Характеристика на околната среда за територии, които вероятно ще бъдат значително засегнати

От практическа гледна точка бъдещия хидротехнически обект не е брегоукрепителен и брегозащитен обект по крайбрежната зона, и се изгражда от плаващи пристани за рибарските лодки, така, че да се създадат благоприятни условия за транспортна, стопанска дейност и домуване на малките плавателни съдове, катери и рибарски лодки.

При този обект пристанищните функции не са съчетани с брегоукрепителни и благоустройствени мероприятия на населеното място и създават условия за експлоатация без екологични проблеми върху морската вода.

Пристанищните съоръжения са проектирани така, че да бъдат обтекаеми, проницаеми и да внасят минимални смущения ъв вътрешно-акваториалния режим на пристанище Созопол. Общо взето те се отнасят към съоръженията, които оказват незначително влияние на теченията в акваторията на пристанището, с добри хидравлични показатели – проницаемост и обтекаемост.

Разположението на плаващите пристани е във вътрешната акватория т.н.”Созополски гаван” на пристанище Созопол и те не могат да окажат негативно въздействие върху режима на Созополския залив и акваториалната зона на Черно море.

Не се очакват промени в литодинамиката на подводния брегови склон през съоръженията, както и опасност от затлачване на подходите към акваторията на общинско рибарското пристанище гр.Созопол.

Мащабите и характера на проекта няма да предизвикат промени в общото състояние на екосистемите и процесите на самопречистване на акваторията на общинското рибарско пристанище Созопол.

Не се очакват неблагоприятни, неконтролирани въздействия върху качеството на крайбрежните води в района и неблагоприятно влияние върху крайбрежните зони за плажуване.

В разглеждания район съществуват благоприятни природни (географски, хидроложки, хидрогеоложки и др.) и техногенни условия и възможности за модернизация на съществуващото общинско рибарско пристанище гр.Созопол.

Имотите са с трайно предназначение на територията: „Урбанизирана“ и с начин на трайно ползване: „Ниско застрояване“ за ПИ 67800.501.474, „Паркинг“ за ПИ 67800.501.481 и „Пристанище“ за ПИ 67800.501.539съгласно приложени скици Не се налага промяна предназначението им.

Имотите не представляват горски територии, както и защитени територии и попадат в урбанизираната територия на гр. Созопол.

Съгласно Становище на Центъра по подводна археология:”Избраната технология за разширение и реконструкция на риборското пристанище чрез закотвяне на понтони и постаняне навигационни знаци е сравнително щадяща и предвижда пряко въздействие върху дъното само чрез поставяне на постоянни котви.

Имотите не засягат санитарно-охранителни зони на водоизточници.

Планът:Подробен устройствен план(ПУП)-план за регулация и застрояване(ПРЗ) и ПУП-парцеларен план(ПП) за ПИ 67800.501.474, 67800.501.481, 67800.501.539, по КК на гр. Созопол-разширение и реконструкция на рибарско пристанище гр. Созопол няма да засегне, поради отдалечеността си :

-СОЗ на питейния водоизточник „Ясна Поляна”;

-СОЗ на подземни водоизточници;

Зоните за къпане, описани по –нагоре могат да бъдат засегнати временно от плана при строителството чрез закотвяне на понтони и постаняне навигационни знаци е сравнително щадяща и предвижда пряко въздействие върху дъното само чрез поставяне на постоянни котви. Строителството следва да се извършва извън активния сезон, за да може през активния курортен сезон водите да са възстановили качествана на водите за къпане. По време на експлоатацията на инвестиционното предложение ще се прилагат мерки за осигуряване надеждна защита за опазване на морската вода.

При възникнали аварийни случаи, създаващи предпоставки за замърсяване на водите, съгласно чл.131 от Закона за водите, собственикът или лицето, експлоатиращо обекта-източник на замърсяване, е длъжно да вземе необходимите мерки за ограничаване или ликвидиране на последиците от замърсяването съгласно предварително изготвен авариен план и незабавно да уведоми басейновите дирекции.

Инвестиционното предложение ще се осъществи в акваторията на чувствителна зона-Черно море. В Р България чувствителните зони са определини със Заповед №РД-970/28.07.2003г. на Министъра на околната среда и водите, като за Черноморския район за басейново управление на водите са:

-Черно море, от границата при с. Дуранкулак до границата при с. Резово;

-Всички водни обекти във водосбора на Черно море.
4.Съществуващи екологични проблеми, установени на различна ниво, имащи отношение към плана, включително отнасящите се до райони с особено екологично значение, като защитени зони по Закона за биологичното разнообразие

Съществуващите екологични проблеми на територията на община Созопол са разгледани по компоненти и фактори на околната среда по нагоре в доклада.

В Общински план за развитие на община Созопол 2014-2020г. е направен анализ на екологичното състояние на общината. То включва:

СИЛНИ СТРАНИ	СЛАБИ СТРАНИ
Съхранена природна среда; като цяло, районът е екологически чист; Внедрена интегрирана система за управление на качество и околна среда Планирана е система за разделно събиране и завод за рециклиране; Наличие на защитени зони и в идове Изградено регионално депо за ТБО Изградена Пречиствателна станция за отпадни води Липса на източници на опасни отпадъци Постоянен мониторинг на качеството на морската вода Наличие на защитени зони, защитени територии и богат горски фонд	Замърсяване на околната среда с ТБО(Нерегламентирани сметища) Недостатъчно ефективно управление на водния ресурс Амортизирана водоснабдителна мрежа с недостатъчен капацитет; хроничен дефицит на водоподаване във вътрешността; Затруднения при водоснабдяването на новите терени за строителство; Канализация е изградена само в крайбрежната зона; Замърсявания на почви от стари торища и нерегламентирани сметища; замърсяване на брега от битови отпадъци; Слаба екологична култура и мотивация на населението за опазване на околната среда
ВЪЗМОЖНОСТИ	ЗАПЛАХИ
Изграждане на канализационни системи във всички населени места Развиване на екотуризъм Прилагане на система за разделно събиране на отпадъците Повишаване енергийната ефективност на жилищния фонд и на обществени сгради Изграждане на екопътеки	Влошаване състоянието на околна среда на територията на община Созопол Увеличаване на нерегламентираните сметища на територията на община Созопол Недостатъчно средства, насочени едновременно към опазване и третиране на околната среда спрямо принципите на устойчивото развитие Глобално изменение на климата. Енергийната зависимост – увеличаващ се риск – необходими противодействия чрез диверсификация, ВЕИ, енергийна ефективност.

По отношение на Атмосферния въздух

На територията на Община Созопол и град Созопол няма големи източници на замърсители и такива, които да бъдат източници на имисионно замърсяване.

Както и за повечето населени места и на територията на община Созопол съществуващи екологични проблеми са свързани с използване на твърдо гориво през зимния период, засиления транспортен поток през активния курортен сезон и паркирането в населеното място.

Нивото на замърсяване от МПС зависи от гъстотата на пътната мрежа,наличието на пътища от висок клас и съответно интензивността на трафика.

ПУП-ПРЗ има отношение към съществуващият проблем със замърсяване на атмосферния въздух на територията на гр. Созопол от МПС. Планът предвижда паркинга в ПИ 67800.501.481 да бъде ограден, благоустроен с пропускателен режим и с предвиденото му озеленяване да минимизира съществуващия проблем.
По отношение съществуващи проблеми отнасящи се до състоянието на водите

По данни на Изпълнителната агенция по околна среда², за цялото крайбрежие в състоянието на крайбрежните води през последните години се наблюдава тенденция към подобряване на основните показатели или не се наблюдава влошаване. Мониторингът на състоянието на морската вода показва отсъствие на отклонения съгласно Българските и Европейски норми по хидро-физични показатели: активна реакция на морската вода; разтворен кислород, биохимична потребност на кислород.

Съществуващият екологичен проблем със замърсяване на морската акватория от дейността на общинското рибарско пристанище Созопол ще се ликвидира с предвижданията на Плана, описани подробно в Доклада-изграждане на каломаслоуловител за повърхностните води от паркинга, опазване акваторията от замърсяване с пристанищни отпадъци чрез прилагане и изпълнение на План за приемане и обработване на отпадъците.

Районът около общинското рибарско пристанище е канализиран, а отпадъчните битови води чрез ГК мрежа се заустват за пречистване в ГПСОВ-Созопол.

Като потенциален източник на замърсяване на почвите около пътищата в района могат да бъдат определени преминаващите МПС по съществуващата пътна мрежа. Към

настоящия момент обаче, реален проблем по отношение влошено качество на почвите, вследствие автомобилен трафик не е регистрирано. Няма данни за нарушени и/или

ерозирали терени, но на отделни места около реките се локализират определени площи в недобро състояние.

ПУП-ПРЗ и ПП не предвижда отнемане на нови земи от урбанизираната територия на град Созопол.
По отношение на отпадъците

На територията на община Созопол има действащо Регионално депо за битови отпадъци.Създадена е организация за сметосъбиране и сметоизвозване на генерираните отпадъци на територията на общината и в частност района на общинското рибарско пристанище.

Площите на ПУП-ПРЗ и ПП не засягат защитени територии, а засегнатата защитена зона е само BG 0002077 “Бакърлъка“ за опазване на дивите птици. Въздействието върху зоната е представено в доклад за оценка на степента на въздействие (ДОСВ), който е описан като приложение в част ”Приложения към доклада за ЕО“.

Колективът , изготвящ доклада за екологична оценка се е съобразил със становището на МОСВ. В тази връзка не се разработва информацията за защитени територии и защитени зони. Въздействието върху защитената зона BG 0002077 “Бакърлъка“ за опазване на дивите птици е представено в доклад за оценка на степента на въздействие (ДОСВ), който е като приложение към доклада за ЕО.

С писмо изх. №ЕО-107/19.08.2016г. МОСВ уведомява Възложителя на ДОСВ-кмета на Община Созопол, че на основание чл.24, ал.5, т.2 от Наредбата за ОС, МОСВ дава положителна оценка на качеството на ДОСВ за ПУП-ПРЗ и ПП въз основа на приложената информация, отчитайки критериите, разписани в чл.24, ал.3 от Наредба за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони(Наредбата за ОС) и на основание чл.36, ал.7 от същата.

Целите на опазване на околната среда на национално равнище се съдържат в следните национални стратегии, програми и планове:

1.Национална програма за развитие на България 2020г.

Целите за постигане на устойчиво развитие на районите и общините в страната и

отчитането на въздействието върху компонентите на околната среда, като резултат от

инвестиционната и антропогенната дейност, са неразделна част от политиката за

интегрирано регионално и местно развитие.

Областта на въздействие, както и съответстващите им мерки, свързани с плана е:

Изменението на климата е глобален проблем, за преодоляването на който са необходими глобални действия на всички нива(държавно, регионално и местно) – от страна на правителства, бизнес и всеки един от нас индивидуално. Изборът е наше право и задължение – да действаме и да се възползваме от възможностите на ниско-въглеродното развитие, или да сме бездейни свидетели на променящия се живот на планетата, която ще оставим в наследство на поколенията след нас..

5.Транспониране на Директивата 2008/56/ЕО на Европейския парламент и на Съвета за създаване на рамка за действие на Общността в областта на политиката за морска среда в българското законодателство:През месец ноември 2010 г., на основание чл. 135, ал. 1, т. 19 от Закона за водите, беше приета Наредба за опазване на околната среда в морските води /НООСМВ, приета с ПМС № 273 от 23.11.2010 г./, чрез която са транспонирани изискванията на РДМС в българското законодателство.

За измерване на напредъка в постигането на целите на стратегията „Европа 2020“ са определени 5 водещи цели за целия ЕС. Те са взаимосвързани и взаимно подкрепящи се:

по-доброто образование помага за намирането на работа и намаляването на бедността

научните изследвания и нововъведенията в икономиката, съчетани с по-ефективното използване на ресурсите, ни правят по-конкурентоспособни и създават работни места

инвестициите в екологично чисти технологии помагат за борбата с изменението на климата и същевременно създават нови възможности за бизнес и работа.

2. Стратегия на ЕС за Черно море

База и източници за разработване на националната морска стратегия:

-Стратегия „Европа 2020” на ЕС;

-Син растеж–подобряване на устойчивия растеж в морския сектор, морския транспорт и туризма на Съюза (2012/2297(INI))

-Стратегическа рамка на Европейската комисия за периода

2014 - 2020 г.;

-Интегрираната морска политика на ЕС

-Черноморска синергия/Черноморско взаимодействие–нова инициатива за регионално сътрудничество/

-Стратегии за развитието на Североизточен планов регион за развитие и Югоизточен планов регион за развитие

-Стратегии за развитие на Бургаска област ВарненскаОбласт и на Област Добрич

-Секторни стратегии за развитие в областта на туризма, и спорта, образованието, науката.

3.На регионално ниво:Стратегически план за действие за опазване на околната среда и възстановяване на Черно море 1996г., актуализиран 2009г.

Заложените дейности, цели и мерки в разширението и реконструкцията на рибарското пристанище, са съобразени с мерките в ПУРБ, с цел предотвратяване на влошаването на екологичното състояние на крайбрежни морски води.

При оценката са оценени очакваните вторични, кумулативни, едновременни, краткосрочни, средносрочни, дългосрочни, постоянни и временни, положителни и отрицателни въздействия върху околната среда и човешкото здраве, които се очакват при реализирането на програмата и предвидените в нея мерки.

Оценката е направена на ниво приоритети и мерки и на ниво допустими дейности по отношение:

-защитените територии и защитените зони,

- ПУРБ за Черноморски район за управление на водите 2016 -2021г.

-ПУРН за Черноморски район

-на населението и човешкото здраве като се оцененят очакваните въздействия на човешкото здраве при прилагането на Плана в т.ч. на евентуалното въздействие върху компонентите и факторите на околната среда.

6.1. Атмосферен въздух

Предвижда се реконструкция и модернизация на съществуващия паркинг (без отнемане на нови терени за тази цел за леки коли 95 бр. и бусове 5 бр. ) разположен по продължение на ул. „Крайбрежна” на града.

Сухоземната част на пристанището-паркинга ще бъде обезопасена с ограда с вход-портал за автомобили и за граждани и КПП за контрол на достъпа. Предвидено е изискващото се озеленяване по протежението му откъм улица „Крайбрежна”.

Не се предвижда строителство на сгради. За обособяване на обслужваща улица с подходящ габарит по проект се отнемат 300 кв. м. от УПИ I 474.481.539 с обща площ 5 567,00 кв. м, което представлява 5,69 % от площта на имота и се придават към улица „Крайбрежна”.

Като се има предвид, че ПУП-ПРЗ и ПП не предвижда застрояване, че не се унищожава растителност, че се предприемат мерки за недопускане на замърсяване на околната среда от една страна и от друга страна-конфигурацията на терена, близостта до водния обем-Черно море, ветровия режим, се създават добри възможности щото лаандшафта да има потенциал за самопречистване и самовъзстановяване.

Следователно, не се очаква значителна промяна на състоянието на атмосферния въздух в град Созопол и района в резултат на реализиране на намерението. Паркингът основно и в бъдеще ще се ползва от рибарите, които са основно от града и до момента използват рибарското пристанище за лодкостоянка на лодките си.

Основното въздействие, което реконструкцията на пристанището може да окаже върху КАВ е свързано с емисиите от прах от неорганизирани източници по време на типичните за строителството дейности свързани с изкопните работи за външното захранване на обекта с вода и ел. и външната канализация, прах от използваните строителни материали и др.Това строителство е краткотрайно във времето и ще се извърши извън курортния сезон.

Неорганизирани емисии се очакват от изгорелите газове от двигателите на камионите, които ще доставят еднократно готовите панели плаващи понтони (пластмасови или бетонови) с дължина 12м и 40 броя котви с размери 2. 75 m/2. 75 m/0. 75 m и с тегло 6 t.

Практиката показва, че прахът от строителните дейности обикновено се отлага на няколко метра от източника. Отчитайки, че изкопните работи ще продължат ден-два за полагане на ВиК и Ел. не се очаква значително замърсяване на атмосферния въздух сФПЦ. Замърсяването от работата на двигателите с вътрешно горене на строителните машини и превозни средства може да се приеме за незначително. След завършване на строителството тези източници на прах отпадат.

ПУП-ПРЗ и ПП не предвижда производствени дейности. които да водят до значително замърсяване на атмосферния въздух.

ПУП-ПРЗ и ПП не предвижда изграждане на ПКЦ или използване на топлоизточник-твърди и/или течно гориво. Не се предвиждат горивни процеси.

Оценка на въздействие върху атмосферата и атмсферния въздух по време на строителство:

Вид на въздействието-отрицателно, пряко

Степен на въздействие – незначително

Обхват на въздействие – локално

Времетраене на въздействието –временно, краткотрайно

Кумулативност –при наличие на друго строителство в района, без кумулативност

Вид на въздействието- пряко

Степен на въздействие –незначително

Обхват на въздействие – локално

Времетраене на въздействието – дълготрайно, постоянно

Кумулативност – няма, не се очаква

-ще се използва само вода от градската водопроводна мрежа за питейни нужди;

-ще се формират само битови отпадъчни води от санитарни прибори, монтирани на пристанището;

-ще се преустанови практиката за изхвърляне на малоценна уловена риба и рибни отпадъци обратно в морето чрез въвеждане на система за регистриране и предаване на улова;

Рибарското пристанище разполага с фонтанка за питейна вода от градската водопроводна мрежа на гр. Созопол и не се налага ново водохващане от повърхностен или подземен водоизточник. За строителите ще се осигури химическа тоалетна.

По време на закотвянето на готовите 40 броя котви с размери 2. 75 m/2. 75 m/0. 75 m и с тегло 6 t ще се получи еднократно временно замътняване на морската вода в дълбочина.

Въздействие по време на експлоатация

По време на експлоатацията на рибарското пристанище ще се генерират битово-фекални води.Съставът на генерираните битово-фекални води се определя от качеството на основните замърсявания в битовите отпадъчни води на 1 жител. За обекта липсват данни от извършен предварителен анализ, поради това се приемат количествата на основните замърсявания на 1 жител по литературни данни (Приложение № 6 от Нормите за проектиране на канализационни системи, 1990г.) :

• БПК5- 54 г/ден

• Азот и амониеви соли - 8 г/ден

• Фосфати -3,3 г/ден

• Хлориди - 9 г/ден

• ПАВ - 2,5 г/ден

• Неразтворени вещества - 65 г/ден .

Канализацията в рамките на имота се предвижда от РVС тръби. В непосредствена близост до общинското рибарско пристанище, обект на проекта за ПУП-ПРЗ и ПП, по ул. „Крайбрежна” е изграден гравитачен канализационен клон за битово-фекални води. Същият е с диаметър ф 400 и се изгражда към обект „Воден цикъл на гр. Созопол”.

С оглед недопускане на оттичане на евентуално замърсени с нефтопродукти води от паркинг зоната към морето, проекта предвижда система от линейни оттоци(канавки) и пречистване посредством коалисцентен каломаслоуловител. След него повърхностните дъждовни води ще се заустят в морето;

Сантинните води от плавателните съдове ще се отдават на оператор, сертифициран за приемане и оброботка на такива води. Те ще се извозват с цистерни.