Доклад за наблюдение на изпълнението на регионалния план за развитие на югоизточен район за 2013 година

Коефициентът на раждаемост общо за ЕС-28 през 2012 г. е 10,4‰ по данни на Eвростат. Най-високо равнище на раждаемост от европейските страни има Ирландия - 15.7‰, следват Обединеното кралство (12.8‰) и Франция (12.6‰). Равнището на раждаемостта в България е на нивото на раждаемостта в страни като Гърция (9.0‰) и Австрия (9.4‰). С най-нисък коефициент на раждаемост в Европейския съюз са Португалия (8.5‰) и Германия (8.4‰).

Общо за ЕС-28 коефициентът на смъртност през 2012 г. е 9,9‰. В сравнение с европейските страни равнището на общата смъртност на населението в България за 2012г. е доста по-високо (15 ‰). С най-ниска смъртност са Ирландия - 6,3‰, и Кипър - 6,6‰. В Люксембург, Малта, Нидерландия, Франция, Испания и Обединеното кралство коефициентът на смъртност е под 9,0‰. По-висок е този показател в Латвия - 14,3‰, Литва - 13,7‰, и Унгария - 13,0‰.

Разликата между живородените и умрелите представлява естественият прираст на населението. След 1990 г. демографското развитие на страната се характеризира с отрицателен естествен прираст на населението.

През 2013 г. всички райони в страната имат отрицателен естествен прираст. С най-ни по стойност коефициент на отрицателен естествен прираст е ЮЗР ( минус 3,7‰ ), а с най-висока е СЗР ( минус 10,5‰ ). Коефициентът на естествения прираст, е минус 4,1 ‰ в ЮИР и минус 5,2 ‰ за страната. В ЮИР коефициентът на естествения прираст в градовете е минус 2,1 ‰, а в селата минус 9,1 ‰. В страната коефициентът на естествения прираст в градовете е минус 2,8‰, а в селата минус 11,8‰. Данните показват, че намалението на населението в страната и в района в резултат на естествения прираст се дължи предимно на негативните демографски тенденции в селата.

Във вътрешно регионален аспект най-ниска е стойността на показателя за област Сливен - минус 2,2 ‰, а най-висока за област Ямбол- минус 6,5‰. Коефициентът на естествения прираст за област Бургас е минус 3,0 и минус 5,8 за област Стара Загора.

Коефициентът на естествения прираст общо за ЕС-28 през 2012 г. е 0,5‰. Шестнадесет страни имат положителен естествен прираст, като най-висок е този показател в Ирландия (9,5‰) и Кипър (5,2‰). Освен в България с отрицателен естествен прираст на населението, но с по-ниски стойности, са Латвия (- 4,5‰), Унгария (-3,9‰), Литва (-3,5‰), Румъния (-2,7‰), Германия (-2,4‰), Хърватия (-2,3‰), Португалия (-1,7‰), Гърция (-1,5‰), Италия (-1,3‰), Естония (-1,1‰) и Австрия (-0,1‰).

Основни проблеми на пазара на труда в страната и района през 2013 г. са ниската заетост и високата безработица, особено сред някои от групите в неравностойно положение като младежи, нискообразовани и нискоквалифицирани лица. Сред проблемите на пазара на труда са и големи регионални различия в равнищата на регистрирана безработица между отделните административни областите и райони в страната. По данни на Евростат, коефициентът на безработицата в ЕС (27 държави) се запазва от 10,7 % през м.декември 2013 г., спрямо предходната година.

По данни на НСИ през 2013 г. безработните лица в страната са 436,3 хил., от които 249,8 хил. са мъже и 186,5 хил. - жени. Коефициентът на безработица се увеличава с 0,6 процентни пункта в сравнение с 2012 г. и достига 12.9%. При мъжете коефициентът на безработица нараства с 0,4 процентни пункта, а при жените - с 1,0 процентни пункта, като достига съответно 13,9 и 11,8%.

В териториален аспект се отчитат големи различия в равнището на регистрирана безработица между отделните райони. По данни на НСИ, през 2013 г. равнището на безработицата варира от 9,8% за ЮЗР до 16,8% за СИР.

За периода 2008-2013г. коефициентът на безработица на 15 и повече навършени години в ЮИР постепенно нараства и през 2013 г. достига стойност 13,0 %, с 1,1 % по-висок спрямо предходната 2012 г. и със 7,2 % по-висок спрямо 2008 г. Във вътрешно регионален аспект през 2013 г. най-сериозен е проблема с безработицата в област Ямбол - 16,1% (14,9 % за 2012г. и 6,4 % за 2008 г.) и област Сливен - 15,9 % (19,4% за 2012г. и 12,5% за 2008 г.). Най-благоприятна е ситуацията с безработицата в област Стара Загора - 10,6% (7,1 % за 2012 г. и 4,4 % за 2008 г.), следвана от област Бургас - 12,7 % ( 11,5 % за 2012 г. и 3,4% за 2008 г. ).

Броят на завършилите основно образование през 2012 г. в ЮИР е 15,4% от завършилите основно образование в страната. Средно образование през учебната 2011/2012 г. в ЮИР са завършили 8 592 души или 14,4% от завършилите средно образование в страната (59 741).

По данни на НСИ за 2013 г. на територията на района са разположени 12 театри, 30 музея, 5 кина, 7 библиотеки, 10 радио-оператори и 15 телевизионни операторa. С голямо значение са театрите в Бургас и операта в Стара Загора. Броят на посещенията в театрите на територията на ЮИР през 2013 г. е 364 870, което нарежда района на второ място след Югозападен район( 906 215), както и на второ място по брой представления (2 767 броя) при 5 024 за ЮЗР. Петнайсетте телевизионни оператори в ЮИР излъчват 101 806 часа телевизионни предавания. Приходите на музеите в района през 2013 година възлизат на 5 488 хил.лв., което го нарежда на второ място след ЮЗР (17 004).

Неделима част от културно-историческото развитие на района имат училищата по изкуствата и култура. В ЮИР се намират 5 от националните училища по изкуствата и култура (23 на територията на страната) - в Бургас, Стара Загора, Котел, Сливен и Казанлък.

Културните прояви и фестивали в района през 2013 г. допринасят за развитие и популяризиране на спецификата на района. Бургас е известен като град на културните прояви и фестивалите. През 2013 г. са проведени: Фестивал на българската популярна песен - Бургас и морето, Международен фолклорен фестивал, Бирен фест, Фестивал на българската рок музика - Рок експлозия, Блус– фестивал, МTV-фестивал „Духът на Бургас“ (Spirit of Burgas), Фестивал „Включи града“, Фестивал на пясъчните скулптури, Театрален фестивал - На брега, Есенни литературни музикални празници и др. В град Созопол: Празници на изкуствата - Аполония. Изключително богат е фолклорът на странджанския край с обреди и обичаи. В Стара Загора и през 2013 г. е проведен Национален тракийски фолклорен събор „Богородична стъпка“, в гр. Казанлък: Празник на розата, Майски празници на културата „Сливенски огньове“, Международен детски фолклорен танцов фестивал „Приятелство без граници“, детски фолклорен фестивал „Върбова свирка свири“ , Националният маскараден фестивал в гр. Ямбол и редица други

Основните проблеми пред здравната система в Република България и Югоизточен район през 2013 г. са несъответствие между налични и необходими ресурси, несъответствие между структура и търсене на здравни услуги, липса на хоризонтална интеграция и взаимодействие – например, взаимодействието между първичната медицинска помощ и спешната медицинска помощ. Основната задача на здравеопазването е предоставянето на здравна помощ при оптимално използване на предоставените от обществото ресурси.

В Югоизточен район са разположени 14,4 % от лечебните заведения за болнична помощ в страната ( 339 бр. за 2012 г.). По този показател го изпреварват ЮЦР ( 67 броя за 2012 г. )и ЮЗР ( 96 бр за 2012 г. ). През последните две години броят им остава непроменен, а в сравнение с началото на програмния период болничните заведения са намалели с 2 бр. По данни на НСИ към 31.12.2012 г. на територията на Югоизточен район се намират 49 болнични заведения с капацитет 6 147 легла. В сравнение с предходната година, капацитетът е увеличен е 81 легла. Лечебните заведения за извънболнична помощ в района са увеличени с 8 бр. и към края на 2012 г. са 249 бр. с 156 легла. Броят на др.лечебни и здравни заведения в края на 2012 г. е 16 бр. с капацитет 692 легла. Във вътрешно - регионален план голяма част от здравната мрежа продължава да се концентрира в областите Бургас и Стара Загора и по-малко в областите Сливен и Ямбол.

Социалната политика в страната и района е изправена пред големи предизвикателства. Търсенето на социални услуги ще се увеличава, предвид новите предизвикателства пред обществото, като: застаряване на населението, промени в ролята на двата пола и състава на домакинствата, необходимост от засилено участие в пазара на труда, по-добро съвместяване на професионалния със семейния живот.

Мрежата от социални услуги в Югоизточния район през 2008 г. ( последни данни от НСИ ) разполага с общо 49 заведения за социални услуги (дневни центрове за деца, младежи и възрастни и за лица в неравностойно положение, домове за деца, лишени от родителски грижи) с капацитет 3 429 места. В района се намират 16,4% от заведенията за социални услуги в страната. Област Бургас и Стара Загора заемат водещо място в предоставянето на социални услуги в района. През 2008 г. на 1000 жители от населението на ЮИР са осигурени 3,06 места в специализираните институции за социални услуги. По този показател ЮИР се нарежда на трето място в страната след СЦР (4,13) и СЗР (3,69). Причините могат да се търсят в по-големия брой население в района. Достъпът до социални услуги в периферните общини и селища в ЮИР е силно ограничен. Специализираните институции за предоставяне на услуги за възрастни лица и за деца в неравностойно положение са недостатъчни.

По данни на НСИ през 2012 г. общият доход средно на лице от домакинството в ЮИР възлиза на 3 841 лв., при средно за страната 4 327 лв. В сравнение с 2010 г. показателят бележи ръст с 5,4 %. Във вътрешно регионален план най-висок е показателят за област Стара Загора (4 382 лв.), следван от област Ямбол ( 3 814 лв.) и област Бургас (3 702 лв.). Най -нисък е показателят за област Сливен ( 3 226 лв.).

По предварителни данни на НСИ през 2013 г. общият доход средно на лице от домакинството в ЮИР възлиза на 4 279 лв., при средно за страната 4 814 лв. Във вътрешно регионален план най-висок е отново показателят за област Стара Загора (5 037 лв.), следван от област Ямбол ( 4 572 лв.) и област Бургас (4 234лв.). През 2013 г. продължава да е най -нисък показателят за област Сливен (3 014лв.). През 2013 г. общият доход средно на лице от домакинството в областите Стара Загора, Ямбол и Бургас отбелязва ръст спрямо 2012 г. , а за област Сливен спад.