Доклад за екологична оценка на проект "eнергийна стратегия на република българия до 2020 година"

2.3. Почви и земни недра

2.3.1. Почви

В РБългария локални замърсявания и увреждания на почвите от точкови източници са главно от действащите предприятия от минно-добивната промишленост, ТЕЦ, предприятията за добив и съхранение на нефт, депата и хранилищата на производствени и опасни отпадъци генерирани при производството на електроенергия и топлинна енергия.

В резултат на проучването, добива и първичната преработка на суровини за енергетиката се нанасят значителни и в голяма степен необратими увреждания на ОС. Добиването на местни енергийни ресурси чрез въгледобивната дейност по открития способ от местните въглищни запаси в Енергийната стратегия се определя като стабилизиращ в бъдеще източник на енергия. Трябва да се отбележи, че добиването на въглища по прилаганите до момента технологии е свързан с големи по площ нарушени терени, като само приблизително една трета от тях са рекултивирани. Това налага своевременно, в хода на технологичния процес, възстановяване на нарушеното равновесие и формиране на нова среда, съобразена с екологичните изисквания. Нарушените терени от добива на горивно-енергийни ресурси общо за страната към края на 2006 г. са 23 036.7 ha, от които рекултивираните са само 8 159.2 ha. Към декември 2007 г. съотношението на нарушените площи към рекултивираните площи е 3:1, което като цяло е незадоволително. Възстановяването на нарушените терени преминава през два етапа: техническа и биологична рекултивация. Три години след приключване на минно-насипните дейности се извършва техническа рекултивация, представляваща комплекс от земеустроителни и подравнителни работи и насипване на терена с 40-сантиметров уплътнен хумусен слой. Биологичната рекултивация е последен етап от възстановяването на терените и се осъществява чрез засяване на технически рекултивираните площи с различни земеделски култури в определена последователност или пък залесени с дървесни видове. Значителните увреждания от въгледобивната промишленост се считат за необратими, или могат да се рекултивират и възстановят до известна степен само с големи усилия и много средства.

Най-крупният обект за добив на местни лигнитни въглища по открития способ са мини „Марица Изток” ЕАД. За осигуряването на развитието на минно-добивните работи за следващите години през 2007г. е променено предназначението на 1806,475 dkа земеделски земи и са закупени дъпълнително земеделски имоти с площ около 300 dkа. Нарушени са около 1857 dkа земи и е извършена техническа рекултивация на около 200 дка площи. От тези площи е събран и депониран около 8 570 900 m3 хумус.

Балансът между отчуждаваните и рекултивираните площи при добива на въглища в „Мини Марица Изток” ЕАД ще се постигне след 2012 година, когато ще започне процес на увеличаване на възвръщаните земи за сметка на отчуждените.

Депата и хранилищата за отпадъци, генерирани от действащите предприятия за производство на електро- и топло-енергия от системата на енергетиката са със съществен дял от общото количество замърсени и унищожени почви на територията на страната ни. През 2007 година са регистрирани 11находища и 11 депа и хранилища за производствени и опасни отпадъци, които и до момента са в експлоатация.от 7 предприятия от енергетиката.

Други дейности, свързани с добиването на горивно-енергийни ресурси за енергетиката в РБългария са добив на нефт и газ на територията на страната. Приблизително около 3300 ha земи са нарушени от дейностите по добив на нефт и газ като в същото време няма отчетени рекултивирани площи след тези дейности.

Възстановяването на нарушените терени от въгледобивната дейност и енергетиката като цяло и опазването на екосистемите от тези дейности до скоро се извършваше съгласно изискванията на Наредба №26/ 1996г. за рекултивиране на нарушени терени, подобряване на слабопродуктивни земи, отнемане и оползотворяване на хумусния слой. За ограничаване въздействието на минно-добивната и преработвателна дейност върху компонентите на околната среда, през 2006 г. са изпълнявани редица мероприятия, както от страна на дружествата в експлоатация, така и по силата на ПМС № 195/2000 г. за въгледобивната промишленост и ПМС 173/2004 г. за отстраняване на щети от стари замърсявания преди приватизация.

По линия на ПМС №195 /2000 год. за техническа ликвидация, консервация и преодоляване на вредните последици при прекратяване или ограничаване на производствената дейност във въгледобива продължават дейностите по ликвидация и рекултивация на обектите, включени в Постановлението.

По-мащабни обекти от изпълняваните през 2006 г. са:

• 
  Надземна ликвидация на мина „Здравец”;
  
• 
  Подземна ликвидация на мина „Пирин”;
  
• 
  Техническа и биологическа рекултивация на нарушени терени от дейността на бившата мина „Маришки басейн”ЕООД;
  
• 
  Подземна ликвидация на мина „Перник”.
  

В същото време трябва да припомним, че почвите освен че осигуряват прехрана на хората и на държавата като цяло, имат значение и като източници на суровини, като място за обитание на биологичните видове, за съхраняване на генетичните ресурси на страната и в голямя степен са свързани с опазване на историческото и културно наследство на българския народ.

2.3.2. Земни недра

По данни от Националния доклад за състоянието и опазването на околната среда за 2007 г., към 31.12.2007 г. в РБългария са проучени, утвърдени и заведени на отчет запасите и ресурсите на общо 163 вида подземни богатства, в т.ч. на 7 вида енергийни суровини (твърди горива, нефт, газ и кондензат). Обезпечеността на страната със запаси и ресурси, разчетена въз основа на осъществения през годината добив (без нефта и природния газ) е достатъчна, при сегашните потребности от различните видове подземни богатства. В сравнение с 2006 г., през 2007 г. се очертава тенденция към увеличаване на добива на някои минерални суровини, в т.ч. от горивно-енергийните - на лигнитни въглища, и намаляване на добива на горивен земен газ. През 2007 год. в Специализираната експертна комисия по запасите на полезните изкопаеми (СЕК) на МОСВ са разгледани, приети и утвърдени запасите и ресурсите общо на 80 находища на подземни богатства. От тях 61 са новорегистрирани, от които - едно находище на твърди горива.

През 2007 год. са регистрирани 11 находища на твърди горива (въглища) и 18 депа и хранилища в експлоатация от 7 предприятия („Балкан – МК” ЕООД, „Мина Черно море – Бургас” ЕАД, „Мина Балкан - 2000” АД, „Карбон Ивест” ООД, „Мини Марица изток” ЕАД, „Мини Бобов дол” ЕАД).

На фиг.2.3-1 е показано географското местоположение на предприятията за добив на въглища.

Добивът на въглища през 2007 год. възлиза общо на 28.1 Mt (при 25.3 Mt за 2006 г.), в т.ч. 25.3 M t лигнитни, 2.8 Mt кафяви и 0.018 Mt черни въглища. През същата година от въгледобива са генерирани 102.3 Mt отпадъци от разкриване и добив – с 10.2 Mt повече в сравнение с 2006 г. Общата площ на нарушените терени към края на 2007 г. възлиза на 26 999 ha и само 8 339.2 ha са рекултивирани земи.

*Източник: ИАОС

Фиг. 2.3-1. Предприятия за добив на въглища

Добивът на енергийни суровини често предизвиква възникването на опасни физико-геоложки процеси и явления, като: обрушаване в подземна изработка, внезапно изхвърляне на въглища и газ, самозапалване на въглищни пластове, слягане на минни изработки, разрушаване на шламохранилище и др.

Изтегляне 3.52 Mb.

Сподели с приятели: