Доклад за екологична оценка на проект "eнергийна стратегия на република българия до 2020 година"

2.2. Води

На национално равнище принципите на европейското водно законодателство са траспонирани в Закона за водите и съпътстващите го наредби за мониторинг на водите, за характеризиране на повърхностните води, за проучване, ползване и опазване на подземните води и др..

Националната стратегия за управление и развитие на водния сектор в Република България до 2015 г. предвижда обществено отговорна, планова, открита и предсказуема политика в областта на управление на водите, тяхното рационално, ефективно и пестеливо използване, и справедливото им разпределение за населението и икономиката на страната, както и опазването, и възстановяването на качеството на водните ресурси. Гарантирано осигуряване на достатъчни водни количества за екологични цели, с оглед запазване на екологичното равновесие на природната среда се изисква в разработената Стратегията по околна среда (2009-2018)
Оценка на общото състояние на водните ресурси

Ресурсите от повърхностни води (данни от 2007 г.) , напускащи територията на РБългария при нарушени условия на формиране са 14352 млн m³. Годишният обем на повърхностните води общо за страната е 14 609 млн m³. Разпределението на годишния отток на реките по водосборни басейни е както следва: 40% е формиран от реките в Дунавския водосборен басейн; 57,6% - от реките в Беломорския басейн; 2,4% - от реките в Черноморския басейн.

Сумарният наличен обем в наблюдаваните 53 язовира в страната през 2007 г. е 4 755,08 млн.m³, а сумарният им използваем обем е 3 864,48 млн. m³, което е 68,2% от сумарния полезен обем. За предходната 2006 г този процент е 57,7%, т.е. налице са 597,02 млн. m³ повече съхранени води. Полезният разход на вода от 40 наблюдавани язовири е 6346,28 млн. m³ спрямо 10455,2 млн. m³ през 2006 г.

През 2007г. е установено голямо пространствено разнообразие на вариациите на дебитите на изворите и нивата в кладенците, но с по-добре изразена тенденция на спадане в изменението на водните ресурси, регистрирана при 61 наблюдателни пункта или в около 60% от случаите, представящи различни подземни водни басейни.

Иззетите пресни води през 2007 г. се оценяват на 6,2 млрд.m³, което е близо до средногодишния обем за последните осем години (6,3 млрд. m³). Най-високо равнище е регистрирано през 2003 г. (7,3 млрд.m³), а най-ниско през 2005 г. (6,0 млрд.m³). Колебанията при водните обеми се определят основно от енергийното водоползване. Основен източник е р. Дунав – средногодишно 51% от сумарните води, които се използват предимно за охлаждане и след употреба се връщат обратно в реката.

През 2007г. са регистрираните епизодични превишения на пределно допустимите концентрации на тежки метали, цианиди и феноли. Средногодишните стойности на установените концентрации в четирите района за басейново управление са под пределно допустимите концентрации.

Въз основа на проведения мониторинг на повърхностните води, в периода 1990 – 2007г. се очертава тенденция на подобряване на качеството на повърхностните води в РБългария. Независимо от регистрираното през последните години подобрение, много водни екосистеми в България все още са в риск, в резултат на изпусканите емисии във водите – в частност от земеделието, физичното модифициране на водните тела, дължащо се на новопостроените ВЕЦ, както и на въздействието на екстремни ситуации, предизвикващи наводнения и суши. Биологичната оценка на качеството на речните води в България през 2007 г. показва, че 40% от наблюдаваните речни участъци са с влошено качество на водите. В сравнение с 2006 г. този процент се е увеличил с 5%. Оценките на качеството на подземните води в страната за 2007 г. сочат като основен замърсител нитратите. При определянето на тенденции за съдържание на нитрати по изискванията на Нитратната директива (91/676/CEE), при сравнение на данните за два четиригодишни периода 2000-2003/2004-2007 се установява тенденция на понижение на концентрациите за безнапорните подземни води, особено плитките такива. Наблюдава се известно повишение на концентрациите в карстовите води. Регистрираните трендове за изменение на нитратните концентрации през посочените по-горе периоди показва, че при Черноморски и Източнобеломорски басейнови райони преобладават пунктовете с тенденция на силно понижение, докато при Дунавски басейнов район е най- висок процента на пунктовете със силно повишение. За цялата страна се наблюдава процес на изчистване на подземните води от тежките метали и пестициди.

Използване на водите за целите на енергетиката

Енергетиката като ключов отрасъл в икономиката на страната има пряка връзка и оказва съществено влияние върху количествените параметри и качествените характеристики на водните ресурси. Подсекторите производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия заемат челните места сред обектите, отделящи годишно най-голямо количество отпадъчни води. Средно то се оценява на около 85 млн. куб.м/год. Енергетиката формира не само равнището на водоползване, но също така и значимостта на отделните водоизточници. Намаленото водоползване от р. Дунав - от 3,4 млрд. m³ през 2006 г. на 2,4 млрд.m³ през 2007 г. се компенсира с язовирни води. През 2007 г. сумарно използваното количество се оцененява на 4,9 млрд.m³, като основната част е за охлаждане при производството на енергия.

Водноелектрическите централи са традиционно добре развит възобновяем източник на енергия в България, пряко свързан с ползването на водните ресурси. Енергийният потенциал на водния ресурс в страната, част от който се използва за производство на електроенергия от ВЕЦ е силно зависим от сезонните и климатични условия. ВЕЦ активно участват при покриване на върхови товари, като в дни с максимално натоварване на системата, използваната мощност от ВЕЦ достига 1 700 -

1 800 MW. В България годишният хидроенергийният потенциал се оценява на над 26 500GWh (2280 ktoe). Съществуват възможности за изграждане на нови хидроенергийни мощности с общо годишно производство около 10 000 GWh (~860 ktoe) годишно. По последни данни (2009 г.) достъпният техническият потенциал на хидроенергията в България се изчислява на 1290 ktoe.

Според прогнозния документ, разработен в съответствие с изискванията на Директива 2009/28/ЕО сумарният технически потенциал за производство на енергия от хидроенергията е с най-голям дял сред възобновяемите източници в България и възлиза на ~31%.

В Енергийната стратегия на България е посочено, че водната енергия, заедно с биомасата са основнте използваните ВЕИ в страната. Използването на ВЕИ в страната (основно от водна енергия и биомаса), е нараснало от 788 ktoe през 2000 г. до 1029 ktoe през 2007 г. Данните показват, че през 2005 г общата произведена електрическа енергия от ВЕЦ е с 24% дял сред ВЕИ и заедно с биомасата е нарастнала с 46%. Само през 2007 година делът на водната енергия (без ПАВЕЦ и др. ВЕИ) в общата структура на производството на първична енергия възлиза на 3%.

Общо произведената електрическа енергия от ВЕЦ за три последователни години е представена на Таблица 2.2.1. Най-големите ВЕЦ в страната са 14 броя и работят в четири каскади: „Белмекен - Сестримо - Чаира”, „Батак”, „Въча” и „Арда”.

Таблица 2.2.1. Произведена електрическа енергия от ВЕЦ

	мярка	2005 г.	2006 г.	2007 г.
ВЕЦ (с отчитане на ПАВЕЦ)	GWh	3 637,7	3 549,8	2 367,1
МВЕЦ	GWh	698,7	688,5	506,7

Данните на Националния статистически институт, анализиращи периода 2000-2007 г. показват нарастване на дела на водната енергия (без ПАВЕЦ) и други ВЕИ, в брутно вътрешно потребление на горива и енергия в страната през 2007 г. (286 ktoe) в сравнение с 2000 г. (230 ktoe). Стойностите през 2007 г. обаче, са значително по-ниско в сравнение с предходните 2006 г. (406 ktoe )и 2005 г. (404 ktoe).

Делът на електроенергията от ВЕЦ в брутното прогнозно производство на електроенергия за периода 2005-2015 година е средно около 5.5% (по данни на НЕК-ЕАД). Прогнозата за електроенергията, произведена от ВЕЦ предвижда относително постоянни стойности за електроенергийното производство от ВЕЦ, като се очаква нарастване с около 7.8% след въвеждането в експлоатация на ВЕЦ ”Цанков камък” с проектна мощност 80 MW.

Прогнозира се, че през 2015 година електроенергията, произведена от водна енергия ще достигне 2 988 GWh или 257 ktoe. Това означава нарастване с около 1% годишно, т.е. със скорост по-ниска от скоростта на нарастване на потреблението на електрическа енергия. В условията на нарастване на потреблението и от там на производството на електроенергия, делът на водната енергия в брутното потребление на електроенергия не само няма да нараства, но на практика ще намалява.

Развитието на друг възобновяем източник, имащ пряко отношение към оползотворяването на водните ресурси е геотермалната енергия. Геотермалната енергия (енергията от подземните извори) е все още недобре разработен потенциал в България. Като напълно чист и на практика безплатен възобновяем източник, геотермалната енергия е най-добрата възможност за отопление и битово горещо водоснабдяване на редица населени места, туристически центрове и предприятия. Производство на топлинната енергия, получена чрез използването на геотермалните източници за добив на енергия (особено на топлинна енергия) се характеризира с най-ниска себестойност. В България са документирани над 700 подходящи извора, както и цели области с голям потенциал. По различни оценки у нас геотермалните източници са между 136 до 154. От тях около 50 са с доказан потенциал от 469 MW за добиване на геотермална енергия.

На Фигура 2.2.1 е представен дела на ВЕИ, в това число на водната и геотермална енергия в брутното вътрешно енергийно потребление за седем годишен период.

Достъпният технически потенциал на геотермалната енергия в България (данни от 2009 г.) възлиза на 18 ktoe и заедно с потенциала, наличен при използване на реинжекционни технологии се изчислява на 331 ktoe. В страната е усвоена само част (около 23%) от разкрития топлинен потенциал на водите.

За хидроенергийни нужди са изградени 41 броя водохващания, с обем на отнетата вода, равняващ се на 651 261 000 куб.м/година. Следва да се отбележи, че при отчитане броя на водовземанията е взето предвид каскадното прехвърляне между отделни ВЕЦ. Част от язовирите, разположени на територията на Западнобеломорския басейн също се използват за целите на енергетиката. На таблица 2.2.2 са посочени показателите за сектора хидроенергетика, за района на Западнобеломорска басейнова дирекция през 2006 г.

На територията на Западнобеломорска басейнова дирекция има общо 217 МВЕЦ, от тях 103 са разположени по поречието на Струма и 75 по Места. По налични данни действащите МВЕЦ са 44, като 31 по Струма и 13 по Места, останалите не са в експлоатация.

Използваната за целите на топлоенергетиката вода при производството на електрическа енергия през 2006 г. е представено в Таблица 2.2.3.
Таблица 2.2.3. Използваната вода в топлоенергетиката при производството на електрическа енергия през 2006 г.

Обект	Инсталирана мощност	Произведена ел.енергия	Използвана вода за охлаждане	Използвана вода за технологични нужди	Дял на произведената ел.енергия спрямо общо произведената в страната
2006 г.	мВт	МWh	хил. м3	хил. м3	%
ТЕЦ "Република", гр. Перник	105	487 315	1 092	3 767	1,43
ТЕЦ "Бобов дол", гр. Бобов дол	630	2 022 198	8 849	2 382	5,92
Общо за БД ЗБР	735,00	2 509 513	9 941	6 149	7,35

Обобщените количества на използвана вода за енергийни нужди през 2006 г. възлизат на 1 113 677 хил куб. м/г. - съответно за ВЕЦ – 1 097 587 и ТЕЦ - 16 090 хил. куб. м/г.

Сред обектите в енергийния сектор, заустващи директно във водни обекти са “Топлофикация – Перник” ЕАД, “Мини открит въгледобив” ЕАД, гр. Перник, ТЕЦ “Бобов дол”,“Мини Бобов дол” ЕАД. Производствените отпадъчни води съдържат приоритетни и опасни вещества, които водят до влошаване на екологичния статус на водните тела. В района на ТЕЦ «Бобов дол» са възможни превишения на съдържанието на прах и фини прахови частици (ФПЧ), както и на серен диоксид. Тези замърсители освен, че влошават качеството на атмосферния въздух, се отлагат върху земната повърхност и водите, в резултат на процесите на депозиция (мокро отмиване и сухо отлагане) и оттам влияят на влошаването на качеството на повърхностните води.

Въгледобивът е друг сериозен източник на натоварване на повърхностните води. Показателен пример в това отношение е лошото екологично състояние (оценено съгл Наредба Nо 7/1986 за показатели и норми за определяне качеството на течащите повърхностни води) на река Разметаница, което е резултат от дейността на мини Бобов дол. Стари минни разработки от приключил добив и хвостохранилищата също оказват негативен ефект главно върху химичния статус на подземните води. Този тип въздействия, обаче, поради дифузния характер на замърсяването са с трудно установими параметри.

На територията на басейновата дирекция съществуват обекти с ликвидиран уранодобив. Изследванията на състоянието на реките, протичащи в райони на тези обекти (р. Златарица, р. Мелнишка, Луда река, Брежанска река и р. Лебница) по радиологични параметри са с показатели под допустимите норми. Показателите на водите от сондажите на самоизлив в района на обект “Струма”, също са под допустимите норми. Руднични води с установени повишени показатели има в щолната на "Сенокос", “Брежани”, „Грудин дол”, „Вълче дере” и на обект „Елешница”. В процес на проектиране е комбинирано пречиствателно съоръжение - минерален филтър и йонообмен със смоли за очистване на рудничните води. Резултатите от наблюденията и анализите в рамките на провеждания контрол върху радиационното състояние на реките Струма и Места показват, че основните реки на територията на Западнобеломорски район са в добро радиационно състояние и стойностите на радиологичните показатели са значително под пределно допустимите концентрации.

Повечето от площите, повлияни от минна дейност, хвостохранилища и др. обикновено с приключил добив или площи, използвани за депониране на хвост от минна или друга, свързана с минната индустриална дейност, са рекултивирани и по технологична схема екранират тялото на депото, като събират повърхностните и дрениращите подземни води в една точка. Поради естествена амортизация на съоръженията вероятно тези площи се явяват източник на индиректно дифузно натоварване (най-вече чрез подземните води да попаднат в реките), но на практика това натоварване е с трудно установими параметри.

Следва да се отбележи, че в списъка на водните тела, определени в риск да не достигнат “добро състояние” (според дефиницията на чл.2 на Директива за водите 2000/60/ЕС) са включени.такива, които са подложени на въздействия (морфологичните изменения и регулиране на водния отток), предизвикани в резултат от дейности, свързани с хидроенергетиката и прехвърлянето на води. По отношение на водоотнемания, регулиране на оттока и морфологични изменения, влияещи върху количественото състояние на водите, на територията на Западнобеломорска басейнова дирекция са определени 14 водни тела с недостатъчни водни количества поради водоотнемания за производство на електроенергия чрез съществуващи ВЕЦ или за други цели.

Голямото вариране на количествените и качествените характеристики на стоящите водни тела (в частност язовирите) е обвързано и зависи изцяло от стопанските цели, за чиито нужди се използват тези обекти, в това число и за целите на хидроенергетиката. Доста често при провеждане на конкретни и специфични стопански дейности в тези водни тела се стига до тяхното пълно изпразване или източване, което от своя страна внася рязка и необратима промяна във всички параметри, характеризиращи състоянието им.

В разработения ПУРБ (План за управление на речния басейн) на Западнобеломорски район е заложено ликвидиране и/или намаляване на стари замърсявания на промишлени отпадъчни води от дейности в миналото от рудодобивната и рудопреработвателна дейност (като р.Джерман от мини “Бобов дол” и след шламохранилище на ТЕЦ “Бобов дол”, което е вероятната причина за лошото биологично състояние, на р. Струма от мина “Брежани” и пр.), както и от посочения по-горе ликвидиран уранодобив в р. Златарица, р. Мелнишка, Луда река, Брежанска река и р. Лебница. Освен това, са заложени специални мерки за управление на количеството води, свързани с разрешителния режим на водовземането; преглед и актуализация на разрешителните за водоползване, както и регулиране на водовземанията на пресни повърхностни и на подземни води. Мерките, касаещи сектор Енергетика включват въвеждане на ограничителен и/или забранителен режим при издаване на разрешителни, свързани с изграждане на МВЕЦ, както и въвеждането на ограничителен и забранителен режим за ВТ, които се характеризират с недостатъчни водни количества, поради водовземане и отвеждане за производство на електрическа.енергия или други цели, или такива, попадащи в защитени зони и зони по Натура 2000.

Източнобеломорският район обхваща водосборите на трансграничните реки Марица, Тунджа и Арда. Тук са включени и три по-малки водосбора, самостоятелно пресичащи границата на страната – реките Атеринска и Бяла, както и река Фишера.

На територията на басейна съществува сезонен недостиг, който се компенсира посредством регулиране на оттока чрез 1086 язовира с различно предназначение (в това число и за добив на електроенергия) с общ завирен обем 3521,5 х10⁶ м³, като в басейна на р. Марица те са 722 бр., на река Тунджа – 259 бр., на река Арда – 100 бр. и на река Фишера - 5бр.

В Източнобеломорския район сектор Енергетика формира 4% от индустриалните емитори. На територията на Басейнова дирекция –Пловдив водите са повлияни, в резултат на развитието на енергетиката са представени в следните групи: рудодобив и рудопреработка; дейността на ТЕЦ (в това число трите ТЕЦ в района на енергиен комплекс Марица Изток и ТЕЦ Марица), главно чрез отделените промишлени отпадъчни води; терминал за нефт и нефтопродукти; хидроенергетика.

На територията на басейновата дирекция функционират 24 броя рудници - източници на точков импакт за водите. Според ПУРБ на Източнобеломорски район, проблемът със замърсяването на водите от стари рудници е една от основните причини за отлагане на сроковете за постигане на добро химично състояние на водните тела, по смисъла на изискванията на Рамковата директива за водите.

В областта на хидроенергетиката, на територията на Източнобеломорска басейнова дирекция функционират 43 броя руслови и деривационни ВЕЦ и МВЕЦ (Таблица 2.2.4). Русловите ВЕЦ са разположени основно в средните и долни течения на големите реки – Марица, Арда, Тунджа и водят до промени, както върху морфологията на водното тяло, така и върху хидроложкия режим. Най-натоварени водни тела (ВТ) с руслови МВЕЦ са три, съответно две в поречието на Марица и едно в поречие Тунджа. Деривационните МВЕЦ са разположени основно в горните течения на поречията. Те предизвикват осушаване на речните корита, когато не са изградени в руслото на реката. ВЕЦ-овете към деривации и язовири ползват води и от речни водохващания и от язовири, което води до промени в хидроложкия режим и в частност на морфологията Най-натоварените от деривационни МВЕЦ повърхностни водни тела са в поречията на Марица, Арда и Тунджа.

В басейна на р. Марица са изградени трите най-големи каскади в Република България – Баташки водносилов път (БВП), каскада “Въча” и каскада “Белмекен-Сестримо”. Каскада „Арда”е едиствената система от големи язовири и централи построени в България.

На територията на Източнобеломорска басейнова дирекция 15 водни тела са пренатоварени с МВЕЦ. Поради пренасищане на водните тела с МВЕЦ или поради принадлежността на други такива към защитени зони по Натура 2000, в ПУРБ е направена препоръка за въвеждане на забранителни мерки за изграждането на МВЕЦ в рискови водните тела.

Актуалната извадка (август 2009г) от регистъра на издадените разрешителни, показва че на територията на Басейнова дирекция – Пловдив има общо 204 МВЕЦ. От тях 43 са действащи, а други 161 не са в експлоатация. По-детайлен анализ на информацията сочи, че по основното течение на Марица има 8 ВЕЦ, които не са действащи, на р. Арда функционират 3, а други 10 не са в експлоатация, на река Чепеларска работят две централи и 15 не са действащи, на река Черна две централи функционират и още 10 други не са в експлоатация.

В производството на електро и топлоенергия големи потребители на води ( в това число за охлаждане и технологични нужди) са ТЕЦ Марица изток 1, 2 и 3, ТЕЦ Сливен, ТЕЦ Казанлък и други. Общият преработен обем води възлиза на 1069,88 млн куб.м/година. Тук следва да се отбележи неблагоприятното въздействие, което оказват рудниците (мини „Марица изток” АД), които изпомпват без пречистване технологично замърсени, включително и с естествени радионуклиди, води в реките Овчарица и Сазлийка.

В ПУРБ на Източнобеломорски район за реализирането на основната цел, а именно постигане на „добро екологично състояние” на повърхностните води, са посочени мерки, които включват: подобряване на хидроморфологичните условия; осигуряване на нормална миграция на рибната фауна; намаляване на ерозионните процеси; намаляване на цъфтежа на водата; ограничаване нарушението на оттока. В този смисъл, реализирането на заложените мерки е свързано по-скоро с дейности, свързани с ограничаване, а не на стимулиране на строителство на ВЕЦ.

Дунавският район за басейново управление включва поречията на реките, вливащи се в Дунав или пресичащи западната ни граница. По-големите поречия са Искър, Вит, Огоста, Осъм и Янтра.

Основните енергийни източници, свързани с водоползване и въздействие върху водите на територията на Дунавски басейн са ВЕЦ, ТЕЦ и АЕЦ Козлодуй. В областта на хидроенергетиката Дунавският водосборен басейн е втория по значение след Източнобеломорския. Теоретичният хидроенергиен потенциал, заедно с този на р.Дунав, е 5321*10000 квтч, а технически използваният е 38000*10000 квтч.

Към м. август 2009 г. има издадени общо 167 разрешителни за водовземане от воден обект, с цел производство на електроенергия посредством ВЕЦ. От тях 66 са действащи, други 101 са в процес на строителство. Най-голям е броят на пуснатите в експлоатация на река Искър. Само на основното поречие има 42 действащи ( в това число 1 на яз. Искър). Пет от тях - “Бояна”, “Симеоново”, “Мездра”, “Роза” и “Койнаре” са на течащи води; три - “Мала църква”, “Искра” и “Радомирци” - на дневно изравнени води; ВЕЦ “Луковит” - на годишно изравнени води от яз. “Златна Панега”; останалите три ВЕЦ са към Искърската каскада - “Бели Искър” (към едноименния язовир), “Пасарел” и “Кокаляне” (към яз. “Искър”) са съответно на годишно, многогодишно и дневно изравнени води. В резултат на обезводняването и постъпването на замърсяващи вещества в поречието на Искър се наблюдават изменения на условията в речното корито, както и драстични трансформации на речните екосистеми - от лотични (течащи) в лентични (стоящи), със всички произтичащи от това изменения във водната флора и фауна.

Разпределението на общият брой ВЕЦ, включително и тези, получили разрешителни по водосбори (съгласно Приложение - таблица ВЕЦ в ПУРБ) е следното: р.Ерма 3 бр от които 1 бр. в строеж; р.Нишава 1 бр.; р. Тополовц 2 бр. подязовирни ВЕЦ; р.Лом . 45 бр., от които 5 бр. се изграждат; р.Огоста общо 60 бр., от които 15 бр. на изравнители и на яз.Огоста и 7 бр. в процес на изграждане; р. Искър – 114 бр.; на р.Осъм- 7 бр.; на р.Вит 24 бр. ВЕЦ от които 4 бр. строеж, 5 бр. на язовири и 1 бр. на магистрален канал; р.Янтра -53 бр. ВЕЦ като 6 бр. от тях са в строеж, 5 бр. са на язовири и 1 бр. на главен силов канал.

Специално на река Огоста енергийното използване е съсредоточено в Петроханската каскада. Поради климатичните условия и залесеността на територията на каскадата, както и в резултат на дългогодишната експлоатация на съоръженията (около 50 год.), няма критични състояния на речните екосистеми под водовземанията.

Независимо от значителния брой застроени ВЕЦ-ве, в ПУРБ не са залегнали забрани по отношение на строителството на ВЕЦ. В този регион има възможности за изграждане на ВЕЦ и МВЕЦ и използването на водите в рамките на речния басейн не влияе върху количествения статус на повърхностните води. Следва да се направи уточнението, че тази оценка е извършена в съответствие с нормативните изисквания, според които количествения критерий е спомагателен елемент при осигуряване на доброто екологично състояние на водите.

Други дейности, водещи до натоварване на водите и влошаване на техния екологичен статус е добивът на въглища. Типичен пример в района е дейността на мини Бели брег и Станянци, които са причина за повишеното съдържание на неразтворени вещества в река Нишава. Водите в поречието на Искър са повлияни от рудодобивната (рудодобивен комплекс Елаците Мед) и въгледобивна (река Лесновска от мина Чукурово и уранови мини) дейности. Някои мероприятия по отвеждането в земните недра на отпадъчни води, свързани с проучването и добив на нефт и газ, оказват негативно въздействие върху химичното състояние на подземните води.

Други точкови източници на замърсяване на повърхностните води, свързани с дейността на енергийните предприятия в района на Дунавски басейн са: ТЕЦ "София Изток", ТЗ2, ТЕЦ "София Изток", ТЗ, ТЕЦ "София"; горивна инсталация за производство на топло- и електрическа енергия –потоци 1 и 2, замърсяваща водите на река Янтра; петролна база "Илиянци"–източник на импакт върху водите на река Какач. Сред по-значимите източници на дифузно замърсяване са лагуни от миннодобивна промишленост, хвостохранилища, производствени отпадни води от въглищно стопанство след утаител и сгуроотвал на ТЕЦ.

На територията на Басейновата дирекция функционира единствената в страната АЕЦ “Козлодуй”, която използува водите на р. Дунав за охлаждане. Оценката на въздействието на централата върху водите се извършва главно чрез емисии от радионуклиди в технологични отпадъчни води. По данни от Националната стратегия по околна среда сумарната активност на изхвърлените в “отводящия ” канал на АЕЦ Козлодуй, а от там и в р. Дунав технологични дебалансни и отпадъчни води е по-ниска от пределно допустимите стойности, разрешени от Агенцията за ядрено регулиране. Изследванията потвърждават ефективността и нормалното функциониране на системите и оборудването за специална обработка и пречистване на водите от технологичния цикъл на централата.

Във връзка с възможностите за използване на потенциала на страната за участие в съвместни проекти следва да се отбележи, че река Дунав и нейния хидроенергиен потенциал са обект на проучване от средата на 20- ти век. През 2008 г. отново бе поставен на дневен ред въпроса за изграждането на две хидроцентрали на река Дунав, съвместно между България и Румъния. Проектната мощност на централите се изчислява на 800 MW за всяка от тях, а в предпроектни проучвания са избрани участъците на реката при Никопол–Турну Мъгуреле и Силистра–Калъраш. Към момента няма задвижени конкретни процедури по започване на осъвременено проучване и проектиране на визираните хидроцентрали, но въпреки това възможността те да стартират преди 2020 г. е реална. Река Дунав предлага и допълнителни възможности за оползотворяване на потенциала й за производство на хидроенергия, но са необходими значителни усилия в тази посока.

Намаляването на значимите морфологични изменения за подобряване на екологичния статус на водното тяло е сред водещите цели, заложени в ПУРБ на Дунавски район. Във връзка с това се препоръчва поради пренасищане с голям брой ХТС и особено с ВЕЦ е целесъобразно да се въведе ограничителен и/или забранителен режим при издаване на разрешителни за ВТ към водосборите на: р.Искър, р. Стакевска (с 12 ВЕЦ на водосбора), р. Лом, р. Бърза, във водосбора на р. Видима и по поречието на р. Янтра.

Черноморският басейнов район включва общо 18 реки, които се вливат в Черно море. Те са обособени в три подбасейна: Северночерноморски, Южночерноморски и река Камчия. В обхвата на Басейновата дирекция има 7 големи язовира.

При оценка на водоползването ( в това число и за енергийни нужди), следва да се вземе под внимание фактът, че водните ресурси в обхвата на района са най-оскъдни и при обезпеченост 90% на притока, потреблението го надвишава със 17%.

Достъпните данни за използване на водите в Басейновата дирекция са представени обобщено за промишлеността. Няма конкретна информация за водоползването за други енергийни нужди, с изключение на подотрасъл хидроенергетика.

В поречието на Черноморските Добруджански реки няма големи обекти на хидроенергетиката. Тя е слабо застъпена в подбасейна на река Камчия. Тук няма хидроенергийни обекти от национално значение за отрасъла. Изградените ВЕЦ имат второстепенно значение (работят на подчинен режим) и служат за оползотворяване на наличните падове и гасене на енергията при транспортиране на водите към водопотребителите, от отраслите водоснабдяване и напояване. В периодите извън напоителния сезон централите ползват излишъците на вода в рамките на застроените си мощности. Основният проблем се състои в недостатъчната регулираност на оттока, тъй като голяма част от водния обем изтича през пълноводните периоди. В тази връзка няма възможност за въвеждане на нови, значими водоползватели от повърхностни води, а само от подземни води.

В подбасейна на Южночерноморските реки не се предвижда изграждане на хидроенергийни обекти с национално значение. Единствено на река Велека към настоящия момент една от помпите на помпена станция при язовир „Порой” е направена обратима за производство на електрическа енергия (работи се в подчинен режим).

Актуалният списък на ВЕЦ на територията на Басейнова дирекция – Варна, с издадените разрешителни показва, че към октомври 2009 г има две ВЕЦ пуснати в експлоатация. Първата е с годишен лимит на водополозване 3 400 000 м³/г. и се намира на воден обект – яз. Тича, р. Голяма Камчия и р. Драгоевска. Втората ВЕЦ е разположена на воден обект яз. Порой и има годишен лимит на водоползване 20 400 000 м³/г . В процес на строителство са нови две ВЕЦ, съответно на яз. Цонево и на яз. Тича, като по данни на дирекцията за втората е прието решение за отнемане на разрешителното.

Други по значими натоварвания, свързани с непряко използването на водите за енергийни нужди са свързани с решаване на проблемите със старите мини, замърсяването с нефтопродукти от пристанищна дейност и засипване на дъното на водни обекти с въглищен прах.

Сред мерките заложени в ПУРБ на Черноморски район, имащи отношение към развитието на енергетиката в района, както и преодоляване на негативните въздействия върху водите са: отвеждане и пречистване на руднични води; предотвратяване на нефтеното замърсяване; въвеждане на контрол и програми за опазване и пречистване на водите във водните тела категория езера; въвеждане на ограничителен и/или забранителен режим при издаване на разрешителни за водоползване и водопотребление за водни тела-пресъхващи реки и за пресъхващи участъци под съоръженията.