В предвидените за урбанизиране територии не са установени находища на посочените растителни видове с природозащитен статус

В ПЗЗ “ Босна” към групата “Други значими растителни и животински видове” като обекти на опазване са включени растителните видове:

- Anemone pavonina Lam. (червена съсънка –в прил. ІІІ на ЗБР) – разпространен в гори и храсталаци във флор. райони Чм,Зн, Згп, Стд, Блс, Зд/и/, Тхр, Трн, Сж

- Atropa bella-donna L. (лудо биле, рядък вид) – разпространен в гори, храсталаци и .сечища в ЦБ

- Calluna vulgaris (L.) Hull. (обикновена калуна, рядък вид – в Прил ІІІ на ЗБР) – разпространен по сухи, трев. места в Сж.

- Centaurea pichleri Sibth. & Sm. (рядък вид – в Прил. ІІІ на ЗБР) – разпространен във флор. райони Чм, Сж, Рд/и/,Трн

- Cistus salvifolius L.(тамянка, рядък вид около с Бродилово и с. Кости – в Прил. ІІІ на ЗБР) – разпространен по сухи, кам. места разпространен във флор. райони Чм /ю/, Сж

- Cyclamen coum Miller (пролетно ботурче, рядък вид) – разпространен в дъбови гори и храсталаци във флор. райони Чм /ю/, Сж, КиБ, Сп/и,с/, Трн, Тхр, Прб.

- Cytinus clusii (Nyman)Gand. ( клузиев цитинус, паразит по лавдана (Cystus) – в Прил. ІІІ на ЗБР ) – разпространен в Сж.

- Daphne pontica L. (странджанско бясно дърво, рядък вид) – разпространен в храсталаци и гори в Сж.

- Epimedium pubigerum (DC) Morren & Decne (епимедиум, рядък вид–в Прил. ІІІ на ЗБР) – разпространен в сенчести гори в Сж.

- Erica arborea L. (пирен, застрашен вид – в Прил. ІІІ на ЗБР) – разпространен по сухи тревисти места в Рд /и/ и Сж.

- Eryngium maritimum L. (приморски ветрогон, рядък вид - в Прил.ІІ и ІІІ на ЗБР) – разпространен по пясъци в Черноморското крайбрежие.

- Fritillaria pontica Wahlenb. (черноморска ведрица, балкански ендемит – в Прил. ІІІ на ЗБР) – разпространен в гори, храсталаци и трев. кам. места в Чм, СиБ, Сп/С,И/, Стд, Пн, Сг, Зд, Трн, Тхр, Сж.

- Galanthus nivalis L. (снежно кокиче, застрашен вид – в Прил. ІІІ на ЗБР ) – разпространен в гори, храст. и поляни в ЦБ / без Слв, Пн, Сж/.

- Gaudinia fragilis (L.) Beauv. ( чуплива гаудиния, ) – разпространен в сухи,трев.места в Чм/ю/, Зн, Рд/и/,Сж.

- Heptaptera triquetra (Vent.) Tutin (триръбеста хептаптера, рядък вид, балкански ендемит) – разпр. в храст., поляни и изред. дъбови гори във флор. райони Чм/ю/, Сп/и/, Тхр, Сж.

- Neottia nidus-avis (L.) Rich. (истинска гнездовка) – разпространен в сенчести гори в ЦБ.

- Oenanthe millefolia Janka. (хилядолистен воден морач , рядък вид , български ендемит) - разпространен по сухи трев. места и храсталаци във флор. райони Чм, СиБ, Др, Прб, Сп, Згп, Рд/и/, Трн, Тхр.

- Orchis papilionacea L. (пеперудоцветен салеп, рядък вид – в Прил. ІІІ на ЗБР) – разпространен в поляни и ливади във флор. райони Чм /ю/, СиБ, Прб, Сп, Люл, Рд/с,и/, Трн, Сж.

- Primula vulgaris Huds. ssp. sibthorpii (Hoffm.) W.W.Sm. & Forrest (безстъблена иглика) – разпространен в гори и храсталаци в Чм, Прб/з/, Сп/и/, Блс, Сж.

- Pyrus eleagrifolia Pall. ssp. bulgarica Valev ( маслинолистна круша,) – разпространен по сухи, кам. склонове и храст. във флор. райони Чм, СиБ, Прб/з/, Сп /и,с/, Вт, Згп, Сг, Рд/и,с/, Трн, Тхр, Сж.

- Salvia forskahlei L. (качулуст конски босилек, рядък вид – в Прил. ІІІ на ЗБР) – разпространен по сухи, трев. места във флор. р-ни Чм/ю/, Сп/и/, Тхр, Сж.

- Scandix australis L. (южно чапличе, рядък вид) – разпространен по сухи тревисти и кам., в посеви във флор. р-ни Чм/ю/, Рд/и/, Тхн, Тхр, Сж.

- Sison amomum L. (сисон, рядък вид) – разпространен по влажни песъчливи места край реки във флор. райони Чм /с/, СиБ, Прб, Сп /с/, Тхр, Сж.

- Stachys thracica Dav. ( тракийски чистец, рядък вид, балкански ендемит) – разпр. в гори и кам. места във фл. р-ни Чм/ю/, Сж.

- Teucrium lamiifolium D'Urv. ( мъртвокоприволистно подъбиче, рядък вид – в Прил. ІІІ на ЗБР) – разпространен в храст. и дъбови гори в Сж.

- Trachystemon orientalis (L.) G. Don. fil. (източен лопух) – разпространен в гори в Чм /ю/.

- Verbascum lagurus ssp. ponticum (Stef.) Koz. ( лагуров лопен, застрашен вид – в Прил. ІІІ на ЗБР) – разпространен по кам. трев. места и горски поляни в Тхр/Сакар/ и Сж.

- Vicia incisa Bieb. (изрязанолистна глушина, рядък вид) – разпространен по тревисти места и в ниви в Чм/ю/, Вт, Рд/и/, Сж.

- Cistus salvifolius L.(тамянка, рядък вид около с Бродилово и с. Кости – в Прил. ІІІ на ЗБР) – разпространен по сухи, кам. места разпространен във флор. райони Чм /ю/, Сж

- Salvia forskahlei L. (качулуст конски босилек, рядък вид – в Прил. ІІІ на ЗБР) – разпространен по сухи, трев. места във флор. р-ни Чм/ю/, Сп/и/, Тхр, Сж.

- Verbascum lagurus ssp. ponticum (Stef.) Koz. ( лагуров лопен, застрашен вид – в Прил. ІІІ на ЗБР) – разпространен по кам. трев. места и горски поляни в Тхр/Сакар/ и Сж.

- Vicia incisa Bieb. (изрязанолистна глушина, рядък вид) – разпространен по тревисти места и в ниви в Чм/ю/, Вт, Рд/и/, Сж.

На базата на направения диференциран анализ на въздействието на предвидените инвестиционни намерения в Изменението на ОУП на Община Царево, върху целостта на ЗЗ BG 0001007 “Странджа” с оглед на нейната структура, функции и природозащитни цели (загуба на местообитания, фрагментация, обезпокояване на видове, нарушаване на видовия състав, химически, хидроложки и геоложки промени и др.) е направено заключението, че по отношение на растителността и природните местообитания Изменения ОУП на Община Царево ще окаже слабо до средно по степен въздействие, което в някои зони може да бъде избегнато без прилагане на специални мерки освен спазване на най-добрите практики при строеж и експлоатация, а в други е необходимо да се отчете в комбинация с други фактори и да се препоръчат мерки за намаляване или премахване. Направената оценка се отнася и за ПЗЗ BG 0000208 “Босна” и за цялата територия на Община Царево. Тази оценка се базира на следните аргументи:

1. На предвидените за урбанизиране територии частично и цялостно ще бъдат унищожени предимно вторични и производни растителни съобщества на изоставени земеделски земи, мери и пасища. По отношение на местообитанията ще бъдат засегнати предимно производни и преобразувани местообитания формирани при протичащи вторични сукцесии на тревни екосистеми. Във връзка с това не се прогнозира значителна загуба на природни местообитания.

2. Тъй като преобладаваща част от предвидените за урбанизаране територии са разположени около населените места може да се прогнозира незначителна фрагментация на защитената зона. При урбанизирането на преобразувани местообитания с производна и вторична растителност може да се прогнозира, че при реализирането на Измененията на ОУП няма да бъдат засегнати редки и застрашени от изчезване растителни видове.

3. Не се очаква пряко негативно въздействие и няма да бъде нарушен благоприятния природозащитен статус по време на строителството и ползуването на предложените за урбанизирани територии върху следните местообитания обект на защита в защитената зона: 6210, 6430, 8230, 7220, 8210, 8220, 6510, 8310, 8330, 91F0, 91S0, 92A0, 91AA, 91E0, 4030, 6110, 91G0, 1410, 1340

4. Очаква се слаби до средни въздействия върху благоприятния природозащитен статус на местообитания по време на строителството и ползуването на предложените за урбанизиране територии, върху следните природни местообитания: 6220, 1170, 1110, 1160, 1210, 1240, 2110, 2120, 2130. С изменението на ОУП не се очакват преки въздействия, но може да се очаква комулативен ефект с реализираната досега урбанизация на крайбрежните територии. Общите въздействия могат да бъдат свързани с частична загуба на части от местообитания или екотонни зони на някои от тях, което може да бъде избегнато без прилагане на специални мерки освен спазване на най-добрите практики при строеж и експлоатация, а в отделни случаи трябва да се отчетат при комбинации с други фактори и да се препоръчат мерки за намаляване или премахване.

5. Очакват се средни по степен въздействия върху благоприятния природозащитен статус на местообитанията 91 М0 и 6220 в някои от предвидени за урбанизация зони. Въздействията могат да бъдат свързани със загуба на части от местообитанията или на екотонни зони, които е необходимо да се отчетат в комбинация с други фактори и да се препоръчат мерки за намаляване или премахване.

6. При реализирането на предложението за изменение на ОУП на Община Царево се очаква да бъдат засегнати няколко находища на растителни видове с природозащитен статус, установени при проведени допълнителни проучвания. За опазване на уязвимите растителните видове могат да се предвидят компенсиращи мерки при разработнето Подробните устройствени планове за отделните устройствени зони.

На базата на обобщеното заключение за влиянието на измененията на растителността и на природните местообитания, които се очаква да настъпят при реализирането на предлаганото Изменение на Общия устройствен план на Община Царево върху целостта на защитената зона по отношение на нейната структура, функции и природозащитни цели се прогнозират следните степени на въздействие:

Вероятни промени в структурата на ЗЗ – очакват се слаби промени в структурата на ЗЗ поради предлаганата в допустими граници урбанизация на природните местообитания, при които въздействието може да засегне под 1 % от площта на някои типове местообитания;

Вероятни промени във функциите на ЗЗ – очакват се слаби промени, които могат да настъпят следствие от частична фрагментация на крайбрежната зона и намаляването на капацитета на крайбрежните местообитания. Нарушаване на видовия състав се очаква , в по-значителна степен на предвидените за строеж територии и в незначителна степен на предвидените за озеленяване площи.

Фрагментация на местообитанията в крайбрежната черноморска зона. Тези изменения могат да възникнат при промяна в предназначението и плътно застрояване на еднокилометровата крайбрежна ивица. Като такива райони могат да бъдат посочени ивицата в участъка между устието на р. Караагач и с. Лозенец, с. Лозенец - гр. Царево и в по - малка степен участъците между гр. Царево – с. Варвара – гр. Ахтопол. Негативно въздействие могат да имат тези фактори върху популациите на двта вида сухоземни костенурки, пъстрия смок, частично и върху видрата, на които вид могат да бъдат засегнати биокоридори . косвено отнемането на територии в кркйбрежната част биха въздействали на хищни видове изхранващи се с гризачи, моито са видове, обитаваши откритите територии.. Фрагментиране на доловете и деретата, разположени посока запад-изток. Тези дерета са изключително важни за миграционните процеси сред животните. Те свързват масивната лесиста част на Странджа с черноморското крайбрежие.

• 
  Унищожаване на земи от държавния горски фонд за нуждите на туризма. Такива изменения могат да настъпят при промяна на предназначението на земи от горския фонд в участъците р. Караагач и с. Лозенец, с. Лозенец - гр. Царево, гр. Царево – с. Варвара. Горите в тези участъци са една от уникалните за парка екосистеми, поради специфичния микроклимат и географското си разположение. Точно в тези екосистеми биоразнообразието е с преобладаващи топлолюбиви форми, много от които са редки за нашата фауна. В това предполагаемо въздействие не се визират културите, които имат обратно отрицателно въздействие, като едификатори които променя условията на средата и създават предпоставки за поява на инвазивни видове. В деретата на крайбрежните пространства се срещат видове като двата вида блатни костенурки, пъстрия смок, големия южен тритон. Върху тези животни може да възникнат косвени въздействия, следствие от ОУП. Косвените въздействия са свързани с увеличеното човешко присъствие, генерирането на шум, изкуственото нощно осветление, замърсяването на деретата със строителни отпадъци и битови води.
  
• 
  Унищожаване на крайбрежната ивица в участъка от парковата територия, следствие от неправомерно застрояване. Това важи най-вече за части, граничещи със защитени територии, каквито са ЗМ “Устието на р. Велека:”, ЗМ “Силистар” и р. Бутамята. В тези участъци и в тяхно съседство да се ограничи смяна на предназначението на земеделските земи, а земите от горския фонд не трябва да подлежат на застрояване. .В съседство на тези три района, Изменението на ОУП предвижда застрояване, което ще наруши статута на ЗТ. . Такива територии са в северната част на (89/ов), (91/ов) Въздействието върху фауната обитаваща ЗТ и ЗЗ може да бъде значително, ако бъдат допуснати ИП в съседство. Най уязвими на шум са бозайниците и птиците, а косвено въздействието би повлияли и на др, целеви видове, каквито са четирите вида костенурки.
  
• 
  Замърсяване на устията на реките с битово-фекални отпадъчни води от заустването на канализации. Необходимо е битовите отпадъчни води да се заустват във водните обекти след пречистване до постигане на индивидуалните емисионни ограничения, съгл. Разрешителното за заустване . Това въздействие би повлияло на целевите видове риби и на целевите видове водни влечуги и земноводни, сред които и двата вида блатни костенурки и тритоните.
  
• 
  Бракониерстване в устията на реките с цел търговия на риба. Особено вредно е бракониерстването през размножителния период, когато в реките навлизат проходните и полупроходните видове риби. При риболуване с мрежи и електроуреди се излавя всичката риба в определен обсег, без оглед на това дали е рядка или защитена.
  
• 
  Промяната в предназначението на големи територии земеделска земя в близост до морското крайбрежие, ще преустанови ползването им от мигриращите птици (това важи особено за щъркелите). Не е особено желателна промяна на земя с предназначение мера, пасище или пасище с храсти.
  
• 
  Дренирането на мочурливите терени, намиращи се в съседство с речните корита, би довело до отводняване и осушаване на заблатените територии и съответно до изплитняване на реките. Това въздействие би повлияло на всички земноводни, както и на двата вида блатни костенурки.
  

- унищожение на местообитания вследствие на сечи и пожари; Това въздействие би засегнало горските видове. Основно прилепите, хралупообитаващите видове бозайници и други.

- прекомерната паша води до промяна в местообитанията и е фактор за намаляването на хранителната база на някои видове. Това въздействие е вече почти невероятно, предвид липсата на пашуващи животни.

- директно унищожаване на видовете - Парковите територии граничат с ловни райони, които създават условия за унищожаване на популации от ловни животни, намиращи убежище в парковата част, но мигриращи и на териториите на ловните райони. Това въздействие се отнася и до защитени видове, предмет на търговия. Такива видове са костнурките, змиите, някои видове насекоми. Бракониерстването е решим проблем при съблюдаване на зконовата уредба .

- безпокоене на видовете (нетърпимост към човешкото присъствие) - прогонване от местообитанията им без последните да бъдат разрушени. Тук попадат туристическата свръх активност, изграждане на пътища и пътеки, паша на домашни животни и съпътстващите ги кучета, горска сеч в съседни райони и др. Податливи на тези въздействия са предимно бозайниците и птиците. Избягването на това въздействие е възможно при спазване на предварително уточнени правила за дейностите и режима в ЗЗ.
6.9. Културно и историческо наследство

Недостатъчно систематизирана актуална информация в подходящ вид и достъп до нея, липсата на единна система за информация, относно пространствена ориентация (картиране), липсата на ясна позиция по отношение съхранението, възстановяването и експонирането на културното богатство на територията на Общината, води до фрагментарно и изолирано третиране на отделните обекти, което постепенно води до намаляване на историческата и културната стойност на културно-историческото наследство и до подценяване на неговото значение за развитието на градовете и общината.

Липса на достатъчно средства за реставрация, консервация и социализация на откритите най -вече археологическите паметници както и природната среда около тях води до практическото им до известна степен унищожаване.
6.10. Зони и обекти със специфичен хигиенно-охранителен статус

Разположените на територията на Община Царево обекти и съоръжения, респ. зоните в които попадат, имат санитарно – охранителни зони, съгласно Наредба № 3 от от 16 октомври 2000 г. за условията и реда за проучване, проектиране, утвърждаване и експлоатация на санитарно – охранителните зони около водоизточниците и съоръженията за питейно – битово водоснабдяване и около водоизточниците на минерални води, използвани за лечебни, профилактични, питейни и хигиенни нужди (обн., ДВ, бр. 88 от 27 октомври 2000 г.) : Това са: съществуващи напорни резервоари за питейна вода, подземни водоизточници, речни водохващания, минерални извори. В границите на определените пояси на санитарно – охранителните зони около гореизброените обекти със специфичен – охранителен статус, регламентирания забранително - ограничителен и разрешителен режим от дейности се подчинява на изискванията заложени в, както следва : за пояс I – съгласно чл. 8 и чл. 9; за пояс II и пояс III – съгласно дейностите, посочени в приложения 1 и 2 към Наредба № 3 от от 16 октомври 2000 г.( Прил. )

Количеството на емитирани замърсители в атмосферния въздух вследствие на автомобилен транспорт, производства и изгарянето на твърди горива за отопление е незначително. Няма данни за остри респираторни и белодробни заболявания на населението на общината. Част от замърсителите на атмосферния въздух имат еднопосочно токсично и кумулативно действие с доказани отдалечени последствия върху организма.

- Ниска степен на изграденост на канализацията в населените места

- липсата на ПСОВ на гр. Ахтопол, отделни хотелски комплекси, населени места в общината;

- наличие на неорганизирани сметища;

С реализирането на ОУП се постига по-високо качество на живот, по-добри условия на труд и по-добро здравословно състояние на хората в Общината.

6.12. Замърсяване на околната среда от стопанска дейност

На територията на общината няма крупни промишлени предприятия и дейности, които да замърсяват околната среда. Основните предприятия са с дейности, които не отделят значителни вредни емисии.

Експлоатиращите се в момента депа за твърди битови отпадъци на Община Царево не отговаря на съвременните нормативни изисквания за изграждане и експлоатация на депа за ТБО. Общинското депо се намира в землището на гр. Ахтопол. Класът на депото е за неопасни отпадъци. В процес на въвеждане в експлоатация е новото регионално депо за неопасни отпадъци (извън територията на общината) за общините Созопол, Приморско и Царево , залегнали в Националната програма за управление на дейностите с отпадъците 2003 -2007 (група 5). Предвидено е да се извърши рекултивация на съществуващото общинско депо съобразена с изискванията на чл.27, ал.1 от Наредба 8/2004 г. включваща противоерозионни и противосвлачищни мероприятия, както и системи за отвеждане на повърхностните води извън депото, с цел предотвратяване замърсяването на повърхностните и подземните води в района. На територията на общината има няколко нерегламентирани сметища, като част от тях са вече рекултивирани, а останалите подлежат на закриване и рекултивация до 2009 г.

Върху изменението на шумовия режим на територията на общината ще окажат влияние:

• 
  измененията на параметрите на селищната среда (начин за използване на територията, плътност, вид на застрояване и др.);
  
• 
  измененията в схемата на транспортно-комуникационната мрежа и организацията на движение (поява на нови улици и пътища, промяна в параметрите на транспортните потоци, в габаритите и пътните настилки на пътищата и др.);
  
• 
  извършване на строителни работи изграждане на хотели, сгради, спортни съоръжения и др.).
  
• 
  поява на нови източници на шум (паркинги, промишлени обекти, атракционни заведения, спортни обекти и др.).
  

• 
  реконструкция и рехабилитация на част от съществуващата пътна мрежа (път III–9901-участък Царево, Ахтопол от км 3+000 до км 13+695 и участъка от гр.Ахтопол до с.Синеморец);
  
• 
  изграждане на нова пътна връзка – с. Кости, с.Бродилово, гр.Ахтопол.
  

Шумовата характеристика на транспортния поток по новопредвидената пътна връзка (до с.Кости) ще бъде в границите, посочени в т. 2.2.3, в зависимост от класа й и ще влоши съществуващия шумов режим на територията около нея.

И в бъдеще транспортните потоци по улично-пътната мрежа ще останат един от основните източници на шум на територията на общината. На този етап няма информация за очакваното нарастване на транспортното натоварване, но може да се очаква повишаване на нивото на транспортния шум до 2 dBA спрямо съществуващото.

В ОУП се предвижда активизиране на водния транспорт и свързаните с него съоръжения (преди всичко пристанище „Царево”). Този вид транспорт няма да бъде източник на наднормен шум в зоните с нормиран шумов режим по крайбрежието на общината.

В промишления отрасъл се очаква развитие основно в туризма и съпътстващите го дейности в селищата с туристически качества и са предимно дейности на малки преработвателни предприятия с местно значение. По-съществено е възстановяването на дейността на КЗ „Пасат” в гр.Царево, но той е разположен в територия с производствен статут (промишлена зона) със сравнително висока норма за шум 70 dBA. Дейността му няма да бъде източник на наднормен шум за съседните територии.

Регионът е с богати рекреационни ресурси. От гледна точка на защитата от шум е благоприятно предвиденото в ОУП насочване на жилищното строителство в рамките на селищната мрежа.

Изменението на ОУП предвижда изграждане на зони за отдих и рекреация – ваканционни селища и вилни зони както по крайбрежието, така и във вътрешността на общината (Ахтопол, с.Варвара и гр.Царево.). Необходимо е в рамките на оценката на ПУП на тези обекти да се направи оценка на очаквания шумов режим на териториите им в зависимост от ситуирането им и конкретните външни и собствени (вътрешни) източници на шум, с цел вземане на мерки за осигуряване на хигиенните норми за шум.

С развитието на отрасъл „Туризъм” на територията на общината ще се появят нови източници на шум – дискотеки и открити заведения, използващи озвучителна техника и излъчващи шум с високи нива. Те са елемент от отдиха и релаксацията на посетителите, но експлоатацията им следва да бъде съобразявана с изискванията на Наредба №6 от 26.06.2006 г. за показателите за шум в околната среда и предписанията на съответните контролни органи (РИОСВ, РИОКОЗ).

Същото се отнася и за експлоатацията на спортните съоръжения. Понастоящем общината е с много ниска обезпеченост със спортни съоръжения. По-съществено е предвиденото в проектното изменение на ОУП изграждане на голф-комплекс и аквапарк край с.Варвара.

Експлоатацията на голф-игрището не е източник на шум в околната среда. Източници на шум (до 100 dBA) са машините на специализираната техника за поддържане на торфените зони в необходимия стандарт (косачки, храсто- и дърворези, аератори и др.), но въздействието им е краткотрайно, периодично. При ситуирането на площадките за различни спортни съоръжения следва да се има в предвид, че нивото на излъчвания от тях шум може да достигне до 76 dBA (при игра).

Ще се завишава нивото на шум локално и периодично в период на извършване на строителни работи, но въздействието е с малък териториален обхват, периодично , в дневните часове и въздействието му върху околната среда и населението в района се очаква да е в рамките на нормативните изисквания.

За по-точна оценка на очаквания шумов режим на територията на общината е необходимо познаването на прогнозните шумови характеристики на основните източници на шум (транспортни потоци, локални източници), което дава възможност за предвиждане на подходящи средства за защита.

При извършване на взривни работи да се използват съвременни средства и методики за да се сведе до минимум влиянието върху околната среда.

6.15. Природни рискови фактори- за района на общината:

Земетресения: Територията на Община попада в сеизмична зона с интензивност на земетресение от ІХ степен по скалата на MSK-64 и коефициент на сеизмичност 0,27. Наводнения –покрай водните площи.
Влияние на планираните дейности върху компонентите на околната среда

Таблица 6 -1 Влияние на планираните дейности върху компонентите на околната среда

Матрица за влияние на планираните дейности върху компонентите на околната среда

За оценката са използвани следните символи:

+ положително;

0 нулево,

- отрицателно,

н.отн. няма отношение.

Планирани дейности по приоритети

Влияние върху компонентите на околната среда

Климат и Въздух

Повърхностни води

Подземни води

Земни недра

Почви Земи

Растителен свят

Животински свят

Природни обекти

Ландшафт

Културно-историческо

Приоритет №1. Осъществяване на конкурентен и печеливш модел на туристическа икономика;

н.о

+

+

0/-

н.о

0/-

0/-

0/-

0/-

+

Приоритет № 2. Устойчива заетост;

н.о

н.о

н.о

н.о

+

н.о

н.о

н.о

н.о

+

Приоритет № 3. Достигане на европейски критерии за урбанизация в екологично чисти територии;

н.о

+

+

н.о

-

-

-

-

-

+

Приоритет № 4. Развитие на модерна туристическа инфраструктура, способстваща за удължаване на туристическия сезон;

+

+

+

-/0

-/0

0/-

0/-

0/-

0/-

+

Приоритет № 5. Икономическо управление на природните ресурси;

+

+

+

0/-

+

+/0

+/0

+

+

+

Приоритет №6.Подсигуряване на достъп до качествено образование и здравеопазване.

+

+

+

+

+

+

+

+

+

+