Доклад за гражданството на ес за 2013 г. Граждани на ес: вашите права, вашето бъдеще Въведение

Гражданите са и трябва да бъдат в центъра на европейската интеграция. За да почертаят това, институциите на ЕС обявиха 2013 г. за Европейска година на гражданите, с цел да бъде даден нов импулс на гражданството на ЕС и на гражданското измерение на европейския проект. В момент, когато ЕС предприема важни крачки към изграждането на задълбочен и истински икономически и паричен съюз¹, чийто основополагащ принцип е демократичната легитимност, а стратегическата цел е изграждането на политически съюз, е особено важно да съсредоточим вниманието си върху усилията, които ЕС полага, за да облекчи живота на гражданите, да им помага да са наясно с правата си и да ангажира всички европейци в дебат за това в каква Европа желаят да живеят и да изградят за бъдещите поколения.

Гражданството на ЕС предоставя на гражданите нови права и възможности. Правото, което те свързват в най-голяма степен с гражданството на ЕС, е възможността да се преместват и да живеят свободно на територията на ЕС. Благодарение на модерните технологии и на по-лесните възможности за пътуване свободата на движение позволява на европейците да разширят своя хоризонт отвъд националните граници, да напускат своите държави за по-кратки или по-дълги периоди, да се движат между държавите от ЕС, за да работят, да се обучават и стажуват или да пътуват по работа, за отдих или за да пазаруват в чужбина. Свободното движение стимулира социалните и културните контакти в ЕС и заздравява връзките между европейците. Наред с това то е източник на взаимни икономически ползи за предприятията и гражданите, включително за тези от тях, които не напускат своите държави, вследствие от систематичното премахване на вътрешните пречки в ЕС.

През 1993 г. с Договора от Маастрихт беше определено съдържанието на гражданството на ЕС и беше гарантиран набор от права на гражданите на ЕС, които не зависят от това дали те са икономически активни или не. Правата на гражданите на ЕС бяха допълнително укрепени с Договора от Лисабон и Хартата на основните права на ЕС².

да не бъдат дискриминирани въз основа на гражданството си;

да се движат и да пребивават свободно на територията на ЕС;

да избират и да бъдат избирани в местни избори и избори за Европейски парламент, независимо в коя държава на ЕС живеят, при същите условия като гражданите на тази държава членка;

да получават помощ в държави извън ЕС от посолствата или консулствата на друга държава — членка на ЕС, при същите условия, както и гражданите на тази държава, когато тяхната държава няма свое представителство;

да отправят петиции до Европейския парламент, да подават жалби до Европейския омбудсман и да се обръщат към институциите на ЕС (на всеки от официалните езици на ЕС); и

да организират или да подкрепят, заедно с други граждани на ЕС, граждански инициативи, чрез които да призовават за ново законодателство на ЕС.

Съдът на Европейския съюз потвърди конституционната значимост на гражданството на ЕС, като се произнесе, че „статутът на гражданин на Съюза е предвиден да бъде основният статут на гражданите на държавите членки“³. В свое неотдавнашно важно решение⁴ Съдът на ЕС се произнесе недвусмислено, че член 20 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) не допуска национални мерки, които могат да лишат гражданите на Съюза от възможността действително да се ползват от същността на правата, предоставени им от техния статут на граждани на ЕС.

През 2010 г. Комисията представи своя първи Доклад за гражданството на ЕС⁵ и обяви 25 действия с цел да гарантира, че гражданите на ЕС могат да упражняват правата си в своето ежедневие, без да срещат ненужни пречки. Оттогава насам Комисията предприе действия във връзка с поетите 25 ангажимента⁶.

Предприетите действия включват:

улесняване на безпрепятственото движение на публични документи (например свидетелства за раждане, смърт или брак или документи, свързани с недвижимо имущество);

укрепване на правата на лицата, пострадали от престъпления (около 75 млн. души годишно в целия ЕС);

намаляване на административните формалности за лицата, които регистрират автомобил в друга държава от ЕС (3,5 млн. души годишно), в резултат на което са реализирани икономии в размер на не по-малко от 1,5 млрд. EUR годишно за предприятията, гражданите и органите за регистрация;

обявяване на предложения за бързо и евтино извънсъдебно решаване на спорове между потребители и търговци, благодарение на които потребителите спестяват около 22,5 млрд. EUR годишно в цяла Европа;

подобряване на достъпността на железопътната система за европейците с увреждания (според приблизителни оценки около 80 млн. души);

премахване на пречките пред ефективното упражняване на избирателните права на европейски и местни избори за 8-те млн. граждани на ЕС, достигнали възраст за гласуване, които живеят в държава от ЕС, различна от държавата членка, на която са граждани; и

предоставяне на достъпно формулирана информация на гражданите за техните права като граждани на ЕС посредством онлайн център за информация с „обслужване на едно гише“ — „Вашата Европа“ и „Europe Direct“.

Превръщането на гражданството на ЕС в реалност в ежедневието на гражданите е текущ процес. Фактът, че все още съществуват пречки, беше потвърден от обявената от Комисията на 9 май 2012 г. широка обществена консултация относно гражданството на ЕС⁷, проведените през 2013 г. проучвания на Евробарометър относно гражданството на ЕС⁸ и избирателните права⁹, както и събитията, организирани от основните заинтересовани страни във връзка с подготовката на настоящия доклад в сътрудничество с Европейския парламент¹⁰, Комитета на регионите¹¹ и Европейския икономически и социален комитет¹².

Гражданските диалози¹³, инициирани от Комисията в рамките на Европейската година на гражданите¹⁴, предоставят допълнителна информация за тревогите и предложенията на гражданите.

В настоящия Доклад за гражданството на ЕС за 2013 г. Комисията предлага дванадесет нови действия в шест ключови области като продължение на усилията за премахване на пречките, затрудняващи гражданите да упражняват правата си като граждани на ЕС¹⁵.

Днес най-голяма тревога сред хората се поражда от финансовата криза и кризата с държавния дълг и от произтичащите икономически последици. Девет от всеки десет европейци оценяват безработицата или състоянието на икономиката като най-важните проблеми, пред които понастоящем е изправен техният регион¹⁶. Основното очакване на европейците към ЕС е Съюзът да води борба за преодоляване на кризата, което включва и мерки за намаляване на безработицата и особено на младежката безработица, чието равнище надхвърля повече от двойно това на безработицата сред възрастните (23,5 % сред младите хора срещу 9,5 % сред по-възрастните през първото тримесечие на 2013 г.). Гражданите призовават за създаване на истински европейски пазар на труда, който ще им позволи да се възползват от възможности за работа в други държави от ЕС и да допринасят за растежа на европейската икономика. Освен това те настояват за въвеждане на инициативи, чрез които да имат възможност да развиват уменията си и достъп до висококачествено обучение в други държави от ЕС. Комисията представя предложения, чиято цел е гражданите да могат по-лесно да работят, да се обучават и да стажуват в други държави от ЕС, като тези предложения са от полза както за личното и професионалното развитие на гражданите, така и за икономическия растеж в ЕС като цяло.

Гражданите на ЕС знаят, че имат право на свободно движение¹⁷. Повече от две трети от тях смятат, че свободното движение на хора на територията на ЕС носи икономически ползи за техните държави¹⁸. Гражданите упражняват активно това право, като всяка година извършват милиарди пътувания в границите на ЕС. Почти една пета от респондентите, взели участие в обществената консултация относно гражданството на ЕС през 2012 г., които са упражнили своето право на свободно движение, обаче са се сблъскали с проблеми, дължащи се в много случаи на продължителни или неясни административни процедури. Гражданите очакват решения, които да улеснят ежедневието им, когато пътуват и живеят в ЕС. Комисията представя предложения за намаляване на излишната документация и опростяване на процедурите в държавите членки.

Полагането на специални грижи за по-уязвимите членове на обществото и тяхната закрила са централни елементи от европейския социален модел. В рамките на консултациите гражданите изтъкнаха конкретните затруднения, с които се сблъскват хората с увреждания (според приблизителни оценки 80 млн. души в ЕС), когато се движат на територията на Съюза. Наред с това те посочиха, че някои граждани са по-уязвими, що се отнася до отстояването на своите права, по-специално в наказателни производства, например поради своята млада възраст или своето умствено или физическо състояние. Комисията предлага мерки за по-ефективна защита на правата на по-уязвимите граждани.

Трансграничните онлайн покупки в ЕС бележат устойчив ръст. Една четвърт от гражданите, които са извършили покупки чрез интернет през 2012 г., са осъществили сделки с търговци от други държави от ЕС¹⁹. Гражданите на ЕС обаче все още срещат проблеми, когато пазаруват онлайн²⁰. Това налага потребителите да са по-добре защитени и информирани, особено по отношение на продукти в бързо развиващи се области като цифровите технологии. Улесненото и сигурно трансгранично пазаруване върви ръка за ръка с лесни за използване и ускорени трансгранични механизми за правна защита. Комисията представя действия, чиято цел е да гарантират, че гражданите са по-добре информирани, особено когато пазаруват онлайн, и разполагат с достъпни възможности за търсене на правна защита в случай на проблеми.

Направено е много за повишаване осведомеността на гражданите за техните права като граждани на ЕС, по-специално чрез порталите „Europe Direct“²¹ и „Вашата Европа“²² като център за информация с „обслужване на едно гише“. Понастоящем един от всеки трима граждани заявява, че е добре информиран за своите права като гражданин на ЕС²³. Този резултат отразява подобрение, което обаче не е достатъчно. Почти една четвърт (24 %) от респондентите се считат за добре или много добре информирани относно това какви възможности имат в случай на незачитане на правата им като граждани на ЕС²⁴. Комисията представя идеи за допълнително рационализиране и подобряване на информацията за гражданите относно това с какви права разполагат като граждани на ЕС и как да упражняват тези права.

Пълноценното участие на гражданите на ЕС в демократичния живот на Съюза на всички равнища е самата същност на гражданството на ЕС. Усилията за насърчаване участието на гражданите и гражданското общество в дебат по европейските въпроси са навременни в контекста на Европейската година на гражданите и предстоящите европейски избори — ключови възможности за гражданите да заявят своите позиции. Гражданите оспорват практиките на някои държави членки, които лишават своите граждани от правото им да гласуват в национални избори на основанието, че са живели в друга държава от ЕС за определен период от време (лишаване от избирателни права)²⁵. В рамките на посветено на гражданството на ЕС съвместно изслушване на Европейския парламент и на Комисията, проведено на 19 февруари 2013 г., граждани, експерти, представители на гражданското общество и членове на ЕП обсъдиха мотивите за лишаване от избирателни права в светлината на текущите реалности. Комисията предлага насоки за насърчаване участието на гражданите на ЕС в демократичния живот на Съюза.

Докладът за гражданството на ЕС за 2013 г. е придружен от Доклада относно напредъка към ефективно гражданство на ЕС за периода 2011—2013 г. (по член 25 от ДФЕС), в който е отчетено прилагането на разпоредбите на Договора относно гражданството на ЕС през последните три години.

Успоредно с това Комисията прие и Годишния доклад относно прилагането на Хартата на основните права на ЕС²⁶.

Въпреки високите равнища на безработица (над 26 млн. безработни в ЕС), броят на незаетите свободни работни места нараства в сравнение със средата на 2009 г. и предприятията срещат затруднения да наберат необходимите им квалифицирани служители. Това е риск за растежа и иновативността на европейската икономика. В тази връзка трудовата мобилност може да служи като ефективен механизъм за коригиране на съществуващите дисбаланси и да допринесе за по-ефективно съгласуване на работните места и трудовите умения успоредно с възстановяване на динамизма и облекчаване на социалните проблеми на гражданите на ЕС. Тя повишава шансовете на гражданите за безпроблемен преход към трудова заетост и открива възможности за лично и професионално развитие.

Налице е убедителна икономическа обосновка за мобилността. Актуалният опит от разширяването на Съюза през 2004 и 2007 г. показа, че мобилността в рамките на ЕС има положително въздействие върху икономиките и пазарите на труда. Например според направените оценки БВП на държавите от ЕС15 е нараснал с почти 1 % в дългосрочен план в резултат на мобилността след разширяването (през периода 2004—2009 г.)²⁷. За ЕС като цяло въздействието върху БВП на осъществените през последните години потоци на мобилност в рамките на Съюза се равнява на съвкупно нарастване на доходите с около 24 млрд. EUR за гражданите на ЕС²⁸. Понастоящем обаче мобилността на работниците в ЕС все още е ниска²⁹.

Гражданите на ЕС все още се колебаят да си търсят работа в други държави от ЕС, защото се тревожат за своето положение, ако не намерят бързо работа³⁰. Понастоящем законодателството на ЕС гарантира, че безработните граждани, които имат право на обезщетения при безработица и които отиват да търсят работа в друга държава от ЕС, ще продължат да получават обезщетенията при безработица от своята държава на произход за период от три месеца³¹. Въпреки че законодателството на ЕС допуска възможността държавите членки да удължават срока на получаване на обезщетенията до максимум шест месеца, това право все още не е гарантирано от съответните национални практики³². Мнозинството от респондентите (69 %), взели участие в обществената консултация относно гражданството на ЕС през 2012 г., заявиха, че следва да получават обезщетения при безработица за срок от поне шест месеца, когато търсят работа в друга държава от ЕС.

Източник: обществената консултация относно гражданството на ЕС през 2012 г. База: Респонденти, които са търсили работа в друга държава от ЕС.

Както подчертава Комисията в своя пакет от мерки в областта на заетостта „Към възстановяване и създаване на работни места“³⁵ и в своята Програма за нови умения и работни места³⁶, инвестирането в системите за образование и обучение е от основно значение за повишаване на производителността, конкурентоспособността и икономическия растеж, а оттам и заетостта.

Младите граждани на ЕС са готови да усъвършенстват своите умения и компетентност чрез обучение или стажуване в други държави от ЕС³⁷. Като цяло повече от половината млади европейци са склонни или силно мотивирани да работят в други държави — членки на ЕС³⁸.

Готовност на младите хора да работят в друга държава от ЕС

Източник: проучване на Евробарометър относно програмата „Младежта в действие“ от 2011 г.

Според наличните към момента данни едва 10 % от завършилите висше образование европейци са се обучавали в друга държава от ЕС³⁹. Данните за мобилността с цел обучение за придобиване на образователна степен (пълен курс на обучение) в ЕС са още по-ниски. Това положение се дължи отчасти на разходите, свързани с обучението в друга държава от ЕС. В своето предложение за програмата „Еразъм за всички“⁴⁰ Комисията предложи създаване на схема за гарантиране на студентски заеми, която ще предостави на студентите в магистърски програми, които желаят да завършат пълен курс на обучение в друга държава от ЕС, достъп до банкови заеми при изгодни условия. Съгласно предложението на Комисията през седемгодишния срок на изпълнение на програмата от тази възможност следва да се възползват до 330 000 студенти. Освен това Комисията ще продължи да насъчава мобилността на младите хора с цел обучение, стажуване, доброволческа работа или участие в младежки обмен. Преподавателите и останалият персонал в образователната сфера също ще имат възможност да преподават или да се обучават в чужбина. Благодарение на новата програма близо пет милиона граждани следва да се възползват от тези възможности в рамките на периода 2014—2020 г.

Когато обмислят да стажуват в друга държава от ЕС, младите хора невинаги намират подходяща информация за съществуващите възможности и изпитват опасения относно качеството на стажа и условията на трудовите отношения. Данните от проучвания разкриват, че по отношение на стажовете съществуват редица проблеми, свързани с качеството: липса на учебно съдържание и недостатъчно добри условия, по-конкретно ниско ниво (или липса) на социална закрила и компенсации/възнаграждения⁴¹. Освен това сключването на договор за стаж, уреждащ правата и задълженията на страните, все още не е задължително в редица държави от ЕС (до 25 % според данните от проведено през 2011 г. проучване на Европейския форум на младежта⁴²). Ангажирането на стажанти срещу малко или никакво възнаграждение поражда загриженост, че работодателите използват стажовете като форма на неплатена заетост. Налице е неотложна необходимост от предприемане на мерки за преодоляване на тези недостатъци и повишаване на възможностите за младите хора да развиват своите умения и да придобиват трудов опит в чужбина. Това е необходимо не само във връзка с изразяваната от гражданите и особено от младите хора загриженост, но също и за преодоляване на извънредно високите равнища на младежката безработица.

За да улесни младите хора в намирането на възможности за качествен професионален опит в други държави от ЕС, през 2013 г. Комисията ще разработи рамка за качество на стажовете, с която да определи основните характеристики на стажовете с високо качество, да защити правата на стажантите и да им помогне да извличат максимални ползи от своя професионален опит. Освен това Комисията ще извърши преглед и ще реформира мрежата на EURES, с цел да я адаптира по-добре към реалните потребности на пазара на труда чрез въвеждане на по-ефективни услуги за намиране на подходящи работни места в полза както на търсещите работа, така и на дружествата. Тя ще предприеме и пилотна инициатива с участието на някои държави членки за по-ефективен обмен на информация чрез EURES за възможностите за стажуване и чиракуване с цел допълнително улесняване на прехода на младите хора към трудова заетост.

Освен това Комисията призовава държавите членки спешно да пристъпят към устойчиво и амбициозно прилагане на инициативата „Гаранция за младежта“⁴³, за да помогнат на младите хора да придобият трудов опит.

Действие 2: С цел да подпомогне младите граждани на ЕС да развиват своите умения и да се включат на пазара на труда, през 2013 г. Комисията ще разработи рамка за качеството на стажовете.

Наред с това през 2013 г. Комисията ще предприеме инициатива за модернизиране на EURES с цел службите по заетостта да изпълняват по-активна роля и да оказват по-съществено въздействие на национално равнище, както и да се подобри координацията на трудовата мобилност в ЕС. Наред с реформата на EURES Комисията ще предприеме пилотна инициатива за повишаване ефективността на обмена на информация за възможностите за стажуване и чиракуване чрез EURES.