Доклад за екологична оценка на общ устройствен план

За общината са издадени следните разрешителни за зауствания:

• Титуляр: Община Самуил, Разрешително № №13740013 / 06.04.2009 год., обект в процес на строителство: “Вътрешна канализационна мрежа с Пречиствателна станция за отпадъчни води с. Самуил, общ. Самуил, обл. Разград”. Водоприемник: Сухо дере - втора (ІІ) категория, (EUCD_RWB) BG1DJ149R002, в землището на с. Самуил, общ. Самуил, обл. Разград, поречие Дунавски Добруджански реки. Срок на действие на разрешителното: до 06.04.2012 г. (нямат Заявление за продълж.) Заустване: СШ 43˚31`00,16” и ИД 26˚45`13,63”.

• Титуляр: Община Самуил, Разрешително № №13740012 / 06.04.2009 год., обект в процес на строителство: “Вътрешна канализационна мрежа с Пречиствателна станция за отпадъчни води с. Владимировци, общ. Самуил, обл. Разград”. Водоприемник: Сухо дере - втора (ІІ) категория, (EUCD_RWB) BG1DJ109R001, в землището на с. Владимировци, общ. Самуил, обл. Разград, поречие Дунавски Добруджански реки. Срок на действие на разрешителното: до 06.04.2012 г. (нямат Заявление за продълж.) Заустване: СШ 43˚37`49,21” и ИД 26˚52`48,00”

• 
  Титуляр: “МЕСОМАНИЯ” ЕООД С. ВЛАДИМИРОВЦИ, Разрешително № 13140101 / 21.11.2008 год.за заустване на отпадъчни води в повърхностен воден обект. Водоприемник: Сухо дере - втора (ІІ) категория, (EUCD_RWB) BG1DJ109R001, в землището на с. Владимировци, общ. Самуил, обл. Разград, поречие Дунавски Добруджански реки. Срок на действие на разрешителното: до 21.11.2014 г. (в пр-ра за продълж. от 20.08.2014г.) Заустване: СШ 43˚37`43,86” ; ИД 26˚52`19,08” при К.з. = 290.8м (актуал. данни)
  

• Титуляр: "MAKCИMA MИJIK" ОOД c. Cамуил, Разрешително № 13740049 / 26.05.2011 год.за заустване на отпадъчни води в повърхностен воден обект. Водоприемник: Сухо дере - втора (ІІ) категория, BG1DJ149R002, в землището на с. Самуил, общ. Самуил, обл. Разград, поречие Дунавски Добруджански реки. Срок на действие на разрешителното: до 28.05.2021 г. Заустване: СШ 43˚31'55,13”; ИД 26˚44`12,14” при К.з. = 433м

Има издадено и разрешително за ползване на повърхностен воден обект: Титуляр: „ФИШЕРИ – 2009” ООД, Разрешително за ползване на повърхностен воден обект Разрешително № 12460107/ 19.08.2013г. Воден обект: язовир „Желязковец”, в землището на с. Желязковец, общ. Самуил, обл. Разград, собственост на „НАПОИТЕЛНИ СИСТЕМИ” ЕАД СОФИ, код на водно тяло: BG1RL900R012. Срок на действие на разрешителното: до 27.02.2015г. (нямат Заявление за продълж.)

Във връзка с по-горе посоченото и за целите на изготвянето на ЕО на ОУП на община Самуил са използвани данните от ПУРБ 2016-2021 г. Обобщена информация за състоянието на повърхностните водни тела на територията на община Самуил и целите им за опазване, съгласно ПУРБ 2016 – 2021 г. е дадена в Таблица II.1.2.3 по-долу. Целите за опазване на околната среда на повърхностните водни тела се класифицират на база на тяхното екологично състояние в пет класа – много добро, добро, умерено, лошо и много лошо. Целта е постигане на добро състояние до 2027 година.

• 
  Контрол на изпълнението на програми от мерки за ограничаване и предотвратяване на замърсяването с нитрати от земеделски източници
  
• 
  Контрол върху прилагането на торове и препарати за растителна защита
  
• 
  Контрол върху прилагането на приетите правила за добра земеделска практика извън нитратно уязвими зони
  
• 
  Прилагане на приетите програми от мерки за ограничаване и предотвратяване на замърсяването с нитрати от земеделски източници в нитратно уязвими зони;
  
• 
  Изпълнение на проекти за изграждане, реконструкция или модернизация на канализационна система вкл.ГПСОВ, определени за конкретните агломерации с над 2000 е ж., съгласно приложение № 2 към Националния каталог от мерки
  

Повърхностните води на територията на община Самуил са подложени на различни видове натиск и въздействие в резултат от човешката дейност, което оказва влияние върху състоянието им. Тези източници се разделят на:

• 
  Точкови източници на замърсяване:
  

- Земеделски източници на замърсяване на повърхностните води.

• 
  Дифузни източници на замърсяване:
  

- С битов характер от населени места под 2000 е.ж. без канализация и ПСОВ – както бе упоменато и по-горе при точковите източници на замърсяване към настоящия момент на територията на община Самуил не са изградени канализационни мрежи и пречиствателни съоръжения;

• 
  Уязвими и чувствителни зони на територията на общината
  

• 
  Уязвими зони
  

Ключовата типова мярка съгласно ПУРБ 2016-2021 г. е „Намаляване на замърсяването с хранителни елементи от земеделието”. Мярката на ниво район за басейново управление е „Намаляване на замърсяването с нитрати от земеделски източници”. Действията за изпълнение на мярката са:

• 
  Забрана за торене в определени периоди от време съгл. Програмата от мерки за ограничаване и предотвратяване на замърсяването с нитрати на МЗХ;
  
• 
  Изграждане или реконструкция на съоръжения за съхранение на органични торове, при спазване на изискванията за предотвратяване на свободно изнасяне или разпространение на тор;
  
• 
  Контрол за спазване на изискванията за торене и съхранение на торове;
  
• 
  Ограничения при внасянето на тор в съответствие с правилата за добра земеделска практика;
  
• 
  Определяне на капацитета на съоръженията, предназначени за събиране на оборски тор от животновъдството осигуряващ възможност за за събиране на тор през най-дългия период на забрана за внасяне на торове в уязвимата зона;
  
• 
  Осигуряване на защита от замърсяване на повърхностните и подземните води в района на съоръжения за събиране на оборски тор.
  

• 
  Чувствителни зони
  

Община Самуил частично попада в чувствителни зони, съгласно Заповед № РД 970/28.07.2003 г. на Министъра на ОСВ. Чувствителните зони в повърхностните водни обекти в териториалния обхват на БДУВДР: с начало „р. Дунав, от границата при с. Ново село“ и край „р. Дунав, до границата при гр. Силистра“, както и „Всички водни обекти във водосбора на р. Дунав на територията на Р България“. Съгласно заповедта водоприемниците в поречие Добруджански реки не са определени като чувствителни зони. Съгласно същата заповед водоприемниците в поречие Русенски Лом са определени като чувствителни зони.

В случай, че даден водоприемник е обявен за чувствителна зона отпадъчните води от всички агломерации с над 10 000 еквивалент жители (е.ж.), които се заустват в него е необходимо освен биологичното пречистване да бъде осигурено и отстраняване на биогенните елементи азот и фосфор до съответните концентрации, регламентирани в Наредба № 6 от 9 ноември 2000 г. за емисионни норми за допустимото съдържание на вредни и опасни вещества в отпадъчните води, зауствани във водни обекти. При изграждане или реконструкция градските пречиствателни станции за отпадъчни води на тези агломерации, трябва да предвидят освен съоръжения за биологично пречистване (биологично стъпало), но и допълнителни пречиствателни съоръжения за отстраняване на азота и фосфора. По този начин водоприемникът се предпазва от допълнителна еутрофикация и се цели подобряване в неговото състояние.

В община Самуил липсва канализационна мрежа. Общината не отговаря на изискванията на Наредба № 6 от 9.11.2000 г., а именно - всички агломерации с повече от 2 000 е.ж. следва в определен срок да изградят централизирана канализационна мрежа за събиране и отвеждане на отпадъчните води и да осигурят биологично им пречистване. Сроковете за изграждане на канализационни мрежи и за осигуряване на необходимото пречистване за Р България са заложени в Договора за присъединяване към Европейския съюз: за агломерации между 2 000 и 10 000 е.ж. срокът е бил до 31.12.2014 г.

2. 
   Райони с потенциален риск от наводнения на територията на общината
   

Планът за управление на риска от наводнения (ПУРН) на Дунавски район за басейново управление 2016-2021 г. е приет с Решение № 1104/29.12.2016 г. на Министерски съвет. Територията на община Самуил не попада в определените райони със значителен потенциален риск от наводнения по чл. 146г от ЗВ съгласно приложение № 1 към заповед № РД-744/01.10.2013 г.

На територията на община Самуил няма определени райони със значителен потенциален риск от наводнения по чл.143г от ЗВ.

Основните мерки за намаляване на риска от наводнения, които могат да бъдат изпълнявани, са следните:

• 
  поддържане проводимостта на речните легла, вкл. в 500-метровата зона след язовирите;
  
• 
  поддържане и експлоатация на диги, корекции на реки и дерета и други хидротехнически и защитни съоръжения, отводнителни системи и полета, отводнителни помпени станции (ОПС);
  
• 
  ежегодни пролетни и есенни технически прегледи на хидротехническите съоръжения, приключващи с изготвяне на протоколи, в които се набелязват ремонтните и инвестиционни работи за следващата година;
  
• 
  изготвяне на анализ на техническото състояние на всяка язовирна стена веднъж на три години;
  

• 
  изготвяне и проиграване на аварийни планове на язовирни райони и обособяване на аварийни складове, оборудвани с необходимите техника и материали;
  
• 
  изграждане на съвременни системи за оповестяване;
  
• 
  ликвидиране на потенциално опасни язовири, чието техническо състояние не позволява по-нататъшната им експлоатация.
  
• 
  изграждане и поддържане на дъждовна канализация.
  

• 
  Зони за защита на водите
  

3. 
   Подземни води
   

Фиг. II.1.2.2 Подземни водни тела и мониторингови пунктове

4. 
   Санитарно охранителни зони (СОЗ) около водоизточниците за питейно-битово водоснабдяване на територията на общината
   

Санитарно-охранителни зони (СОЗ) представляват пояси около водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване, които се ползват със специален статут. Дейностите, които могат да се извършват в тях са строго регламентирани с Наредба № 3 от 16 Октомври 2000 г. за условията и реда за проучване, проектиране, утвърждаване и експлоатация на санитарно-охранителните зони около водоизточниците. Организират се три зони (пояси) за санитарна защита:

• 
  пояс І – той има за цел защита на самите водовземни съоръжения като предотврати външния достъп до тях, чрез затваряне и ограждане на съоръженията и началните водопроводи около последните;
  
• 
  пояс ІІ – срещу биологични, бързоразвиващи се и силносорбируеми химически замърсители;
  
• 
  пояс ІІІ – срещу стабилни химически замърсители.
  

Пояс І от СОЗ се огражда с трайна ограда с височина не по-малка от 1.40 м, която се сигнализира с предупредителни надписи върху табели.

Границата на пояс ІІ се сигнализира с ясно водими предупредителни надписи и табели, поставени на добре видимо разстояние едни от други, поставени на колове или съществуващи дървета или огради.

Пояс ІІІ се сигнализира аналогично на пояс ІІ.

Собствениците на земи в границите на СОЗ около водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване и около водоизточниците на минерални води, използвани за лечебни, профилактични, питейни и хигиенни нужди, са длъжни да спазват забраните и ограниченията, определени от СОЗ, в който попада имотът, съгласно Приложения № 1 и 2 към чл. 10, ал. 1 от Наредба № 3/2000 г.

Осъществяването на дейност в границите на пояси ІІ и ІІІ, за която е регламентирано ограничение (О) или ограничение при доказана необоходимост (ОДН), се разрешава само, ако инициаторите на дейността с конкретни изследвания и оценка на въздействието върху околната среда докажат, че дейността няма да доведе до негативни последствия за водоизточника.

Във връзка с водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване, за които няма учредени СОЗ, в ОУП на община Самуил са определени нови площи за Пояс I на СОЗ, съвпадащи с границите на поземлените имоти по КВС, в които попадат водоизточници и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване и предстои да бъдат учредени ІІ-ри и ІІІ-ти пояси.

• 
  Заповед № СОЗ-420/29.14.2014г. ТК-P130х Х=4718447 У=9548385 , водовземна система „Кривица“с.Кривица ЕКАТТЕ:39815,имот №00340.
  
• 
  Заповед № СОЗ-414/10.04.2014г. КИ-1 Х=4717510 У=9550025 , водовземна система „ПС Кривица-1“с.Кривица ЕКАТТЕ: 39815,имот №00343.
  
• 
  Заповед № СОЗ-415/10.04.2014г. КИ-2 Х=4717507 У=9549950 , водовземна система „ПС Кривица-2“с.Кривица ЕКАТТЕ: 39815,имот №00280.
  
• 
  Заповед № СОЗ-417/11.04.2014г. СК-„Пчелина“ Х=4729501 У=9560940 , водовземна система -„Пчелина“с.Пчелина ЕКАТТЕ: 58877,имот №00175.
  
• 
  Заповед № СОЗ-413/10.04.2014г. ШК-„Пчелина“ Х=4718277 У=9549403 , водовземна система -„Кривица“ с.Кривица ЕКАТТЕ: 39815,имот №95-96 по кадастрален план на Кривица.
  
• 
  Заповед № СОЗ-416/11.04.2014г. ШК-„Лудния“ Х=4723760 У=9545065 , водовземна система с.Хърсово ЕКАТТЕ: 77579, имот №071076.
  

• 
  СК-„Хвойна-1“ Х=4721007 У=9542040 , водовземна система -„Хвойна -1“с.Желязковец ЕКАТТЕ: 29218, имот №00297.
  
• 
  СК-„Хвойна-2“ Х=4720962 У=9541959 , водовземна система -„Хвойна -2“с.Желязковец ЕКАТТЕ: 29218, имот №00296.
  
• 
  КИ-„Гюрлюкчана“ Х=4723906 У=9551945 , водовземна система ВС “Голяма вода“ с.Голяма вода ЕКАТТЕ: 15669, имот №003160.
  
• 
  ШК-„Дервента“ Х=4720659 У=9545534 , водовземна система ВС “Дервента“ с.Самуил ЕКАТТЕ: 65275, имот №00318.
  
• 
  ШК-„Владимировци“ Х=4730263 У=9555803 , водовземна система ВС “Голяма вода“ с.Владимировци ЕКАТТЕ: 11449, имот №11449.36.18.
  
• 
  КИ-„Степана“ Х=4722793 У=9549679 , водовземна система ВС “Голяма вода“ с.Хърсово ЕКАТТЕ: 77579, имот №088018.
  
• 
  КИ-„Черен кайнак“ Х=4722636 У=9549529 , водовземна система ВС “Голяма вода“ с.Хърсово ЕКАТТЕ: 77579, имот №00226.
  
• 
  ДС- „Здравец“ Х=4732056 У=9557532, водовземна система ВС “Голяма вода“ с.Здравец ЕКАТТЕ: 30630, имот №00226.
  
• 
  КИ-„Фаика“ Х=4719562 У=9544922 , водовземна система ВС “Голяма вода“ с.Самуил ЕКАТТЕ: 65276, имот №00366.
  

Фиг. II.1.2.3 Санитарно – охранителни зони на територията на общината

Водните ресурси в района включват плитко-залягащи води. Водите от Самуиловските височини се вливат в 6 язовира. Всички водоеми освен за рибовъдство могат ефективно да се използват за напояване.

• 
  Източници на замърсяване
  

• 
  канализационни системи ;
  
• 
  пречиствателни станции за отпадни води;
  

• 
  Битови отпадни води
  

Формираните битови отпадъчни води от домакинствата се отвеждат в септични или изгребни ями,след което попиват в земята.Тяхното състояние не се контролира и това допринася за замърсяване на подземните води в района.

Минералните съединения в битовите отпъдни води са представени от солите на амоняка, фосфати, хлориди, хидрокарбонати и др. Органичните примеси обикновено съдържат азот( белтъци и продукти на тяхната хидролиза-пептиди и аминокиселини). В тях мога да се съдържат и безазотни органични съединения- киселини, спирт, алдехиди, кетони и др.Постоянен компонент на битовите отпадни води станаха ПАВ (повърхностно активните вещества), следствие от широко използваните в бита синтетични миещи препарати.

• 
  Производствени отпадъчни води
  

Производствените отпадъчни води са също източник на замърсяване на повърхностните и подземни води, особено ако се заустват във водните обекти без пречистване или с пречистване, но без удовлетворяване на нормативните изисквания. Само отделни предприятия и заведения в Самуил и с.Владимировци имат локални самостоятелни канализационни клонове, отвеждащи отпадъчните води в близките дерета без пречиствателни съоръжения. Към маслодобивна фабрика с.Самуил има изградено пречиствателно съоръжение за отпадни води.

• 
  Дифузни източници- Инфилтрираните води от нерегламентираните сметища
  

• 
  Селско стопанство. Животновъдни ферми
  

Отпадъчните води от селското стопанство съдържат органични и неорганични суспендирани вещества, амоняк, нитрити, нитрати, микроорганизми.

Животинския тор по степен на замърсеност с органични вещества и микробиална обсемененост значително превишава битовите фекални води. В твърдият и течен тор се съдържат повече от 30 вида непатогенни микроорганизми.

1.3. Почви и земеползване
Територията на България се характеризира с голямо разнообразие на почвената покривка, поради влиянието в България на четири големи почвени провинции - Степна и лесостепна източноевропейска, Средиземноморска южноевропейска, Горско атлантическа западноевропейска и Влажна субтропична черноморска. Представена е от 15 почвени типа, в които се поделят 42 подтипа.

На територията на България се отделят следните три почвени зони:

• 
  Севернобългарска лесостепна почвена зона - обхваща Дунавската равнина и Предбалкана /до 600-700 м н.в/. В посока от север на юг промяната на почвообразуващите скали, климата и растителната покривка обуславя и промяна на почвените типове и техните съчетания.
  
• 
  Южнобългарска ксеротермална почвена зона - обхваща територията на Южна България /до 700-800 м.н.в./. Поради по-разнообразния и по-топъл преходно-континентален климат и ксерофитна растителност са се формирали специфични почвени типове.
  
• 
  Планинска почвена зона - обхваща планинските районите /над 700-800 м.н.в./, покрити с широколистни и иглолистни гори, както и обширни пасища и ливади с различни вариации на планинския климат.
  

Фиг.II.1.3.1. Агроекологични райони на територията на Р България

Почвите в Лудогорието са силно повлияни от особеностите на скалната основа и от характера на релефа, климата и растителността. Във връзка с льосовата и льосовидната основа, сравнително сухия климат и наличието на сухолюбива лесостепна растителност от север към юг е разпространението на карбонатните, типичните и изслужените черноземи /оподзолените/ черноземи, които заемат 39% от обработваемата земя. Сивите и тъмносиви горски почви (61%) са образувани върху слюдести шисти, карбонатни пясъчници и др., под влияние на влаголюбива букова растителност, която постепенно е била унищожена и заменена с по-сухолюбива растителност. Поради изсичането на горите и интензивните ерозионни процеси, сивите горски почви се характеризират с маломощен хумусно-алувиален хоризонт, който варира от 5 до 30 см, като средно не надвишава 20 см дълбочина. Сивите и тъмносиви горски почви имат добра структура, пропускат въздуха и задържат влагата и бързо се затоплят през пролетта.

Почвата в общината е главно чернозем, от следните видове: карбонатни, типични, излужени и деградирани. Хумусният хоризонт е от 60 до 80 см. Карбонатните черноземи имат мощност на хумусния хоризонт от 40 до 60 см и съдържат специфични образувания, така наречените карбонатни мицели.

Излужените черноземи са едни от най-плодородните. Това се дължи на техния тежък механичен състав и по-високата им водозадържаща способност. Деградираните черноземи заемат по-малка площ. При тях хумусния хоризонт се отличава с кафявосив цвят с мощност 40 до 50 см. Характерно за черноземите е високото им плодородие, благоприятни физични, химични и биологични свойства и високото съдържание на хумус азот.

От териториалното разположение на отделните почвени разновидности и техните агро-производствени качества на територията на Общината се очертават следните райони.

• 
  Район на черноземите: заема южната част на общината и включва землищата на селата – Желязковец, Хума, Богомилци и част от Самуил. Разпространени са и три те вида черноземи – карбонатни, излужени и оподзолени. Районът е подходящ за отглеждане на по- голяма част от селскостопанските култури.
  
• 
  Район на оподзолени черноземи: Включва землището на селата Хърсово, Голяма вода, Кара Михал, Богданци и части от Ножарево. Известно разпространение имат излужените черноземи, тъмно сиви горски почви, но преобладават оподзолените черноземи. Подходящи са за отглеждане на култури с по – дълъг вегитационен период.
  
• 
  Район на тъмно сивите горски почви: включва землището на селата Владимировци, Здравец, Пчелина, Кривица, Голям извор и части от Самуил и Ножарево. Почвите са най – подходящи за отглеждане на културите с по – дълъг вегитационен период и костилкови овощни насаждения, но се характеризират с по – ниско естествено плодородие от първите два района.
  

• 
  Земеползване
  

Териториалната структура на община Самуил според вида територия се дели на урбанизирана, земеделска, горска, нарушени територии, територия заета от води и водни обекти, територия на транспорта.

Правилното използване на териториалните ресурси и природните дадености във всички аспекти и сфери на човешките дейности биха помогнали за развитие на общината.

Площта на урбанизираните територии заемат 5.32% от площта на Община Самуил, която е 25033.60 ха. Най-голяма площ на урбанизираната територия е на с.Самуил – 207.33 ха, а най-малка на с.Хума-39.85 ха.

По данни на Общинска служба по земеделие Исперих, офис Самуил площта на обработваемите земи е 150 800 дка, площта на пустеещите ниви е 3784.41 дка.

Горските територии в Община Самуил заемат обща площ от 5764.21 ха, което е 23.03% от общата територия на Общината.

Нарушените територии в Община Самуил заемат обща площ от 24.83 ха, което е 0.01% от общата територия на Общината.

Териториите заети от води и водни обекти в Община Самуил заемат обща площ от 190.70 ха, което е 0.75% от общата територия на Общината.

Територия на транспорта в Община Самуил заемат обща площ от 199.65 ха, което е 0.78% от общата територия на Общината.

Като природен ресурс, почвите са един от важните фактори за развитие на общината. От деградационните процеси, засягащи почвите в общината, най-съществен за екологичното състояние на района е ерозията, чието развитие е в степен, изискваща провеждане на конкретни противоерозионни мерки и действия. На територията на общината няма източници, предизвикващи замърсяване на почвите с тежки метали.

Граф. II.1.3.1 Баланс по видове територии в ха

На територията на община Самуил няма определен пункт за наблюдение състоянието на почвите. Почвите в района на общината са относително чисти. Няма данни за замърсяването им от промишлени дейности, с нефтопродукти и с пестициди. Използват се добри земеделски практики. Повишава се информираността на обществото за екологичните и икономическите ползи, както и необходимостта от предприемане на мерки за опазването на този компонент на околната среда.

Съгласно Заповед № РД 09-59/ 02.02.2010 г. на Министъра на земеделието и храните на територията на община Самуил са определени физически блокове в землищата на Богданци (04666-22; 04666-40; 04666-42; 04666-44; 04666-48); Богомилци (04741-1; 04741-10; 04741-101; 014741-143; 04741-171; 04741-172; 04741-3; 04741-53; 04741-54; 04741-62; 04741-7; 04741-70; 04741-8; 04741-92); Владимировци (11449-518; 11449-519; 11449-56; 11449-57; 11449-76; 11449-76; 11449-84; 11449-85); Голяма вода (15669-15; 15669-27; 15669-30; 15669-32; 15669-33; 15669-34; 15669-35; 15669-36); Голям извор (15761-137; 15761-209; 15761-210; 15761-40; 15761-42; 15761-45; 15761-46; 15761-48; 15761-49; 15761-57; 15761-60; 15761-61; 15761-70; 15761-73; 15761-74); Желязковец (29218-16; 29218-183; 29218-268; 29218-364; 29218-370; 29218-373; 29218-54; 29218-55; 29218-56; 29218-57; 29218-59; 29218-60; 29218-76; 29218-85; 29218-86; 29218-90; 29218-96); Здравец (30630-45; 30630-46; 30630-48); Кара Михал (36333-21; 36333-36); Кривица (39815-11; 39815-131; 39815-188; 39815-189; 39815-19; 39815-23; 39815-25; 39815-3; 39815-50; 39815-52; 39815-53); Ножарово (52341-23; 52341-25; 52341-28; 52341-32); Пчелина (58877-22; 58877-26; 58877-3; 58877-38); Самуил (65276-288; 65276-377; 65276-378; 65276-55; 65276-60; 65276-63; 65276-87; 65276-88; 65276-96; 65276-97; 65276-99); Хума (77517-10; 77517-11; 77517-117; 77517-118; 77517-12; 77517-13; 77517-16; 77517-17; 77517-18; 77517-19; 77517-20; 77517-22; 77517-25; 77517-26) и Хърсово (77579-100; 77579-102; 77579-107; 77579-113; 77579-123; 77579-27; 77579-28; 77579-29; 77579-41; 77579-42; 77579-43; 77579-44; 77579-46; 77579-47; 77579-53; 77579-54; 77579-81; 77579-85; 77579-86; 77579-87; 77579-88; 77579-89; 77579-90; 77579-98; 77579-99) като земеделски земи с висока природна стойност (ВПС), което подпомага земеделските производители обработващи тези земи.

1.4. Земни недра

В геоложката история на България се отделят следните етапи с различна специфика: предпалеозойски (докамбрийски), каледоно-херцински, алпийски и неотектонски. Те обхващат сравнително дълги периоди от време, в течение на които природните условия са се изменяли. Особеностите на геотектонската обстановка през тези етапи са се отразили върху характера и разпространението на изключително разнообразни по възраст скални комплекси и структури. Възрастта на скалните комплекси е от Докамбрия до съвременни наслаги. По вид разкриващите се скали са седиментни, магмени и метаморфни. Това многообразие от различни по състав и възраст скали и разнообразни палеогединамични обстановки е предпоставка за наличието на разнообразни по вид и произход минерални суровини, проявата на многообразни негативни геодинамични процеси, както и определят различна сеизмична характеристика на различните части от територията на страната. Геоложкият строеж и тектонските особености на територията на България са резултат от процесите, предизвикали образуването на Алпо-Хималайската геотектонска структура.

Фиг.II.1.4.1. Характеристика на геоложките условия на територията на Р България

Територията на общината е разположена върху Мизийската плоча, основата на която преобладаващо е изградена от палеозойски скали. Върху тях пространствено са отложени седиментни скали с различна дебелина. Специфична скала е льосът. Различно дебела льосова покривка воалира вододелни пространства, долинни склонове, както и някои речни тераси. В орографско отношение заеманата територия се характеризира с голямо разнообразие – в северната част се спускат най-южните части на Лудогорското плато и Самуиловските височини.

В геолого-тектонско отношение районът се разполага в Мизийската платформа. В геоморфоложко отношение районът се отнася към Източна Дунавската равнина.

• 
  Геоложки строеж
  

Установено е съществуването на плоска, с голям радиус на захранване коруба, наречена Разградско – Самуилска. Тя се очертава като изявена регионална структура в Източната подобласт.

• 
  Палеозойският цикъл по темето на Разградско – Самуилската подутина лежи на 800 – 1 000 метра под земната повърхност.
  
• 
  Бремските и Аптиските мергили и варовици се разкриват по бедрата на подутината /склоновете на Разградските и Самуилските височини/.
  
• 
  Долнокредитни дебелослойни варовици бронират отвесните брегове на Суха река и Бели Лом.
  

Широкото разпространение на варовиците, голямата им мощност и зонално разположение благоприятстват развитието на карстови процеси.

• 
  Самарско – Понтийската денудационна повърхност дава началото на съвременната морфоструктура.
  
• 
  Льосонавяването е замаскирало старите ерозионни и карстови форми и е прикрило Самарско – Понтийската повърхност с льос.
  

Мощността на льосовата повърхност е от 5 до 20 метра.

• 
  Полезни изкопаеми
  

По данни на Министерството на енергетиката на територията на Община Самуил има концесия за добив на неметални полезни изкопаеми индустриални минерали - кварц-каолинитови среднопластични глини от находище „Кара Михал”, разположено в землището на с. Владимировци, община Самуил, предоставена на "ВЕДЕНА" ООД – Разград, сключена на основание решение за определяне на концесионер №766 от 22.10.2010 г. на МС. 

Започната процедура по предоставяне на концесия на неметални полезни изкопаеми – индустриални материали „Здравец”.

• 
  Сеизмичност
  

Съгласно Наредба № РД-02-20-2/ 2012 г. на МРРБ за проектиране на сгради и съоръжения в земетръсни райони (обн., ДВ, бр. 13 от 2012 г.; попр., бр. 17 и 23 от 2012 г.), респ. Приложения № 5 към чл. 15, ал. 2 и чл. 106 Карта за сеизмично райониране на Република България за период 1000 години и Приложение № 6 към чл. 15, ал. 2 Списък на населените места със стойности на сеизмичния коефициент към Картата за сеизмично райониране на Република България, общината попада в район със степен на интензивност І-VIІ и стойност на сеизмичния коефициент = 0.10.

Фиг.II.1.4.2. Сеизмичната карта на България

Изтегляне 5.67 Mb.

Сподели с приятели: