Доклад за екологична оценка на проект "eнергийна стратегия на република българия до 2020 година"
Средносрочна програма 2009 – 2013 и поглед към 2020 г
Изтегляне 3.52 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 1.4. Връзка с други планове и програми
- 1.4.1. Енергийни прогнози и планове
- 1.4.3. Стратегически документи, чието разработване произтича от идентифицирани ключови енергийни проблеми
- 1.4.5. Връзка на Енергийната стратегия с други национални стратегии, планове и програми
1.3. Средносрочна програма 2009 – 2013 и поглед към 2020 г.Периода 2010-2013 г. ще постави началото на преход към нисковъглеродна икономика и енергетиката както на европейско, така и на национално ниво. Изпълнението на националните цели до 2020 г. до голяма степен зависи от предпоставките и условията през първоначалния период. Екологичните последствия от изпълнението на средносрочната програма се определят от активните действия на Правителството в основни направления:
В периода до 2020 г. се очаква да бъде постигнато значително подобрение на основни енергийни индикатори. Ако бъдат постигнати целите за намаляване на енергийната интензивност два пъти до 2020 г., се очаква да се постигне сближаване на този национален индикатор със средния за Общността, което ще рефлектира в многостранни ползи. Постигането на целевия индикатор за енергийна интензивност от 456 тне/М€05 ще създаде възможности за устойчив икономически растеж, осъществен с по-малко потребление на енергия. За периода до 2020 г., общото потребление на енергия намалява с 21%, докато БВП нараства с 58,5% спрямо 2005 г. Нарастването на използването на природен газ в бита оказва положителен енергоспестяващ и екологичен ефект, но въздейства отрицателно върху зависимостта от внос на енергийни ресурси. При предоставяне на достъп до природен газ на 30% от домакинствата до 2020 г., вносът на природен газ ще нарасне, в резултат на което зависимостта от внос на нефт и природен газ ще се увеличи. Енергийната сигурност на потребителите ще бъде гарантирана чрез осъществяването на проекти за диверсификация на пътищата и източниците за доставка на природен газ. Потреблението на енергия от ВЕИ нараства с 14%, при което делът на ВЕИ в общото крайно потребление на енергия през 2020 г. надхвърля 16-процентовата цел. Излишъците, ще създадат условия за финансови приходи за държавата чрез трансфер на сертификати към други държави-членки на ЕС. Като обобщение, постигането на стратегическите цели ще има следното икономическо изражение към 2020 г.: намаляване на общите енергийни разходи с 2,7 млрд.евро годишно спрямо Базовия сценарий; намаляване на общите разходи за енергия като процент от БВП от 34,2% при Базовия сценарий до 26,5 при Целевия сценарий; намаляване на енергийните разходи за един МВтч в крайното потребление на енергия от 91,5 евро при Базовия сценарий до 86,4 евро при Целевия сценарий. 1.4. Връзка с други планове и програмиС оглед създаването на предпоставки за изпълнението на стратегическите решения и постигането на хармонизирана връзка между Енергийната стратегия и последващите задължителни действия, този раздел съдържа набор от стратегически документи, посредством които това да бъде осъществено. Същевременно, прилаганият от ЕК механизъм за постигане на дългосрочните общностни цели включва разработване на стратегически виждания и съответни Планове за действие от всяка държава-членка; последващ мониторинг и редовни прегледи за степента на изпълнението на националните Планове; корекция, съответно – разработване на нови за следващ период. Във връзка с горепосоченото, стратегическите документи са групирани по следния начин:
1.4.1. Енергийни прогнози и плановеСтратегическото планиране и управление на енергийния сектор изискват колкото е възможно по-добро познаване на очакваното развитие на икономиката и свързаното с нея развитие на енергетиката. Основните прогнози и планове, които предстои да бъдат разработени, ще бъдат изцяло съобразени с националните цели и стратегическите решения и ще подпомогнат намирането на оптимален път за тяхното изпълнение. (1) Общ прогнозен енергиен баланс до 2030г. Хоризонтът на прогнозиране на страните от ЕС е до 2030г., с междинни прогнози през пет години. За целта са разработени модели, които се използват за прогнозиране при различни изходни сценарии. На национално ниво, необходимостта от разработване на прогнозни баланси произтича от българското законодателство. Общият прогнозен енергиен баланс до 2030г. ще бъде съобразен със стандартите на европейските прогнози, от една страна, и с националните цели и стратегически решения, от друга. (2) Прогноза и план за развитие на електроенергийната система до 2030г. Електроенергийният прогнозен баланс е част от общия енергиен баланс. Неговото разработване е отговорност на електроенергийния системен оператор. Планът за развитие на електроенергийната система трябва да гарантира: сигурност на снабдяването; свободен достъп до мрежата за потребители и нови производители; изпълнение на целта за ВЕИ чрез адекватно развитие на мрежата; адекватна оценка на мощностния баланс на страната. (3) Прогноза и план за развитие на газоснабдяването до 2030г. Прогнозният баланс за природен газ е част от общия енергиен баланс. Неговото разработване е отговорност на оператора на газопреносната система. Планът за развитие на газоснабдяването трябва да гарантира: сигурност на снабдяването; свободен достъп до мрежата за потребители и добивни предприятия; изпълнение на целта за ускорена газификация чрез адекватно развитие на преносната мрежа. 1.4.2. Стратегически документи, в процес на приемане или приети в съответствие с изискванията на действащото европейско и национално законодателство
1.4.3. Стратегически документи, чието разработване произтича от идентифицирани ключови енергийни проблеми(1) Национална стратегия по енергийна ефективност при крайното потребление на енергия на Република България Стратегията ще определи националната индикативна цел за енергийни спестявания при крйното потребление на енергия, етапите, средствата и мерките за нейното постигане. Националната стратегия ще бъде актуализирана на всеки 5 години. Стратегията се разработва и предлага на Министерския съвет от страна на Министъра на икономиката, енергетиката и туризма. Стратегията се приема от Народното събрание. (2) Програма за ефективно използване на местните енергийни ресурси Програмата ще съдържа актуална оценка на перспективите за добив и производство на местни енергийни ресурси в България, включително – на възможностите за възстановяване на уранодобива. Ще бъдат идентифицирани възможностите за търсене, проучване и добив на въглища, нефт и природен газ. Ще бъдат предвидени механизми за ефективно използване на въглищните запаси и биомасата. (3) Програма за ускорена газификация на страната Програмата ще съдържа идентификация на проблемите пред газификацията, мерки за тяхното преодоляване и механизми за ускоряване на процесите с оглед постигане на целта за предоставяне на достъп до природен газ на 30% от българските домакинства до 2020г. (4) Програма за стабилизация и развитие на топлофикационния сектор Програмата ще включва краткосрочни мерки за преодоляване на финансовите проблеми и проблемите със събираемостта. Ще бъдат предвидени и дългосрочни мерки, ориентирани към: повишаване на ефективността при производството на топлинна енергия; намаляване на загубите при пренос на топлоенергия. Специално внимание ще бъде обърнато на развитието на комбинираното производство на електрическа и топлинна енергия и на насърчаването на децентрализираното топлоснабдяване. (5) Програма за ускорено пазарно развитие на електроенергетиката Програмата ще включва мерки за поетапни пазарни промени и необходимите предпоставки за постигане на целевото пазарно развитие: въвеждане на новото енергийно законодателство в областта на правилата за организация и функциониране на вътрешните пазари на електрическа енергия и природен газ; усъвършенстване на регулаторния механизъм с цел хармонизиране на регулаторните правила; създаване на национална електроенергийна борса. (6) Програма за ускорено технологично развитие и иновации Програмата ще включва мерки за създаване на необходимите технически, икономически и регулаторни условия за прилагане на новите технологии, в т.ч.: изграждане на нови инсталации, основани на високоефективни цикли и максимално използване на комбинацията от електро и топлопроизводство; улавяне и съхранение на СО2; технологично развитие на водородната енергетика. Програмата ще предвиди разширяване на дейностите в рамките на Съвместните изследователски центрове с ЕС и участие в двустранни и международни изследователски и международни програми. Също така ще бъдат идентифицирани възможностите за финансово обезпечаване на развойни и изследователски дейности. (7) Програма за обучение и квалификация на специалисти за енергетиката и новите технологии Програмата ще съдържа мерки за: поддържане на добрите традиции в подготовката на специалисти в областта на електро-, топло- и ядрената енергетика и минното дело; създаване на съвременни програми за обучение и повишаване на квалификацията на експерти в областта на новите технологии – ВЕИ, водородна енергия, улавяне и съхранение на CO2, енергийно спестяване и др. Тъй като пазарните отношения навлизат все по-широко в енергийния сектор, ще бъдат предвидени и специални мерки за образование и обучение в областта на енергийната икономика. 1.4.4. Стратегически документи, чието разработване произтича от приемането на ново европейско законодателство в енергетикатаКъм момента, ЕС е в процес на интензивни подготовка на два законодателни пакета – Пакет «Енергетика/ Климат» и «Трети либерализационен енергиен пакет». Предстоящото им приемане ще наложи последващо транспониране на техните разпоредби и в националното законодателство. На този етап могат да бъдат идентифицирани само частично стратегическите документи и законови промени, които ще произтекат от новата европейска енергийна политика, а именно:
За достигане на националната си цел, България следва да приеме Национален план за действие. Националният план ще съдържа и секторни подцели съответно за дял на енергията от ВЕИ в транспорта, в производството на електрическа, топлинна и енергия за охлаждане до 2020 година. Планът ще включва и подходящи мерки, които следва да се предприемат за достигане на тези цели, националните политики за развитие на съществуващите ресурси от биомаса, както и мобилизирането на нови ресурси от биомаса и мерките на национално ниво за спазване изискванията за устойчивост. Планът за действие ще се разработи по стандартен/задължителен формат, който ще бъде предложен от ЕК. Националният план ще подлежи на нотификация пред и оценка от ЕК, която от своя страна ще предостави достъп на обществеността до него. Преди официалната нотификация, България ще представи пред ЕК прогнозен документ, включващ: 1) прогнозното количество енергия от ВЕИ, надхвърлящо индикативната траектория на страната и възможностите за нетни трансфери на енергия от ВЕИ към други страни-членки, както и потенциала за изпълнение на съвместни проекти до 2020 година; 2) прогнозното количество енергия от ВЕИ, което държавата очаква да внесе от други страни-членки и/или трети страни до 2020 година. Със статут на трети страни са и страните от Енергийната общност/не-членки на ЕС, които ще имат възможност да участват при изпълнение на европейските цели след хармонизиране на законодателството си с това на ЕС. (2) Десетгодишен план за развитие на газопреносната мрежа Всяка година операторът на газопреносната система трябва да представя на регулаторния орган десетгодишен план за развитие на мрежата, основан на съществуващото и прогнозирано търсене и предлагане, след консултации с всички съответни заинтересовани страни. Планът трябва да съдържа ефикасни мерки с оглед гарантиране на адекватността на системата и сигурността на доставките. По-конкретно десетгодишният план за развитие на мрежата: показва на участниците в пазара основните инфраструктури за пренос, които трябва да се изградят или осъвременят през следващите десет години; съдържа всички инвестиции, за които вече е взето решение, и определя новите инвестиции, които трябва да бъдат направени през следващите три години; предвижда график за всички инвестиционни проекти. При изготвянето на десетгодишния план за развитие на мрежата операторът на газопреносната система следва да направи адекватни предвиждания за развитието на производството, доставките, потреблението и обмена с други държави като взема предвид инвестиционните планове за регионалните мрежи и мрежите в цялата Европейска общност, както и инвестиционните планове за хранилища и съоръжения за регазификация на ВПГ. (3) Десетгодишен план за развитие на електропреносната мрежа Всяка година операторът на електропреносната мрежа трябва да представя на регулаторния орган десетгодишен план за развитие на мрежата, основан на съществуващото и прогнозирано търсене и предлагане, след консултации с всички съответни заинтересовани страни. По-конкретно десетгодишният план за развитие на мрежата: показва на участниците в пазара основните инфраструктури за пренос, които трябва да се изградят или осъвременят през следващите десет години; съдържа всички инвестиции, за които вече е взето решение, и определя новите инвестиции, които трябва да бъдат направени през следващите три години; предвижда график за всички инвестиционни проекти. При изготвянето на десетгодишния план за развитие на мрежата операторът на системата следва да направи адекватни предвиждания за развитието на производството, доставките, потреблението и обмена с други държави като взема предвид инвестиционните планове за регионални мрежи и мрежи в цялата Европейска общност. Както е посочено по-горе, след влизане в сила на двата законодателни пакета, същите следва да бъдат транспонирани и в националното законодателство в определени срокове. Това ще наложи промяна на основните енергийни закони – Закона за енергетиката, Закона за енергийната ефективност и Закона за възобновяемите и алтернативните енергийни източници и биогоривата, както и на други закони, регламентиращи нормативната среда, в която функционира енергийния отрасъл. 1.4.5. Връзка на Енергийната стратегия с други национални стратегии, планове и програмиЕнергийната стратегия има връзка с някои от основните националните стратегии, планове и програми, чиито цели са свързани с по-ефективно използване на природните ресурси и по-малко замърсяване на околната среда, а именно: Национална стратегия за околна среда 2009 – 2018 година и План за действие към нея; Национална стратегия за опазване на Биологичното разнообразие 2005 – 2010 г ; Национален план за действие и опазване на Биологичното разнообразие 2005 – 2010 г.; Национална стратегия за регионално развитие на Р. България за периода 2005-2015 г.; Национална програма за действие за устойчиво управление на земите и борба с опустиняването в България 2007-2013 г.; Оперативна програма за рибарство и аквакултури 2007-2013 г.; Национална стратегия за развитие и управление на водния сектор 2004-2015 г.; Планове за управление на речните басейни; Национална програма за управление на дейностите по отпадъците за периода 2009-2013 г.; Национална стратегия за устойчиво развитие на туризма в Р България за периода 2008-2013 и други.
Една от основните цели, заложени в проекта на Националната стратегия за околна среда (2009-2018) е свързана с осигуряване на вода с необходимото количество и качество за населението, водните екосистеми и икономиката на страната и намаляване на последиците от наводнения и засушавания в условията на глобални промени в климата. Посочената цел е в съответствие със заложената в енергийната стратегия национална цел, свързана с намаляване на емисиите на вредни парникови газове. По отношение на планираното увеличаване на дела на ВЕИ в общото крайно потребление на енергия с приоритетно допълнителното насърчаване на развитието на микро и малки ВЕЦ, следва да се отбележат проблемите, които биха възникнали в резултат на пренатоварване на водните тела с МВЕЦ, както и последствията свързани с водоотнемания, регулиране на оттока,влияещи върху количественото състояние на водните тела и не на последно място настъпващите морфологични изменения. За да се намери оптимално съответствие в целите на двете стратегии и с цел устойчиво използване на водните ресурси, необходимо е с оглед на запазване на комфорта на хабитатите да бъдат въведени нормативи, регламентиращи оптималното разстояние между единични/ не каскадни ВЕЦ-ове по дължина на водното тяло-река,; както и критерии за допустима ВЕЦ застроеност в рамките на даден водосбор. Възниква необходимостта и от разработване на единна методика за определяне на минимално допустимия отток който трябва да остане в реката под съоръженията отнемащи или задържащи води от повърхностните ВТ, което от своя страна цели опазването на интегритета на речните екосистеми.
Основна цел на Националната стратегия за околна среда 2009-2018 и плана към нея в областта на опазването на биологичното разнообразие е: „Ограничаване и спиране на загубата на биологично разнообразие”. Дългосрочните стратегически цели на Националната стратегия за опазване на биологичното разнообразие и Националния план за действие за биологичното разнообразие са в съответствие с тази стратегическа цел, а именно: „Опазване, възстановяване и устойчиво управление на биологичното разнообразие в страната за създаване на оптимални условия, среда и перспективи за живот на хората”, с две релевантни за Енергийната стратегия оперативни цели: „Опазване и възстановяване на видове, хабитати, екосистеми и ландшафти. Опазване на генетичното разнообразие и екологичната сигурност”, и „Максимално интегриране на проблемите на биологичното разнообразие в националното екологично и секторно законодателство и националните политики и програми”. Националната енергийна стратегия интегрира принципите за опазване на биологичното разнообразие и устойчивото му ползване, заложени в посочените стратегически документи.
В НСРР на РБългария основните приоритери са свързани с развитието на шестте района, които са обособени на територията на страната. Прилагането на заложените мерки ще спомогнат за постигане опазването на природните ресурси, за елиминирането на замърсяване на върдуха, почвите и водите, от където ще се постигне подобряване условията на живот за населението на страната. Енергийната стратегия лансира развитието на производството на електро- и топлоенергия чрез разширяване използването на местни енергийни ресурси (въглища) и чрез използването на ВЕИ, което ще има значително въздействие върху качеството на атмосферния въздух , върху състоянието на водните тела и почвите.
Мерките, предложени в Енергийната стратегия ще спомогнат за намаляване на отрицателните въздействия от развитието на енергетиката на основата на местните ресурси от въглища и за ограничаване на замърсяването на почвите от депонираните неопасни и опасни производствени отпадъци, водещо до замърсявания на други компоненти на ОС като въздух, повърхностни и подпочвени води. Националната програма за действие за устойчиво управление на земите и борба с опустеняването предвижда мерки и дейности, съпоставими с мерките от Енергийната стратегия като мерки за борба с ерозия чрез провеждане на залесителни мероприятия и други.
С тази програма се осигурява прилагането на Директива 2001/81/ЕС за националните тавани за общите годишни емисии на посочените вредни вещества (замърсители), в съответствие с поетите ангажименти към ЕС. За периода след 2009 година националните тавани за емисиите са преразгледани и съобразени с Директива 2001/80/ЕС за ограничаване на замърсители от големите горивни инсталации (ГГИ). Целта на Националната програма е достигане към 2010 г. на определените прагови стойности (тавани) на замърсителите, както следва: - серен диоксид: общи год. емисии 380 kt/г., в т.ч. 179.7 kt/г. за ГГИ; - азотни оксиди: общи емисии 247 kt/г., в т.ч. 42.9 kt/г. за ГГИ; - ЛОС и амоняк: съответно175 kt/г. и 108 kt/г. общи годишни емисии. За осигуряване изпълнението на целите на Националната програма е разработен план за действие. Мерките, които се отнасят за ограничаване на емисиите на серен диоксид и азотни оксиди, са насочени в следните направления:: - изграждане и въвеждане в експлоатация на сероочистващи инсталации (СОИ); - използване на въглища и течни горива с ниско съдържание на сяра; - ограничаване на мощностите и експлоатационния период в годишен аспект; - извеждане от експлоатация на ТЕЦ, които не изпълняват мерки за намаляване на емисиите; - поетапна реконструкция на горивните уредби на някои ТЕЦ.
В ПП са заложени конкретни инвестиционни мероприятия за 27 действащи ГГИ с мощност над 50 MWth (към 01.01.2009 г.). Мероприятията са в съответствие с мерките за намаляване на емисиите на вредни вещества в атмосферния въздух от ГГИ, заложените в плана за действие на Националната програма за прилагането на Директива 2001/81/ЕС.
Според НСУРТБ, основната цел за развитието на туризма за периода до 2013 г. е повишаване на конкурентоспособността и ефективността на туристическия сектор на България чрез ефективно използване и съхранение на наличните природни и антропогенни ресурси в съответствие с потребностите за устойчиво развитие на туризма. Формулирани са следните стратегически цели:
Тези цели макар и косвено са свързани с ефективното използвене на енергията, както и с опазване на природните ресурси: - Ефективно използване на ресурсите: намаляване използването на невъзобновяемите природни ресурси, използвани в процеса на развитие и управление на туристическата суперструктура. - Запазена природа и чиста околната среда: намаляване урбанизацията на природните територии, ограничаване замърсяването на въздуха, водата и почвите и генерирането на отпадъци от предприятията от туристическия сектор и от посетителите. В специфичните цели е заложено: Въвеждане на съвременни стандарти за прилагане на енергоспестяващи технологии (и мерки за енергийна ефективност) в туристическите дейности и прилагане на стандартите за съхраняване и опазване на околната среда и използване на технологии за добив на електрическа енергия от слънцето. Изпълнявайки своите приоритети Енергийната стратегия ще спомогне за реализирането на третия приоритет на Националната стратегия за устойчиво развитие на туризма в България. Приоритетите на двете стратегии са в синхрон и могат да доведат до синергичен ефект.
Националната горска политика и стратегия се базира на основните принципи приети от FAO, IPF/ IFF и MCPFE. Определяща роля имат принципите: широко участие на заинтересованите страни, междусекторен подход, съгласуваност с националното законодателство, интеграция с Националния план за икомомическо развитие, съгласуваност с международните задължения, инициативи и конвенции, свързани с горите, партньорство при прилагането, повишаване на обществената ангажираност. Основните цели на НГПС са:
Подобряване състоянието на горите и дървесните ресурси и постигане на съответствие с общоприетите критерии и индикатори за устойчиво стопанисване, чрез: Приложение на природосъобразни лесовъдски системи, основаващи се на природния възобновителен потенциал на горите.; Възстановяване на горите върху обезлесените територии; стремеж към увеличаване площта на горите и повишаване на тяхната устойчивост, производителност и капацитет за усвояване на CO2, с цел адаптирането им към климатичните промени и задоволяване на нуждите на обществото от горски продукти и здравословна жизнена среда. Трябва да се отбележи, че в Горската стратегия не се коментира енергийния баланс, както и увеличаването на дела на използаната за енергия дървесната биомаса.
В Оперативната програма за рибарство и аквакултури е залегнало изискването за.баланс между регулирано отнемане на води за битови, индустриални и селскостопански цели и нуждите от водни ресурси, необходими за поддържане на интегритета на речните екосистеми. От своя страна в Енергийната стратегия се залага на перспективи по отношение стимулиращото строителство на ВЕЦ, както и продължаващото функционирането на съществуващите ВЕЦ. Срещането на интересите по двата документа изисква преценяване на възможните отрицателни въздействия върху водната флора и фауна и особено върху уязвимостта на рибните съобщества и крайбрежната растителност. Съгласуването изисква прилагането на мерки на ограничителен и/или забранителен режим при издаването на разрешителните, свързани с изграждане на МВЕЦ, както и за ВТ, които се характеризират с недостатъчни водни количества поради водовземане и отвеждане за производство на ел.енергия или други цели, или попадащи в защитени и зони по Натура 2000.
Генералната стратегическа цел, заложена в Национална стратегия за развитие и управление на водния сектор г. е свързана с устойчиво ползване на водните ресурси за осигуряване на водоснабдяването за питейни нужди на населението и за икономиката в условията на басейново управление на трансграничните води и на глобално изменение на климата, при гарантиране екологичната устойчивост на засегнатите водни системи и националните интереси, свързани с осигуряването на необходимата по количество и качество вода за нуждите на сегашните и бъдещите поколения. Принципът за устойчиво, екологосъобразно енергийно развитие е заложен и в Енергийната стратегия, в която се акцентира върху изискването енергийните услуги да бъдат достъпни, едновременно с това да не се изчерпват и съответно да допринасят за социално и икономическо развитие при съблюдаване на изискванията за опазване на околната среда. В контекста на представената Енегрийна стратегия и възможни потенциални въздействия на използваните енергийни източници върху водите е необходимо разработването на конкретни задачи, свързани с въвеждане на система за мониторинг и контрол, системно намаляване на обектите, представляващи риск за замърсяване на подземните води, както и опазване на качеството на обитание на растителните и животински видове в естествените водни обекти. Във връзка с приоритетното развитие на ВЕИ, в това число и на ВЕЦ се налага необходимостта от ефективно и интегрирано управление при използването на водите за целите на енергетиката.
Постигане на „добро екологично състояние” на водите (реките, езерата, язовирите, изкуствените водни тела) и свързаните с тях екосистеми до 2015г. е общата цел, заложена в ПУРБ. В Енергийната стратегия са предвидени дейности, свързани с намаляване на емисиите на вредни, парникови газове, въвеждане на нови, по-ефективни технологии за работа на топлоелектрическите централи ( в това число затворен оборотен цикъл на използване на водите), както и стимулиране прилагането на нови чисти въглищни технологии. Планираните мероприятия са предпоставка за намаляване емисиите на вредни вещества във водите и предотвратяване влошаването на тяхното качество, както и негативното въздействие върху водната биота. Реализирането на посочените дейности ще доведе до подобряване на стойностите на хидробиологичните и физикохимични показатели, като елементи на екологичното състояние на водните тела. По отношение на оценката на хидроморфологичните параметри, в ПУРВ са определени значимите рискови фактори и детайлно са отразени основните дейности, които водят до изменения в хидроморфологичното състояние на повърхностните водни тела. На първо място това са изграждане на хидротехнически съоръжения за производство на електро- и топлоенергия и произтичащите от тези дейности въздействията върху речните екосистеми при строителството и презастрояването на ВЕЦ. Проблемът с неконтролируемото застрояване на ВЕЦ е свързан от една страна, както със сериозни изменения във хидроморфологията, така и с потенциални въздействия върху количествeното състояние на водните тела, включително и предизвикване на осушаване на цели речни участъци. От тази гледна точка целта на енергийната стратерия за приоритетно развитие на ВЕИ, в това число ВЕЦ не съотвества на поставените в ПУРБ, задачи свързани с намаляване на значимите морфологични изменения за подобряване на екологичния статус на водното тяло. Това налага необходимостта нормативно да се търси разумен баланс между опазване на водите и водните екосистеми, и изпълнението на планираните дейности, свързани с бъдещото енергийно развитие на страната.
Основната цел на НПУДО е да допринесе за устойчивото развитие на Р България чрез интегрирана рамка за управление на отпадъците, която да доведе до намаляване на въздействията върху околната среда, причинени от генерираните отпадъци, подобряване на ефективността на използване на ресурсите, увеличаване отговорностите на замърсителите, стимулиране на инвестициите за управление на отпадъците. Националната програма включва мерки за създаването на мрежа от съоръжения и инсталации, която да осигурява обезвреждането на отпадъците чрез най-добрите налични техники и в едно от най-близките съоръжения /инсталации, намиращи се до източника на образуването им, като се използват най-подходящи методи и технологии, осигуряващи висока степен на защита на човешкото здраве и околната среда. Очаква се изпълнението на заложените цели и задачи в Енергийната стратегия да спомогнат за устойчивото развитие на енергетиката успоредно с екологосъобразното управление на природните ресурси.
Изтегляне 3.52 Mb. Сподели с приятели:
|