Доклад за екологична оценка на проект "eнергийна стратегия на република българия до 2020 година"
ТЕКУЩО СЪСТОЯНИЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА И ЕВЕНТУАЛНО РАЗВИТИЕ БЕЗ ПРИЛАГАНЕТО НА СТРАТЕГИЯТА
Изтегляне 3.52 Mb.
|
2. ТЕКУЩО СЪСТОЯНИЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА И ЕВЕНТУАЛНО РАЗВИТИЕ БЕЗ ПРИЛАГАНЕТО НА СТРАТЕГИЯТА2.1. Атмосферен въздух и климатКратка климатична характеристика Съгласно климатичното райониране на България, територията на страната се разделя на три климатични области: умереноконтинентална, преходноконтинентална и преходносредиземноморска. Умереноконтиненталната област обхваща Дунавската равнина, Западна и Средна Стара планина с Предбалкана, Софийската и Златишко-Пирдопската котловина, Северната и западната част на Същинска Средна гора, Ихтиманска Средна гора с ихтиманската котловина, Планско-Завалската планинска редица със Самоковската, Пернишката, Брезнишката котловини и Знеполе, Голо бърдо, Черна гора, Стражата, Любаш, Руй и Милевска планина с части от долините на реките Светля и Треклянска. Най-характерните белези на умереноконтиненталния климат са топло лято и студена зима, голяма годишна амплитуда на температурата на въздуха, пролетно-летен максимум и зимен максимум на валежите и ежегодна сравнително устойчива снежна покривка с различна продължителност в зависимост от надморската височина. Средните януарски температури в равнинните и хълмистите части на областта са между 0.0 и -1.5оС, а в планините достигат до -8 и -9 оС. Средните юлски температури в Дунавската равнина са 22-24 оС, а в котловините – около 18 оС. С увеличаване на надморската височина средните юлски температури намаляват до 10-11 оС във високопланинския пояс на Стара планина и Витоша. Пролетта и есента са с близки температури, като в равнинните и хълмистите райони април е по-топъл от октомври. Годишните валежни суми в равнините и хълмистите части на областта са от 520 до 650 mm, а в планините – от 750 до 1000 mm. В тази климатична област попадат следните по-големи предприятия за добив на горивно-енергийни ресурси и въглищни ТЕЦ: мини и ТЕЦ „Перник”, мина „Балкан”, ТЕЦ „Русе-изток”, ТЕЦ „Свилоза” и ТЕЦ Видахим”. В района на гр.Перник преобладават северните и северозападните ветрове, в района на Русе и Свищов – югозападните и североизточните, а за гр.Видин – западните и северозападните ветрове. Преходноконтиненталната област обхваща Кюстендилската котловина, Осоговска, Конявска и Земенска планина, средното и долното течение на р.Джерман, Рила планина, югоизточната част на Същинска Средна гора, Задбалканските котловини на изток от Златишко-Пирдопската, Пазарджишко-Пловдивското и Старозагорското поле, по-голямата част от Западни Родопи – северно от ридовете Дъбраш и Преспа, долината на р.Тунджа от Ямбол до Елхово, Източна Стара планина, Провадийско, Роякско, Момино и Франгенско плато, долините на реките Провадийска и Камчия и малка част от Добруджа – на изток от Добрич без Добруджанското Черноморие. В западните покрайнини и долинни разширения климатът е умерено топъл до умерено прохладен, слабо засушлив. В Горнотракийската низина климатът е умерено горещ, засушлив до много засушлив. Топъл и слабо засушлив е климатът в Източна Стара планина и ридовете в Източния Предбалкан. Областта се характеризира с по-мека зима в сравнение с тази в умереноконтиненталната област, годишната температура на въздуха е по-ниска, вътрешногодишният ход на валежите е с два максимума (юли и ноември) и два минимума (август и февруари), снежната покривка в равнинните райони е неустойчива. В тази област попадат въглищните мини и ТЕЦ в Бобов дол и „Марица-Изток”, ТЕЦ „Марица 3” – Димитровград и ТЕЦ „Сливен”. Във ветрово отношение районите на тези предприятия се характеризират с преобладаване съответно на източните ветрове (Бобовдолски район), североизточните и северните ветрове за Източномаришкия басейн, северните и северозападните за Димитровградския район и северозападните ветрове за гр.Сливен. В преходносредиземноморската област попадат долината на р.Струма южно от Бобошево, Пирин и Южна Рила с долината на р.Места, Дъбрашкият рид в Западни Родопи, почти целият басейн на р.Арда, долината на р.Марица на югоизток от Симеоновград, Сакар планина, долината на р.Тунджа на юг от Елхово, Странджа и Черноморското крайбрежие. Климатът в тази област се характеризира с топло лято и мека зима, сравнително малка годишна температурна амплитуда, есенно-зимен максимум на валежите и липса на ежегодна устойчива снежна покривка в извънпланинските райони. В преходносредиземноморската област са разположени ТЕЦ „Варна” и ТЕЦ „Лукойл-Бургас”. Бризовата циркулация налага специфични черти на климата на Черноморското крайбрежие. В района на гр.Варна преобладават северните и североизточните ветрове, а в Бургас – ветровете от изток и североизток.
Оценката и контролът на качеството на атмосферния въздух се извършват от Националната автоматизирана система за контрол качеството на атмосферния въздух (НАСККАВ) върху територията на страната, разделена на 6 Района за оценка и управление на качеството на атмосферния въздух (РОУКАВ) - Столичен, Пловдив, Варна, Северен/Дунавски, Югозападен и Южен/Тракийски. Съгласно представената информация в Националния доклад за състоянието и опазването на околната среда в Република България през 2007 г., качеството на атмосферния въздух (КАВ) е контролирано в 56 стационарни пункта за мониторинг (ПМ) - 26 пункта с ръчно пробонабиране, 15 автоматични измервателни станции (АИС), 11 ДОАС системи и 4 АИС за мониторинг на КАВ в екосистемите. В таблица 2.1-1 са представени максималните и средногодишните концентрации на серен диоксид и фини прахови частици (ФПЧ10) за 2007 г., измерени в пунктовете за мониторинг на РОУКАВ, в които се намират големи горивни инсталации (ГГИ) и други промишлени предприятия със замърсяващи производства. В колони 3 и 4 е даден броят на превишенията съответно на праговата стойност (ПС) за средночасовата норма (СЧН) и на средноденонощната норма (СДН) на серен диоксид, а в колона 7 – броят на превишенията на ПС за средноденонощната норма (СДН) на ФПЧ. Използвани са данни от тримесечните бюлетини на ИАОС, като средните годишни концентрации са изчислени съобразно броя на регистрираните данни. През 2007 г. са регистрирани най-голям брой превишения на ПС за СЧН на серен диоксид в пунктовете „Гълъбово” – 189, АИС „Раковски” (Димитровград) – 117, АИС „Шахтьор” (Перник) – 32 и Кърджали „КОС” – 28. В три пункта превишенията са в граници от 8 до 4 бр. - ул. „Батак” (Варна) – 8, Пловдив/Долни Воден – 6 и Пловдив/Асеновград – 4, в два ПМ (Бургас) – по две превишения и в още 4 пункта – по 1 бр. превишения. Средноденонощната норма на серен диоксид за опазване на човешкото здраве - 125 µg/m3, е превишавана в 5 от разглежданите пунктове, в 11 пункта не са регистрирани превишения, а за 9 пункта с ръчно пробонабиране няма данни. Нормата на серен диоксид за опазване на природните екосистеми (20 µg/m3) е превишена в 3 пункта (колона 6) - АИС „Раковски” – 49.6 µg/m3, „Гълъбово” – 47.7 µg/m3 и АИС „Шахтьор” - 31.4 µg/m3. Основните източници на емисии на серен диоксид с превишение на СЧН (повече от 24 средночасови стойности над 350 µg/m3) и СДН (повече от 3 средноденонощни стойности над 125 µg/m3) са ТЕЦ и металургичните заводи. Те се разпределят по райони (РОУКАВ), както следва:
Допълнителен принос към замърсяването на атмосферния въздух със серен диоксид във всички райони имат емисиите от използването на твърди горива за битово отопление. Таблица 2.1-1. Средночасови и средноденонощни нива на серен диоксид и ФПЧ10 през 2007 г.
Средноденонощната норма на ФПЧ е превишавана във всички РОУКАВ, като най-голям брой превишения са регистрирани в пунктовете „Шахтьор”, „Църква” и АИС „Раковски”– съответно 252, 191 и 171. Средната годишна концентрация на ФПЧ10 е по-висока от средногодишната норма в 11 от разглежданите ПМ. Източници на замърсяването с ФПЧ10 са промишлените, битовите и транспортните дейности, както и лошото състояние на пътищата. В таблица 2.1-2 са представени емисиите на вредни вещества по групи източници и атмосферни замърсители, според дадената информация в Националния доклад за състоянието и опазването на околната среда за 2007 г. Eмисиите са изчислени по новата „Единна методика за инвентаризация на емисиите на вдредни вещества във въздуха”, утвърдена със Заповед №РД 40/22.01.2008 г. Използвани са нови емисионни фактори, като при инвентаризацията са включени и емисиите на фини прахови частици (ФПЧ10). Таблица 2.1-2. Годишни емисии на вредни газове, тежки метали и специфични органични замърсители по категории източници за 2007 г.
*Серните и азотни оксиди са изчислени като диоксиди Най-голям източник на серен диоксид е енергетиката - 92% от общото емитирано количество. През годината в сероочистни инсталации са уловени 234,7 хиляди тона - с 66,3 х.т. повече от 2006 г. ТЕЦ са на второ място (след пътния и друг транспорт) по отношение на емисиите на азотни оксиди – 30%. Основен източник на неметанови летливи органични съединения е природата – 62% от общото количество, следвана от битовото горен и пътния транспорт – съответно 12% и 10%. Природните източници емитират 39% от общото количество въглероден оксид, а битовото горене и пътния транспорт – по 25%. Горивните процеси в индустрията изхвърлят в атмосферата 75% от общото количество на оловото. Относителният дял на емисиите на ФПЧ10 е най-голям при битовото горене – 64%, от ТЕЦ – 27%. Емисии от Големите горивни инсталации Към големите горивни инсталации (ГГИ) се отнасят термичните централи с мощност над 50 MW. В таблица 2.1-3 са представени емисиите на серен диоксид и прахови частици (ФПЧ) от 13 ТЕЦ, на които са издадени комплексни разрешителни (КР) за експлоатация. От тях 12 използват за гориво въглища, а ТЕЦ „Лукойл Енергия и газ България” – Бургас работи с течно гориво и природен газ. Данните за дебита на отпадъчните газове и емисиите на вредни вещества са взети от комплексните разрешителни и се отнасят за 2007 г. За размера на комините и температурата на газовете са използвани и справки от възложителя (Приложение 2.1-1). AES-Гълъбово (ТЕЦ Марица изток 1) е пусната в редовна експлоатация след 31.12.2007 г., поради което в тази таблица не поместваме данни за дебита и емисиите.
Разрешените по КР емисии на серен диоксид са най-високи за енергийните котли 1-10 на ТЕЦ „Марица изток 2” (МИ-2) – 19000 mg/Nm3. Отпадъчните газове са с най-голям дебит и се изхвърлят в атмосферата посредством комин 1. Високи са емисиите на серен диоксид и от „Брикел”, „Марица 3” – Димитровград и ТЕЦ – Сливен. През 2007 г. в ТЕЦ МИ-3 са пуснати в експлоатация сероочистни инсталации (СОИ) при разрешени емисии 1000 mg/Nm3. ЕК 11-12 на МИ-2 (комин 2) също имат СОИ с 90% сероочистка. Най-високи емисии на прах са изпускани от ТЕЦ „Република” – Перник (2700 mg/Nm3). В „Бобов дол”, „Брикел”, комин 2 на МИ-2, МИ-3 и „Русе-изток” емисиите на прах са най-ниски – 50 mg/Nm3. Влияние на емисиите от ГГИ върху качеството на атмосферния въздух Емисиите на вредни вещества влияят върху качеството на въздуха в зависимост от приземните концентрации, получени в резултат на тяхното разсейване. Разсейването на емисиите е направено по Методика за изчисляване височината на изпускащите устройства, разсейването и очакваните концентрации на замърсяващи вещества в приземния слой - утвърдена от МОСВ и МРРБ. (Бюлетин за строителство и архитектура, бр.7,8/1998 г.). Използван е програмният продукт PLUME - модел "Очаквани концентрации на замърсяващи вещества в приземния слой", като за метеорологичните показатели е приложена опция „роза на вятъра”. Използвани са данни за годишна скорост и честота на вятъра по посоки от най-близките до ТЕЦ метеорологични станции. В таблица 2.1-4 са представени получените максимални приземни концентрации (Cmax) и разстоянието, на което се установяват. В колони 5, 6 и 7 са отбелязани населените места, които попадат в обсега на нормираните концентрации на серен диоксид в приземния слой: средночасова норма (СЧН), средноденонощна норма (СДН) и горен оценъчен праг (ГОП), а в колона 8 – географските посоки, в които се очертават изолиниите на нормираната концентрация за опазване на природните екосистеми - 20 µg/m3. За ТЕЦ Варна и ТЕЦ Русе-изток приземните концентрации са изчислени сумарно за всички изпускащи устройства – съответно два и три комина. За района на Марица–изток приземните концентрации са разчетени при едновременна работа на трите ТЕЦ – Брикел, МИ-2 и МИ-3 – общо 5 комина.
Получената максимална приземна концентрация на серен диоксид в резултат от разсейването на емисиите от комините на ГГИ в „Марица изток” е най-висока и превишава СЧН (350 µg/m3) повече от 2.5 пъти, а от ТЕЦ-Сливен се доближава до СЧН. Максималните концентрации в приземния атмосферен слой при работа на централите в Бобов дол, Димитровград, Русе, Перник и Варна са по-високи от средноденонощната норма за опазване на човешкото здраве (125 µg/m3), а от ТЕЦ „Свилоза” и „Видахим” – превишават ГОП (75 µg/m3). Максималната приземна концентрация на прахови частици, емитирани от ТЕЦ „Република” – Перник, превишава нормата за опазване на човешкото здраве (50 µg/m3), а при останалите ТЕЦ приземните концентрации на прах са няколкократно по-ниски. Максималната концентрация и близките до нея концентрации се отнасят за минимална площ. Посредством изолинии се очертават полетата на по-ниските приземни концентрации, получени при разсейването на емисиите. На фиг. 2.1-1 – 2.1-9 (Приложение 2.1-2) са показани изолиниите на приземните концентрации на серен диоксид, получени при разсейването на емисиите от комините на разглежданите топлоелектрически централи. В таблицата са посочени няколко селища, които попадат в полетата на нормираните концентрации на серен диоксид за опазване на човешкото здраве (очз) - СЧН, СДН и ГОП – 5 в района на „Марица-изток”, 3 – в Бобов дол, 2 в Димитровград и по едно в района на Перник и Варна. Следва да се има предвид, че тези концентрации ще оказват негативно въздействие върху качеството на атмосферния въздух, степента на което ще зависи от режима на работа на ТЕЦ. Както беше посочено по-горе, разчетите са направени при едновременна работа с пълна мощност на горивните инсталации, в съответствие с предвидените в комплексните разрешителни за 2007 г. емисии и дебит на отпадъчните газове. В табл. 2.1-5 са представени данни за отчетените с компютърния модел концентрации на серен диоксид в селищата, в чиито район има ТЕЦ, и измерените концентрации в най-близките пунктове за мониторинг (осреднени данни за цялата 2007 г. и само за ІV-то тримесечие). За Гълъбово данните от модела за концентрациите на серен диоксид са 3 пъти по-високи от измерените посредством Националната автоматична система за контрал качеството на атмосферния въздух (НАСККАВ). Разликата се дължи на обстоятелството, че централите не са работили с пълен капацитет през цялата година, особено ТЕЦ «Брикел», за която има ограничение за отработените часове през годината. За ПМ «Шахтьор» в Перник е обратно – измерените концентрации са по-високи от изчислените. Вероятно емисиите от ТЕЦ са били по-високи от зададените с КР, а също така влиянието и на другите източници на емисии на серен диоксид (битовото горене, главно през зимния период) са оказали влияние върху качеството на атмосферния въздух. Таблица 2.1-5. Сравнение на изчислените приземни концентрации на серен диоксид с измерените нива от Националната автоматизирана система за контрол качеството на атмосферния въздух през 2007 г.
Емисии на парникови газове Като страна по Рамковата конвенция на Обединените нации по изменение на климата (РКОНИК), България има задължението да провежда ежегодни инвентаризации на емисиите на парникови газове (ПГ) по източници и поглътители, съгласно утвърдената от РКОНИК методология. Инвентаризациите обхващат емисиите на преки парникови газове: въглероден диоксид (СО2), метан (CH4), диазотен оксид (N2O), хидрофлуоркарбоните (HFCs), перфлуоркарбоните (PFCs) и серния хексафлуорид (SF6), както и предшественици (прекурсори) на парниковите газове (NOx, CO и NMVOCs) и серен диоксид (SO2). За сравняване на различните ПГ според различната им способност да ускоряват глобалното затопляне, от Междуправителствения комитет по изменение на климата (IPCC) е създаден индекс, наречен “потенциал за глобално затопляне”. Въздействието на топлинната енергия на всички ПГ се сравнява с въздействието на СО2 и се обозначава като СО2 еквивалент. Изготвянето на национални инвентаризации в България започва от 1988 г., която се счита като базова година за страната. В таблица 2.1-6 са представени емисиите на основните парникови газове по години от 1988 до 2005 г., сумарните емисии и делът на общите емисии спрямо емисиите през базовата 1988 г., приети за 100%. Таблица 2.1-6. Агрегирани емисии на ПГ (Gg CO2-екв.) и дял в проценти на общите годишни емисии спрямо базовата година
* Източник: Национален доклад за инвентаризация на емисиите на ПГ (1989 и 2005 г..), МОСВ Делът на емисиите на CO2 спрямо общите емисии на ПГ варира от 72.3% през 1991 и 1992 г. до 78.5% през 2005 г. На второ място през същата година са емисиите на CH4 - 14.66%, следвани от емисиите на N2O с дял 6.24% и на флуорсъдържащите (F) - 0.56%. Като цяло емисиите на основните ПГ показват тенденция към намаляване. Това се дължи на намаляването на емисиите на ПГ в сектор “енергетика”, “индустриални процеси” и “отпадъци”. Количеството на общите емисии на ПГ в CO2-екв. през 2002 г. е най-малко в сравнение с базовата 1988 г. и с всички останали години, като след 2003 г. то отново нараства. Въпреки това, емисиите на парникови газове през последните 3 години (2003-2005) е значително по-ниско (с около 52%) в сравнение с базовата година. Енергийният сектор е източник на над 74% от агрегираните емисии на ПГ за последната инвентаризация през 2006г. Република България е ратифицирала Рамковата конвенция на Обединените нации по изменението на климата и Протокола от Киото през март 1995 г. и към настоящия момент изпълнява нейните изисквания. Прогнозата за развитие на емисиите на ПГ през периода до 2020 г. е базирана на допускането, че ще продължи да се прилага Планът за действие по изменението на климата и показва, че прогнозните емисии са под допустимите по протокола от Киото и страната има резерв, осигуряващ изпълнение на ангажиментите относно нивото на емисии. Като член на Eвропейския съюз, Република България ще се включи в първия период на дейността на Европейската схема за търговия с емисии с присъединяването си към ЕС и ще продължи участието си в нея и през втория период. България участва активно в механизма “съвместно изпълнение” на Протокола от Киото и се подготвя за въвеждане на Европейската схема за търговия с квоти на емисии на парникови газове от 2007 г.
Изтегляне 3.52 Mb. Сподели с приятели:
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||