Анализ и тенденции в изменението на основни инфраструктурни и екологични показатели

ЮИР има най-ниска гъстота на републиканската пътна мрежа от всички райони. Въпреки че гъстотата на пътната мрежа от висок клас (0,039 км/км²) е по-висока от средната за страната (0,032 км/ км²), регионалната пътна мрежа от ІІ и ІІІ клас е с гъстота 0,125 км/ км², което е най-ниска стойност от всички райони. Общата дължина на републиканската пътна мрежа в ЮИР е 3 292 км. По данни на НСИ общата дължина на пътищата през 2013 г. за България е 19 678 км, от които за Бургаска област са 1184 км, област Сливен - 585 км, област Ст.Загора - 888 км, а за област Ямбол - 635 км. Анализът за 2013 г. показва, че общата дължина на пътищата в района възлиза на 16,7 % от тази за страната. Дължината на автомагистралите е 51 км в област Бургас, дължината на първокласните пътища е 249 км, на второкласните - 261 км, третокласните пътища - 623 км. По показател обща дължина на пътищата Бургаска област е на второ място по големина след Софийска област. Дължината на автомагистралите в област Стара Загора е 73 км, дължината на първокласните пътища е 167 км, на второкласните - 215 км, третокласните пътища - 433 км. За областите Сливен и Ямбол дължината на първокласните пътища е съответно 85 км и 96 км, на второкласните - 202 км и 88 км , третокласните пътища - 254 км. и 416 км. През 2013г. са налице участъци от автомагистрала - 44 км. на територията на област Сливен и 35 км. за област Ямбол.

Общата дължина на изградените и функциониращи жп линии на територията на района към 31.12.2013 г. е 624 км., които съставляват 15,4 % от жп мрежата на страната (4032 км.) като с най-голяма дължина е мрежата в област Стара Загора - 262 км., следвана от област Бургас с 175 км., Сливен -129 км и Ямбол - 58 км. Общата дължина на удвоените главни жп линии е 179 км, съответстващи на 28,7% от всички жп линии в района.

Гъстотата на изградената железопътна мрежа в Югоизточен район - 33,4 км/1000 кв.км е по-ниска от средната за страната (36,7 км/1000 кв.км) и по-висока в сравнение със средната гъстота в някои периферно разположени страни от ЕС като Естония, Гърция, Испания, Ирландия, Латвия. Най-добре обслужена с жп транспорт е област Стара Загора с гъстота на жп мрежата 50,9 км/1000 кв.км. Най-ниска е гъстотата на жп мрежата в област Бургас (22,6 км/1000 кв.км), където се наблюдават територии, обслужвани единствено от автомобилен транспорт.

По относителен дял на домакинствата с достъп до интернет ЮИР изостава в сравнение с останалите райони в страната и през 2013г. отбелязва стойност - 46,5%, при средна за страната - 53,7%. Единствено в Северозападен район (42,8%) делът на домакинствата с достъп до интернет е по - малък. От всички домакинства имащи достъп до интернет в страната - 1 439 944 бр., 177 702 са на територията на ЮИР. Делът на домакинствата с достъп до интернет във всички райони на страната плавно се покачва в последните години. Изключение прави ЮИР, където през 2013г. е регистрирано намаление на показателя с 3,1 процентни пункта спрямо 2012г. Лицата между 16 и 74 години, които никога не са използвали интернет в ЮИР са 43,8% при среден показател за страната – 40,6% С тези стойности районът остава на доста по-ниско ниво на развитие на информационно-комуникационните технологии в сравнение със средното за ЕС.

Югоизточен район заедно със Североизточен район е на първо място по водоснабденост в края на 2012 г. Делът на населението, свързано с обществено водоснабдяване в ЮИР е 99,9% (за 2008 г. 99,7% ), при среден показател за страната 99,3% (за 2008 г. 99,0% ). Във вътрешно регионален аспект с най – висок максимален дял от 100% е област Ямбол. Делът на областите Бургас и Сливен е еднакъв с този за района от 99,9%, следвани от област Стара Загора с дял от 99,7%. По дял на населението с режим на водоснабдяване ЮИР (0,6%) заема второ място, изпреварван от ЮЗР (0,1%), при средно за страната 4,5%. С най-висок дял по този показател е СЗР с равнище от 27,7%. За периода 2008 г.-2012 г. делът на населението с режим на водоснабдяване в ЮИР намалява с 2,9% (от 3,5 % на 0,6%), като изпреварва средния темп за страната (от 4,6 на 4,5%). През 2012г. областите в ЮИР без режим на водоснабдяване са Бургас, Стара Загора и Ямбол. Тази положителна тенденция се наблюдава от 2011г. насам. Значителен напредък е постигнала област Бургас по този показател, отчитайки факта, че през 2008 г. има дял от 6,1% , а областите Стара Загора и Ямбол -4,4 % и 1,2 %. Единствено област Сливен отчита дял от 3,3 % през 2012г., който в сравнение с 2008г. намаля с 1 %.

Развитието на канализационната мрежа в Югоизточен район се доближава до средно национално ниво. В сравнение с други райони в страната заема трето място по дял на населението свързани с обществена канализация, изпреварван от ЮЦР (71,8 %) и ЮЗР (88,0%). През 2012г. делът за ЮИР е 71.7%, при общо за страната 74,3 %. За периода 2008 г. -2012 г. показателят бележи ръст от 5.2% за ЮИР и 4,3 % за страната. Най-висок е делът за област Бургас (75,5%), следван от област Стара Загора (71,2%) и област Ямбол (70,1%), а най-нисък е за област Сливен (65,2%).

През 2012 г. се запазва тенденцията за заустване на непречистени отпадъчни води в повърхностни водни обекти от селищни канализационни системи без изградена ПСОВ. В много от населените места под 2000 е. ж. канализационната мрежа не е изградена или е изградена частично и отпадъчните води се отвеждат в попивни септични ями.

Относителният дял на населението обслужено от пречиствателни станции за отпадни води в Югоизточния район през 2012 г. е 53.3%, при общо за страната 56,1 %. Относителният дял на населението обслужено от пречиствателни станции за отпадни води през последните години в страната и района нараства. За периода 2008 г. -2012 г. се отчита ръст от 12,2% за страната и 15,3 % за ЮИР, като ръстът за област Стара Загора е значителен (42,2%). Във вътрешно регионален аспект през 2012 г. тенденциите спрямо предходната година се запазват и с най-нисък дял отново е област Ямбол (3.6%), а с най-висок дял е област Стара Загора (61,0 %), следвана от област Бургас (60,7 %) и област Сливен (57,6%). В междурегионален аспект през 2012 г. ЮИР отново заема трето място в страната изпреварван от СИР (70,2 %) и ЮЗР ( 73,9% ) . За периода 2010г.-2012 г. броят на действащите селищни пречиствателни станции за отпадъчни води (СПСОВ) в ЮИР се увеличава с 10,5 % и през 2012 г. достигат 21 б.р, при общо за страната 87 бр. По този показател районът заема първо място, следван от ЮЗР (18 бр.) и ЮЦР (16 бр.)

През последните десет години средните количества образувани битови отпадъци на човек от населението за България са по-ниски от тези за ЕС. Продължава да нараства делът

на населението, обхванато от системите за организирано сметосъбиране и транспортиране на битовите отпадъци.

През 2012г. делът на обслужваното население от системи за организирано сметосъбиране общо за страната е 99,2% ( 98,2 % за 2010 г.) , а за ЮИР е 98,0 % ( 97.4% за 2010 г.).За периода 2010-2012 г. делът за района нараства с бавни темпове и продължава да отрежда района на последно място сред районите в страната . Най – висок е делът на обслужваното население от системи за организирано сметосъбиране в СЗР с максимален дял от 100%, следван от СЦР и ЮЗР с еднакъв дял от 99,6 %. В ЮИР максимален е делът в областите Сливен и Ямбол ( 100 %), следвани от област Бургас (97,7%), а най-малък е делът за област Стара Загора (96,4 %).

Към 31.12.2012 г. разходите за опазване на околната среда за ЮИР възлизат на 311 649 хил.лв. или 18,4% от общите за страната (1 693 583 хил. лв), изпреварван значително от ЮЗР с общ размер 666 927 хил.лв. или 39,3% от общите за страната. Във вътрешно регионален аспект най-много разходи са направени в областите Бургас и Стара Загора и значително по-малко в областите Сливен и Ямбол . Разходите за опазване на околната среда в страната за периода 2007-2012 г. са се увеличили с 41,4%, за ЮИР с 26,3%.

През 2012 г. общите разходи за опазване и възстановяване на околната среда в страната са разпределени по съответните основни направления, както следва: с най-голям дял са разходите за оползотворяване и обезвреждане на отпадъците (52.1%), следвани от разходите за пречистване на отпадъчните води (21.5%), и за опазване на чистотата на въздуха (16.5%).

2. 
   Промени в политиките за развитие на европейско, национално, регионално и местно ниво
   

Политиката на сближаване на ЕС чрез Стратегическата рамка на Европейската комисия за периода 2014-2020 г.си поставя ясни цели за следващия програмен период в държавите-членки и техните региони. Общата стратегическа рамка за периода 2014-2020 г. описва инвестиционни приоритети и основни действия, като заменя текущите отделни набори от стратегически насоки за политиката на сближаване, политиката за развитие на селските райони, политиката за рибарство и морската политика. Общата стратегическа рамка за периода 2014-2020 г. гарантира постигането на целите на Стратегията „Европа 2020” чрез постигане на въздействие при съчетаване прилагането на различните фондове (ЕФРР, ЕСФ, Кохезионен фонд, ЕЗФРСР и ЕФМДР). Националните, регионалните и местни власти използват тази рамка като основа за изготвяне на Споразумение за партньорство с Комисията, поемайки ангажимент за принос към постигането на общоевропейските цели в Стратегия Европа 2020.

На европейско ниво през 2013 г. продължи участието на страната ни в преговорите по законодателните предложения на ЕК за функционирането на Кохезионната политика през периода 2014-2020 г., както и за Многогодишната финансова рамка на ЕС.

Усилията във връзка с подготовката за следващия програмен период на национално ниво са съсредоточени върху продължаване на стартиралото изготвяне през 2012 г. Споразумение за партньорство на Република България за периода 2014-2020 г. и програмите, които ще се съфинансират от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ).

В активна фаза е процесът на координация между различните институции, отговорни за разработването на отделните програми за осигуряване на необходимата синергия между планираните области на интервенция и с цел ясно очертаване на разделителните линии между програмите. В процес на финализиране е и работата по изготвяне на отделните програми за периода 2014-2020 г. Работни варианти на голяма част от програмите са изпратени на ЕК (ОПРЧР, ОПОС, ОПРР, ОПТТИ, ОПИК) през м. април 2013 г. за първи неформални коментари и бележки. Втори кръг от неформално съгласуване с ЕК на ревизирани работни варианти на посочените програми се състоя в периода септември-ноември. На 20.12.2013 г. е представен окончателен доклад от проведената предварителна оценка на Споразумението за партньорство. Резюме на основните констатации и препоръки от извършената предварителна оценка са включени в четвъртата версия на проекта на СП, изпратена на ЕК през м. януари 2014 г.

Стартира процесът на подготовка на националната нормативна уредба, свързана с изпълнението на програмите, съфинансирани със средства от ЕСИФ за периода 2014-2020 г. Комуникационната политика, съпътстваща изпълнението на оперативните програми, съфинансирани със средства от фондовете на Европейския съюз (ЕС), има ключова роля за постигане целите на политиката в областта на управлението на средствата от Европейския съюз. Необходимостта от разработване на комуникационна стратегия (КС) на оперативните програми е залегнала в Регламент 1303/2013 г. на Европейската комисия за фондовете от Общата стратегическа рамка през програмен период 2014-2020 г., която да гарантира постигането на целите на Стратегията „Европа 2020”. Съгласно разпоредбите на регламента, България в качеството си на държава-членка на Европейския съюз има задължението да информира своите граждани по най-подходящия начин за помощта, предоставена от фондовете на ЕС и за ефекта, който ще има върху страната, даден регион, общност или отделна личност, осъществяването на даден приоритет, мярка или проект.

Основен акцент в развитие на Информационната система за управление и наблюдение на Структурните и Кохезионния фонд на ЕС в България (ИСУН) за следващия програмен период (2014-2020г.) ще бъде уеднаквяването на процедурите и образците на документи за различните оперативни програми и електронните услуги за бенефициентите с оглед намаляване на административната тежест. Активна роля за популяризиране на политиката за сближаване на ЕС в България имат създадените областни информационни центрове. Нормалното функциониране на ИСУН е пряко свързано с изпълнението, управлението и наблюдението на оперативните програми за програмния период 2007-2013 г. и получаването на средства от ЕС.

На 19 април 2013г. с Решение на МС № 247, Правителството одобри Конвергентната програма (2013-2016г.) и актуализацията за 2013 г. на Националната програма за реформи на Република България в изпълнение на стратегията „Европа 2020”.

Конвергентната програма е изготвена съгласно графика за провеждането на третия Европейски семестър – инициативата за предварителна координация на икономическите политики в ЕС. Тя очертава приоритети за придържане към дисциплинирана фискална политика, осигуряваща дългосрочна устойчивост на публичните финанси и ефективно насочване на публичните разходи към ускоряващи икономическия растеж дейности. Основни движещи сили на икономическия растеж ще бъдат политиките, насочени към подобряване на работата на публичните институции и на бизнес средата чрез въвеждане в кратки срокове на електронното управление, либерализация на енергийния пазар, реформи в образованието, осигуряващи качество на работната сила и по-висока адекватност между търсенето и предлагането на пазара на труда. Ускореното и целенасочено усвояване на средствата по европейските фондове в условията на фискални ограничения е друг съществен фактор за постигане на по-високи темпове на растеж. За периода 2013-2016 г. се предвижда умерено ускоряване на икономическия растеж между 1% и 3,4%.

В Конвергентната програма са представени също така мерки и политики, насочени към повишаване на събираемостта на приходите, борбата с контрабандата, данъчните престъпления и сивата икономика.