Мерки за постигане на необходимото съответствие на РПР на ЮИР със секторните политики, планове и програми

За постигане на съответствие на Регионалния план за развитие със секторните политики, в състава на РКК към РСР на ЮИР, освен представителите на Оперативните програми, присъстват и представители на Програмата за развитие на селските райони, Оперативна програма за развитие на сектор „Рибарство” и представител на Главна дирекция „Управление на териториалното сътрудничество” към Министерството на регионалното развитие. Това подпомага процеса на наблюдение на изпълнението на Регионалния план за развитие като цяло и допринася за постигане на съответствие на плана със секторните политики, планове и програми.

Членовете на съвета в качеството си на представители на РСР на ЮИР, взеха участие в заседания на тематичните работни групи за разработване на Споразумението за партньорство 2014-2020г., Оперативните програми за периода 2014-2020г., Програмата за трансгранично сътрудничество по ИПП България-Турция (2014-2020г.) Програмата за трансгранично сътрудничество „Черноморски басейн 2014 – 2020“ и др.

Извършените дейности в областта на интегрираната морска политика за 2013 г. се изразяват в следното:

• 
  Началникът на отдел „Стратегическо планиране и координация на регионалното развитие в Югоизточен район-Бургас към ГД СПРРАТУ взе участие в организираната, със съдействието на евродепутат Маруся Любчева, среща за сключване на Меморандум за сътрудничество в областта на черноморските политики между областните управители на Бургас, Варна и Добрич, която се проведе в гр. Варна на 31.10. 2013 г.
  
• 
  На съвместно заседание на Регионалния съвет за развитие и Регионалния координационен комитет на Югоизточен район, проведено на 12 декември 2013 г. в гр. Бургас, бяха представени предварителните тематични цели и приоритети на Програмата за трансгранично сътрудничество „Черноморски басейн 2014 – 2020“ и стартирането на публични консултации по тях. На същото заседание беше представена информация за подписания Меморандум от областите Бургас, Варна и Добрич за изготвяне на Национална морска стратегия на Република България и сътрудничество в областта на черноморските политики.
  

• 
  Предприети мерки за прилагане принципа на партньорство
  

Основни партньори на РСР ЮИР на регионално равнище са регионални структури на централната власт, местната власт и сдружения на общините, регионални структури на браншови и синдикални организации, университетски и изследователски институции, РИО, представители на НПО за района - Сдружение „Форум Гражданско участие”- област Бургас и Сдружение „За духовни и социални дейности“ - област Сливен. Представителите на тези организации са присъствали на заседанията с право на съвещателен глас във връзка с обсъждане и представяне на стратегически и планови документи за интегрирано регионално и местно развитие за периода 2014-2020 г. и при обсъждане на ключови за развитието на района секторни политики.

При обсъждането на проекта на РПР ЮИР 2014-2020 г. и перспективите за развитие на интегрираната морска политика в контекста на плана, на заседание на РСР на ЮИР, с право на съвещателен глас, са присъствали и представители на морския сектор –Института по океанология - Варна, Изпълнителна агенция „Морска Администрация“-Бургас, Пристанищна инфраструктура-Бургас, Пристанище Бургас ЕАД и др.

Укрепването на капацитета в сферата на регионалното развитие е стратегическа необходимост за усъвършенстване на политиката за регионално развитие. Подобряването на координацията и партньорството между участниците в регионалното развитие е от съществено значение за рационализиране на тяхната съвместна работа.

• 
  Постигнати резултати от извършени тематични оценки или оценки за специфични случаи към края на 2013 г.
  

1. 
   Представяне на информация за хода на операциите по Оперативните програми в Югоизточен район;
   
2. 
   Представяне и обсъждане на Предварителната и Екологичната оценка на Регионалния план за развитие на Югоизточен район 2014-2020г.;
   
3. 
   Състояние и тенденции в развитието на транспорта;
   
4. 
   Представяне на актуална информация относно дейността на работните групи по изготвяне на Договора за партньорство на РБългария с Европейската комисия и Оперативните програми за програмен период 2014 - 2020 г.;
   
5. 
   Представяне на Концепция за ОП „ Наука и образование за интелигентен растеж 2014 – 2020 г.“;
   
6. 
   Представяне, обсъждане и одобряване на Годишния доклад за наблюдение изпълнението на Регионалния план за развитие на Югоизточен район за 2012г.;
   
7. 
   Представяне и одобряване на Проекта на Регионалния план за развитие на Югоизточен район за периода 2014-2020 г., в съответствие със Становището на МОСВ по Екологичната оценка на документа;
   
8. 
   Представяне, обсъждане и съгласуване на Проектите на Областните стратегии за развитие за периода 2014-2020 г. на областите Бургас, Сливен, Стара Загора и Ямбол;
   
9. 
   Представяне на Резултати от анализа на градското развитие в България- етап от подготовката на Оперативна програма „Региони в растеж “ 2014-2020 г.;
   
10. 
    Представяне на втори финален проект на Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014-2020 г.;
    
11. 
    Обсъждане и приемане на проект на Годишна индикативна програма за дейността на Регионалния съвет за развитие на Югоизточен район за 2014 г.;
    
12. 
    Представяне на Доклад относно оценка на въздействието на законодателството за регионално развитие - Закон за регионалното развитие и Правилник за прилагане на Закона за регионално развитие;
    
13. 
    Запознаване с Постановление на МС № 157 от 1 август 2013 г. за създаване на Съвет по децентрализация на държавното управление и с актуализираната Програма за изпълнение на Стратегията за децентрализация до 2015 г. ;
    
14. 
    Представяне на обобщените предложения на членовете на Регионалните съвети за развитие на шестте района от ниво 2, относно промените в Закона за регионалното развитие и Правилника за неговото приложение;
    
15. 
    Обсъждане на актуални проблеми, свързани с развитието на Югоизточен район;
    
16. 
    Представяне на възможностите за финансиране от Фонд ФЛАГ;
    
17. 
    Представяне на Иновационна стратегия за интелигентна специализация на Република България 2014-2020 г.;
    

Процесът на наблюдение се извърши със съдействието на органите на централната власт и техните регионални структури, представителите на Регионалния съвет за развитие в Комитетите по наблюдение изпълнението на Оперативните програми и местните власти, чрез предоставяне на информация, анализи, отчети и доклади. При наблюдение изпълнението на плана отчетения напредък в сферата на инфраструктурата, туризма, икономическата и жизнена среда се извършва посредством спазване принципа на партньорство, публичност и прозрачност.

Годишният доклад отразява промените в социално-икономическите условия и политиките за развитие на национално, регионално и местно ниво, както и постигнатия напредък по изпълнението на целите и приоритетите на Регионалния план за развитие въз основа на индикаторите за наблюдение. При анализа са отчетени и специфични индикатори за въздействие. Извършено е наблюдение на седемте стратегически индикатори за мониторинг на интеграцията на глобалните екологични въпроси в процесите на регионалното развитие. С цел осигуряване на ефективност и ефикасност при изпълнението на Регионалния план за развитие на Югоизточен район, Годишният доклад посочва действията, предприети от Регионалния съвет за развитие на района, както и мерките за наблюдение и създадените механизми за събиране, обработване и анализ на данни. Документът прави преглед на проблемите, възникнали в процеса на прилагане на Регионалния план за развитие през 2013 година, мерките за преодоляване на тези проблеми, мерките за осигуряване на информация и публичност на действията по изпълнение на плана, както и предприетите мерките за постигане на необходимото съответствие на плана със секторните политики, планове и програми и прилагане принципа на партньорство.

Годишният доклад се основава на последни официални данни на Националния статистически институт (НСИ) и сравнителни данни на Евростат за регионите в ЕС. Използвана е и информация от официалните сайтове на Оперативните програми, от единния информационен портал за Структурните фондове на ЕС в България, от членовете на Регионалния координационен комитет на Югоизточен район и от предоставената информация от общините и областите - Бургас, Сливен, Стара Загора и Ямбол. Използвана е информация и от ОПУ, Регионалната служба по заетостта, Регионална инспекция по околна среда и водите на територията на Югоизточен район.

Напредъкът по изпълнението на приоритетите на АДИ на РПР на ЮИР е значителен, предвид високата усвояемост на европейски средства в района през 2012 г. и 2013г. и сравнително добри социално-икономически показатели, близки до средните за страната. По всяка една от целите е констатиран напредък, като по-съществените положителни промени са свързани с подобряване на транспортната, техническа и бизнес инфраструктура, подобряване на туристическите атракции, обновление на градската среда, където изпълнението на мерките може да бъде определено като активно.

На основание чл.18, ал.8 от Закона за регионалното развитие и чл.49, т.15 и чл.57 ал.1 и. ал.2 от Правилника за прилагане на ЗРР, Регионалният съвет за развитие на Югоизточен район приема Годишната индикативна програма (ГИП) за дейността на съвета през 2013 г. ГИП представлява планов документ, който определя основните дейности, пряко свързани с функциите на съвета, съгласно нормативната уредба, както и необходимите средства за неговата ефективна и ефикасна работа. ГИП за 2013 г. е финансово неосигурена. Това бе констатирано и за предходните години. Липсата на средства за дейността на РСР е основна причина за невъзможността да се планират и реализират мерки, които биха допринесли за за по - ефективно изпълнение на функциите на РСР и за укрепването и развитието му като орган за провеждане на държавната политика за регионално развитие в Югоизточен район. Във връзка засилване ролята на РСР е необходимо да се обезпечи финансово неговата дейност за организиране и участие в събития за осигуряване публичност и прозрачност на провежданата регионална политика, за провеждане на специализирани проучвания и др.

Направеният анализ на изпълнението на РПР на ЮИР за последната година от периода на действие на документа показва, че определената в него рамка на политиката за регионално развитие за района се изпълнява основно чрез инструментите на Оперативните програми, съфинансирани от европейските структурни и Кохезионен фонд, Програмата за развитие на селските райони, Програма за развитие на сектор рибарство, и Програмите за европейско териториално сътрудничество. Очертана е необходимост от по-ефективно изпълнение на бъдещи мерки, насочени към специфичните икономически и социални проблеми на района, в контекста на новия РПР на ЮИР за периода 2014-2020 г.

За подобряване на резултатите от наблюдението, е необходимо обвързване на системата за наблюдение на изпълнението на плановите документи за регионално и местно развитие със системата за наблюдение на изпълнението на оперативните програми, с цел по-точна оценка на въздействието на всяка от програмите върху промените в икономическото, социалното и инфраструктурното развитие на районите и общините в страната.

Приоритетите за развитие на Югоизточен район за периода 2007-2013г., по отношение развитието на инфраструктурата, туризма, икономическата и жизнена среда се мултиплицират в РПР на ЮИР за периода 2014-2020 г., допълнени с възможностите за интегрирано развитие на градовете, опазване българската акватория на Черно море и развитие на морското дело и рибарството.

Новите приоритети на ЮИР са съобразени с целите на Националната стратегия за регионално развитие на Република България 2012-2022 г. и с Националната програма за развитие: България 2020 и са част от следните стратегически цели:

• 
  Икономическо сближаване на ЮИР на междурегионално (с другите райони от ниво 2 в страната) и вътрешнорегионално (между областите в рамките на района от ниво 2) ниво посредством използване на собствения потенциал на района в условията на щадящо околната среда развитие;
  
• 
  Социално сближаване и намаляване на междуобластните неравенства в ЮИР чрез инвестиции в човешките ресурси и подобряване на социалната инфраструктура;
  
• 
  Развитие и подобряване на териториалното сближаване на ЮИР чрез използване на различните форми на териториалното сътрудничество – трансгранично, транснационално и междурегионално;
  
• 
  Балансирано териториално развитие на ЮИР чрез укрепване на градовете-центрове, подобряване свързаността в района и качеството на средата в населените места.
  

Целта на настоящия доклад е да се представи изпълнението на заложените в Становището по ЕО № 6-3/2005 г. мерки за предотвратяване, намаляване или възможно най-пълно отстраняване на предполагаемите неблагоприятни последствия от осъществяването на плана, както и изпълнението на мерките за наблюдение и контрол при неговото прилагане през 2013 г., по компоненти и фактори на околната среда.

Представената в Доклада информация за изпълнението на мерките за наблюдение и контрол при прилагането на АДИ РПР ЮИР през 2013 г., по компоненти и фактори на околната среда, съдържа данни, резултати от проверки, анализи и факти от: Националния доклад за състоянието и опазването на околната среда на ИАОС, Годишните доклади за състоянието на околната среда на РИОСВ - Бургас и РИОСВ - Стара Загора, Годишния доклад по наблюдение и контрол при прилагането на Плана за управление на речните басейни в Черноморски район на Басейнова дирекция за Управление на водите в Черноморския район.
I. ИЗПЪЛНЕНИЕ НА МЕРКИТЕ ЗА ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ, НАМАЛЯВАНЕ ИЛИ ОТСТРАНЯВАНЕ НА ЕКОЛОГИЧНИТЕ ЩЕТИ В РЕЗУЛТАТ НА ПРИЛАГАНЕТО НА РЕГИОНАЛНИЯ ПЛАН ЗА РАЗВИТИЕ НА ЮГОИЗТОЧЕН РАЙОН (2007-2013), СЪС СТАНОВИЩЕ ПО ЕО № 6 -3/2005 Г. НА МИНИСТЪРА НА ОКОЛНАТА СРЕДА И ВОДИТЕ.
1. За районите, в които нивата на един или няколко замърсители превишават установените норми да бъдат изготвени и прилагани Програми за оценка и управление на качеството на атмосферния въздух.

Районите за оценка и управление на качеството на атмосферния въздух , определени за Югоизточен район са - Сливен, Ямбол, Карнобат, Камено, Раднево, Гълъбово и Бургас. Автомобилният транспорт и битовото отопление са източници на замърсяване с прах, а промишлеността, в т.ч. „Лукойл Нефтохим Бургас” АД, са източници на замърсяване със серни и азотни диоксиди и амоняк. Най-високи средногодишни концентрации на азотен диоксид са измерени в Бургас. Раднево и Гълъбово е също един от районите с най-големи количества серни и азотни диоксиди, емитирани на 1000 души. Основни източници на замърсяване са промишлените и добивните дейности в ТЕЦ „Марица-изток“, Раднево и Гълъбово. Съгласно чл. 27 от Закона за чистотота на атмосферния въздух, Наредба №7/1999г. и Заповед № РД-1046/03.12.2010 г. на Министъра на околната среда и водите за определяне на районите за оценка и управление на качеството на атмосферния въздух и на зоните, в които са превишени нормите с допустими отклонения, общините са задължени да изготвят Програми за намаляване нивата на замърсителите и за достигане на установените норми. Програмите се изготвят от общинските органи, съгласувано със съответната РИОСВ, в съответствие с разпоредбите на ЗЧАВ.

По отношение на действащите Програми за подобряване качеството на атмосферния въздух КАВ, по чл. 27 от Закона за чистотата на атмосферния въздух за РОУКАВ - Югоизточен общини Бургас, Камено, Несебър, Средец, Карнобат и Айтос анализите и наблюденията показват, че основните фактори оказващи влияние върху нивата на ФПЧ10 за територията на тези общини са битовото отопление, транспорта, както и неподдържаната пътна и прилежаща инфраструктура, което води до т.н. вторично разпрашаване. Масовото използване на твърди горива в комунално-битовия сектор предизвиква тревожно завишаване нивата на ФПЧ10 през зимните месеци. През 2013 г. мобилната имисионна станция на ИАОС - РЛ Стара Загора извърши измервания в гр. Карнобат. Община Карнобат беше включена в утвърден от Министъра на околната среда и водите годишен график на мобилна станция Стара Загора през 2013 година. Тази станция измерва нивата на озон, серен диоксид, азотен диоксид, въглероден оксид, сероводород, амоняк, метанови и неметанови въглеводороди във въздуха.

През 2013 г. в Програмите на общините са предвидени и предприети мерки, които могат да бъдат обобщени, както следва: осигуряване на условия за преминаване на гориво -природен газ и/или електричество, преасфалтиране на улици и модернизация на пътна инфраструктура, обновяване на автобусните паркове за превоз на пътници, повишаване енергийната ефективност и благоустройство на крайпътните и междублоковите пространства, саниране на панелни жилищни блокове, изграждане на обходни маршрути за тежкотоварни автомобили и транзитно движение и др. На местно ниво трябва да продължи прилагането и изпълнението в пълна степен на заложените мерки в плановете за действие към съответните Програми за КАВ.

При последното отчитане на мярката е отбелязан факта, че РПР не е устройствен план и съдържанието му е определено със Закона за регионалното развитие. В този смисъл към него не е подходящо да се разработват акваториални планове. Според Закона за устройство на българското Черноморско крайбрежие към всички общи устройствени планове на общините по крайбрежието трябва да има и част за устройство на акваторията.

В съответствие с Рамкова директива за морска стратегия 2008/56/ЕО (РДМС) целият Черноморски басейн се разглежда като един регион. На ниво държава членка РДМС се отнася задължително до обхвата на териториалните води и Изключителната икономическа зона (ИИЗ).

Съгласно становище на Европейския икономически и социален комитет държавите членки следва да изготвят и да изпълняват акваториални устройствени планове и една или повече стратегии за интегрирано крайбрежно управление. Тези инструменти трябва да отчитат едновременно регионалните и подрегионалните специфики, както и секторните дейности. Акваториалното устройствено планиране и интегрираното крайбрежно управление трябва да се извършват при спазване на вече приетите директиви и особено на директивата за морската стратегия (2008 г.) и директивата за местообитанията („Натура 2000“ от 1992 г., приложена впоследствие и към крайбрежната морска среда)

Директивата за морско пространствено планиране е приета. Необходимо е всяка страна в ЕС да определи компетентен орган, който ще отговаря за морското пространствено планиране. Директивата не определя териториалното ниво, на което следва да се планира пространственото развитие в морските териториални води. Необходимо е да се реши дали това да е самостоятелен документ или да бъде елемент от Районните схеми за пространствено развитие на районите от ниво 2 и ниво 3 или да е част от Общите устройствени планове на общините.

Съгласно чл.18, ал.2 на Конституцията на България „Държавата осъществява суверенни права върху континенталния шелф и в изключителната икономическа зона за проучване, разработване, използване, опазване и стопанисване на биологичните, минералните и енергийните ресурси на тези морски пространства“.

На тази основа, предвид водещата роля на държавата за проучване и добиване на ресурси от изключителната морска зона е подходящо морското пространствено планиране да бъде в компетенциите на държавен орган.

3. Да се развива електропроизводство при използване на възобновяеми енергийни източници.

Увеличаването на дела на електроенергията, произведена от ВЕИ е свързано с намаляването на емисиите от парникови газове и намаляване на негативните последици от глобалните промени в климата. Изследванията по въпроса за енергийния потенциал на вятъра показват, че в крайбрежните територии на Югоизточния район съществуват възможности за развитието на ветроенергетиката, но те са по-ограничени в сравнение със Североизточния район, тъй като не попадат в т. н. Зона на голямата ветроенергетика. Неколкократно са извършвани опити за алтернативен добив на ел. енергия, чрез използване силата на вятъра. Към настоящия момент е изградена една вятърна електрическа централа от микро тип между с. Равда и с. Ахелой в община Несебър. Добиваната от централата електроенергия задоволява личните нужди на изграден в непосредствена близост животновъден комплекс и рядко се търгува с НЕК. Не бива да бъде пренебрегвано и значението на приливите и отливите по черноморското крайбрежие и енергодобива чрез преработка на отпадни ресурси, което би могло да бъде една от областите на проявление на развитието на иновационните технологии .

Голяма част от територията на Югоизточен район по южната му граница попада в зона, където съществуват природни условия за използване на слънчевата енергия за производство на ел. енергия. Област Сливен попада в район, характеризиращ се със сравнително висока средна продължителност на слънчевото греене. Слънчевото отопление е конкурентно в сравнение с нагряването на вода чрез електричество.

Подкрепа за въвеждане на енергоспестяващи технологии и използването на възобновяеми енергийни източници се осигурява от следните Оперативни програми и фондове:

• 
  Оперативна програма „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика 2007-2013”;
  
• 
  Оперативна програма „Регионално развитие 2007-2013”;
  
• 
  Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. мерки-121,123,311,312,321
  
• 
  Кредитна линия за енергийна ефективност и възобновяема енергия;
  
• 
  Кредитна линия на ЕС/ЕБВР за енергийна ефективност в България;
  
• 
  Кредитна линия за енергийна ефективност в бита;
  
• 
  Фонд „Енергийна ефективност и възобновяеми източници“;
  
• 
  Национална схема за зелени инвестиции;
  
• 
  Национален доверителен екофонд;
  
• 
  Международен фонд Козлодуй;
  
• 
  Предприятие за управление на дейностите по опазване на околната среда
  
• 
  Финансовия механизъм на ЕИП за 2009-2014 (Програма: Енергийна ефективност и възобновяеми енергийни източници)
  

• 
  проекти за подобряване на енергийната ефективност - 346 564 510 евро.
  
• 
  проекти, използващи енергия от възобновяеми източници -272 646 221евро.