайречни галерии от Salix alba и Populus alba

91AA Източни гори от космат дъб

91E0 * Алувиални гори с Alnus glutinosa и Fraxinus excelsior (Alno-Pandion, Alnion incanae, Salicion albae)

4030 Европейски сухи ерикоидни съобщества

6110 * Отворени калцифилни или базифилни тревни съобщества от Alysso-Sedion albi

1130 Естуари

91G0 * Панонски гори с Quercus petraea и Carpinus betulus

1410 Средиземноморски солени ливади

1340 * Континентални солени ливади

При реализацията на изменението на ОУП на община Царево може да се очакват частични въздействия върху природните типове местообитания 6220, 1170, 1110, 1160,1210, 1240, 2110, 2120, 2130, които са обект на опазаване и са включени в Стандартния формуляр на ПЗЗ Странджа.
Код пр. Име % Покр.

6220 * Псевдостепи с житни и едногодишни растения 5.02

от клас Thero-Brachypodietea

1170 Съобщества с кафяви, червени и зелени 0.12

водорасли по скалисти морски дъна

1110 Постоянно покрити от морска вода пясъчни и 1

тинести плитчини

1160 Обширни плитки заливи 0.25

1210 Едногодишна растителност върху морски 1

крайбрежни наноси

1240 Стръмни морски скали, обрасли с ендемични 1

видове Limonium

2110 Зараждащи се подвижни дюни 1

2120 Подвижни дюни с Ammophila arenaria по 0.02

крайбрежната ивица (бели дюни)

2130 * Неподвижни крайбрежни дюни с тревна 0.1

растителност (сиви дюни)

Въздействията върху тази група местообитания могат да се прояват чрез пряко унищожаване на части от някои местообитания при строителство на инфраструктура, при рекреационно използуване на отделни територии, при аварии на някои съоръжения и последващо замърсяване, при пожари и др. непредвидени инциденти.

При реализацията на изменението на ОУП на община Царево могат да се очакват частични въздействия и върху природни типове местообитания 92 М0 и 1130.

Код Пр. Име % Покр.

91M0 Балкано-панонски церово-горунови гори 50.91

1130 Естуари 0.1

Негативните въздействия върху местообитанията 91М0 и 1130 могат да се проявят в частично унищожаване на граничните зони ( екотони ) в някои части на тези местообитания, при строителството и при експлоатацията на изградените съоръжения, при аварии, при рекреационно натоварване на урбанизираните и на съседните на тях територии и при други форми на антропогенни въздействия.

Направената оценка на загубената площ на местообитанията спрямо общата им площ в териториите, поставени под режим на защита дава възможност да се направят следните констатации

Очакват се средни по степен въздействия върху благоприятния природозащитен статус на местообитанията 91 М0 и 6220 в някои от предвидени за урбанизация зони. Въздействията могат да бъдат свързани със загуба на части от местообитанията или на екотонни зони, които е необходимо да се отчетат в комбинация с други фактори и да се препоръчат мерки за намаляване или премахване.

Защитените територии, респ. местообитанията, хабитати и видове попадащи тях са предмет на опазване, регламентирано от българско законодателство и международни конвенции.

Добивът на инертни материали от поречието на река , при липса на контрол води до неблагоприятно въздействие върху околната среда - унищожаване на местообитания и хабитати, въздействие върху нивото на подпочвените води, визуално въздействие.

При реализирането на изменението на ОУП частично и цялостно ще бъдат засегнати растителни съобщества и типовете местообитания на предложена за урбанизиране площ от 6871.5 дка. На урбанизираните територии частично и цялостно ще бъдат унищожени предимно вторични и производни растителни съобщества на изоставени земеделски земи, мери и пасища. Преобладаваща част от площта на обособените устройствени зони се заема от поземлени имоти по начин на трайно ползуване - ниви. на които са формирани вторични съобщества с преобладаване на широко разпространени растителни видове. Като се взе придвид съществуващото флористично и фитоценотично разнообразие в различните типове местообитания при направения анализ на включените в обособените устройствени зони поземлени имоти по начин на трайно ползуване ( ниви, лозя, овощни градини, пасища, ливади, гори и др. ), специално внимание е отделено на площта на предвидените за урбанизиране ливади, пасища и гори, в които са формирани сериални съобщества свързани със сукцесии на различни потенциални типове растителност.

В землището на гр. Царево са предвидени за урбанизиране 555.5 дка. По предходния ТУП за урбанизирани 3996 дка. В зона 24 са включени ниви и урбанизирани територии. В зона 26 са включени ниви, урбанизирани територии и около 1 дка друг вид дървопроизводствена гора. В зона 28 са включени ниви, урбанизирани територии, ливади - 12.9 дка и 0.1 дка – крайбрежна плажна ивица. Зона 29 е урбанизирана територия. В зона 30 са включени ниви, урбанизирани територии и 16.0 дка – ливади. В зона 31 са включени ниви, урбанизирани територии и 6.0 дка друг вид дървопроизводствена гора. В зони 99, 70 и 21 са включени само земеделски земи – ниви и лозя. В зона 33 е включена 80.1 дка друг вид дървопроизводствена гора. В зона 34 е включена територия по пар. 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. В зона 35 са включени урбанизирани, земеделски и горски територии., от които ливади – 167.3 дка, пасища – 166 дка и д9руг вид недървопроизводителна гора – 113.6 дка. В зона 36 са включени земи по пар. 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Зона 37 включва земеделска територия - ниви и пасище – 2.4 дка. Зона 40 включва урбанизирани територии и ниви. Зона 38 включва земеделски и горски територии, от които 25 дка друг вид недървопроизводителна гора и 0.3 дка иглолистна гора. Зона 41 включва земеделски и горски територии, от които 72 дка –пасища, 6 дка – ливада и 44.5 дка – друг вид недървопроизводителна горска площ. Зони 32, 43, 44, 39,11 и 82 включват урбанизирани територии и земеделски земи /ниви/. Зона 45 включва урбанизирана територия и земеделска земя, от която 3.9 дка е пасище. Зона 15 включва земеделска и горска територия, предвидена за друг вид производствен, складов обект.

В землището на с. Фазаново са предвидени за урбанизиране 845.6 дка. По предходния ТУП за урбанизирани 84.1 дка. В зона 47 са включени земеделски територии, от които 107 дка са пасища. В зона 48 са включени земеделски територии, от които около 159 дка са пасища.В зони 49, 82 и 11 са включени само ниви.

В землището на с. Изгрев са предвидени за урбанизиране 322.2 дка. По предходния ТУП не са урбанизирани територии. В зони 58, 11 и 82 са включени само ниви. В зона 59 е включена замеделска територия, от която 22 дка пасища и 59 дка – друг вид ливада.

В землището на с. Лозенец са предвидени за урбанизиране 79.3 дка. По предходния ТУП за урбанизирани 2045.2 дка. В зона 1 са включени урбанизирани територии и горска територия, от която 11.9 дка – друг вид дървопроизводствена гора и 29 дка – поляни. В зона 2 са включени урбанизирани територии и земеделска земя, от която 1.5 дка е пасище. Зони 3 и 5 включват урбанизирани територии и земеделски земи /ниви/. Зона 4 включва урбанизирани територии и горски територии, от които 2.5 дка – иглолистна гора, 2.5 дка – друг вид дървопроизводителна площ, 11.9 дка – пасище и 2.4 дка – поляни.Зона 6 включва урбанизирани територии и земеделски земи, от които 1.1 дка е пасище. Зона 7 е урбанизирана територия. Зона 8 включва урбанизирани територии и земеделски земи, от които 9.9 дка са пасища. Зони 9, 11, 13, 16, 55, 17, 18, 20 и 82 са урбанизирани територии и земеделски земи / ниви /. Зона 10 включва земеделски земи и гарска територия, от която 5 дка са широколистна гора. Зона 14 включва урбанизирани територии и замаделски земи, от които 70.6 дка са пасища. Зона 19 включва 11.9 дка пасища. Зона 22 включва урбанизирана територия и 0.4 дка горска територия предвидена за ведомствен път. Зона 23 включва урбанизирани територии и земеделска територия, от която около 9 дка – пасище. Зона 24 включва урбанизирани и горски теритарии, от които 19.2 дка – друг вид недървопроизводствена горска площ.

В землището на с. Велика са предвидени за урбанизиране 216.5 дка. По предходния ТУП за урбанизирани 606.8 дка. В зони 51 и 52 са включени земедилски територии, от които 73 дка са пасища. Зона 53 е включена горска територия, от която 249 дка широколистна гора с неустановена собственост. Зона 55 включва земеделски територии, от които 23.7 дка – пасища. В зони 56 и 11 са включени само земеделски земи.

В землището на с. Бродилово за урбанизиране са предвидени 237.2 дка. По преходен ТУП са урбанизирани 24.4 дка. В устройствне зона 67 по начин на трайно ползуване 200.5 дка от поземлените имоти са ниви и 36.7 дка са пасища. Зона 11 предвидена за гробищен парк е земеделска земя.

В землището на с. Българи за урбанизиране са предвидени 291.0 дка. По преходен ТУП са урбанизирани 41.4 дка. В зона 61 е предвидено за урбанизиране пасище от горска територия с площ 14,4 дка. Зона 62, включва ниви и пасище ог горска територия с площ 6.9 дка. Към зона 63, която е земеделска територия, са включени пасища – 10.3 дка и друг вид недървопроизводствена горска площ – 12.4 дка.

В землището на с.Варвара за урбанизиране са предвидени 2787.2 дка. По преходен ТУП са урбанизирани 464.5 дка. В зона 68 освен ниви , 19 дка са пасища и 48.7 дка са нелесопригодна площ с дървесна растителност и храсти. В зона 69, освен ниви има и 106.6 дка широколистна гора, 44.4 дка иглолистна гора, 430.0 дка друг вид дървопроизводителна гора, 82.4 дка нелесопригодна площ и 165.0 дка – пасище. В зона 71 освен ниви има 1.7 дка пасище. В зона 72, освен земеделски земи, 0.7 дка е пасище.В зона 73 включва земеделски и урбанизирани територии. Освен тях, 5.5 дка са широколистна гора и 15.4 дка – пасища. Зони 74 и 75 включват само ниви.Зона 76 са земеделски територии, 2.8 дка – широколистна гора и 9.2 дка – пасище. Зона 11 е предвидена за гробищен парк е земеделска територия.

В землището на с. Кондолово за урбанизиране се предлагат общо 137.4 дка. В това землище няма урбанизирани територии по преходен ТУП. Зона 60 е земеделска територия, в която са включени ливади - 49.0 дка и друг вид недървопроизводствена горска площ – 14.0 дка.

В землището на с. Кости за урбанизиране са предвидени общо 239.2 дка. В това землище по преходен ТУП са урбанизирани 56.7 дка. В зона 66 е включена земеделска земя, от която пасищата са 53 дка, а 61.6 дка са друг вид ливада. Зона 11 е земеделска земя, предвидена за гробищен парк.

В землището на с. Резово за урбанизиране са предвидени 420.8 дка. По преходен ТУП са урбанизирани 237.6 дка. Анализът на разпределението на поземлените имоти по зони показва, че Зона 95 е земеделска територия, от която 18.4 дка са пасища, зона 96 е също земеделска територия, от която 42.5 дка е пасище и 2.0 – ливада, зона 97 е земеделска територия, от която 2.8 дка е пасище и 2.5 дка ливади. В Зона 11 са земеделски територии , предвидени за гробищен парк.

В землището на с. Синеморец за урбанизиране са предвидени общо 347.1 дка. По преходен ТУП са урбанизирани 312.7 дка. Анализът на разпределението на поземлените имоти по зони показва, че Зона 89 включва ниви, урбанизирани територии и пасищата - 129.5 дка. Зона 90 включва земеделски територии, 4.0 дка – широколистна гора и около 26.0 дка – друг вид дървопроизводствина гора. Зона 91 включва земеделски територии, 16.4 дка – широколистна гора, 8.2 дка – друг дървопроизводствена гора и пасища – 140.6 дка.Зона 92 включва само земеделска територия. Зона 93 включва урбанизирани територии и земеделски земи, пасища – 8.0 дка. Зона 94 включва земеделски земи и 4.6 дка – друг вид дървопроизводствена гора. Зона 11 е предвидена за гробищен парк.

В землището на гр. Ахтопол за урбанизиране са предвидени 438.3 дка. По преходен ТУП са урбанизирани 1485.4 дка. Анализът на разпределението на поземлените имоти по зони показва, че в зона 77 се включва пасище – 7.6 дка, в зона 78 се включва пасище – 2.7 дка, в зона 79 се включва ливада – 11.5 дка. В зона 81 се включва пасище – 18.5 дка, в зона 11 – няма ливади и пасища. В зона 83 се включва пасище – 15,2 дка, зона 84 включва земи по параграф 4. Зона 85 включва урбанизирана територия за стопански двор, ниви и пасище – 0.5 дка. Зони 86 и 87 включват само земеделски земи. Зона 88 включва земеделска земя и пасище – 17.8 дка.

На територията на Община Царево и в района на ПП “ Странджа “ има голямо разнообразие на специфични растителни видове. В различни части на природния парк са установени находища на около 80 растителни видове, включени в Червената книга на Р България, много от които са защитени по смисъла на Закона за биологичното разнообразие. В предвидените за урбанизиране територии, обаче няма информация за наличие на много находища на редки и защитени растителни видове, във връзка с което се очаква да бъдат засегнати пряко малко на брой находища на растителни видове с природозащитен статус.

На територията на Община Царево съществува голямо биологично разнообразие и на растителни съобщества и типовете природни местообитания. На територията на горския фонд преобладават коренни и продължително производни растителни съобщества, които са свързани със запазени природни местообитания, в които протичат естествени сукцесионни процеси. На територията на земеделския фонд в зависимост от начините на стопанисване в земеделските земи протичат разнопосочни сукцесионни процеси. В изоставените земеделски земи сукцесиите са вторични, при които се формират съобщества от плевелно-рудерален тип.

В крайбрежните територии на общината са настъпили значителни деградационни процеси в растителната покривка и типовете местообитания, които са свързани с развитието на туризма, общата урбанизация и др. Защитените природни територии в крайбрежните части на общината също са подложени на по- значителен антропогенен натиск, в резултат на което в някои от тях са протекли деградационни процеси и вторични сукцесии в различни направления.

По отношение на местообитанията при реализацията на Изменения ОУП на Община Царево се очаква ще бъдат засегнати пряко предимно производни и преобразувани местообитания формирани при протичащи вторични сукцесии на тревни екосистеми.

В разработения, но все още не приет План за управление на Природен парк Странджа са картирани находища на следните приоритетни растителни видовe:

1. Veronica turriliana Stoj.and Stef. ( търилово великденче, рядък вид, балкански ендемит ) – разпространен по варовити скали във флористичен район Сж.

2. Ophrys argolica H. Fleischm.( гръцка пчелица ) – разпространен на варовити тревисти места и храсталаци във флористичен район Сж.

3. Lepidotrichum (Aurinia) uechtritzianum ( Bornm.) Velen. ( лепидотрихум, рядък вид ) – разпространен на пясъци и варовити скали във флористичен район Чм

4. Anthemis jordanovii Stoj. And Acht.( йорданово подрумиче, рядък вид български ендемит ) – разпространен по варовити скали във флор. район Сж ( Малко Тървово ).

5. Verbascum lagurus Fisch. And C.A.Meyer ( лагуров лопен, застрашен вид ) – разпространен по каменлини, тревисти места, горски поляни в Сакар и Странджа.

6. Silene caliacrae Jord. And Pan.( калиакренско плюскавиче, рядък вид, български ендемит ) – разпростарнен по варовити скали в Черноморското крийбрежие.

7. Saponaria strndjensis Jord. ( страндженско сапунче, рядък вид, български ендемит ) – разпространен по каменливи места и скални пукнатини във флор. райони Рд /и/ и Сж.

8. Oenanthe millefoilia Janka ( хилядолистен воден морач, рядък вид, български ендемит ) – разпространен по сухи трев. места и храсатлици във флор. райони Чм, СиБ, Др, Прб, Сп, Згп, Рд/и/, Трн, Тхр

9. Verbascum bugulifolium Lam. ( винчелистен лопен, застрашен вид ) – разпр. по сухи,трев.места, пасища и храсталаци във флор. райони Чм/ю/ и Сж.

10. Vaccinium arctostaphylos L.( кавказка боровинка, застрашен вид ) –разпр. във влажни сенчести гори.

11. Oenanthe tenuifolia Boiss. And Orph.( странджански воден морач, рядък вид, балкански ендемит ) – разпространен по тревисти месте и храсалаци във флор. райони Тхр, Сж, Сп /и/.

12. Sideritis syriaca ( сирийски миризлив бурен, кримски чай, застрашен вид ) – разпространен по варовити скали в Сж и СиБ.

13. Pyrus bulgarica Khutath. And Sachok ( българска круша, рядък вид, български ендемит ) – разпространен в храсталаци, край дъбови гори във флор. райони Чм, Сп/и/, Люл, Тхр, Сж.

14. Teucrium lamifolium D,Urv. ( мъртвокоприволистно /странджанско/ подъбиче, рядък вид ) – разпр. в храст. и дъбови гори в Сж.

15. Taxus baccata L.( тис, застрашен вид ) – разпр. във флор. райони Сп, Вт, Блс, Слв, Пн, Рл, Рд,Сж.

16. Astrodaucus litoralis (Bieb.) Drude ( черноморски астродаукус, застрашен вид ) – разпространен по крайморски пясъци във флор. р-н Чм.

17. Pancratium maritimum L.( пясъчна лилия, застрашен вид ) – разпространен по пясъци в във флор. р-н Чм /Ю/.

18. Centaurium maritimum (L.) Fritsch. ( морски червен кантарион, застрашен вид ) – разпространен в храстл и поляни във флор. р-н Чм / ожно от Ахтопол.

19. Lens ervoides (Brign.) Grande ( южна леща, застрашен вид ) – разпр. по каменливи, варавити места във флор. р-н Сж.

20. Ilex colchica Pojark. ( колхидски джел ) – разпространен във влажни, сенчести букови гори във флор. р-н Сж.

21. Serapias vomeracea ( Burm.) Briq. ( палешковиден серапиас, рядък вид ) – разпространен в храсталаци във флор. р-ни Чм/ю/, Слв, Рд /и/.

22. Quercus hartwissiana Steven ( странджански дъб, рядък вид ) – разпространен край реки във флор. р-н Сж.

23. Tilia rubra DC.( червина липа, рядък вид ) – разпространен в широлистни гори във флор. р-ни Чм, Люл, Сг, Сж, Осг.

Находищата на една част от посочените видове са съсредоточени предимно в ЗМ “Велека” ( 3,6,8,9,16,17,18,22) и в ЗМ “ Силистар “( 3,6,9,16,17,18,21 ).