Доклад за наблюдение на изпълнението на регионалния план за развитие на югоизточен район за 2013 година



страница3/19
Дата23.10.2018
Размер2.85 Mb.
#93222
ТипДоклад
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   19

Източник: Национален статистически институт
Приносът на Югоизточен район в БДС на страната през 2011 г. има следните стойности: секторът на селското и горско стопанство формира 14,1% от общата стойност за страната (една от най-ниските стойности сред районите от ниво 2); индустриалният сектор формира 17 % от общата стойност за страната, а секторът на услугите - 9,4%. За сравнение през 2010г. делът на Югоизточен район в БДС на страната е следният: селско и горско стопанство -13,8 %, индустриален сектор -17,3 % и сектор на услугите - 9,5%.

Структурата на БДС в Югоизточен район се характеризира с превес на сектора на услугите, където се формира 50,1% дял от съвкупната добавена стойност в района през 2011 г. (52% за 2010г.) В сектора на индустрията се произвеждат 43,5% от регионалната добавена стойност (42,5% за 2010г.), а приносът на сектора на селското и горското стопанство е само 6,4%. (5,6% за 2010г.). За сравнение средно за страната през 2011г. секторът на услугите формира 64,1% от БДС, секторът на индустрията - 30,5% и този на селското и горското стопанство -5,4%.


Фигура 1. БДС на областите в ЮИР за 2011 г. по сектори (млн.лв.)



При разпределението на отделните дялове (аграрен, индустрия, услуги) в структурата на БДС, на териториално ниво NUTS 3 се наблюдава диференциация и дисбаланси в потенциала и приноса. За Югоизточен район са характерни значителни вътрешнорегионални различия в приноса на отделните области във формирането на секторите на БДС. За 2011 г. област Бургас заема водещо място в сектора на услугите (50,7% от сектора на услугите в района) и в аграрния сектор (33,4%), следвана от област Стара Загора. При сектора на индустрията местата на двете области са сменени. Приносът на област Стара Загора в индустриалния сектор на района възлиза на 49,2%, а на област Бургас - на 35,1%. Областите Сливен и Ямбол отбелязват ниски стойности в индустриалния сектор и в сектора на услугите и като цяло имат по- малък принос към БДС на района.

Таблица 6. Брутна добавена стойност по икономически сектори за 2010 г. и 2011г.

Район, област

БДС (млн.лв.)

2010 г.

БДС (млн.лв.)

2011 г.

БДС по икономически сектори (млн.лв.)

2010 г.

2011 г.

Аграрен

Индустрия

Услуги

Аграрен

Индустрия

Услуги

БЪЛГАРИЯ

60 716

65 174

2 976

17 881

39 860

3 519

19 908

41 747

Северозападен

4 355

4 625

522

1 444

2 389

611

1 631

2 383

Северен централен

4 802

5 076

452

1 571

2 779

561

1 692

2 824

Североизточен

6 461

6 920

471

1 925

4 064

570

2 151

4 199

Югозападен

29 255

31 690

450

6 584

22 221

469

7 590

23 631

Южен централен

8 545

9 067

669

3 257

4 619

812

3 454

4 801

Югоизточен

7 298

7 796

411

3 099

3 788

497

3 391

3 909

Бургас

2 935

3 335

140

923

1 872

166

1190

1 980

Стара Загора

2 903

2 895

101

1 727

1 075

127

1670

1 098

Сливен

806

882

86

229

491

103

286

493

Ямбол

654

684

85

220

349

101

245

338

Източник: Национален статистически институт
По данни на НСИ преките чуждестранните инвестиции (ПЧИ) в нефинансовите предприятия към 31.12.2012г. общо за страната са 21 950 596 хил.евро, а за ЮИР - 2 866 240 хил.евро. С относителен дял - 13,1 % от всички ПЧИ за България, ЮИР се нарежда на второ място след Югозападен район (13 611 095 хил.евро и дял - 62% ) Въпреки това за първи път, чистата стойност на направените ПЧИ в ЮИР за 2012 г. е отрицателна - минус 81 009 хил. евро. За сравнение през 2010 г. се регистрира рязко покачване на показателя с 871 724 хил. евро (47%) спрямо 2009г.

На междуобластно ниво се наблюдават значителни различия. Значителна част от ПЧИ в ЮИР с натрупване към 31.12.2012 г. са реализирани в област Бургас -70,6% от тези на района. Делът на област Бургас за предходната 2011г. е бил 61,5%. Областите Стара Загора и Сливен през 2011г. са били с приблизително еднакъв принос към ПЧИ на района - съответно 19,1% и 17,1 %, но през 2012г. делът на област Сливен рязко спадна 4-5 пъти в сравнение с предходната година. Най-малък е приносът на област Ямбол – едва 66 344 хил.евро, или 2,3% от ПЧИ на района. Водещи сектори от интерес за инвеститорите в ЮИР през последните години са търговията и транспортните услуги, строителството и туристическите дейности, за Бургас - туризъм, транспортна дейност и концесиониране на международното летище, за Стара Загора - инвестиции в промишлеността и енергетиката, за Сливен - преработваща промишленост и винопроизводство.



Таблица 7. Преки чуждестранни инвестиции в предприятията от нефинансовия сектор с натрупване за периода 2007-2012 г. (в хил. евро)


Район, област

2007

2008

2009

2010

2011

2012

БЪЛГАРИЯ

15 167 125

19 185 003

20 441 581

22 114 446

21 644 918

21 950 596

Северозападен

425 802

500 961

495 574

512 142

539 099

573 295

Северен централен

437 293

797 174

759 508

815 908

807 175

841 791

Североизточен

1 460 035

2 053 309

2 083 919

2 102 923

2 018 735

2 024 997

Югозападен

10 404 969

12 853 513

13 872 873

14 295 496

13 423 894

13 611 095

Южен централен

966 811

1 340 758

1 372 515

1 659 061

1 908 766

2 033 179

Югоизточен район

1 472 216

1 639 288

1 857 192

2 728 916

2 947 249

2 866 240

Бургас

772 097

666 902

836 738

1 622 749

1 811 907

2 023 506

Ямбол

11 813

----------

36 099

64 191

68 228

66 344

Стара Загора

580 459

419 202

425 852

573 533

562 143

668 907

Сливен

107 847

----------

558 503

468 444

504 971

107 483

Източник: Национален статистически институт

Състоянието на нефинансовия сектор на икономиката в Югоизточен район се характеризира с превес на микро фирмите и малките предприятия над средните и големите предприятия. Съотношението на МСП спрямо големите предприятия и микро фирмите показва нарастващ потенциал за постигане на ускорен икономически ръст и нарастване на заетостта през последните години. Делът на микропредприятията в общия брой на предприятията в ЮИР през 2012 г. възлиза на 92,8%, на малките и средни предприятия - 7,1% и на големите предприятия - 0,1 % .



Броят на нефинансовите предприятия за 2012 год. в ЮИР е 53 689 бр., от 372 036 бр. за страната. През 2012 г. спрямо 2011 г. се наблюдава, макар и малко увеличение на броят на предприятията от нефинансовия сектор на икономиката - с 2,4% (52 409 бр. за 2011г.) За страната се наблюдава същата тенденция на увеличение на показателя през 2012 г. спрямо предходната с 1,6% (366 240 бр. за 2011г.)

Приходите от дейността на нефинансовите предприятия за 2012 г. в ЮИР са 33 753 093 хил.лв., 14% от общите за страната (240 567 449 хил.лв.) Статистиката сочи, че районът се намира на трето място по брой предприятия след ЮЗР и ЮЦР, а по приходи от дейността е на второ място след ЮЗР. Приходите от дейността, реализирани от сектора на МСП на територията на ЮИР съставляват - 36,2% от всички приходи в продуктивния сектор на икономиката на района. Големите предприятия, въпреки малкия си брой, формират 39,4 % от всички приходи на предприятията в ЮИР.
Таблица 8. Разпределение на предприятията от нефинансовия сектор на икономиката през 2012 г. по големина, статистически зони и статистически райони

Статистически зони
Статистически райони /
Големина на предприятията

Предприятия

( бр.)

Приходи от дейността (хил. лв.)


Дълготрайни материални активи

(хил.лв.)



Общо за страната

372 036

240 567 449

112522587

Микрофирми (до 9 заети)

342 934

55 505 596

36403810

Малки фирми (10 - 49 заети)

23 830

55 770 328

17105831

Средни фирми (50 - 249 заети)

4 535

55 711 774

17649263

Големи фирми (250+ заети)

737

73 579 751

41363683

Северозападен

28271

11 136 089

6693937

Микрофирми (до 9 заети)

26 005

2 889 913

1697594

Малки фирми (10 - 49 заети)

1 862

2 955736

1226610

Средни фирми (50 - 249 заети)

355

2763524

1129343

Големи фирми (250+ заети)

49

2526916

2640390

Северен централен

34 580

17 368 694

6256148

Микрофирми (до 9 заети)

31 551

4 358 413

1612615

Малки фирми (10 - 49 заети)

2 435

4 279 159

1609826

Средни фирми (50 - 249 заети)

518

5 016 512

1508438

Големи фирми (250+ заети)

76

3 714 610

1525269

Североизточен

50 509

24 903 524

12409013

Микрофирми (до 9 заети)

46 832

6 465 397

4789024

Малки фирми (10 - 49 заети)

3052

6 588 813

2176181

Средни фирми (50 - 249 заети)

537

5 287 924

2280603

Големи фирми (250+ заети)

88

6 561 390

3163205

Югоизточен

53 689

33 753 093

17006878

Микрофирми (до 9 заети)

49 808

8 242 871

6219732

Малки фирми (10 - 49 заети)

3 242

7 171 231

2436120

Средни фирми (50 - 249 заети)

553

5 040 031

2383453

Големи фирми (250+ заети)

86

13 298 960

5967573

Югозападен

138 998

124 007 994

57503816

Микрофирми (до 9 заети)

128 020

26 550 293

17924103

Малки фирми (10 - 49 заети)

8 902

27 401 424

7504601

Средни фирми (50 - 249 заети)

1 754

29 159 277

7746013

Големи фирми (250+ заети)

322

40 897 000

24329099

Южен централен

65 989

29 398 055

12652795

Микрофирми (до 9 заети)

60 718

6 998 709

4160742

Малки фирми (10 - 49 заети)

4 337

7 373 965

2152493

Средни фирми (50 - 249 заети)

818

8 444 506

2601413

Големи фирми (250+ заети)

116

6 580 875

3738147

Източник: Национален статистически институт
Югоизточен район заема водещо място по редица показатели в сектор туризъм, което се дължи на голямата концентрация на хотели по Черноморското крайбрежие. Като цяло 75% от специализираната туристическа инфраструктура е концентрирана в по-големите области, които покриват 8-10% от територията на България. Значителният потенциал на голяма част от територията на страната остава неизползван или слабо развит, в резултат на което бизнесът и населението не могат да се възползват от предимствата на туризма.

Общо за района през 2013 г. средствата за подслон и места за настаняване са 819 бр., от общо за страната 2 953 бр. Това означава, че 28 % от средствата за подслон и места за настаняване в страната се намират в Югоизточен район. За област Бургас средствата за подслон и места за настаняване са 656 бр., в област Сливен - 83 бр., в област Стара Загора - 60 бр., Ямбол - 20 бр. По данни на НСИ средствата за подслон и места за настаняване в к.к.”Слънчев бряг” възлизат на 136 бр., като по този показател той заема първо място от деветте курортни комплекса в страната.



Броят легла в ЮИР е 119 016 бр., което възлиза на 39,4 % от общия брой за страната (302 433 бр.). В област Бургас е локализирана най-голяма част от легловата ба­за 94% от общия брой легла за района - (111 859 бр.) В останалите области на ЮИР броят легла е както следва: Стара Загора - 3852; Сливен - 2557 и Ямбол - 748 бр.

По показател Приходи от нощувки, ЮИР заема водещо място в страната сред районите от ниво 2, с 356 594 395 лв., съставляващи 39 % от общите приходи за страната. ( 906 305 593 лв.). На вътрешнорегионално ниво съществуват значителни диспропорции, като развитието на туризма се концентрира почти изцяло в област Бургас. Това се дължи изключително на крайбрежната територия на района, където са разположени най-атрактивните природно-рекреационните ресурси. През 2013г. в областта се реализират 96% от всички приходи от нощувки в ЮИР. Само в к.к.Слънчев бряг приходите от нощувки са 195 287 773 лв., което формира дял от 54,8 % от приходите за района и 21,5% от тези за страната



Като цяло приходите от нощувки в ЮИР за 2013 г. нарастват с 13 % на годишна база спрямо 2012 г. (315 504 729 лв.) Същата тенденция на нарастване на показателя се наблюдава и за страната.
Каталог: static -> media -> ups -> articles -> attachments
attachments -> График за провеждане на първите заседания на Регионалните съвети за развитие
attachments -> Министерство на регионалното развитие и благоустройството
attachments -> Република българия министерство на регионалното развитие и благоустройството
attachments -> Изисквания при устройството на зоните за стрелба на открито спортно стрелбище извън урбанизирани територии за динамична стрелба
attachments -> Институции и административна уредба на средновековна българия
attachments -> 9 декември 2005 11. 30 – 11. 45 Откриване на дискусията
attachments -> Министерство на регионалното развитие и благоустройството наредба № рд-02-20-6 от 19 декември 2016 г


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   19




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница