Съществуващи екологични проблеми, имащи отношение към Стратегията, в т.ч райони с особено екологично значение

4.1. Въздух

Като райони с особено екологично значение (защитени територии, водни обекти и др.) в обсега на разглежданите ТЕЦ може да се посочат язовирите „Овчарица” – в близост до ТЕЦ „Марица изток 2” и „Розов кладенец” – до гр.Гълъбово. Приземните концентрации на серен диоксид за площта на яз. „Овчарица” за 2007 г. може да се определят в граници от 0 до 75 µg/m³, а за яз. «Розов кладенец» - около 125 µg/m³ (фиг. 2.1-3 от прил. 2.1-2). Няма данни за увреждане на флората и фауната в резултат на емитираните вредни вещества от топлоцентралите.

ТЕЦ „Свилоза” и ТЕЦ „Видахим” са разположени в близост до р.Дунав. Изчислените приземни концентрации на серен диоксид в тези участъци на реката са съответно 60 µg/m³ и 30 µg/m³ (фиг. 2.1-8 и 2.1-9 от прил. 2.1-2).

4.2. Води

По отношение на компонент Води, могат да бъдат идентифицирани следните екологичните проблеми, които имат отношение към прилагане на Енергийната стратегия:

Проблеми, свързани с изменения в качеството на водите

Основна причина за влошаване качествата на водите е заустването ( в това число нерегламентирано) на непречистени отпадъчни води от предприятия-замърсители, свързани с производство на електроенергия и топлоенергия, терминали за нефт и нефтопродукти и др. Причина за тези въздействия са отсъствието или неефективното функциониране на ПСОВ, поради липса на реконструкция и модернизация. С неблагоприятното екологично състояние се характеризират участъци от реките, разположени в близост до закрити минни дейности. Като точкови източници на замърсяване на подземните води могат да бъдат идентифицирани бивши уранови мини; хвостохранилища; рудници; петролни бази и др. Повечето от площите, повлияни от минна дейност, хвостохранилища и др., (обикновено с приключил добив или площи, използвани за депониране на хвост от минна или друга, свързана с минната индустрия дейност), са рекултивирани и по технологична схема екранират тялото на депото, като събират повърхностните и дрениращите подземни води в една точка. Тези площи се явяват източник на индиректно дифузно натоварване и главно чрез подземните води попадат в реките.

Производството на електро- и топлоенергия са сред основните дейности, водещи до изменения в хидроморфологичното състояние на повърхностните водни тела. Тези проблеми придобиват актуален характер във връзка със заложената в Енергийната стратегия цел, свързана с приоритетно развитие на ВЕЦ, като компонент на ВЕИ. Строителството на ВЕЦ и особено презастрояването на реките с ВЕЦ води до сериозни изменения в морфологията на водното тяло, засилване на ерозионните процеси, промени в наносния режим; осушаване на речните корита в периоди на маловодие, въздействия върху водната флора и фауна (в това число затруднения при миграцията на рибната фауна, промени в естествената водна и крайбрежна растителност). Строителството и експлоатацията на ХТС предизвиква нарушения в хидроложкия режим на реките. Много често проблеми възникват, когато не се отчита кумулативният ефект от съществуващите и нови МВЕЦ, като не се преценява какъв участък от повърхностното водно тяло остава да функционира при нарушен отток. Във връзка с това, не трябва да се допуска каскадно застрояване на повърхностните водни тела, без оводнени участъци между отделните МВЕЦ.

В ПУРБ са посочени повърхностните водни тела с недостатъчни водни количества поради водоотнемания за производство на електроенергия чрез съществуващи ВЕЦ или за други цели. За предотвратяване на посочените по-горе въздействия са предложени мерки за въвеждане на ограничителен и/или забранителен режим при издаване на разрешителни, свързани с изграждане на МВЕЦ, както и за водни тела, които се характеризират с недостатъчни водни количества поради водовземане и отвеждане за производство на ел.енергия или други цели, или такива, попадащи в защитени и зони по Натура 2000.

4.3. Почви

- разширяване на усвоените площи за добив на въглищата по открития способ;

- замърсяване на земите и почвите в два-три километровата зона около такива крупни промишлени обекти като мините «Марица Изток», ТЕЦ-овете на твърдо гориво и то главно около депата им за промишлени и опасни отпадъци;

- усвояване на нови площи за изграждането на ветроенергийни и соларни паркове за добиване на енергия от ВЕИ, нарушение на почвите в крайречните територии вследствие на промените в морфологията и хидрологията на водните тела вследствие на изграждането на ВЕЦ/ МВЕЦ и др.

Най-крупният обект за добив на местни лигнитни въглища по открития способ са мини „Марица Изток” ЕАД. За осигуряването на развитието на минно-добивните работи за следващите години през 2007г. е променено предназначението на 1806,475 dkа земеделски земи и са закупени дъпълнително земеделски имоти с площ около 300 dkа. Нарушени са около 1857 dkа земи, а е извършена техническа рекултивация на около 200 дка площи. Балансът между отчуждаваните и рекултивираните площи при добива на въглища в „Мини Марица Изток” ЕАД ще се постигне след 2012 година, когато ще започне процес на увеличаване на възвръщаните земи за сметка на отчуждените. Незадоволителното съотношение между нарушени и рекултивирани площи е предпоставка за появата на ерозионни процеси.

Депата и хранилищата за отпадъци , генерирани от действащите предприятия за производство на електро- и топло-енергия от системата на енергетиката са със съществен дял от общото количество замърсени и унищожени почви на територията на страната ни. При положение, че не се внедрят чисти технологии при използването на въглищата като суровина, то делът на замърсените и унищожени почви от депонирането на отпадъците ще се увеличи. Намаляване на замърсяването от генерираните и депонирани отпадъци от производството на електро- и топло-енергия на базата на въглища може да се постигне при разработването на технологии за използване на този отпадък в други стопански дейности.

Замърсяване на почвите и околните терени може да бъде и в резултат на неправилна експлоатация на депата и хранилищата чрез замърсяването на подземните води в резултат на неконтролирано изпускане на отпадни води и на инфилтрати от тези съоръжения. Замърсяване на почвите около депата и хранилищата може да се получи и при ненавременни и неправилно проведени дейности по запечатване и рекултивация на вече запълнените участъци от съоръженията, както и при прекратяване на експлоатацията им.

Развитието на енергетика чрез строителство на ветропаркове в България се ускорява. След извършен анализ на техническия потенциал на вятърната енергия е установено, че само на 3,3% от общата площ на страната средногодишна скорост на вятъра е над 4 m/s. - това са териториите около нос Калиакра, нос Емине и по билото на Стара планина. По отношение на почвите, считаме, че след пускането в експлоатация, терените на ветропарковете може да се използват по предназначението си, особено там където и преди построяването им са ползвани като ливади и мери. Отрицателното въздействие се свързва с други компоненти на ОС като ландшафт, животински свят и особено при запазване на условията в ЗЗ. Поради тази причината препоръчително е ветропарковете да са извън зоните от НЕМ “Натура 2000”.

Понастоящем строителството на ветропаркове се извършва хаотично и «на парче», макар и след ОВОС и Оценка за съвместимост. Засега у нас не са определени онези части от територията на страната, където построяването на ветрогенератори ще окаже значително отрицателно въздействие.

Генерирането на електроенергия от слънчеви фотоволтаици е съвременна енергийна технология. Заложеното за произвеждане количество енергия -43 GWh (3,7 ktoe) може да се добие от фотоволтаични системи заемащи значителни площи. Това означава, че от територията на страната ще бъдат отнети значителни площи обработваеми земи. Отчитайки разпределението на теоретичния слънчев потенциал върху територията на страната можем да заключим, че бъдещото развитие на фотоволтаични паркове ще се насочи към зони с висока консервационна значимост, от което следва, че ще бъдат отнети площи от защитени зони за отместообитания на растения и животни.