Изводи, свързани с динамиката на Глобалните екологични индикатори в СИР

Обемът на Емисиите на парникови газове (приравнени към CO2 еквивалент) на жител от населението за СИР през годините бележи намаление, което определено е положителна тенденция.

Стойностите за умерените рискове от водоплощна ерозия през 2013 г. са близки до средните за страната, като изключение прави област Търговище, където нивата на високия риск са с около 65% над средните за страната, а за много високия риск – над два пъти спрямо средните стойности за страната. Ветровата ерозия представлява риск само за област Добрич, където нейните стойности в категориите умерен и умерен до висок риск, са най-високи от всички области в страната.

За изминалата 2014 година в голяма степен остават непроменени констатираните през 2013 г. проблеми и незадоволителни резултати в развитието на района. Анализът показва, че районът притежава добри потенциали за бъдещо развитие, които следва да се използват и насочват правилно през новия програмен период - 2014-2020 г., за решаване приоритетно на проблемите в ключовите икономически и социални сектори.

• 
  Всички ключови показатели за СИР бележат увеличение през 2014 г. което показва, че кризата в социално-икономическото развитие на СИР, започва бавно да се преодолява.
  
• 
  Относително добре се развива “морската индустрия”, като всички дейности в нея са взаимно обвързани и развитието на една от тях води до развитие и на другите и по този начин формира клъстер. В този уникален за спецификата на района елемент има сериозен потенциал за бъдещо успешно развитие.
  
• 
  Въпреки сериозния си принос в икономиката на района, туризмът все още се развива едностранно, само по крайбрежието и въпреки направените изводи и препоръки през последните години, не показва стъпки към разнообразяване на предлагането и включването на близкия и по-далечния хинтерланд в туристическия продукт.
  
• 
  Незадоволително е нивото на разходите за НИРД и за внедряване на високотехнологични производства, въпреки сравнително високия научен и инженерен потенциал на района, който следва да се насочва към по-ефективна реализация и обвързване с потребностите на бизнеса.
  
• 
  Високо е нивото на външна миграция, особено на млади хора, ограничена е гъвкавостта на пазара на труда за привличане на висококвалифицирани кадри. Коефициентът на заетост на лицата от 20 до 64 години през 2014 г. е все още далеч от изпълнение на националната цел на Стратегия „Европа 2020”.
  
• 
  Няма напредък в преодоляването на вътрешнорегионалните различия и неравенства в района. Задълбочават се неравенствата в благосъстоянието и развитието между центъра, особено град Варна, и периферията на района (отдалечените селски ра­йони). Засилени са и неравенствата между областните центрове и съставните общини, в рамките на самите области. Проявява се проблемът “център-периферия”.
  
• 
  В бъдещото териториално-урбанистично развитие на района е важно да се стимулира развитието на полицентрична система от градски центрове, като по този начин се преодолее неблагоприятната диспропорция между центъра и периферията и се осигури по-лесен достъп до работни места, услуги, обазование и култура, които предлагат градовете-центрове.
  
• 
  В района функционира добре развита мрежа от учебни заведения и броят на лицата с висше образование е сравнително висок. Но все още системата на образованието не е достатъчно гъвкава и реформирана, за да отговори по-пълно на местните и регионалните нужди от професионални кадри в различните сфери на икономиката.
  
• 
  Системата на здравеопазването и социалните услуги на района е сравнително добре развита и като цяло покрива нуждите от здравна и социална помощ. Проблем в системата на здравеопазването и социалните услуги е осигуряването на равни възможности за достъп до здравните и социалните услуги на всички, включително и на живеещите в отдалечени малки населени места.
  
• 
  Изостава изграждането на телекомуникационната мрежа в областите Търговище и Шумен, както и в по-малките населени места в целия район, което възпрепятства въвеждането на иновации и модерни технологии. Констатира се ограничен достъп до Интернет и изоставане в развитието на информационното общество в селата и някои по-малки градове.
  
• 
  Пътната мрежа в района е със задоволителна гъстота, но пътищата, особено регионалните и местните, са в лошо състояние, което налага своевременното им ремонтиране за подобряване на вътрешнорегионалната свързаност.
  
• 
  Районът е силно уязвим към предизвикателствата в развитието през 21-ви век - глобализацията, демографските промени, енергийната зависимост и най-вече към климатичните промени.
  
• 
  Не са използвани пълноценно стратегическото географско разположение на района, добре изградената транспортна инфраструктура, международното пристанище, международното летище и разнообразните ресурси, за привличане на чуждестранни инвестиции и за развитие на бизнеса.
  
• 
  Град Варна показва добро развитие в икономическо, социално и културно отношение, определя почти всичките положителни характеристики на района, има качествата на център с национално и наднационално значение и играе сериозно ролята на балансьор на столицата в Източна България.
  
• 
  Най-важните социално-икономически области, които трябва да се развиват приоритетно в Североизточния район са туризмът и селското стопанство, следвани от индустрията и транспорта. Доизграждането на пътната, водоснабдителна и канализационна инфраструктура е от изключителна важност за развитието на района, както и подобряването достъпа и качеството на здравните и социалните услуги.
  

Актуалният рамков пакет от нормативни и стратегически планови документи на ЕС и България, определящ и през 2014 г. насоките на кохезионната политика за балансирано и устойчиво развитие на регионите, включва:

• 
  Стратегия „Европа 2020” – основополагащ рамков документ за актуалните цели на европейската кохезионна политика по отношение на заетостта, иновациите, глобалните заплахи от климатични промени и енергийна зависимост, образованието и бедността. Приоритетите на икономическото развитие са насочени в три логически обосновани препоръчителни направления: интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж. Този стратегически пакет вече е възприет официално от България в приетата „Национална програма за реформи 2011 – 2015 г.”
  
• 
  Териториален дневен ред на ЕС 2020 – документ/декларация за политическо съгласие със Стратегия „Европа 2020”, надграждащ я с условията за реализация, като се отчитат териториалните измерения, различните възможности и потенциали на регионите.
  

• 
  Националната програма за развитие „България 2020”, приета с Решение № 1057 на Министерския съвет от 20.12.2012 г., e дългосрочен национален програмен документ за развитието на Република България. НПР е основата при програмирането на стратегическите документи/програми за програмния период 2014-2020 г.
  
• 
  Национална програма за реформи 2011 – 2015 г., приета с Решение на МС № 241 от 14.04.2011 г. – документ, който дефинира българския ангажимент към целите на Стратегия „Европа 2020”. Приоритетите с териториални измерения са: 1. Инфраструктура; 2. Транспортна и комуникационна свързаност; 3. Устойчиви и конкурентоспособни градове; 4. Добро управление на природното и културно наследство; 5. Ефективно използване на природните ресурси.
  
• 
  Споразумение за партньорство на Република България с ЕК, прието на 07.08.2014 г. – документ, определящ стратегията за оптимално използване на европейските структурни и инвестиционни фондове в страната през периода 2014 – 2020 г. Размерът на договореното финансиране, по линия на политиката на сближаване е общо 7,6 млрд.евро (по текущи цени, включително финансиране на европейското териториално сътрудничество и средствата за инициативата за младежка заетост). България също така получава 2,3 млрд. евро за развитие на селските райони и 88 млн. евро за рибарство и морско дело.
  
• 
  Доклад «Обща характеристика и сравнителен анализ на българските райони” в рамките на Проект “Разработване на социално-икономически анализ за нуждите на ОПРР 2014-2020”. Проектът се финансира от Оперативна програма „Регионално развитие” 2007 – 2013, Приоритетна ос 5 „Техническа помощ”, с продължителност 40 месеца и ще приключи най-късно на 19 януари 2015 г. Основната цел на проекта е насочена към изготвяне на детайлен социално-икономически анализ за нуждите на Оперативна програма „Региони в растеж” за периода 2014-2020 г.
  

• 
  Регионален план за развитие на СИР за периода 2014-2020 г., приет с Решение на Министерски съвет № 460 от 01.08.2013 г. Планът е разработен в съответствие със заложените в НСРР 2012-2022 г. стратегически цели и приоритети и е публикуван на страницата на МРРБ.
  

• 
  Последваща оценка за изпълнението на Регионалния план за развитие на Североизточен район за периода 2007-2013 г., извършена от независими оценители през 2014 г., в съответствие с чл. 34 и чл. 36 от ЗРР. Въз основа на нея е изготвен Доклад относно резултатите от Последващата оценка за изпълнението на Регионалния план за развитие на Североизточен район (2007-2013 г.). Докладът е одобрен с решение на Министерския съвет от 08.04.2015 г., като преди това бе обсъден на съвместно заседание на РСР и РКК СИР на 04.12.2014 г., съгласно чл. 49, т. 7 от ППЗРР.
  

Във връзка с отчитане изпълнението на целите на МРРБ по отношение на стратегическото планиране на регионалното развитие, със съдействието на Председателя на РСР СИР, областните управитeли и кметовете на общините в района е събрана и обобщена информация от Секретариата на съвета, отнасяща се до процеса на изготвяне и наблюдение изпълнението на плановите документи на областно и общинско ниво към 30.04.2015 г.