Стратегическа цел 1: „Развитие на динамична икономика, основана на конкурентоспособност и иновации”

Стратегическа цел 2: „Мобилизиране и повишаване качеството на човешкия потенциал и достигане на европейски стандарти на заетост и жизнена среда”

Стратегическа цел 3: „Въвеждане на съвременни подходи на управление, развитие на партньорството и териториалното сътрудничество”

Рамката на заложените в Актуализирания документ за изпълнение на РПР СИР 2010-2013 г. три стратегически цели и пет приоритета за регионално развитие съответства на проблемите и нуждите на СИР, определени въз основа на анализа на състоянието и развитието на основните социално-икономически, демографски, инфраструктурни и екологични процеси и структури в Североизточен район, както и на визията за бъдещото му динамично, устойчиво, балансирано и хармонично развитие.

Степента на постигане на целите, както и ефективността на използваните ресурси, са отчетени в Междинната оценка на базата на аналитично определеното съответствие между целите на РПР СИР и приоритетите на Националната стратегия за регионално развитие (НСРР), като е направено и съотнасяне към приоритетните оси на Оперативните програми по политиката за сближаване за периода 2007-2013 г. – ОП „Регионално развитие” (ОПРР), ОП „Околна среда” (ОПОС), ОП „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика” (ОПРКБИ), ОП „Развитие на човешките ресурси” (ОПРЧР), ОП „Транспорт” (ОПТ), ОП „Административен капацитет” (ОПАК) и ОП „Техническа помощ” (ОПТП), както и към програмите по цел 3 „Европейско териториално сътрудничество“.

Поради спецификата на правилата и процедурите за управление, ефектът от въздействието на Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) и ОП „Развитие на сектор Рибарство“ (ОПРСР) за периода 2007-2009 г. не е включен в междинната оценка, макар че тези програми също допринасят за постигане на част от целите на регионалното развитие.
В Междинната оценка е отчетено и съответствието на Оперативните програми по политиката за сближаване за периода 2007-2013 г. с Националната стратегическа референтна рамка 2007-2013 г., определяща общата рамка и механизмите за прилагане на европейската политика за сближаване в Република България, както и допълняемостта и съгласуваността между дейностите, финансирани по Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР), Европейския социален фонд (ЕСФ), Кохезионния фонд (КФ), Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и Европейския фонд Рибарство (ЕФР).

ЕФРР, ЕСФ и КФ са разгледани като пряко допринасящи за реализацията на политиката за регионално развитие.

Общият напредък по изпълнението на приоритетите на РПР на СИР е определен в Междинната оценка като ограничен, но е констатиран потенциал за реализиране на мерките за развитие на района.

Предвид общата положителна тенденция за изпълнение на мерките по приоритетите на НСРР, както и фактът, че въпреки относително ниския дял на изплатените в СИР за периода от 2007 г. до октомври 2010 г. средства – 23,2%, договорените средства за изпълнение на мерките по изпълнението на РПР СИР до октомври 2010 г. са близки до заложените в индикативната финансова таблица от 2005 г., е направена оценка, че изпълнението на плана до края на 2013 г. е напълно финансово осигурено и усилията следва да бъдат насочени към подобряване на механизмите за изпълнение на мерките.

Предвид изводите в изготвената Междинна оценка на резултатите от изпълнението на РПР на СИР за периода 2007-2009 г. относно допълняемостта и съгласуваността между дейностите, финансирани от структурните инструменти на ЕС, в настоящия Годишен доклад за изпълнението на плана през 2010 г., ЕФРР, ЕСФ и КФ също са разгледани като пряко допринасящи за реализацията на политиката за регионалното развитие в района.

Като ключови за въздействие при отчитане изпълнението на Регионалния план за развитие и на постигнатите цели, са използвани следните индикатори: Брутен вътрешен продукт (на човек от населението в лв.), Брутна добавена стойност (в млн. лв.), Равнище на заетост (в %).

Като основни индикатори са използвани: Брой създадени работни места на територията на района (заетост - % от населението в трудоспособна възраст/коефициент на заетост) и брутен вътрешен продукт на глава от населението, Относителен дял на населението с подобрена образователна, здравна и др. инфраструктура, Относителен дял на обновената туристическа инфраструктура, Относителен дял на населението с подобрена транспортна достъпност, Относителен дял на нарастване на инвестициите в района.

Седемте стратегически индикатора са адресирани към поднационални териториални или административно-териториални единици в съответствие със Закона за регионалното развитие (райони от ниво 2, области, общини) и освен за мониторинг на съществуващите екологични проблеми, служат също и за интегриране на трите конвенции на ООН: Конвенцията на ООН за биологичното разнообразие, Рамковата Конвенция на ООН по изменението на климата и Конвенцията на ООН за борба с опустиняването в политиката за регионално развитие. Отчитане на 7-те стратегически индикатора с представени технически паспорти и количествени показатели за всеки от тях бе направено за пръв път при изработването на Годишните доклади за наблюдение на изпълнението на РПР, в т. ч. и на Годишния доклад за наблюдение на изпълнението на РПР СИР 2009 г.

За отчитане на постигнатия напредък за изпълнението на отделните приоритети на плана през 2010 г. са посочени наличните официални статистически данни по горепосочените индикатори, както и данни по други показатели, с които съставителите на настоящия доклад разполагат, и които допълват информацията за напредъка по изпълнението на целите на РПР СИР през 2010 г.

Постигнатият напредък в изпълнението на Регионалния план за развитие на Североизточен район за периода от 01.01.2010 г. до 31.12.2010 г. е отчетен по стратегически цели и приоритети, както следва:
СТРАТЕГИЧЕСКА ЦЕЛ 1 „РАЗВИТИЕ НА ДИНАМИЧНА ИКОНОМИКА, ОСНОВАНА НА КОНКУРЕНТОСПОСОБНОСТ И ИНОВАЦИИ”
Според Доклада за резултататите от Междинната оценка на Регионалния план за развитие на СИР, потенциалът за изпълнение на Стратегическа цел 1 е определен като ограничен – необходими са допълнителни и целенасочени усилия за изпълнение на планираните мерки, особено тези по Приоритет 1 и 3.

Световната финансова и икономическа криза предизвика рязък спад на БВП на България за 2009 г., с 11,1% на годишна база или 6,2 пункта повече от спада в БВП на ниво ЕС 27.

След 2007 г. в СИР се наблюдава общо развитие на икономиката, което обуславя и темповете на нарастване на БВП, като районът се нарежда на второ място в страната след най-развития район – ЮЗР, както по абсолютна стойност на БВП на човек от населението, така и спрямо средната стойност за страната. Въпреки положителната тенденция, обаче, делът на БВП на СИР в общия БВП на страната намалява спрямо 2004 г. с 0,15%, а БВП на човек от населението в района намалява с 1,9% спрямо средната стойност за страната.

Спадът на заетостта през 2009 г. е по-висок (-2,2 пункта) от средния показател за страната (-1,4), като това се отнася и до безработицата, която се увеличава с 1,8% спрямо 2008 г. – по-високо от средното за страната (1,2%).

По данни на НСИ за 2008 г. постигнатият напредък по Стратегическа цел 1 се наблюдава в устойчивия темп на нарастване на абсолютния размер на БВП на района средно с 9% годишно, но по-нисък (94%) от средния темп на годишното нарастване на БВП за страната. Средното годишно нарастване на БВП/човек от населението на района е 10 % годишно, като този темп съответства на 95% от средния темп за страната.

Налице е нарастване на преките външни инвестиции, които към 31.12.2009 г. по данни на НСИ са 2,083,919.1 евро в сравнение с 2008 г. когато те са били 2 053 308,6 евро. Постигнатият резултат обаче е по-нисък от средния дял на ПЧИ от БВП за страната. Данните на НСИ сочат нарастване и на инвестициите за научноизследователска и развойна дейност, които са 18 111 000 лв. за 2009г., като се очертава позитивна тенденция за динамична промяна.

Осъществените успешно на територията на СИР проекти с подкрепата на финансовите инструменти на ЕС, както и проектите в процес на реализация, съдействат за постигане приоритетите на Стратегическа цел 1, а именно динамично и иновативно икономическо развитие, в това число устойчив, териториално-балансиран туризъм, като един от водещите икономически сектори за района.
ПРИОРИТЕТ 1 – „ПОДКРЕПА ЗА ИКОНОМИЧЕСКОТО РАЗВИТИЕ, ОСНОВАНО НА РАСТЕЖ И ЗАЕТОСТ”

Североизточен район има благоприятни възможности за интензивно развитие на икономиката въз основа на стратегическото му местоположение, силните позиции в туризма, наличието на структуроопределящи производства с национално значима продуктова характеристика и качеството на човешкия капитал. Районът играе важна роля, свързвайки страната с централна Азия и със страните от Черноморския регион. Силните позиции в туристическата индустрия, силният земеделски сектор и усилията за опазване на околната среда позволяват на района да развие екотуризъм и други алтернативни форми на туризъм, както и органично земеделие. В този контекст междуотрасловите връзки (земеделие-хранителна промишленост-туризъм-строителство) също са обещаващи. Съществува голям потенциал за по-силна и експортна ориентация на икономиката. Привличането на чуждестранни инвестиции и организирането на различни производства са също възможност за откриване на нови работни места, за нарастване доходите на местното население, за модернизация и техническо развитие на икономиката и повишаване на нейната конкурентоспособност в национален и международен аспект.

• 
  Брутен вътрешен продукт - По този показател районът е на четвърто място след Югозападен, Южен централен и Югоизточен район с 7,771,232 хил.лв. Водеща във формирането на БВП на района е област Варна, на която се пада повече от половината от създавания в него БВП, а най-малък дял от БВП на района формира икономиката на област Търговище.
  
• 
  Съотношение на БВП/на човек от населението за региона на годишна база спрямо средните стойности за ЕС-27 в %:
  

По данни на НСИ за 2008 г. БВП на човек от населението за ЕС27 е 25 100 евро, а БВП на човек от населението за СИР е 4 006 евро, което е 6.3 пъти по-малко от ЕС27.

• 
  Брутна добавена стойност
  

Статистически район и областиБДС по икономически сектори - хил.лв.Селско стопанствоИндустрияУслугиСевероизточен579,0552,041,1113,854,399 Източник: НСИ, 2008 г.

• 
  Равнище на заетост (коефициент)
  

Стойностите на този показател в низходящ ред за областите на СИР са следните: с най-висока заетост на населението е област Варна - 49,6 %, следвана от Търговище - с 44,0%, Добрич - с 43,9% и Шумен - с 40,2%.

Темпът на намаляване се запазва и през 2010 г. като в национален мащаб е 2,7% спрямо 2009 г. Най-малък е за Североизточен и Северозападен райони – с 2,4%, а най-голям за Северен централен – с 3,2%.

С оглед сравнимостта на данните за България и за страните от Европейския съюз обект на разглеждане е коефициентът на заетост във възрастовия диапазон 15-64 г. По данни на Евростат през 2009 г. той е 62.6% и намалява с 1.4 процентни пункта на годишна база. Според последните данни на Eвростат за 2009 г. коефициентът на заетост на населението на възраст от 15 до 64 години в 27-те страни-членки на ЕС е 64.6% (при 65.9% за 2008 г.).

Източник: Евростат, 2009 г.

• 
  Коефициент на безработица за района и сравнение със средните стойности за ЕС-27
  

По данни на Административната статистика на Агенцията по заетостта налице е тенденция на нарастване на безработицата в СИР за 2010 г. в сравнение с 2009 г., от 10,0% на 12,02%, в резултат на влошаването на стопанската конюнктура в страната и забавяне на икономическия растеж и е значително над средния за страната – 9,90%.

По данни на Административната статистика на Агенцията по заетостта, коефициентът на безработица за района за 2010 г. е с 2,02% повече в сравнение със коефициента на безработица за ЕС-27, който е 10,0% за същата година. В сравнение с 2009 г. продължава тенденцията за увеличаване на тази разлика.

Общините с най-високо средногодишно равнище на безработица (%) 2009/2010г. са: област Шумен - Никола Козлево 44.46/53.68, Каолиново 40.16/46.23, Венец 29.31/35.13; област Търговище - Антоново 26.00/29.26.

На таблица 4 е представено средногодишното равнище на безработица в СИР по области за 2009 г. и 2010 г., като се наблюдава увеличение на безработицата във всички области на района за 2010 г.

Варна 5,58 7.22 + 1,64

Добрич 8.37 9.96 + 1,59

Търговище 13.39 16.14 + 2,75

Шумен 12.66 14.75 + 2,09

Източник: Административната статистика на Агенцията по заетостта, 2010 г.

В България през 2010 г. отчетеният коефициент на безработица продължава да е по-нисък от средния за Европейския съюз и страната е сред държавите със значително по-ниски коефициенти на безработица в Европейския съюз. По данни на Евростат средногодишният коефициент на безработица през 2010 г., в Еврозоната е 9.60%, а за Евросъюза (ЕС-27) - 10.00%.

В таблица 5 е представено равнището на безработица в България спрямо ЕС – 27 по данни на Евростат за 2009 и 2010 г.

Таблица 5

Средногодишно равнище на безработица в страните членки на ЕС през 2009г. и 2010г.

Държава членка Средногодишно равнище на безработица (%) Прираст

2009 г./2010 г. 2010 г. /2009 г.

(пункта)

Средно за Еврозоната 8.90 9.60 0.70

Средно за ЕС 27 9.50 10.00 0.50

България 6.80 9.90 3.10

Броят на безработните лица в района е нараснал с 27,4% спрямо 2009 г., при темп на нарастване за страната 31,6%. С най-висок темп нарастват безработните лица в Югозападен – с 37,7% и Югоизточен – с 36,9%, а с най-нисък е Северозападен – с 23,2%.

Източник: НСИ, 2010 г.

Относителен дял на населението на 30-40 навършени години с висше образование –през периода 2007-2010 г. делът по този показател в СИР се е увеличил с 15 пункта – от 25,1% на 26,6%, като районът е на второ място след ЮЗР с относителен дял 40,1% (НСИ, 2010 г.)

Брой на заетите с НИРД – броят на работещите в сферата на научноизследователската и развойна дейност в СИР през 2009 г. е 2032, който се е увеличил с 11,2% спрямо 2008 г., при среден ръст на увеличение за страната с 8,6%. Най-голям е броят им в Югозападен район – 14 129, който е 64,3% от общия за страната. На второ място е Североизточен район, но трябва да се отбележи, че броят на заетите в НИРД е 7 пъти по-малък от този в Югозападния. С най-малък брой научно-изследователски кадри е Северозападен район – 624, който единствен има намаление на тези кадри през 2009 г. Останалите райони бележат различно увеличение, като най-голямо е в Североизточен – с 11,2%, а най-малко в Северен централен – с 3,9%.

Източник: НСИ, 2009 г./ предварителни данни/

Брой на заетите с висше образование с НИРД – броят на този персонал в СИР за 2008 г. е 811, което е 12,6% от общия брой за страната - 6415. Сред останалите райони от ниво 2 с най-голям брой е Югозападен – 2807, чийто дял е 43,8% или близо половината от кадрите работят в този район.

Показателят за страната през 2008 г. бележи увеличение със 7,2% спрямо предходната 2007 г., докато в СИР се наблюдава намаление с 5,8% за същия период.

• 
  
  Каталог: stranici -> SIRP -> docs -> strdoc
  stranici -> Книга към бъдещата морска политика на Евросъюза: Европейска визия за океаните и моретата
  stranici -> To the european union bulgaria
  stranici -> 1. Увод 7 анализ на ситуацията 10
  stranici -> Конференция по присъединяване към ес – българия –– Брюксел, 25-ти ноември 2002
  strdoc -> Актуализиран документ за изпълнение на регионалния план за развитие на
  strdoc -> Доклад по наблюдението и контрола при прилагането на регионалния план за развитие на североизточен район
  strdoc -> Доклад за наблюдение на изпълнението на регионалния план за развитие на североизточен район (2007-2013)
  strdoc -> Доклад за наблюдение на Актуализирания документ за изпълнението на
  
  
  
  Изтегляне 5.46 Mb.
  
  Сподели с приятели: