Доклад за ипп за 2007 година {sec(2008) 3026} Въведение


Ред и условия за изпълнението и изпълнителни структури



страница3/3
Дата10.11.2017
Размер425.36 Kb.
#34314
ТипДоклад
1   2   3

2.2.Ред и условия за изпълнението и изпълнителни структури


Основна цел на ИПП е да се предадат ноу-хау и опит на страните бенефициери, като се насърчава тяхната инициативност и поемането на отговорност за усвояването на помощта. От друга страна, раздели ІІІ и ІV на ИПП подготвят страните кандидатки за изпълнението и управлението на кохезионната политика на Общността и на нейните инструменти след присъединяването. Следователно, в един процес на обучение чрез конкретна работа, тези раздели допринасят за създаването на структури и системи, които ще гарантират доброто управление и усвояване на структурните фондове, подлежащи на споделено управление. Така ползата от тези раздели следва да се разглежда в една по-дългосрочна перспектива, извън продължителността на текущите програми по ИПП.

Това, което се очаква в периода на изпълнение на програмите по ИПП, е децентрализираното управление, т.е. националните органи на страните бенефициери, поемащи изцяло в свои ръце програмирането и изпълнението, да се превърне в норма в управлението на ИПП. Доколко тази цел ще бъде постигната бързо зависи от административния капацитет на отделните страни бенефициери и от способността им да гарантират наличието на съответните системи за управление и контрол. Това означава, че всяка страна трябва да има свои конкретни стратегии, планове за действие и графици за прехода към по-голяма децентрализираност, като в същото време изгражда съответния капацитет на националните органи да поемат произтичащите от нея по-високи отговорности.

Годишните програми за 2007 г. за страните потенциални кандидатки по раздели І и ІІ се изпълняват основно на централизирана основа (с изключение на програмите за трансгранично сътрудничество с държави-членки, подлежащи на споделено управление), като се помага целенасочено на страните постепенно да поемат повече отговорност и да правят стъпки към децентрализирано управление. Това означава, че в общи линии програмите се изпълняват или от делегациите на Комисията (централизирано неконцентрирано управление) или от службите на Комисията в техните седалища (основно при програми с множество бенефициери и при хоризонтални програми).

Страните потенциални кандидатки са достигнали различни етапи в подготовката за прехвърляне на управленски правомощия, като някои от тях вече са пристъпили към създаването на необходимите управленски структури и са подготвили техните пътни карти към децентрализираното управление. През декември Албания прие решение за създаване на структури, в което се формулират и ролите на различните участници в контекста на децентрализираното управление. Черна гора изготви пътна карта към децентрализираното управление. Страната очаква да бъде акредитирана след три години. В Сърбия бе подготвена стратегия за децентрализирано управление и се планува през 2008 г. да бъдат изготвени планове за изграждането на капацитет в институциите на децентрализираното управление.

За страните кандидатки децентрализираното управление, първоначално с предварителен контрол от страна на Комисията, е обичайната практика, като целта е да отпадне предварителният контрол. През 2007 г. Хърватия и Турция извършиха подготовка за прехода от акредитация по DIS (децентрализирана система за изпълнение), дадена по предходните предприсъединителни инструменти, към акредитация по ИПП и към прехвърляне на правомощия за децентрализирано управление. През 2007 г. Бивша югославска република Македония също се подготви за акредитиране за децентрализирано управление по ИПП .

Акредитацията за децентрализирано управление по ИПП трябва да бъде получена отделно за всеки раздел или, при раздел ІІІ, за всяка програма. Срокът за постигане на тази цел може да варира в зависимост от съответния раздел на ИПП и от капацитета на страната бенефициер. Очаква се акредитацията за децентрализирано управление по ИПП да бъде дадена на Хърватия преди края на 2008 г., а на Турция – в началото на 2009 г. Бивша югославска република Македония трябва да постигне тази цел през първото полугодие на 2009 г. Като се има предвид, обаче, че През 2007 г. Бивша югославска република Македония не е била акредитирана по DIS (децентрализирана система за изпълнение) във връзка с предходни инструменти, началната фаза на изпълнение на раздели І и ІІ може да протече на централизирана основа, докато съответните национални органи получат нужните акредитации по ИПП. От друга страна, изпълнението на раздели ІІІ, ІV и V подлежи на предварително акредитиране. Следва да се отбележи, че помощта по раздел V може да се усвоява само с децентрализирано управление без предварителен контрол.

Средносрочната цел за всички страни кандидатки е напълно да се внедри децентрализираното управление, т.е. само с последващ контрол от страна на Комисията.

Програмите с множество бенефициери се управляват централизирано и съвместно. Централизираното управление обикновено се извършва от службите на Комисията в техните седалища. Съвместното управление допълва централизираното с това, че Комисията управлява средствата съвместно с международна организация.

3.МОНИТОРИНГ И РЕЗУЛТАТИ

3.1.Мониторинг


Общата цел на мониторинга е да повиши целесъобразността, ефективността, експедитивността, въздействието и устойчивостта на помощта за Западните Балкани и Турция. Благодарение на мониторинга Комисията разполага с редовни аналитични оценки за изпълнението на проектите и програмите.

При децентрализирано управление страната бенефициер трябва да учреди комитет за мониторинг на ИПП, за да гарантира съгласувано и координирано изпълнение на разделите на ИПП. Комитетът за мониторинг на ИПП се уверява в цялостната ефективност, качество и съгласуваност на изпълнението на всички програми и операции за постигане на целите, поставени в споразуменията за финансиране, както и в документите за многогодишно индикативно планиране. Мониторинговият комитет за ИПП, който следва да заседава поне веднъж годишно, включва сред членовете си представители на Комисията, националния координатор за ИПП, националния разпоредител, представители на оперативните структури на програмите и стратегическия координатор за раздели ІІІ и ІV.

В дейността си Комитетът за мониторинг на ИПП е подпомаган от секторни мониторингови комитети, учредени за всеки раздел или програма на ИПП. Задължението за секторните мониторингови комитети е да гарантират цялостната ефективност и качество на изпълнението на съответните програми и да докладват на Комитета за мониторинг на ИПП. По-конкретно те предават на Комитета информация за напредъка в изпълнението на програмите, включително за постигнатите резултати, за изпълнението на финансовите показатели и за други фактори. Секторните комитети се създават с цел по-доброто изпълнение на програмите.

През 2007 г. не бяха проведени официални заседания на мониторингови комитети, тъй като първите програми по ИПП бяха приети едва в края на същата година и изпълнението им не бе започнало. Въпреки това, през ноември и декември 2007 г. в очакване на подписването на съответните рамкови споразумения и споразумения за финансиране, се проведоха неофициални заседания „в сянка“ на секторни мониторингови комитети за всяка програма по раздели І, ІІІ, ІV и V. Официалното учредяване на комитети за мониторинг на ИПП и на секторни мониторингови комитети в Хърватия, Турция и Бивша югославска република Македония бе предвидено за пролетта на 2008 г.

Относно програмите, управлявани централизирано или съвместно, съгласно регламента за прилагане на ИПП Комисията може да предприеме всички действия, които счита за необходими, за мониторинг на съответните програми. През 2007 г. не бе направен мониторинг на проекти по ИПП, тъй като по принцип програмите по ИПП за 2007 г. бяха приети едва в края на същата година и реалното им изпълнение започна чак през 2008 г.

3.2.Резултати от оценките


Оценките имат за цел да подобрят качеството, ефективността и съгласуваността на помощите от фондове на Общността, както и стратегията и изпълнението на програмите. ДМИП подлежат на редовна предварителна оценка от страна на Комисията.

Програмите подлежат на предварителни и междинни, а когато е целесъобразно – и на последващи оценки, в съответствие с конкретните разпоредби за всеки отделен раздел на ИПП в Регламент (EО) № 718/2007 на Комисията. През периода на изпълнение на дадена програма се извършва поне една междинна оценка, особено когато мониторингът на програмата разкрива значително отклонение от първоначалните цели. Комисията отговаря за последващата оценка на усвояването на помощта. Последващата оценка разглежда резултати, които могат да бъдат идентифицирани и са специфични за определен раздел на ИПП. При съвместно управление последващата оценка може да бъде извършвана съвместно с други донори.

През 2007 г. многогодишни оперативни програми по раздели ІІІ и ІV бяха подложени на предварителна оценка, която бе извършена в съответствие с насоките и изискванията за структурните фондове и която бе неразделна част от процеса на приемане на програмите. По същия начин всички приети оперативни програми по раздел V бяха подложени на предварителна оценка.

През 2007 г. не бе проведена друга междинна или последваща оценка, тъй като първите програми по ИПП бяха приети едва в края на 2007 г. и реалното им изпълнение започна едва през 2008 г.


4.КООРДИНИРАНЕ НА ДОНОРИТЕ С ДЪРЖАВИТЕ–ЧЛЕНКИ И ДВУСТРАННИТЕ ДОНОРИ


Преди приемането на многогодишните програми по раздели ІІІ и ІV Комисията организира срещи във всяка страна кандидатка с представители на държавите-членки и международните финансови институции, за да представи стратегиите и приоритетите на програмите и за да чуе становищата на другите донори. Тези срещи бяха особено важни за програми или дейности, финансирани от държави-членки и международни финансови институции, които допълват финансирани по ИПП програми или дейности и за определени проекти, изпълнението на които изискваше съвместно финансиране.

На 13 декември 2007 г. бе организирана среща на донорите с участието на донори от ЕС и извън ЕС. Международните финансови институции участваха като наблюдатели. Целта на срещата бе да се обмени информация за приоритетите и дейностите на донорите в страните бенефициери по ИПП и да се потърсят начини за взаимно допълване и синергичен ефект. Срещата се проведе в контекста на изискванията по ИПП за по-активна координация между донорите. Общата цел е да се повишат ефективността и резултатността на предоставяната на страните кандидатки и потенциални кандидатки помощ чрез по-добро взаимно допълване и избягване на дублирането.

Срещата за координиране на донорите стигна до следните основни заключения:


  • Активната координация на донорите е приоритет в дневния ред на донорската общност. Срещата доказа, че за да бъде ефективна, координацията между Комисията, държавите-членки на ЕС и донорите извън ЕС трябва да бъде двупосочен процес, в рамките на който участниците обсъждат своите програми и приоритети.

  • Постигнат е съществен напредък в координирането на донорите както в страните бенефициери, така и на европейско равнище. Обратната информация, представена на срещата, подчертава, че въведеният постепенно през 2007 г. механизъм за консултиране в контекста на ИПП, особено на местно равнище в страните бенефициери, работи все по-добре.

  • Стана ясно също така, че поверяването на инициативата и отговорността на страните бенефициери е от решаващо значение за максималната резултатност на помощта. В крайна сметка за координирането на донорите трябва да отговарят властите на страните бенефициери, въпреки че общността на донорите следва да даде насоки и помощ в това отношение. За тази цел трябва да се укрепи капацитетът на страните бенефициери да поемат инициативата и отговорността.

5.КООРДИНИРАНЕ С ЕВРОПЕЙСКАТА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА И МЕЖДУНАРОДНИТЕ ФИНАНСОВИ ИНСТИТУЦИИ


Международните финансови институции изиграха практическа роля за осигуряването на страните кандидатки и потенциални кандидатки с достъп до финансиране, благодарение на което тези страни и територии положиха начало на необходимите инвестиции. В същото време бенефициерите бяха задължени да възприемат строги фискални и парични политики, за да поддържат икономическия растеж. Това доведе до сега съществуващата ситуация, в която нуждите от инвестиции все още са големи, но възможността на бенефициерите да натрупват все по-нарастващ външен дълг приближава своя предел. Безвъзмездните средства от ЕС и от други донори, в т.ч. държавите-членки, в съчетание със заеми от международните финансови институции се превърнаха в ключов източник на ресурси за развитието на частния сектор, за инвестиции в енергийната ефективност и в ремонтирането и осъвременяването на инфраструктурата, без същевременно бенефициерите да се натоварват с прекомерен външен дълг.

Комисията е поела ангажимент за по-тясно координиране с ЕИБ, ЕБВР, Банката за развитие на Съвета на Европа (БРСЕ) и с други международни финансови институции, които подкрепят модернизирането и развитието на Западните Балкани. За януари 2008 г. бе планувана втората среща на консултативната група на международните финансови институции, посветена на прилагането на Меморандума за разбирателство, който бе подписан с тези институции в средата на 2006 г. Бяха проведени срещи на техническите работни групи за транспорта и енергетиката (през септември 2007 г.) и за околната среда (през октомври 2007 г.) През 2007 г. не бе възможно да се проведе среща за социалния сектор, но тази среща се състоя през януари 2008 г. На 10 и 11 декември 2007 г. се проведе координационна среща с участието на представители на всички големи международни финансови институции, ГД „Разширяване“, географски екипи, делегации и секторни генерални дирекции.

Комисията, ЕИБ, ЕБВР и БРСЕ се ангажираха до 2010 г. да изготвят заедно с други международни финансови институции и донори инвестиционна рамка за Западните Балкани, чиято цел ще бъде по-нататъшното хармонизиране и сътрудничество в инвестирането в социално-икономическото развитие на региона.

През 2007 г. бяха направени значителни усилия и за формулирането на координационна стратегия с международните финансови институции. По-конкретно бе постигнато съгласие акцентът да се постави върху три приоритетни области: микро-, малки и средни предприятия, енергийна ефективност и инфраструктура. Аргументите за сътрудничество с международните финансови институции и за прилагане на регионален подход и за в бъдеще са обяснени по-надолу за всеки приоритет:



  • Първа приоритетна област: развитие на частния сектор От гледна точка на обезпечаването, в миналото помощта на ЕС за разкриване на достъп до финансиране за микро- и малките предприятия стигаше до региона посредством множество отделни споразумения с различни международни финансови институции. През 2005 г. бе даден ход на регионална инициатива с множество донори, а именно Европейският фонд за Югоизточна Европа (ЕФЮЕ). Благодарение на този фонд множеството споразумения за микрокредити в целия регион се консолидираха в единен инструмент, който гарантира устойчивост на предходното финансиране и от който управлението спечели по отношение на ефективност. Най-впечатляващото относно ЕФЮЕ е фактът, че покриването на рисковете с финансов принос от ЕС и държавите-членки привлече частния капитал да инвестира в микрозаеми. Към момента ЕФЮЕ се подновява успешно.

  • Втора приоритетна област: енергийна ефективност Целта е да се насърчат инвестициите в енергийната ефективност и възобновяемите енергоизточници в сектора на малките и средните предприятия и в публични сектори чрез извличане на полза и продължаване на дейности, подкрепени по националните програми, които имат за цел: (i) да повишат общественото съзнание за енергийната ефективност и за възможностите за икономия на енергия; (ii) да приведат в изпълнение законодателство, свързано с директивите за енергийните характеристики на сградите3 и за ефективността при крайното потребление на енергия и осъществяване на енергийни услуги4 (включително за възобновяемата енергия). Нещо повече – насърчаването на инвестициите в енергийна ефективност отговаря на препоръката, съдържаща се в Зелената книга на Европейската комисия за енергийната ефективност5, с която международните финансови институции се приканват да предоставят дългосрочно финансиране за инвестиции в енергийната ефективност.

  • Трета приоритетна област: насърчаване на инвестициите в инфраструктурата Адекватните инфраструктурни мрежи и услуги в транспорта, енергетиката, екологията и социалния сектор са от решаващо значение за обезпечаване на социално-икономическото развитие и стабилността в региона. Сред основните причини, възпрепятстващи подобряването на инфраструктурата, са недостатъчните финансови ресурси на бенефициерите и липсата им на опит в подготовката на проекти, които международните финансови институции и други донори биха разгледали за финансиране. Сериозното инвестиране в инфраструктура е от решаващо значение за гарантиране наличието на редица крайно необходими услуги като водоснабдяване и канализация, отопление, енергоснабдяване, транспорт, здравеопазване и образование, с които да се подобрят жизнените условия на гражданите. С оглед на всичко това достъпът до финансиране е от ключова важност. Следователно, работата по тази трета приоритетна област ще включва създаването на многосекторен инструмент за инфраструктурни проекти, предназначен за множество бенефициери, с който ще се оказва помощ на институциите на бенефициерите на национално, регионално и общинско равнище в подготовката и изпълнението на инфраструктурни инвестиционни проекти, финансирани от международните финансови институции и от други донори. Инструментът ще спомогне за задълбочаване на сътрудничеството и координацията с международните финансови институции, ще постигне икономии от мащаба, като мобилизира необходимия технически експертен опит за подготовка и подпомагане на инфраструктурни инвестиционни проекти, ще улесни контактите и работата в мрежи и обмена на ноу-хау между бенефициерите и ще стимулира отпускането на заеми от международните финансови институции, които ще допълват средствата по ИПП за всяка страна. В този контекст насърчаването на инфраструктурните инвестиции трябва да се координира и развива съгласувано, така че да бъде взет предвид и регионалният контекст (т.е. съседните страни, и най-вече съседният регион).

1Страни кандидатки за членство: Хърватия, Бивша югославска република Македония, Турция
Потенциални кандидатки за членство: Албания, Босна и Херцеговина, Черна гора, Сърбия

2Резолюция 1244 от 10 юни 1999 г. на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации

3Директива 2002/91/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2002 г.

4Директива 2006/32/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2006 година относно ефективността при крайното потребление на енергия и осъществяване на енергийни услуги.

5Да успеем да направим повече с по-малко ресурси: Зелена книга за енергийната ефективност СOM(2005) 265 окончателен, 22 юни 2005 г.

BG BG

Каталог: pub -> ECD
ECD -> Съдържание
ECD -> Към общия бюджет за 2013 Г. Разходна част на бюджета по раздели раздел III — Комисия Раздел IV — Съд на Европейския съюз
ECD -> I. въведение
ECD -> Съвет на европейския съюз
ECD -> Точки за открито обсъждане1 Страница обсъждания на законодателни актове
ECD -> Доклад на комисията за финансирането на сигурността на въздухоплаването доклад на комисията
ECD -> Регламент за изменение на Регламент (ЕО) №1466/97 на Съвета
ECD -> Доклад за 2007 Г. За фар, предприсъединителната помощ за турция, cards и преходния финансов инструмент
ECD -> Открито обсъждане в съответствие с член 16, параграф 8 от Договора за ес


Сподели с приятели:
1   2   3




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница