Ще останат нерешени проблемите свързани с

• 
  устройствените зони и функционалното им предназначение със специфични правила и норми, без възможни разширения, при запазване на специфичния облик и традиции, при съхраняване на природния ресурс
  
• 
  без ефективно обществено обсъждане за преодоляване конфликтите на интереси
  
• 
  съобразяване с международни тенденции и изисквания към съхраняване на защитени територии и устойчиво развитие на крайбрежни зони
  
• 
  Контраст и дисбаланс между крайбрежни урбанизирани зони и селищата от вътрешността на общината
  
• 
  Устройство на части на територии и зони, без съобразяване с екологосъобразен подход в планирането, без интигрирано и цялостно инженерно обезпечаване.
  
• 
  Развитие на туристически рекреационни бази без цялостна концепция и специфични туристически продукти, както и координирани от единен информационен център.
  
• 
  Съхраняване на ландшафт, крайбрежни панорамни алеи и места за широк обществен достъп, плажните ивици и дюни компроментирани от тенденцията за непосредсвено застрояване с 4-до 7 етажни сгради
  
• 
  Нерагламентирани и без санитарно-хигиенно обезпечени места за къмпиране
  
• 
  транспортната инфраструктура, паркиране, респективно - замърсяване на атм. въздух;
  
• 
  инженерната и техническа инфраструктура – газифициране на района на общината, ел.захранване, респективно замърсяване на атм.въздух;
  
• 
  Водоснабдяване- Осигуряването на вода за населението и икономиката на страната е основен национален приоритет. Общината има добре развита водопроводна мрежа, но със своите проблеми: - амортизирани тръбопроводи, които се нуждаят от подмяна; - големи загуби във водопроводната мрежа;- по-голямата част от населените места се водоснабдяват от външен за общината водоизточник – яз.”Ясна поляна”.
  
• 
  Повърхностни води – На територията на община Царево продължава заустването на непречистени отпадъчни води от населените места и курортните обекти в Черно море, което води до влошаване качествата на морските води и здравен риск за населението – опасност от разпространение на стомашно-чревни заболявания. Без ГПСОВ са Ахтопол, Синеморец, Резово и всички села във вътрешността на общината, вилните селища и хотелски комплекси. Град Царево има изградена ГПСОВ, но поради неизграденост на помпени станции и напорни тръбопроводи близо 50 % от формираните отпадъчни води в града заустват в Черно море без пречистване.-
  
• 
  Канализация- Градовете имат изградена канализационна мрежа, която се състои от главни колектори и второстепенни канализационни клонове. Все още съществуват населени места – предимно селата във вътрешността на общината - без изградена канализационна мрежа.
  
• 
  Пречиствателни станции- На територията на община Царево има само две пречиствателни станции за отпадъчни води – ПСОВ Царево и ПСОВ Лозенец. Останалите населени места нямат ПСОВ и заустват отпадъчните си води в Черно море или в близки дерета и реки, или използват тоалетни на попивни ями, с което влошават качествата на повърхностните и подземните води.
  
• 
  Проблеми свързани със стихийната урбанизация – респективно унищожаване на земи, хабитати и местообитания;
  
• 
  Проблеми свързани с качество на живот на жителите в общината; нисък стандарт на средата за обитаване и отдих във вътрешността
  
• 
  Проблеми свързани със запазване на културното и историческо наследство;
  
• 
  Проблеми свързани с опазване на защитените територии, с биоразнообразието и запазване на местообитанията;
  
• 
  Проблеми свързани със зоните за спорт и екологичен туризъм, спа туризъм и всички подходящи форми на алтернативен туризъм.
  
• 
  Проблеми, свързани с възможността за удължаване на туристическия сезон и целогодишна ползване на част от легловата база
  
• 
  Проблеми в синхронизация между приети стратегии, програми и планове и проекти, касаещи територията и развитието на общината
  

Както беше посочено в границите на община Царево под режим на защита са поставени значителни територии с цел запазване на природните местообитания на редки и защитени растителни и животински видове, на харктерни ландшафти и специфични природни феномени. Защитените територии в Община Царево са част от природен парк “ Странджа”, части от 3 потенциално защитени зони, 2 резервата, 5 защитени местности и 4 природни забележителности.

В разработено окончателно предложение на ОУП на Община Царево (изготвен след провеждане на общественото обсъждане) са предвидени следните по-съществени въздействия върху части от територията на ПП Странджа и ПЗЗ BG 0001007. Като се има предвид потенциалното биологично разнообразие в различните типове поземлени имоти по начин на трайно ползуване ( ниви, лозя, овощни градини, пасища, ливади, гори и др. ) и съществуващото по-голямото флористиично и фитоценотично разнообразие в ливадите и пасищата е определена тяхната площ в отделните устройствени зони. В обособените зони е определена и площта на териториите заети с различни типове горски съобщества. Въз основа на направения диференциран анализ са направени следните констатации:

1. В землището на с. Бродилово за урбанизиране се предлагат 237.2 дка, които са предвидени за изграждане на вилна зона в местността “Край село”. По преходен ТУП са урбанизирани 24.4 дка. В устройствна зона 67 по начин на трайно ползуване 200.5 дка са ниви и 36.7 дка са пасища. Зона 11 предвидена за гробищен парк е земеделска земя.

2. В землището на с. Българи за урбанизиране се предлагат 291.0 дка, които са предвидени за изграждане на 5 вилни зони. По преходен ТУП са урбанизирани 41.4 дка. В зона 61 е предвидено за урбанизиране пасище от горска територия с площ 14,4 дка. Зона 62, включва ниви и пасище ог горска територия с площ 6.9 дка. Към зона 63, която е земеделска територия, са включени пасища – 10.3 дка и друг вид недървопроизводствена горска площ – 12.4 дка.

3. В землището на с.Варвара за урбанизиране се предлагат 2787.2 дка, които са предвидени за изграждане на 2 вилни зони, 3 ваканционни селища, курортна територия и други рекреационни дейности. По преходен ТУП са урбанизирани 464.5 дка. В зона 68 освен ниви , 19 дка са пасища и 48.7 дка са нелесопригодна площ с дървесна растителност и храсти. В зона 69, освен ниви има и 106.6 дка широколистна гора, 44.4 дка иглолистна гора, 430.0 дка друг вид дървопроизводителна гора, 82.4 дка нелесопригодна площ и 165.0 дка – пасище. В зона 71 освен ниви има 1.7 дка пасище. В зона 72, освен земеделски земи, 0.7 дка е пасище.В зона 73 се включват земеделски и урбанизирани територии. Освен тях, 5.5 дка са широколистна гора и 15.4 дка – пасища. Зони 74 и 75 включват само ниви. Зона 76 са земеделски територии, 2.8 дка – широколистна гора и 9.2 дка – пасище. Зона 11 е предвидена за гробищен парк.

4. В землището на с. Кондолово за урбанизиране се предлагат общо 137.4 дка, които са предвидени за изграждане на 3 вилни зони. В това землище няма урбанизирани територии по преходен ТУП. Зона 60 е земеделска територия, в която ливавадите са 49.0 дка и друг вид недървопроизводствена горска площ – 14.0 дка.

5. В землището на с. Кости за урбанизиране са предвидени общо 239.2 дка, които са предвидени за изграждане на 2 вилни зони. В това землище по преходен ТУП са урбанизирани 56.7 дка. В зона 66 – земеделска земя, пасищата са 53 дка, а 61.6 дка са друг вид ливада. Зона 11 е земеделска земя, предвидена за гробищен парк.

6. В землището на с. Резово за урбанизиране се предлагат 420.8 дка, които са предвидени за изграждане на 3 вилни зони. В това землище по преходен ТУП са урбанизирани 237.6 дка. Зона 95 е земеделска територия, като 18.4 дка са пасища, зона 96 е също земеделска територия, 42.5 дка е пасище и 2.0 – ливада, зона 97 – земеделска територия – 2.8 дка е пасище и 2.5 дка ливади. В зона 11 – земеделски територии са предвидени за гробищен парк.

7. В землището на с. Синеморец за урбанизиране се предлагат общо 347.1 дка, които са предвидени за изграждане на 5 вилни зони. В това землище по преходен ТУП са урбанизирани 312.7 дка. Зона 89 са ниви и урбанизирани територии . Пасищата са 129.5 дка. Зона 90 включва земеделски територии, 4.0 дка – широколистна гора и около 26.0 дка – друг вид дървопроизводствина гора. Зона 91 включва земеделски територии, 16.4 дка – широколистна гора, 8.2 дка – друг дървопроизводствена гора и пасища – 140.6 дка.Зона 92 включва само земеделска територия. Зона 93 включва урбанизирани територии и земеделски земи, пасища – 8.0 дка. Зона 94 включва земеделски земи и 4.6 дка – друг вид дървопроизводствена гора. Зона 11 е предвидена за гробищен парк.

8. В землището на гр. Ахтопол за урбанизиране се предлагат 438.3 дка, които са предвидени за изграждане на вилни зони, ваканционно селище и за производствена дейност В това землище по преходен ТУП са урбанизирани 1485.4 дка. В зона 77 се включват ниви, пасище – 14.2 дка и друг вид недървесна горска площ – 3.7 дка. В зона 78 се включват ниви и пасище – 2.7 дка; в зона 79 се включват ниви и ливада – 11.5 дка. В зона 81 се включват ниви и пасище – 18.5 дка, в зона 11 – няма ливади и пасища. В зона 83 се включва пасище – 15,2 дка; зона 84 включва земи по параграф 4. Зона 85 включва урбанизирана територия за стопански двор, ниви и пасище – 0.5 дка. Зони 86 и 87 включват само земеделски земи. Зона 88 включва земеделска земя и пасище – 17.8 дка.

В последния вариант на изменението на ОУП на Община Царево е направена редукция, като общата площ на предвидените територии за вилни зони, ваканционни селища, курортни територии, за други рекреационни дейности и за производствена дейност е 4898 дка, което представлява 1.315 % от частта на ПП ”Странджа”, разположена в границите на общината.

(В първоначалния вариант тези площи бяха с 20 % завишени ).

Статутът на защитената територия ПП Странджа, която е включена в ПЗЗ Странджа обаче, не изключва предложение за урбанизация на определени територии и те могат да бъдат приети, когато урбанизацията оказва незначително въздействие върху предмета и целите на защита в ПЗЗ Странджа. и на Природен парк Странджа.

На предвидените за урбанизиране обработваеми земи, в които се отглеждат агрофитоценози със слята повърхност и окопни култури, са формирани различни типове синантропни съобщества, които по флористичния подход за класификация на растителността се отнасят към клас Stellarietea mediae R.Tx. et al. ex von Rochow,1951.

Съвременната растителност на предвидените за урбанизиране изоставени земеделски земи след протекли сукцесионни изменения включва различни сериални съобщества, в които доминират широко разпространени плевелни и рудерални видове, като растителните съобщества най-често по флористичния подход за класификация принадлежат към клас Artemisietea vulgaris Lohmeyer et al. ex von Rochow,1951.

Съвременната растителност на предвидените за урбанизиране пасища и ливади също е формирана при вторични сукцесии и е съставена от сериални съобщества свързани с различни насоки на протичащите вторични сукцесии. По флористичния подход за класификация пасищните съобщества се отнасят към групата степи, скалисти степи и песъчливи пасища от клас Brachipodio Chrysopogonetea Horvatic, 1958

При вторичните сукцесии на растителността на предвидените за урбанизиране пасища са формирани различни типове тревни съобщества, които в зависимост от режима на овлажнение се отнасят към ксеротермни или мезоксеротермни типове.

Ксеротермни тревни формации най-често са с преобладаване на белизма (Dichantieta ischaemi), луковична ливадина (Poaeta bulbisae), садина (Chrysopogoneta grylli) и ефемери.

В съобществата на садината участвуват средиземноморски флорни елементи като Trifolium cherleri, (харлерова детелина), Trifolium subterraneum L. (подземна дателина), Trifolium hirtum All. (влакнеста детелина), Trifolium strictum L. (изправена детелина), Onobrychis caput-galli (L.) Lam. (шлемовидна еспарзета), Medicago disformis DC. (дисковидна люцерна), Lotus angustissimus L. (дребен звездан), Sherardia arvensisL. (полски гръдник) и др.

Характерни видове в съобществата на белизмата са: Thymus panonicus All.( панонска мащерка ), Teucriun pollium L. (бяло подъбиче ), Astragalus onobrychis L. (еспарзетово сграбиче), Euphorbia myrsinites L. (мирсинитска млечка), Euphorbia cyparissias L. (обикновена млечка), Euphorbia apios L. (грудкова млечка), Sanguisora minor Scop. (малко динче), Medicago minima (L.) Bart. (дребноплодна люцерна), Trachynia distachya (L.) Link. (двуредна трахиния) и др.

Мезоксеротермна тревна растителност включва съобщества с преобладаване на луковична ливадина (Poa bulbosa L.), пасищен райграс (Lolium perenne L.) и троскот (Cynodon dactylon (L.) Pers.). В отделни съобщества участвува и белизма ( Dichantium ischaemum (L.) Roberty ) и по-рядко садина (Chrysopogon gryllus (L.) Trin.)

Растителността на част от предвидените за урбанизиране ливади се отнася към групата на мезофитните пасища, сенокосни ливади и поляни от Клас Molinio-Arrhenatheretea R.Tx. 1937

На предвидените за урбанизиране територии с начин на трайно ползуване гора са формирани горски култури и произвадни горски съобщества, които се отнасят към клас Quercetea pubescentis Doing-Kraft ex Scamoni et Passarge,1959 – Термофилни дъбови гори.

6220 * Псевдостепи с житни и едногодишни растения от клас Thero-Brachypodietea

1170 Съобщества с кафяви, червени и зелени водорасли по скалисти морски дъна

1110 Постоянно покрити от морска вода пясъчни и тинести плитчини

1160 Обширни плитки заливи

1210 Едногодишна растителност върху морски крайбрежни наноси

1240 Стръмни морски скали, обрасли с ендемични видове Limonium

2110 Зараждащи се подвижни дюни

2120 Подвижни дюни с Ammophila arenaria по крайбрежната ивица (бели дюни)

2130 * Неподвижни крайбрежни дюни с тревна растителност (сиви дюни)

Въздействията върху тази група местообитания могат да се прояват чрез пряко унищожаване на части от някои местообитания при строителство на инфраструктура, при рекреационно използуване на отделни територии, при аварии на някои съоръжения и последващо замърсяване, при пожари и др. непредвидени инциденти.

При реализацията на изменението на ОУП на община Царево могат да се очакват частични въздействия и върху природни типове местообитания 92 М0 и 1130.

91M0 Балкано-панонски церово-горунови гори

1130 Естуари

Негативните въздействия върху местообитанията 91М0 и 1130 могат да се проявят в частично унищожаване на граничните зони ( екотони ) в някои части на тези местообитания, при строителството и при експлоатацията на изградените съоръжения, при аварии, при рекреационно натоварване на урбанизираните и на съседните на тях територии и при други форми на антропогенни въздействия.

Въздействията върху отделни части на защитената зона или на отделни нейни елементи ще бъдат свързани със:

• 
  строителство на сгради и на временни строителни площадки;
  
• 
  изграждане на съоръжения за строителни дейности;
  
• 
  изграждане на съпътствуващи инженерни съоръжения ;
  
• 
  озеленяване в отделните зони.
  

• 
  увеличено антропогененно натоварване при използуване на изградените съоръжения;
  
• 
  поддържане на зелените площи и др.
  

Проекта за Изменението на ОУП Царево е съобразен с предвидените територии от землището на общината, които да бъдат обхванати от Потенциално защитени зони по Натура 2000.

С включването на тези територии към европейската мрежа от защитени зони ще се постигне още по-строг забранителен режим, целящ осигуряване дългосрочното оцеляване на най-ценните и застрашени видове и местообитания за Европа.

Всички дейности, касаещи територията на защитените зони по Натура 2000 ще бъдат съгласно действащото българско законодателство и международните актове по които България е страна.

В разработения, но все още неприет План за управление на ПП Странджа са посочени утвърдените с ТУП и Решения на Общинския Съвет вилни зони и ваканционни селища в землищата на с Варвара ( вилна зона Варвара върху земи по пар 4, разширение на курортната зона, вилна зона Рибарско селище, допълнително разширение на вилната зона на с. Варвара в източно направление), гр. Ахтопол ( вилна зона гр. Ахтопол предвидена в ТУП, допълнително разширение на вилната зона върху земи по пар. 4, курортна зона Ахтопол-север, разширение за курортни нужди предвидено в ТУП), с. Синеморец ( разширение за курортни нужди и вилна зона предвидени в ТУП), с. Резово (разширение за курортни нужди и вилна зона предвидени в ТУП и допълнително разширение за вилна зона), с. Кондолово ( разширение за курортни нужди ).

В Плана за управление са препоръчани следните норми за строителство:

1. В рекреационно-туристически съсредоточия: максимална плътност за застрояване – 20 %; максимална височина – 7 м на сграда; максимална височина до билото – 10 м; Кинт – 0.5.

2. Нормативи за застрояване на селищни разширения за вилни зони и курортни нужди:за селищата Варвара, Ахтопол, Синеморец и Резово: максимална плътност – 20 %; максимална височина – 7 м; максимална височина до билото – 10 м; максимелен Кинт – 0.6; минимално озеленяване 50 %, от които 50 % дървесна растителност. .

3. За курортна зона Ахтопол – Север: максимална плътност – 30 %; максимална височина на сграда – 10 м; максимален Кинт – 1.2; минимално озеленяване 50 %, от които 50 % дървесна растителност.

4. Минимална площ за къмпинги 100 кв.м./легло. Капацитет на къмпингите – да не надвишава 50 легла.

Сравнението с предвидените показатели за застрояване в ОУП съобразени със Закона за Черноморското крайбрежие, показва запазване и относително слабо завишаване на някои от нормите за строителство в курортните зони и вилните селища, които могат да бъдат компенсирани с проведено екологосъобразно озеленяване и частично възстановяване на потенциалните местообитания.

Направеният анализ на степента на въздействие върху природните местообинания и флористичното разнообразие на предвидени за урбанизиране по-голям по- размер площи в Изменението на ОУП на община Царево в сравнение с проекта за ПУ на ПП Странджа показва, че не се очаква значително негативно въздействие върху тях. Очаква се слаби до средни въздействия върху благоприятния природозащитен статус на местообитания по време на строителството и ползуването на предложените за урбанизиране територии, върху следните природни местообитания: 6220, 1170, 1110, 1160, 1210, 1240, 2110, 2120, 2130. С изменението на ОУП не се очакват преки въздействия, но може да се очаква комулативен ефект с реализираната досега урбанизация на крайбрежните територии. Общите въздействия могат да бъдат свързани с частична загуба на части от местообитания или екотонни зони на някои от тях, което може да бъде избегнато без прилагане на специални мерки освен спазване на най-добрите практики при строеж и експлоатация, а в отделни случаи трябва да се отчетат при комбинации с други фактори и да се препоръчат мерки за намаляване или премахване при раззработване на Подробните устройствени планове. Очакват се средни по степен въздействия върху благоприятния природозащитен статус на местообитанията 91 М0 и 6220 в някои от предвидени за урбанизация зони. Въздействията могат да бъдат свързани със загуба на части от местообитанията или на екотонни зони, които е необходимо да се отчетат в комбинация с други фактори и да се препоръчат мерки за намаляване или премахване при разработване на Подробните устройствени планове за отделните устройствени зони.
3.2. Зони и обекти със специфичен хигиенно-охранителен статус

Канализационните помпени станции и пречиствателните станции за отпадъчни води са обекти със специфичен хигиенно-охранителен статус. Като източници на вредности в околната среда КПС и ПСОВ имат определени отстояния до обектите, подлежащи на здравна защита – жилищна, здравна, учебна или обществена сграда, терен за отдих и спорт. Необходимите ХЗЗ ще бъдат съобразени при избора на площадки за КПС и ПСОВ.

Площадките на съществуващите производствени предприятия, бензиностанции, газостанции, гробищни паркове, отговарят на изискванията за ХЗЗ.

Съгл чл.9 На територията на Черноморското крайбрежие се създават следните охранителни зони:

Чл. 9. На територията на Черноморското крайбрежие се създават следните охранителни зони:

1. зона "А" с режим на особена териториалноустройствена защита;

2. зона "Б" със специфични характеристики на територията и специален режим за опазване на териториалните и акваториалните ресурси.

Чл. 10. (1) Зона "А" обхваща частта на акваторията на Черно море по чл. 3, т. 2, крайбрежната плажна ивица, пясъчните дюни и част от територията, попадаща в ивица с широчина 100 м, измерена по хоризонтала от границите на морския бряг или на морските плажове.

(2) В зона "А" се забраняват:

1. строителството и поставянето на преместваеми обекти и съоръжения на пясъчните дюни;

2. строителството на плътни огради;

3. поставянето на заграждения, ограничаващи свободния пешеходен достъп до обектите по чл. 6, ал. 4 и 5, освен в случаите по чл. 4, ал. 3;

4. търсенето, проучването и експлоатацията на природни богатства, с изключение на дейностите, свързани с добива на лечебна кал, сол, минерални води и с изграждането на геозащитни, брегозащитни и брегоукрепителни съоръжения;

5. заустването на непречистени отпадъчни води, като количеството и качеството на пречистените води трябва да отговаря на изискванията за индивидуални емисионни ограничения, посочени в разрешителното за заустване, издадено съгласно изискванията на Закона за водите;

6. изграждането и експлоатацията на депа и други съоръжения и инсталации за оползотворяване и обезвреждане на отпадъци;

7. употребата на продукти за растителна защита и минерални торове, с изключение на регистрираните биологични продукти за растителна защита и торове;

8. развитието на производства, отделящи замърсяващи вещества, посочени в приложение I на Конвенцията за опазване на Черно море от замърсяване.

(3) В зона "А" извън територията на морските плажове се разрешават:

1. изграждането на пристанища и пристанищни съоръжения, на брегоукрепителни, брегозащитни и геозащитни съоръжения, на пречиствателни станции, както и на други обекти на техническата инфраструктура, необходима за обслужване на урбанизираните територии, непопадащи в забраните по ал. 2;

2. строителството на други обекти, извън посочените в т. 1, при спазване на следните нормативи за всеки поземлен имот:

а) плътност на застрояване (П застр.) - до 20 на сто;

б) интензивност на застрояване (К инт.) - до 0,5;

в) минимална озеленена площ (П озел.) - най-малко 70 на сто, като половината от нея трябва да бъде осигурена за дървесна растителност;

г) характер на застрояването - ниско, с височина до 7,5 м;

3. поставянето на преместваеми обекти и съоръжения;

4. осъществяването на дейностите по ал. 4, т. 5 - 7, както и на други дейности, непопадащи в забраните по ал. 2;

5. изграждането на подводни или плаващи обекти в акваторията по чл. 3, т. 2, свързани с туристическата функция на крайбрежието.

(4) На територията на морските плажове се разрешават:

1. поставянето на чадъри и шезлонги, като се осигурява не по-малко от 20 на сто от активната плажна площ за свободно разполагане на плажни принадлежности от страна на посетителите;

2. поставянето на преместваеми обекти и съоръжения: за здравно и за санитарно-хигиенно обслужване, за водоспасителна и за спортно-развлекателна дейност, за бързо хранене и за поддържане на морските плажове;

3. изграждането на техническа инфраструктура, необходима за използване на обектите по т. 2, както и за нуждите на националната сигурност и отбраната на страната и за осигуряване безопасността на корабоплаването;

4. изграждането на брегоукрепителни, брегозащитни и геозащитни съоръжения;

5. реализирането на ландшафтноустройствени и паркоустройствени мероприятия;

6. извършването на специализирани дейности по опазване на единични и групови паметници на културата;

7. извършването на изследвания, свързани с опазване на околната среда.

1. изграждането и експлоатацията на депа и на други съоръжения и инсталации за оползотворяване и обезвреждане на отпадъци;

2. заустването на непречистени отпадъчни води, като количеството и качеството на пречистените води трябва да отговарят на изискванията за индивидуални емисионни ограничения, посочени в разрешителното за заустване, издадено съгласно изискванията на Закона за водите;

3. употребата на продукти за растителна защита и минерални торове, с изключение на регистрираните биологични продукти за растителна защита и торове;

4. развитието на производства, отделящи замърсяващи вещества, посочени в приложение I на Конвенцията за опазване на Черно море от замърсяване.

(3) Териториите от зона "Б", попадащи в границите на защитени територии или на защитени зони, запазват режимите си на опазване, ползване и управление, определени по реда на Закона за защитените територии и на Закона за биологичното разнообразие.