Доклад за наблюдение изпълнението на Регионалния план за развитие на Югоизточен район за 2012 година



страница3/17
Дата09.09.2016
Размер2.48 Mb.
#8543
ТипДоклад
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   17

Източник: Национален статистически институт
Приносът на Югоизточен район в БДС на страната през 2010 г. има следните стойности: секторът на селското и горско стопанство формира 13,8 % от общата стойност за страната (най-ниска стойност сред районите от ниво 2); индустриалният сектор формира 17,3% от общата стойност за страната, а секторът на услугите – 9,5%.

Структурата на БДС в Югоизточен район се характеризира с превес на сектора на услугите, където се формира 51,9% дял от съвкупната добавена стойност в района през 2010 г. (50% през 2007 г.) В сектора на индустрията се произвеждат 42,5% от регионалната добавена стойност (43,3% за 2007 г.), а приносът на сектора на селското и горското стопанство е само 5,6% (6,7% за 2007 г.) За сравнение средно за страната секторът на услугите формира 65,6% от БДС, секторът на индустрията – 29,5% и този на селското и горското стопанство – 4,9%.



При разпределението на отделните дялове (аграрен, индустрия, услуги) в структурата на БДС, на териториално ниво NUTS 3 се наблюдава диференциация и дисбаланси в потенциала и приноса. За Югоизточен район са характерни значителни вътрешнорегионални различия в приноса на отделните области във формирането на секторите на БДС. За 2009 г. област Бургас заема водещо място в сектора на услугите (48,7% от сектора на услугите в района) и в аграрния сектор (32,7%), следвана от област Стара Загора. При сектора на индустрията местата на двете области са сменени. Приносът на област Стара Загора в индустриалния сектор на района възлиза на 53%, а на област Бургас – на 32,8%. Областите Сливен и Ямбол отбелязват ниски стойности в индустриалния сектор и в сектора на услугите и като цяло имат по- малък принос към БДС на района.

Таблица 6. Брутна добавена стойност по икономически сектори за 2009-2010г.

Район

БДС (млн.лв.)

2010 г.

БДС по икономически сектори (млн.лв.)

Аграрен

Индустрия

Услуги

България

60 716

2 976

17 881

39 860

Северозападен

4 355

522

1 444

2 389

Северен централен

4 802

452

1 571

2 779

Североизточен

6 461

471

1 925

4 064

Югозападен

29 255

450

6 584

22 221

Южен централен

8 545

669

3 257

4 619

Югоизточен

7 298

411

3 099

3 788

Район

БДС (млн.лв.)


2009 г.

БДС по икономически сектори (млн.лв.)

Аграрен

Индустрия

Услуги

България

58 695

2 841

18 395

37 460

Бургас

2 921

136

1010

1775

Стара Загора

2 786

114

1632

1039

Сливен

814

84

239

491

Ямбол

617

82

198

338

Югоизточен

7 137

415

3079

3643

Източник: Национален статистически институт
По данни на НСИ преките чуждестранните инвестиции (ПЧИ) в нефинансовите предприятия към 31.12.2011г. общо за страната са 21 644 918 хил.евро, а за ЮИР 2 947 249 хил.евро и района се нарежда на второ място след Югозападен район (13 423 894 хил.евро), с относителен дял - 13,6 % от всички ПЧИ за България. По отношение на показателя ПЧИ Югоизточен район на този етап не е засегнат от икономическата криза.
На междуобластно ниво се наблюдават значителни различия. Над половината от ПЧИ в ЮИР към 31.12.2011 г. са реализирани в област Бургас - 61,5%. Област Стара Загора и област Сливен са с близки дялове – съответно 19,1% и 17,1 %, най-малък е приносът на област Ямбол – едва 2,3%. Водещи сектори от интерес за инвеститорите в ЮИР през последните години са търговията и транспортните услуги, строителството и туристическите дейности, за Бургас - туризъм, транспортна дейност и концесиониране на международното летище, за Стара Загора - инвестиции в промишлеността и енергетиката, за Сливен - преработваща промишленост и винопроизводство.
Таблица 7. Преки чуждестранни инвестиции в предприятията от нефинансовия сектор с натрупване за периода 2007-2011 г. (в хил. евро)


Район, област

2007

2008

2009

2010

2011

БЪЛГАРИЯ

15 167 125

19 185 003

20 441 581

22 114 446

21 644 918

Северозападен

425 802

500 961

495 574

512 142

539 099

Северен централен

437 293

797 174

759 508

815 908

807 175

Североизточен

1 460 035

2 053 309

2 083 919

2 102 923

2 018 735

Югозападен

10 404 969

12 853 513

13 872 873

14 295 496

13 423 894

Южен централен

966 811

1 340 758

1 372 515

1 659 061

1 908 766

Югоизточен район

1 472 216

1 639 288

1 857 192

2 728 916

2 947 249

Бургас

772 097

666 902

836 738

1 622 749

1 811 907

Ямбол

11 813

----------

36 099

64191

68 228

Стара Загора

580 459

419 202

425 852

573 533

562 143

Сливен

107 847

----------

558 503

468 444

504 971

Източник: Национален статистически институт
Състоянието на нефинансовия сектор на икономиката в Югоизточен район се характеризира с превес на микро фирмите и малките предприятия над средните и големите предприятия. Съотношението на МСП спрямо големите предприятия и микро фирмите показва нарастващ потенциал за постигане на ускорен икономически ръст и нарастване на заетостта през последните години. Делът на микропредприятията в общия брой на предприятията в ЮИР през 2011 г. възлиза на 92,6% (средно за страната – 91,9%), на МСП – на 6,2% (средно за страната – 6,6 %) и на големите предприятия – на 0,2 % (средно за страната – също 0,2%).

Броят на нефинансовите предприятия за 2011 год. в ЮИР е 52 409 бр., от 366 240 бр. за страната. През 2011 г. спрямо 2010 г. се наблюдава, макар и минимално увеличение на броят на предприятията от нефинансовия сектор на икономиката – с 0.4% (52 186 бр.-2009г.) За същия период за страната се наблюдава тенденция на намаляване на показателя. (366 929 бр.- 2009г.)

Приходите от дейността на нефинансовите предприятия за 2011 г. в ЮИР са 30 855 016 хил.лв., което е 13.5% от общите за страната (229 152 801хил.лв.) Статистиката сочи, че районът се намира на трето място по брой предприятия след ЮЗР и ЮЦР, а по приходи от дейността е на второ място след ЮЗР. Приходите от дейността, реализирани от сектора на МСП на територията на ЮИР съставляват най-голям процент от всички приходи в продуктивния сектор на икономиката на района – 38 %. Близък е процентът и за големите предприятия, които въпреки малкия си брой, формират 39,8 % от всички приходи на предприятията в ЮИР.



Таблица 8. Разпределение на предприятията от нефинансовия сектор на икономиката през 2011 г. по големина, статистически зони и статистически райони

Статистически зони
Статистически райони /
Големина на предприятията

Предприятия - бр.

Приходи от дейността - хил. лв.

Дълготрайни материални активи - хил. лв.

Рентабилност на продажбите - %

Оперативна рентабилност - %

Общо за страната

366 240

229 152 801

108 016 721

3,1

102,9

Микрофирми (до 9 заети)

336 631

50 157 768

34 585 208

0,3

100,3

Малки фирми (10 - 49 заети)

24 317

54 448 532

17 240 049

3,8

103,6

Средни фирми (50 - 249 заети)

4536

52 554 068

17 234 644

3,8

103,7

Големи фирми (250+ заети)

756

71 992 433

38 956 820

3,9

103,7

Северозападен

27 974

10 918 528

5 874 231

5,5

105,1

Микрофирми (до 9 заети)

27 706

2 797 450

1 223 516

6,4

106,2

Малки фирми (10 - 49 заети)

1858

2 745 648

1 258 375

5,3

104,9

Средни фирми (50 - 249 заети)

360

2 706 558

921 097

4,3

104,0

Големи фирми (250+ заети)

50

2 668 872

2 471 243

5,9

105,4

Северен централен

34 470

16 447 223

6 176 780

4,7

104,4

Микрофирми (до 9 заети)

31393

4 116 062

1 623 237

5,9

105,8

Малки фирми (10 - 49 заети)

2 475

4 245 525

1 505 698

5,9

105,7

Средни фирми (50 - 249 заети)

524

4 758 282

1 493 147

2,5

102,3

Големи фирми (250+ заети)

78

3 327354

1 554 698

4,2

103,9

Североизточен

49 859

24 478 569

12 689 297

4,4

104,1

Микрофирми (до 9 заети)

46 144

5 713 887

4 650 827

2,9

102,6

Малки фирми (10 - 49 заети)

3089

6 601 308

2 210 524

6,0

105,8

Средни фирми (50 - 249 заети)

536

5 362 022

2 389 630

4,5

104,3

Големи фирми (250+ заети)

90

6 801352

3 438 316

4,1

103,8

Югоизточен

52 409

30 855 016

15 122 536

1,8

101,7

Микрофирми (до 9 заети)

48 539

6 869 484

5 338 907

2,6

102,4

Малки фирми (10 - 49 заети)

3 226

6 748 523

2 278 341

3,3

103,1

Средни фирми (50 - 249 заети)

557

4 948 366

2 486 782

4,2

104,0

Големи фирми (250+ заети)

87

12 288 643

5 018 506

0,6

99,4

Югозападен

136 264

119 477 904

56 217 472

2,2

102,1

Микрофирми (до 9 заети)

124 958

24 271 394

18 130 376

3,7

96,9

Малки фирми (10 - 49 заети)

9 214

26 633 187

7 682 455

2,8

102,7

Средни фирми (50 - 249 заети)

1762

27 860 075

7 512 867

3,6

103,5

Големи фирми (250+ заети)

330

40 713 248

22 891774

4,3

104,1

Южен централен

65 264

26 975 561

11 936 405

5,1

104,9

Микрофирми (до 9 заети)

59 891

6 389 491

3 618 345

4,0

103,8

Малки фирми (10 - 49 заети)

4 455

7 474 341

2 304 656

4,0

103,9

Средни фирми (50 - 249 заети)

797

6 918 765

2 431 121

4,7

104,6

Големи фирми (250+ заети)

121

6 192 964

3 582 283

7,8

107,6

Източник: Национален статистически институт
Югоизточен район заема водещо място по редица показатели в сектор туризъм, което се дължи на голямата концентрация на хотели по Черноморското крайбрежие. Като цяло 75% от специализираната туристическа инфраструктура е концентрирана в по-големите области, които покриват 8-10% от територията на България. Значителният потенциал на голяма част от територията на страната остава неизползван или слабо развит, в резултат на което бизнесът и населението не могат да се възползват от предимствата на туризма.

Общо за района през 2012 г. средствата за подслон и места за настаняване са 745 бр., от общо за страната 2 758 бр. Това означава, че 27 % от средствата за подслон и места за настаняване в страната се намират в Югоизточен район. За област Бургас средствата за подслон и места за настаняване са 608 бр., в област Сливен – 79 бр., в област Стара Загора - 36 бр., Ямбол – 22 бр. По данни на НСИ средствата за подслон и места за настаняване в к.к.”Слънчев бряг” възлизат на 137 бр., като по този показател той заема първо място от деветте курортни комплекса в страната.



Броят легла в ЮИР е 124 395 бр., което възлиза на 41,3 % от общия брой за страната (301 140). В област Бургас е локализирана най-голяма част от легловата ба­за 94.5% от общия брой легла за района. В останалите области на ЮИР броят легла е както следва: Стара Загора – 3214; Сливен- 2822 и Ямбол – 752 бр.

По показател Приходи от нощувки ЮИР заема водещо място в страната сред районите от ниво 2, с 315 504 729 лв., (при 836 210 287 лв. за страната), което е 38 % от общите за страната. Само в к.к.Слънчев бряг приходите от нощувки са 167 300 970 лв., което формира дял от 53 % от тези на района и 20% от приходите от нощувки за страната.

Като цяло приходите от нощувки в ЮИР за 2012 г. нарастват с 15,6% на годишна база спрямо 2011 г. (266 263 822 бр.) Същата тенденция на нарастване на показателя се наблюдава и за страната.

На вътрешнорегионално ниво съществуват значителни диспропорции, като развитието на туризма се концентрира почти изцяло в област Бургас. Това се дължи изключително на крайбрежната територия на района, където са разположени най-атрактивните природно-рекреационните ресурси. През 2012 г. в областта се реализират 95,3% от всички приходи от нощувки в ЮИР, а в област Стара Загора – 3.2 %. Приносът на останалите 2 области – Сливен и Ямбол е незначителен.





Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   17




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница