Площта на района е 14 487 км или 13.05 %

В общата оценка на регионите на ЕС по степен на уязвимост към предизвикателствата пред развитието до 2020 г. - глобализацията, климатичните промени, демографските промени и енергийната зависимост, СИР се класира на шесто място сред европейските региони с най-висока степен на уязвимост и по четирите предизвикателства и общ индекс на уязвимост 72 от 100 възможни. Районът е особено силно уязвим на климатичните промени. Повишен е рискът от засушаване, ветрова ерозия, морска абразия и ново активизиране на свлачищната дейност.

Демографските данни от официалното преброяване през 2011 г. показват намаление на населението на района с 53 200 жители спрямо предходното преброяване през 2001 г. Намаляло е населението на всички области с изключение на област Варна, където има минимално нарастване с 13 061 души (2.8 %). Това нарастване се дължи на град Варна, който увеличава населението си с 21 981 д. и компенсира намаляването в останалите общини на областта.

В района много от общините са с висока степен на критичност на показателите си и могат да бъдат отнесени към категорията на райони за целенасочена подкрепа, съгласно критериите и показателите, посочени в чл. 6 на ЗРР. От общо 35-те общини на СИР, за 29 от тях в Областните стратегии за развитие се отчита наличие на 4 и над 4 показателя. Разпределението им е следното: на 4 показателя отговарят 2 общини – Балчик и Търговище, 14 общини – на 5 показателя и 13 общини – на 6. Под 4 показателя са останалите 6 общини - Варна, Добрич, Шумен, Аксаково, Белослав и Девня.

• 
  Динамиката на ключовите индикатори, които определят макроикономическата ситуация в СИР е следната:
  

Брутният вътрешен продукт на човек от населението през 2012 г. /по последни окончателни данни/ е 9 077 лв/ч. и нарежда района на трето място сред останалите райони, като бележи ръст на увеличение спрямо 2011 г. с 4,8%.

• 
  Динамиката на индикаторите, свързани с приноса на района към поетите в Националната програма за реформи 2011-2015 г. ангажименти на страната по изпълнение целите на Стратегията Европа 2020 е следната:
  

Общият размер на разходите за НИРД в СИР през 2013 г. е 29 741 хил.лв., които са 5,7% от общите разходи в национален мащаб. Районът е на второ място след Югозападен район, но с голяма разлика в процентите, тъй като неговия дял е изключително висок – 82,5% от общите инвестиции направени в страната.

При проследяването на Емисиите на парникови газове през последните години се забелязва неравномерна тенденция в стойностите на въглеродния еквивалент, но като цяло те намаляват. От общия обем на трите отчетени парникови газове за страната, делът на СИР е около 20% и нарежда района на второ място след Югоизточен, но за разлика от него показва тенденция към намаляване, като за определени години този дял пада до 16% от общите обеми за страната.

Последните наличните данни за емисиите на парникови газове за 2013 г. са само на национално ниво и показват 54 842,73 кт. СО2- екв., които отнесени към 2012 г. бележат намаление от 8,8%.

Дял на ВЕИ в брутното крайно потребление на енергия – последната публично достъпна информация в НСИ е само на национално ниво, отнася се за 2013 г. и показва, че делът на ВЕИ в крайното потребление е 19%. В сравнение с 2012 г. индикаторът се увеличава с 2,6%, с което страната е преизпълнила задължителната национална цел за 2020 г.

По информация от АУЕР, през 2014 г. на територията на района са инсталирани 15,4% от ВЕИ мощностите на страната, което го нарежда на второ място след ЮЦР, като броят на ВЕИ е 222 и бележи увеличение с 19,35% спрямо предходната година, а инсталираната мощност е 634,3 мегавата и бележи увеличение с 1,65%. Последните налични данни за инсталираната мощност за добив на електроенергия от ВЕИ по области са за 2013 г. - област Добрич – 524,15 мегавата, следвана от област Варна - 72,3 мегавата, област Шумен - 24,51 мегавата и област Търговище – 3,28 мегавата.

По данни на АУЕР, общо произведената мощност от ВЕИ за 2014 г. в СИР е 1233,728 гигават/часа, като бележи увеличение с 19,98% спрямо 2013 г. и нарежда района на второ място след ЮЦР. Произведената електроенергия от ВЕИ е предимно в област Добрич, като разпределението й по области в низходящ ред е следното: област Добрич – 1060,644 GWh, област Варна - 136,244 GWh, област Шумен – 33,287 GWh и Търговеще – 3,553 GWh.

Природните дадености предполагат най-вече използване на ветроенергия и тези инсталации са всъщност 92,5% от инсталираните ВЕИ на територията на региона. През последните три години, мощностите на ветроенергийните инсталации в СИР нарастват с повече от 50%, достигайки стойност от 634,3 MW през 2014 г. Област Добрич дава около 84,4% от националното производство на ветроенергия. Другият компонент в производството на енергия от ВЕИ са фотоволтаиците, като в СИР се произвеждат около 10% от общото количество за страната.

• 
  Информацията за отделните Глобални екологични индикатори в СИР варира от 2008 до 2013 г., тъй като това са наличните данни в официалните източници:
  

Причините за високите стойности на антропогенно натоварените територии в Североизточния район са следните: присъствието на три големи града в района – Варна (над 300 хил.жители), Добрич и Шумен (малко под 100 хил.жители) и съответният висок относителен дял на площи за градско застрояване в и около тях; наличието на значителни по площ промишлени територии в общините Девня и Белослав и отчасти във Варна; курортното презастрояване на крайморските територии, а в района са две от трите крайморски области – Варна и Добрич.

• 
  Съотношението между земеделските, горските и урбанизираните територии /по последни налични данни от 2008 г./ е следното: 67,55% - земеделски, 25,21% - горски и 6,58% - урбанизирани.
  

- Емисии на парникови газове (приравнени към CO2 еквивалент) на жител от населението – обемът на емисиите на парниковите газове на човек от населението за СИР, спрямо този на страната се движи около 140%, като през годините бележи известно намаление, което определено е положителна тенденция за екосредата в района. Последната публично достъпна информация от НСИ за 2013 г. е само на национално ниво и показва, че тази тенденция се отнася и за динамиката на показателя за страната. Емисиите на парникови газове на жител от населението в страната през 2013 г. са 7,57 т. СО2-екв., които спрямо 2012 г. бележат намаление с 8,4%.

Налични официални данни по така формулирания индикатор няма, но могат да се използват данните за Емисиите на вредните вещества в атмосферата на жител от населението, част от които участват във формирането на CO2 еквивалент. През 2010 г. по този показател в СИР са измерени 8,8 т/ж, които са малко над средните за страната – 6,2 т/ж. Районът е на второ място потози показател, сред останалите райони от ниво 2. Спрямо 2009 г. тези стойности нарастват с 1,6 т/ж.

Разходи за ДМА с екологично предназначение - налични официални данни по така формулирания индикатор няма, но могат да се използват данните за Разходите за опазване и възстановяване на околната среда, в които са включени и тези разходи. През 2013 г. по показателя в СИР са отделени 232 566 хил. лв., които се явяват 11,1% от общите разходи за страната. Спрямо 2012 г. тези разходи нарастват с 9,4%, но районът остава на предпоследно място сред останалите райони от ниво 2 по посочения показател.

В показателя «Разходи за опазване и възстановяване на околната среда» са включени разходите за придобиване, поддържане и за апаратурата, необходима за мониторинг и контрол.

- Разходи за ДМА с екологично предназначение на човек от населението - налични официални данни по така формулирания индикатор няма, но могат да се използват данните за Разходите за опазване и възстановяване на околната среда на човек от населението. През 2013 г. по този показател в СИР са отделени 243,6 лв./ч., която сума е сравнително близка до средната за страната – 289,7 лв./ч. Спрямо 2012 г., разходите на човек от населението бележат увеличение с 9,7%.

- Дял от територията с висок риск от ерозия - показателят е слабо динамичен и не могат да се очакват сериозни промени в рамките на няколко години. Рискът от ерозия се изчислява по методика, включваща няколко компонента за оценка. Териториите се класифицират в 6 степенна скала, като за целите на изчисляване на индикатора са важни следните 4 нива на следене: Умерен действителен риск, Умерен до висок действителен риск, Висок действителен риск и Много висок действителен риск. Двата най-важни вида ерозия са водоплощната и ветровата, като и двете се оценяват в една и съща скала.

За СИР стойностите за умерените рискове от водоплощна ерозия през 2013 г. са около средните за страната и около 40% по-ниски за високите и много високите действителни рискове. Изключение прави област Търговище, където нивата на риск от водоплощна ерозия са завишени и по 4-те нива на следене, като за високия риск са с около 65% над средните за страната, а за много високия риск – над два пъти спрямо средното за страната.

През 2013 г. се наблюдава висок риск от ветрова ерозия на територията на два от районите от ниво 2 - Югоизточен и Североизточен, като стойностите за СИР са близо 8 пъти по-високи. Ветровата ерозия представлява риск само за област Добрич, където нейните стойности в категориите умерен и умерен до висок риск, са най-високи от всички области в страната.

Обобщената крайна стойност на РИКС се измерва с брой точки, които за СИР са 26.92 т. и го поставят на трето място по отношение на другите райони. Данните са от доклада “Регионален индекс за климатична сигурност” от 22 ноември 2010 г. по проект „Региони за устойчива промяна” (RegionsforSustainableChange, RSC) по Програма INTERREG IV C на ЕС.

Развитието на европейските региони до 2020 г. е изправено пред четири ключови предизвикателства - демографските промени, глобализацията, изменението на климата и енергийната зависимост. В зависимост от степента на възможното им въздействие върху развитието на регионите, се определя съответния "индекс на уязвимост” от 1 до 100, който е необходимо да се отчита при наблюдението и оценката на стратегическите и планови документи за настоящия период, както и за следващия програмен период. Най-уязвими са регионите с индекс 100, като българските региони се очертават с едни от най-високите степени на уязвимост. Пет от районите, вкл. и СИР, попадат в групата на силно уязвимите по посочените четири предизвикателства. По предизвикателството на демографските промени СИР е с индекс на уязвимост 52, който го нарежда на второ място заедно с ЮИР също с 52, а с най-нисък индекс на уязвимост е ЮЗР – 35. По предизвикателството на глобализацията българските райони са сред най-уязвимите в Европа, СИР е на четвърто място с индекс 86, след ЮЗР, който е с най-нисък – 39, и СЗР и СЦР, които са с индекс между 86 и 83.. По предизвикателството на енергийната зависимост стойностите на индекса на уязвимост за българските райони се движат между 71 и 51. СИР е по-близо до ниските нива за района с индекс 56, като ЮЗР отново е с най-нисък индекс - 51. Българските райони са уязвими в значителна степен и пред предизвикателството на климатичните промени.

Диапазонът на индекса за пет от 6-те района от ниво 2 в страната е между 63 и 72, което ги нарежда сред най-уязвимите в Европа, като най-висока степен на уязвимост се очаква за СИР /72/.
изводи от мониторинга на разгледаните по-горе индикатори, въз основа на динамиката в развитието им през 2014 г.

Мониторингът (наблюдението) е част от важната контролна функция, свързана с определяне на ефективността и ефикасността от изпълнението на целите, приоритети и мерките на Регионалния план за развитие на Североизточен район 2014-2020г.

• 
  Изводи, свързани с териториално-урбанистичната и демографска среда:
  

Природно защитените територии, включително тези по Натура 2000 са значително под средните за страната. Изключително нисък е делът на защитените територии в Шуменска област и Търговищка област.

В общата оценка на регионите на ЕС по степен на уязвимост към предизвикателствата в развитието до 2020 г., СИР се класира на шесто място сред европейските региони с най-висока степен на уязвимост и по четирите предизвикателства. Адаптацията към климатичните промени е от съществено значение за СИР, защото те могат да повлияят негативно на селското и горското стопанство, на развитието на туризма, на рибарството, на производството на енергия, на състоянието на водните ресурси и на общото биологично равновесие в района.

Населението на района според официалното преброяване към 1 февруари 2011 г. е на второ място сред останалите райони от ниво 2 в страната, с гъстота на населението на кв.км по-висока от средната за страната. Естественият му прираст и за 2014 г. година продължава да бъде отрицателен, но в сравнително по-малка степен, отколкото в другите райони на страната. Разпределението на населението по области обаче показва значителни разлики, което е индикатор за различия и в общото социално-икономическо развитие на района.

Степента на урбанизация в Североизточен район е почти колкото средната за страната. В град Варна е съсредоточена една трета от населението на района и той е единственият град, който е от 2-ро йерархично ниво, а останалите областни градове са от 3-то йерархично ниво. В района няма други средни градове, които да допълват и балансират областните центрове.

В района много от общините са с висока степен на критичност на показателите си и могат да бъдат отнесени към категорията на райони за целенасочена подкрепа, съгласно критериите и показателите, посочени в чл. 6 на ЗРР.

• 
  Изводи, свързани с динамиката на Ключовите макроикономически индикатори:
  

Брутният вътрешен продукт /БВП/ в СИР през 2012 г. /по последни данни/ нарежда района на четвърто място сред останалите райони от ниво 2 и бележи нарастване спрямо 2011 г. БВП на човек от населението през 2012 г. /по последни данни/ нарежда района на трето място сред останалите райони, като бележи ръст на увеличение спрямо 2011 г. Делът на БВП на човек от населението на СИР за 2011 г. в евро представлява 17% от средната годишна стойност на този показател за ЕС28 и нарежда района на едно от последните места сред районите в ЕС.

Коефициентът на безработица на населението на 15 и повече навършени години през 2014 г. е все още по-висок от средния показател за страната. Трябва да се отбележи, че през 2013 г. СИР е бил районът с най-високата безработица в страната, но през 2014 г. тази негативна тенденция започва да се променя, безработицата в района пада и това го нарежда вече на трето място сред останалите райони.

Коефициентът на икономическа активност на населението на 15 и повече навършени години в СИР през 2014 г. е малко над средния за страната и нарежда района на трето място сред останалите райони от ниво 2. Темпът на нарастване на този показател за СИР спрямо 2013 г. е незначителен, което се наблюдава и при останалите райони от ниво 2.

Общият доход средно на лице от домакинство за 2013 г. в СИР, както и за четири от районите от ниво 2 е с по-ниски стойности от средния доход за страната, изключение прави само Югозападен район. Общият доход средно на лице от домакинство спрямо 2012 г. се увеличава и нарежда СИР на второ място сред останалите райони.

• 
  Изводи, свързани с динамиката на индикаторите по изпълнение целите на Стратегия « Европа 2020» :
  

Коефициентът на заетост на населението на възраст 20-64 г. в СИР през 2014 г. бележи увеличение спрямо 2013 г. и нарежда СИР на трето място сред останалите райони от ниво 2. Коефициент на безработица сред младежите на възраст 15-29 години през 2014 г. бележи намаление спрямо 2013 г., но продължава да бъде висок в сравнение с другите райони и нарежда СИР на второ място след Югозападен район. Коефициент на заетост на населението на възраст 55-64 години през 2014 г. бележи увеличение спрямо 2013 г. и нарежда СИР на четвърто място сред останалите райони от ниво 2.

Разходите за научно-изследователска и развойна дейност (НИРД) през 2013 г., съотнесени към размера на БВП на СИР за 2013 г. /по предварителни данни/ бележат слабо увеличение спрямо дела за 2012 г. Районът е на второ място след Югозападен район, но с голяма разлика в процентите, тъй като неговия дял е изключително висок – близо ¾ от общите инвестиции направени в страната.

Относителният дял на населението на възраст 30-34 навършени години със завършено висше образование през 2014 г. нарежда района на второ място сред останалите райони от ниво 2, като този дял е над средния за страната и бележи увеличение спрямо 2013 г.

Относителният дял на преждевременно напусналите образование и обучение /18-24 навършени години/ през 2014 г. е над националния показател, бележи увеличение спрямо 2013 г. и нарежда СИР на трето място сред останалите райони от ниво 2.

Относителният дял на хората под прага на бедност в СИР за 2013 г. е около ¼ от общото население, слабо нараства спрямо 2012 г. и определя района на второ място в страната.

Индикаторът, свързан с постигане на целите по Стратегия „Европа 2020” („20/20/20”) по отношение на климата/енергията показва следните тенденции по четирите компонента: съкращаване на емисиите на СО2 – делът на СИР е около 1/5 от общия обем на трите отчитани парникови газове за страната и нарежда района на второ място след Югоизточен, но за разлика от него показва тенденция към намаляване; дял на ВЕИ в брутното крайно потребление на енергия – на територията на района са инсталирани около 15% от ВЕИ мощностите на страната, което го нарежда на второ място след ЮЦР. През последните три години, мощностите на ВтЕЦ в СИР нарастват с повече от 50%, като област Добрич дава около близо 4/5 от националното производство на ветроенергия. Другият компонент в производството на ВЕИ енергия са фотоволтаиците, които в СИР произвеждат около 10% от общото количество за страната; намаляване на енергийната интензивност на БВП - последната публично достъпна информация от НСИ е само на национално ниво, отнася се за 2013 г. и показва намаление спрямо 2012 г.; повишаване на енергийната ефективност – този индикатор се оценява на база намалението на енергийната интензивност, но конкретни актуални данни не са предоставени.

• 
  
  Каталог: docs
  docs -> Провеждане на общинските състезания от ученически игри – 2015 г. Гр. Стара загора
  docs -> Опит в група чрез психодрама, социометрия и групова терапия
  docs -> Дв бр. 103 от 2 Декември 2008г., изм дв бр. 24 от 31 Март 2009г
  docs -> Фондация «Гъривер клиринг хауз» (c/o Център за култура и дебат „Червената къща”)
  docs -> Иван (Ванчо) Флоров и м а г и н е р н о с т а
  docs -> Соу „СВ. Св. Кирил и методий
  docs -> Рискови фактори на тютюнопушенето
  
  
  
  Изтегляне 2.2 Mb.
  
  Сподели с приятели: